Определение по дело №99/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 2979/24.09.2010 год., постановена по н.о.х.д. № 7/2010 год. на Г. районен съд, подсъдимият Р. А. Ч. е признат за виновен в това, че на 27.02.2009 година в гр. Г. Д., обл. Благоевградска, от търговски обект „Сити парк”, находящ се на ул. „Б. М.”, № 28, Ч. използване на техническо средство – лост, е отнел чужди движими вещи, подробно описани, на обща стойност 626 лева, собственост на „. Д. Е. със седалище в гр. Г. Д., представлявано от К. Г., от владението на Р. Г. Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, А.1, т.4, пр.2 във вр. с чл.194, А.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, чието ефективно изтърпяване на основание чл.66, А.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на Ч. са възложени и сторените по делото разноски общо в размер на 70 лева, както и държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист от 5 /пет/ лева.

Ч. защитника си подсъдимият Ч. е атакувал в законния срок посочената присъда с твърдения за незаконосъобразност и неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон. Изтъква се, че обвинителните изводи се крепят само на показанията на единствения очевидец по делото свидетеля П., който е истинския извършител на кражбата. Недооценени са останали показанията на свидетелката Ч., майка на подсъдимия, която е заявила, че на инкриминираната дата синът и си бил в къщи, когато към 4 часа сутринта с чанта, пълна с бутилки алкохол пристигнал П.. Атакуват се непълноти в отделни протоколи като основание за отпадането им като годни доказателствени средства, както и начина на снемане на дактилоскопна следа върху една от бутилките, която в противоречие с НПК е върната на владелеца и преди приключването на наказателното производство. Пледира за пълна отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която доверителят и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Представителят на О. П. – Б. счита, че като правилна и законосъобразна атакуваната присъда следва да бъде потвърдена, подкрепяйки изложените в тази посока мотиви на Районния съд. Не се сочат нови доказателства.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Базирайки изводите си на събраните по делото гласни и писмени доказателства, Районният съд е възприел фактическа обстановка, която според настоящия съдебен състав не следва да търпи никакви корекции. Според нея на 26.02.2009 година около полунощ подсъдимият Ч. и свидетелят П. се разхождали в градския парк на Г. Д., когато първият предложил да си вземат нещо за пиене от заведението „Сити парк”, намиращо се наблизо. И двамата преди този момент са били клиенти на заведението и наясно, че в него се сервира алкохол. В началото на 27.02.2009 година отишли до една от входните врати и подсъдимият извадил метален лост, с чиято помощ успял да влезе, а свидетелят останал отвън. Не след дълго Ч. излязъл и двамата отишли до дома му, от където той взел две найлонови торби. Върнали се отново до заведението и подсъдимият отново влязъл сам като на излизане носел двете найлонови торби, пълни с бутилки. Помолил П. да му даде ключ от къщата, където работел, за да ги скрие и го направил като му върнал ключа. След това отишли до дома на Ч., където пили алкохол от предварително взетите две бутилки с уиски. Майката на подсъдимия ги видяла, че са пияни и ги изгонила, след което двамата били засечени от полицейски патрул, който с оглед съобщението за извършена кражба от заведението „Сити парк”, ги закарал в полицейското управление за проверка на съпричастност към извършеното престъпление. Там П. признал, че неговия приятел е извършил кражбата и завел полицаите до къщата, където бил скрит по-голямата част от откраднатия алкохол, който доброволно предал на водещия разследването. След оглед на веществените доказателства били снети дактилоскопни следи – само една от стъклена бутилка от водка „Смирноф” от 1 л. със зелен етикет, който се установил, че принадлежи на подсъдимия Ч..

От заключението по назначената в хода на досъдебното производство оценителна експертиза е видно, че стойността на отнетите вещи възлиза общо на 626 лева.

Отделно от това от свидетелството за съдимост на Ч. е видно, че е осъждан по нохд № 566/2005 година на ГДРС, по което е реабилитиран по право, както и по нохд № 1005/2008 година отново на ГДРС, за което му е наложено наказание „пробация” и „обществено порицание”.

Тази фактическа обстановка, приета на практика и от двете инстанции, се бази на събрания по делото доказателствен материА. П. неговата обективна и законосъобразна преценка в съответствие с правилата на логиката, Районният съд е преценил, че няма основание да не се даде вяра на показанията на единствения свидетел очевидец П., тъй като и останалите доказателства са в подкрепа на твърдяното от него. Той подробно описва случилото се, включително от един предходен момент, а и след извършване на престъплението, до задържането им от полицията. П. е лицето, завело полицаите до къщата, където преди това подсъдимият е бил скрил откраднатите бутилки, той им ги е предал, след което П. техния оглед е констатирана годна дактилоскопна следа на една от бутилките, която е установено, че принадлежи на Ч.. Наличието на съмнение за участие в престъплението и на самия П., е въпрос от компетенциите на прокуратурата, която в настоящия наказателен процес е обвинила само и единствено подсъдимия. Съвпадението между разказаното от П. и установеното от показанията на свидетеля Г., който в качеството си на стопанисващ заведението, е заявил, че първоначално не видял да е разбивана врата, но по-късно установил, че има следи от насилие по една от заключените алуминиеви врати, налага направения и от първоинстанционният съд извод за достоверност в разказаното от първия. В същата посока са и показанията на оперативния работник П., който след беседа и с двамата е заявил, че П. пред него е посочил, че именно Ч. е извършител на престъплението като е използвал и отверка за отварянето на вратата. След проведена очна ставка между двамата е установено, че е възможно полицаят да не си спомня какво точно му е казал П., още повече, че още същия ден е разпитан пред съдия, когато е заявил, че Ч. е използвал лост, за да преодолее заключената врата. Този факт косвено се потвърждава и от Г., заявил в показанията си, че сам е видял следите от взлома по вратата. За това и не може да има оспорване на сериозно основание на използването на техническо средство, най-малкото защото такова, независимо от вида му е използвано, а с усилията на първостепенния съд и направения от него анализ на доказателствата в тази връзка, безспорно е установено, че Ч. си е послужил именно с лост, заявено от П. в деня на кражбата, когато спомените му са били най-запазени. Първоначалните показания на този свидетел, закрепени и пред съдия, са приети за достоверни и за други дребни детайли П. извършване на престъплението като използваните чанти за пренасяне на бутилките. В един по-късен момент П. е заявил, че е използвана една черна найлонова торба, което е в противоречие с първоначалните му заявления и откритите два броя торби с друг цвят. Това несъществено противоречие може да бъде обяснено с изтеклия период от време и не може да има значим рафлекс върху крайните изводи на съдилищата.

Окръжният съд не приема възражението във въззивната жалба, че са игнорирани и показанията на свидетелката Ч., която на практика е осигурила алиби на сина си, твърдейки, че П. него в нощта на престъплението е отишъл П. с чанта с бутилки. Освен, че е заинтересована да оневини сина си, казаното от нея не се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал, което е и основната причина да не се ценят показанията и. Не се налага корекция и в изводите на Районния съд относно оспорване годността на някои от протоколите за оглед и доброволно предаване. Няма съществено противоречие между това, че в протокола за оглед на местопроизшествието е посочено, че няма причинени вреди, което може да бъде обяснено не само с професионалната немарливост от страна на разследващия, а и на незначителните следи, оставени от техническото средство по алуминиевата врата, възприети от Г. и потвърдени от П. относно използването му. Отново липсват нарушения П. огледа на веществените доказателства, защото от значение е, че в присъствието на поемни лица и по предвидения от закона ред са констатирани дактилоскопни следи, а времетраенето е от 10 минути, защото както е обяснил експерта, на практика са проверявани само седем бутилки за пръстови отпечатъци. Липсата на подписи на поемните лица върху картончето, на което е снета такава следа, не води до тоталното опорочаване на това действие, защото основните изисквания на НПК са спазени. Преодоляна е и липсата на първоначалното постановление за назначаването на дактилоскопната експертиза с назначаването на нова такава в хода на съдебното следствие. В тази връзка съдът се солидаризира със становището на началника на РУП – Г. Д., който в нарочно писмо е посочил, че не е възможно да няма изначално такова постановление от страна на разследващия, тъй като това е основанието за предприемането на действия от страна специалиста, който е трябвало и да отговаря на конкретно поставени му въпроси. А проявената небрежност П. окомплектоването на досъдебното производство е основание за преценка каква отговорност трябва да носи разследващия полицай, още повече като се има пред вид и безсмисления от правна гледна точка протокол за оглед на къщата, където е бил скрит алкохола, П. положение, че е бил изговен друг протокол за доброволно предаване на предмета на престъплението. Или в крайна сметка въпреки множеството пропуски в конкретното разследване, на база събрания в цялост годен доказателствен материал, може да се заключи, че именно подсъдимият Ч. и по начина възприет от първостепенния съд, е извършил взломната кражба като е отнел без съгласието на собственика и владелеца изброените в присъдата движими вещи на обща стойност 626 лева, с намерение за своене – престъпление по чл.195, А.1, т.4, пр.2 във вр. с чл.194, А.1 от НК. От обективна страна на инкриминираната дата Ч. с помощта на техническо средство е проникнал в заведението „Сити парк”, отнемайки от владението на свидетеля Г. посочените в присъдата на ГДРС бутилки с алкохол и други напитки, собственост на „. Д. Е. със седалище в гр. Г. Д.. От субективна страна престъплението е извършено П. условията на пряк умисъл и с намерението за своене, обективирано с действията по укриването на отнетите вещи и частичната консумация на някои от тях.

Относно наказателната съдба на Ч. проверяващата инстанция намира, че липсват основания за изменението на определеното му наказание в размер на 1 /една/ година “лишаване от свобода”. Касае се за минимума, предвиден от нормата на чл.195, А.1 от НК, а смекчаващите отговорността обстоятелства като младата възраст на дееца и съдействието за разкриване на обективната истина с даването на обяснения по повдигнатото му обвинение, това, че са върнати част от отнетите вещи, не са нито многобройни, нито пък някое от тях е изключително и освен това и най-лекото предвидено от закона наказание да е несъразмерно тежко, за да се обсъжда приложението на чл.55 от НК. От друга страна обстоятелството, че е осъждан и лошите характеристични данни, налагат извода за необходимост от една по-сурова санкция, необходима за поправянето и превъзпитанието му, но липсата на протест в тази посока обезсмисля такива коментари. Пак по същите съображения не може да се обсъжда и приложението на чл.66, А.1 от НК и определения изпитателен срок от 3 /три/ години, въпреки, че Районният съд на практика не е изложил съображения защо счита, че по този начин ще се гарантират специалната и генералната превенция, преследвани с наложеното наказание. Формално липсват пречки за приложението на института на т.нар. „условно осъждане”, защото по първото от осъжданията си Ч. е реабилитиран по право, а по второто не му е наложено наказание „лишаване от свобода”, но е било нужно да се обсъдят данните за личостта на дееца и възможността за поправянето му П. едно толкова снизходително отношение. Това в случая е безсмислено, защото П. наличието само на жалба от страна на подсъдимия, положението не може да му бъде влошавано.

В заключение следва да се отбележи, че липсват основания и предпоставки за изменение или отменяване на атакуваната присъда, поради което и съгласно чл.338 от НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2979/24.09.2010 год., постановена по н.о.х.д. № 7/2010 год. на Г. районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.