РЕШЕНИЕ
№ 312/12.2.2021г. гр.
Пловдив 12.02.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: М. ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1747
по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.226 от АПК, във връзка с чл.145 от АПК, във връзка с чл. 215
от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Жалбоподателят
Й.П.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. А. С., оспорва
Заповед № РД-362/ 10.04.2019 г. на Кмета на община Карлово, с която е наредено
премахването на незаконен строеж „Санитарен възел“, находящ
се в УПИ ***, кв. 63 по регулационния план на гр. Карлово, съответстващ на
поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Карлово, ул. „***“
№ **, собственост на Й.П. Н., М.П.В. и В.П.М.. Моли за отмяната й, като незаконосъобразна и
неправилна. Твърди,че са допуснати процесуални нарушения и е приложен
неправилно материалния закон. Позовава се на търпимост на строежа и оспорва да
е изграждан нов санитарен възел, а само текущ ремонт на съществуващ такъв от
1936г. Прави възражение и за нарушение на КЗПЧОС и чл. 8 от ЕКПЧ, с доводи, че
имотът представлява единствено жилище за семейството на жалбоподателя, като се
твърди, че с премахването на санитарния възел, семейството му ще бъде лишено от
възможността да ползва жилището си. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – кмет на Община Карлово, чрез адвокат
Ц., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за отмяна на заповедта,
която била издадена по сигнал и при наличието на активни съседи,чийто интерес
не може да бъде пренебрегван. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Заинтересованата страна М.П.В. изразява несъгласие със заповедта. Твърди, че строителството не пречи
на никого.
Заинтересованата
страна В.П.М., не се явява,редовно призован, и не взема становище по
жалбата.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
страните поделото, намери за установено следното:
Производството е повторно, като в изпълнение указанията на ВАС, по делото са
събрани нови доказателствени средства с оглед
установяване точния момент на извършване на строежа и преценка на
обстоятелствата относно спазването на принципа за съразмерност при издаване на
оспорвания акт.
Въпросите относно допустимостта на жалбата и липса на
съществени процесуални нарушения са мотивирани при първото разглеждане на
делото.
Ответната администрация е описала строежа като санитарен възел (тоалетна и баня), разположен
в югоизточния край на имот, находящ се в гр. Карлово, с административен адрес: гр.
Карлово, ул. „***“ № **, УПИ ***, кв. 63/ПИ с ид.
***по КККР по регулационния план на гр. Карлово. Установено, че санитарният
възел е с размери 2,63x3,00 м., с едноскатен
покрив с минимална височина до стрехата 2,35 м. и с максимална 2,70 м. Стените
на санитарния възел са от дървен материал. Покривното покритие е изпълнено от
старобългарски керемиди,
Не се спори, че за изпълнения строеж няма одобрен
проект и строителни книжа.
Спорът е налице ли е нов строеж и налице ли е
търпимост.
Още в хода на съдебното производство при първото
разглеждане на делото, за установяване на момента на извършване и вида на
строителните работи, са били събрани доказателствени
средства, от които се налага извод, че въпросния санитарен възел не е нов
строеж,а е съществувал на място много преди проверката на общинската
администрация и много преди относимата 2001 година, в
контекста на разпоредбата на §127 от ЗУТ. Така, видно от заключението на вещото
лице Р. по приетата СТЕ е, че в кадастралната основа на действащия регулационен
план, одобрен със заповед №1383/1973г. за Старинна част на гр.Карлово на
мястото на процесната сграда е отразена сграда със
сигнатура "кл" /клозет/. Установено е, че в
кадастралната основа на регулационния план на гр.Карлово - Контактна част,
одобрен със заповед №1382/1973г. на същото място не е отразена сграда и остава
неясно по предходния план отразена сграда, тъй като оригиналът на платното на
плана е унищожено в частта за квартала. Вещото лице е посочило, че е
налично ново копие на регулационния план
по тази заповед, но то е изработено върху кадастър от 2004г. и в него отново
има показана сграда със сигнатура "кл" на
мястото, където се намира процесната сграда.
Същевременно, според събраните гласни доказателства,
въпросният санитарен възел е там, откогато се помнят. Така, свидетелят П.Д.Н.,
заявява,че е обитавал със семейството си **къща от 1958 г. и тоалетната е
съществувала на същото място. Вратите и
прозорците били почти унищожени. През годините се правили различни ремонти. През
2014г. Й. направил ремонт, изразяващ се в подмяна на греда отгоре, измазване
отвън и смяна на врати и прозорци.
Свидетелят В.Т.С. помни имотът от своето детство.
Къщата описва като много стара, а санитарният възел бил там на същото място от
преди. Преди 7 години Й. направил ремонт на постройката, сменил керемидите и
дървени греди,които били изгнили. Мястото си било същото – долепен до оградата.
И вещото лице описва точното състояние на постройката,
като изцяло обновена, с премахнат стар кирпич и са заменени остарелите дървени
греди, изпълнена минерална вата за пълнеж между дървените греди, които са
затворени с гипсокартон отвътре и OSB плоскости
отвън, като отвън е изпълнена и топлоизолация с мазилка,монтиран окачен таван,
изпълнени нови облицовки по стените и пода, монтирано ново санитарно
обзавеждане, поставени нови керемидите на покрива.
Налага се извод,че се касае за основен ремонт, в
контекста на разпоредбите на § 5, т.38 и т. 43 от ДР на ЗУТ, доколкото
несъмнено е, че има премахнати стари стени и изградени нови, но само на част от
въпросния санитарен възел,а имено на ограждащите го стени и покрив,но не и на строежът
като едно неделимо цяло, представляващо именно санитарен възел, а не само ограждащата
постройка над него. Защото само постройката без водопроводната точка не е
санитарен възел, т.е. санитарно-техническо
съоръжение за задоволяване на здравно-хигиенни изисквания – баня, тоалетна,
водопровод, канализация, а само постройка. Същевременно, нареденото за
премахване не е постройката, а „Санитарен възел“, какъвто не се установява да е
изместван или ремонтиран по начин такъв, че да е променян във времето от най-далечния
момент на съществуване, а именно от детството на свидетеля С.,който е на 58
години или преди повече от четиридесет години или от времето на регулационния
план от 1973г.
Затова и въпросът за наличие или не на търпимост
следва да се разглежда общо за санитарния възел,а не за ограждащата го
постройка. Видно е, че такъв е съществувал и отразен още в плана от 1973г.,а е
отразен и в скицата, приложена към жалбата, издадена от отдел „Архитектура и
благоустройство“ на община Карлово с дата от 07.04.1995г.
Следователно, несъмнено е, че въпросният външен
санитарен възел или клозет е съществувал много преди 2001г. и, след като е отразен в плана, не е
недопустим или поне не се установява да е недопустим по действалите в миналото
разпоредби,в смисъла на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Нещо повече, няма спор, че имотът, в който се намира
санитарния възел е недвижимата културна ценност, видно от представените
доказателства за това по преписката относно „**къща“ в гр. Карлово, с
прилежащия й двор, оградни зидове и порта на ул. „***
№ **, УПИ ***, пл. № **(нов), кв. ** по плана на гр. Карлово, която е обявена
за архитектурно - строителен паметник на културата с категория „местно
значение“ ( ДВ бр. 101 от 1964 г. ) и попада на територията с културно
историческо наследство със статут на групов паметник на културата „Историческа
зона“ „Старинно Карлово“. Видно от заключението в съдебно-техническата
експертиза е,че имено поради тази особеност на „**къща“, представляваща
недвижима културна ценност, цялата конструкция, облицовките и подовите настилки
не предполагат наличие на мокри помещения с разлив на вода,както и няма
помещение,в което да може да се изпълни санитарен възел, а опитът да се изгради
такова в сградата би означавало да се извърши много сериозна намеса в носещата
конструкция на сградата.
И тук, с оглед на посоченото по-горе, следва да се
постави въпросът за съразмерността, но не само от гледна точка спазването на
правата на адресата на оспорвания акт, който, при евентуално изпълнение на
оспорваната заповед ще бъде поставен в ситуация на невъзможност да ползва
обитаваното от него жилище, но и от гледна точка опазването на културното
наследство. Защото нареденото премахване на санитарния възел ще постави
въпросът за изграждането на такъв вътре в къщата,в която, без да се наруши
нейната конструкция, не може да бъде изграден такъв.
С оглед на горното, оспорваната заповед е в
противоречие и с императивните изисквания за помещенията в жилищата, заложени в
разпоредбите на чл.40 от ЗУТ и чл.108 и чл.110 от НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Жилище без помещение за
санитарно-хигиенно обслужване е недопустимо.
По изложените съображения, съдът намира, че
оспорваната заповед следва да се отмени, като издадена в противоречие с
принципа за съразмерност по чл.6,ал.2 от АПК,засягащ правата и законните
интереси на адресата в по-голяма степен от необходимото за целта,за която актът
се издава, като налагащ задължение в противоречие с императивните норми,определящи
минималните изисквания за жилище,а и поради установената търпимост на
санитарния възел в неговата неделима цялост между ограждащи стени и покрив и
водопроводна точка, съществуващ и заснет по плана от 1973г. и в този смисъл
евентуално представляващ строеж,който не подлежи на премахване.
С оглед извода за незаконосъобразност на заповедта,в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски,
които съгласно представения списък на разноските и доказателствата за направени
такива са в размер на 600лв. заплатено възнаграждение за адвокат, 350лв. за
вещо лице и 80лв. държавни такси,включително и за касационната инстанция или
общо 1030лв. разноски за всички инстанции.
В полза на процесуалния представител на жалбоподателя
адвокат А.С., на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.8,ал.2,т.1
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на по
900лв. за касационното производство и за производството при повторното
разглеждане на делото или общо 1600лв.
Възражението за прекомерност на претендираните
разноски е неоснователно, тъй като същите се определят в минимален размер.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
оспорване на Й.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, Заповед № РД-362/
10.04.2019 г. на Кмета на община Карлово, с която е наредено премахването
на незаконен строеж „Санитарен възел“, находящ се в
УПИ ***, кв. 63 по регулационния план на гр. Карлово, съответстващ на поземлен
имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Карлово, ул. „***“ № **,
собственост на Й.П. Н., М.П.В. и В.П.М..
ОСЪЖДА Община Карлово да
заплати на Й.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1030/хиляда и
тридесет/ лева разноски.
ОСЪЖДА Община Карлово да
заплати на адвокат А.В.С.,личен номер на адвокат ***,АК Пловдив сумата от
1600/хиляда и шестстотин/ лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: