Р Е Ш Е Н И Е
№ 1398
гр. Пловдив, 07 юли 2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Недялка Петкова, като
разгледа докладваното от съдия Стоянов адм.
дело № 665 по
описа на съда за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската
собственост
във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С. Б. Г., ЕГН **********, с
адрес *** против Заповед № 21ОА-379/29.01.2021 г., изд. от Кмета на Община
Пловдив, с която на основание чл. 41, ал. 1, т. 9 от Наредба за условията и
реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и
продажбата им (НУРУЖННОЖП) е прекратен договор за наем №Ц-382/24,02,2006
г., сключен въз основа на настанителна заповед №ОА-310/28,02,2003 г. между
Община Пловдив, чрез ОП Жилфонд и С. Б. Г. за общинско жилище от фонд
Ведомствен, находящо се на адрес: гр. Пловдив, ***.
Жалбоподателката
С.Г. моли да бъде отменена посочената заповед, тъй като е
незаконосъобразна- не отговаряла на изискванията на чл. 41, ал. 2 НУРУЖННОЖП, а именно не бил посочен срокът за опразване на жилището. Това било грубо нарушаване на императивните разпоредби и правата на
наемателя.
Ответникът
- Кметът на Община Пловдив, чрез юрисконсулт П. Г., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Липсата на посочен в заповедта срок за опразване на
жилището не представлявало съществено нарушение. Налице е надлежно уведомяване на Г. за започване на административното производство
за прекратяване на договора за наем. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в предвидения за това срок, от страна - адресат на
оспорвания акт. Заповедта е връчена на 23.02.2021 г. чрез писмо с
обратна разписка/вж.13 от делото/, а жалбата е постъпила в Община Пловдив на 09,03,2021 г.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със заповед № ОА-310/28,02,2003 г. кметът на Община Пловдив
въз основа на решение № 58 взето с протокол №3 от 20,02,2003 г. на Общински
съвет –Пловдив, домакинството на С.Г., състоящо се от трима човека, е настанено
временно, докато работи жалбоподателката във съответната институция –
Апелативна прокуратура – Пловдив в общинско жилище, частна общинска
собственост, от фонд „ведомствен“ на Община Пловдив, находящо се на адрес: гр.
Пловдив, ***.
Въз основа на заповед за настаняване № ОА-310/28,02,2003
г. между Община Пловдив, чрез ОП ‚Жилфонд“,
в качеството си на наемодател и С.Г.
, в качеството си на наемател са сключени два договора за наем с №№
Ц-111/01,04,2003 г. и Ц-382/24,02,2006 г., които имат за обект процесния
недвижим имот.
От приложената административна преписка се установява, че ежегодно до 31.12. жалбоподателката е подаваза декларации
по чл. 35 НУРУЖННОЖП
за обстоятелствата по чл. 34 от настоящата наредба. Последната подадена такава декларация е от 20,12,2018 г.
Комисия по чл. 12, ал. 3 НУРУЖННОЖП, назначена със заповед № 20ОА-139/22,01,2020 г. на кмета на Община Пловдив/л.27/,
е предложила на кмета на Община Пловдив
да издаде заповед за прекратяване на наемното правоотношение възникнало между
Община пловдив, чрез ОП „Жилфонд“ и С.Г. с обект процесния имот, поради
бездействие на наемателя, а именно неподаване на заявление по чл. 39, ал. 5 НУРУЖННОЖП.
С
писмо с обрана разписка/л.28/, получено лично от С.Г. на 04,03,2020 г.,
жалбоподателката е била уведомена за посоченото по-горе решение, както и че на основание чл. 26 от АПК започва административно
производство за прекратяване на сключения договор за наем на общинско жилище.
В
последствие
жалбоподателката е подала заявление с вх. № 18 П 13258-(3) от 11,03,2020 г./л.25/,
с което е отправила искане до кмета на Община Пловдив да продължи процесния
договор за наем до 01,09,2020 г., тъй като й предстоял основен ремонт на
жилището й намиращо се в гр. Пазарджик. Комисията по чл. 12, ал. 3 НУРУЖННОЖП е удовлетворила това искане на жалбоподателката, като последната е била
уведомена с писмно, връчено лично на С.Г. на 05,05,2020 г., съгласно съдържанието
на разписката/л.24/
Със последващо заявление с вх. № 20 П
8650 от 16,09,2020 г./л.21/ жалбоподателката е поискала отново да й се продължи
срока на процесния договор за наем до 31,12,2020 г., поради настъпилото
извънаредно положение в страната. Това наложило произнасяне на комисията по чл. 12, ал. 3 НУРУЖННОЖП, като същата не е удовлетворила
това искане на жалбоподателката и е предложила на кмета на на Община
Пловдив/л.20/ да издаде заповед за
прекратяване на наемното правоотношение възникнало между Община пловдив, чрез
ОП „Жилфонд“ и С.Г. с обект процесния имот. Решението на комисията е съобщението
лично на С.Г. на 16.10.2020
г., съгласно съдържанието на разписка, намираща се на л. 18 от делото.
Издадена
е процесната заповед № 21ОА
–379
от 29.01.2021 г., в която като правни основания за прекратяване
на наемното правоотношение са посочени чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 41, ал. 1, т. 9 от Наредба за условията и реда за
установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им
(НУРУЖННОЖП).
Заповедта
е връчена лично на адресата на 23.02.2021 г., видно от разписката
към нея.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Оспореният индивидуален административен акт е обективиран в заповед № 21ОА-379/29,01,2021 г.
Императивната разпоредба на чл. 146
АПК
посочва основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза,
водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно-производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.
168 АПК,
съдът приема следното:
За да е законосъобразен,
административният акт следва да е издаден от компетентен орган, т.е от орган,
оправомощен за това в пределите на неговата компетентност. Компетентността е
нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт.
Компетентността за издаване на административни актове може да произтича от
закон или друг нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава
първоначална компетентност по силата на закон или друг нормативен акт за
издаване на административен акт по определен кръг от въпроси, тоест така
наречените случаите на законно упражняване на "чужда компетентност".
Липсата на компетентност във всички случаи води до нищожност на
административния акт и е отменително основание по смисъла на чл.
146, т. 1 от АПК
и след като е установена от съда, оспореният административен акт следва да бъде
прогласен за нищожен на това основание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗОС наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната
заповед, като в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното
правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде
по-дълъг от един месец. В настоящия случай оспореният административен акт е
издаен от същия орган, който е издал и настанителна заповед № ОА-310/28,02,2003 г. с адресат
жалбоподателката, а именно кмета на Община Пловдив, т.е. от компетентен
орган.
Оспореният административен акт е издаден в изискуемата от
закона форма, съдържа, наименование, номер, посочване на органа, който
го издава, адресат на акта,
диспозитив, пред кой орган и в какъв
срок може да се
обжалване и подпис на органа, които го издава.
По
отношение на съдържанието на оспорената заповед. Разпоредните на чл. 42, ал. 2 ЗОС и чл. 41, ал. 2 НУРУЖННОЖП предвиждат, че в заповедта за прекратяване на наемното
правоотношение се посочва и срокът за опразване на жилището, който не
може да бъде по-дълъг от един месец. В процесната заповед
не е посочен срок за опразване на наемното жилище. Това обаче не е съществено
нарушение на административнопроизводствени правила, тъй като по никакъв начин
това не се отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано
в оспорената заповед. Според правната теория и константната съдебна практика, съществено
е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения
пред административния орган въпрос. Този пропуск в съдържанието на издадения индивидуален
административен акт може да бъде преодолян чрез издаване на нова заповед по
реда на чл. 65 ЗОС от кмета на Община Пловдив. Като в този случай
новоиздадената заповед отново ще подлежи на обжалване по реда на чл. 65, ал. 4 ЗОС от нейния адресат- жалбоподателката. Поради това липсата на срок за
опразване на процесния имот по никакъв начин не засяга правото на защита на С.Г..
Освен това липсата на този реквизит в обжалваната заповед не води до нейната
нищожност.
Съгласно изискването
за съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за
издаване на акта, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви
фактически констатации е направил административният орган при издаването на
акта и въз основа на какви доказателства. Допустимо е мотивите на един административен акт могат да
бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на
него административен орган. В случая фактическите констатации на органа издал
процесната заповед се съдържат в решенията на комисията по чл.
12, ал. 3 НУРУЖННОЖП, обективирани в протоколи с №№ 1/28,01,2020 г., 3/13,04,2020 г. и
5/23,09,2020 г., които са изрично посочени в обжалваната заповед и са надлежно
съобщени на жалбоподателката.
Досежно съответствието на
оспорената заповед с материалния закон, е достатъчно да бъде установено по
несъмнен начин наличието на предпоставки по 41, ал. 1. т. 9 НУРУЖННОЖП. Посочената правна норма предвижда, че наемното правоотношение се
прекратява при неподаване в срок на декларация
по чл. 18, ал. 7, чл. 31, ал. 4 и чл. 39, ал. 5.
Според разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1
от ЗОС в жилищата за отдаване под наем се настаняват лица с жилищни
нужди, установени по реда на наредбата по чл. 45а, ал. 1 от
същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от ЗОС условията и редът за
установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и
45 се определят с наредба на общинския съвет, каквато в случая се явява
НУРУЖННОЖП.
Съгласно разпоредбата на
чл. 34, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от
НУРУЖННОЖП в жилища от фонд „Ведомствен“ се настаняват служители от
администрацията на община Пловдив или звената на бюджетна издръжка, ако те и
членовете на семейството/домакинството отговарят на следните условия: не притежават жилище или идеални части от жилищни имоти на
територията на Община Пловдив, освен когато същите са освидетелствани със
заповед по реда на чл. 195 от ЗУТ; не са се разпореждали
с такива имоти три години преди подаване на молбата за настаняване. Правната норма на
чл. 39, ал. 4 от Наредбата предвижда, че служителите, настанени под наем във ведомствени жилища, както
и членовете на техните семейства, представят ежегодно до 31.12. на
текущата година декларации за обстоятелствата по чл. 34 от наредбата.
Както
беше казано по-горе в настоящото решение, по делото не са представени доказателства
за подаване на декларации
по 39,
ал. 4 от
Наредбата от жалбоподателката до
31 декември на всяка календарна година считано след 2018 г., т.е. за 2019 и 2020 година липсват
такива декларации.
Освен това няма спор между страните по делото, че срокът на сключения
на 24.02.2006 г. договор за наем на
общинско жилище между ОП "Жилфонд" при община Пловдив и
жалбоподателката се прекратява при прекратяване на служебните
правоотношения на настаненото лице – чл. 20, т. 8 /л.33/.
Видно от извършена от съда служебна справка в сайта на
ВСС (VSS Information Center (justice.bg)), Висия съдебен
съвет, прокурорска колегия, със свое решение, обективирано в протокол № 8 от
13,03,2019 г., т. 8 е освободила, на основание чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, С. Б. Г. от
заеманата длъжност „прокурор“ в Апелативна прокуратура - Пловдив, считано от
15.03.2019г. Това означава, че
оспорената в настоящото производство заповед само на това основание се явява
издадена в съответствие с материалния закон.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира заповедта за издадена
и в съответствие с целта на закона, насочена към прекратяване на наемно
правоотношение, съществуващо в нарушение на установения законен ред за ползване
и управление на жилище, общинска собственост.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за
форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие
с целта на закона, оспорената в настоящето производство заповед се явява
законосъобразен административен акт, поради което жалбата против заповедта е
неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
При
този изход на делото и своевременно направеното искане, на ответника по делото
следва да бъде заплатено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ
и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ
в размер на 100 лв. (сто лева) за настоящата инстанция
Водим
от горното, настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ІX състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на С. Б. Г., ЕГН **********, с адрес *** против Заповед №
21ОА-379/29.01.2021 г. на Кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 41, ал. 1, т. 9 от Наредба за условията и
реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и
продажбата им (НУРУЖННОЖП) е прекратено наемното правоотношение за
общинско жилище на адрес: гр. Пловдив, ***, за което е издадена настанителна
заповед № ОА-310/28,02,2003 г. и
е сключен договор за наем № Ц-382/24,02,2006 г. от Община Пловдив, чрез ОП Жилфонд с С.
Б. Г..
ОСЪЖДА
С. Б.
Г., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Община Пловдив сумата в размер на 100 лв. (сто лева),
представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
На
основание чл. 46, ал. 5, изр. 3 от ЗОС решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: