№ 147
гр. Варна, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
в присъствието на прокурора Пламен Марчев Костадинов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500492 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от Г. Ц. ЯК. против решение №260122/20.07.2021г.,
постановено по гр.д.№54/21г. по описа на ШОС, в частта му, с която Г. Ц. ЯК.
е поставена под ограничено запрещение.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск за поставяне на жалбоподателката под
запрещение бъде отхвърлен.
Въззиваемият ЯВ. Ц. ЯК. в депозирания отговор по жалбата в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.С.И. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението на ШОС да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
АП-Варна чрез прокурор П.К. поддържа становище за неоснователност на
1
въззивната жалба и моли решението на ШОС да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищецът ЯВ. Ц. ЯК. излага, че е брат на ответницата Г.
Ц. ЯК..Същата от началото на 2017г. страда от „маниакална депресия“, за
което във времето до подаване на исковата молба /08.02.2021г./ се е лекувала
няколко пъти, вкл. чрез принудително настаняване в психиатрична
клиника.За първи път е настанена през 2017г. в психостационар гр.Шумен за
период от 2 месеца.Впоследствие, след изписването й и докато е спазвала
препоръчаното й медикаментозно лечение, е била в отлично състояние.След
като преустановила лечението, състоянието й започнало да се
влошава.Станала агресивна към околните, влизала в конфликти с колегите си
на работното си място и конфликти със съседи.Говорила си сама на себе си,
изнасяла от жилището вещи, ровила в кофите за боклук, занемарила външния
си вид и хигиена.Започнала да тегли кредити от фирми за бързи кредити,
имала наложен запор върху банковата си сметка, започнала да пише до
различни институции, внушавала си, че я следят.Това наложило ищецът да
депозира жалба до РП-Шумен, като след проверка на случая било образувано
ЧНД №1505/19г. по описа на ШРС, с акт по което било разпоредено
принудителното й настаняване за лечение за срок от три месеца.Отново след
излизането си от психиатричното заведение и докато пиела редовно
предписаните й лекарства ответницата се чувствала добре.В началото на
2021г. отново станала агресивна, обвинявала го, че я тормози, вкл. бие, че я
настанява за лечение, заплашвала го, че ще го съди, влизала в спорове.Когато
останела без пари, пребърквала личните му вещи, въпреки, че още работи и
получава заплата, която й позволява да посреща личните си нужди, като
разходите за консумативи за общото им при равни квоти наследствено
жилище, в което и живеят съвместно, поема той, както и тези за лекарства.В
момента отново е настанена за лечение в болницата в с.Царев брод.Самият
ищец ставал няколкократно обект на престъпни деяния.През м.03.2019г. бил
запален лекият му автомобил.През 2021г. били нанесени на два пъти щети
върху прозорците на апартамента им, през м.01.2021г. подал жалба за
изчезнали вещи/телевизор, таблет и др./ от дома им, защото се притеснявал,
че някой ще се възползва от състоянието на сестра му и ще я кара да продава
вещите им на абсурдно ниски цени.Притеснявал се и, че някой може да
2
упражни натиск върху сестра му за продажбата на наследственото им
жилище.С това си обяснява действията на неизвестни лица срещу него - т.к.
виждат в негово лице пречка за продажбата на наследственото им
жилище.Притеснява се за живота си и този на близките си.Счита, че може би
има злонамерена агресия от лица, които може би искат да се възползват от
състоянието на сестра му, вкл. от добрината й, от което да пострадат и
двамата.Ответницата не е в състояние да се грижи за себе си.Състоянието й
налага да бъде наглеждана постоянно, вкл. да й се дават лекарства.Предвид
изложеното претендира ответницата да бъде поставена под
запрещение.
Ответницата Г.Ц. Я., лично и чрез назначения й особен представител по
подадена от нея молба с пр.осн. чл.95 от ГПК за предоставяне на правна
помощ под форма на процесуално представителство, оспорва предявения иск
и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
ОП-Шумен поддържа становище за основателност на иска и моли да бъде
уважен.
С необжалваната част от първоинстанционното решение претенцията е
отхвърлена в частта й за поставяне под пълно запрещение на ответницата.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявен е иск с пр.осн. чл.5 от ЗЛС, вр. чл.336 и сл. от ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС №5/79г. от 13.02.1980г., предмет
на иска с пр.осн. чл.5 от ЗЛС за поставяне на едно лице под запрещение е
дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна
болест или слабоумие и невъзможността на болния от тези страдания да се
грижи за своите работи.Двете изисквания следва да са налице кумулативно,
за да се постанови съответно ограничаване на дееспособността или обявяване
недееспособността на лицето.Първото изискване, очертано от т.нар.
медицински критерий, изисква или лицето да е болно от слабоумие -
умствена недоразвитост като идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения
или от душевна болест/психопатия/-страдание на умствено развито лице,
което обаче има за последица такова разстройство на съзнанието, което сочи
на промяна на личността и обуславя неадекватно поведение.Второто
3
изискване, очертано от т.нар. правен критерий, изисква лицето да не може да
се грижи за своите работи - да не разбира предписанието на правните норми и
да не може да съобразява поведението си с тях, да не се ориентира в
социалната среда и да не може да ръководи постъпките си като съобразява
последиците от тях.
Съгласно заключението на СПЕ от 17.05.2021г. на в.л. д-р С.С., изслушана
пред първоинстанционния съд, и обясненията на в.л. в о.с.з. на 24.06.2021г.
въззивницата страда от персистиращо налудно разстройство /диагноза,
потвърдена клинично/, което удовлетворява критериите за „душевна болест“
по см. на чл.5, ал.1 от ЗЛС, но неговата степен на изява и тежест не отнемат
обаче напълно способността й да се грижи за своите работи, да ръководи и
управлява действията си, и да разбира свойството и значението на постъпките
си.Дебютът на заболяването й е преди около 5 години, когато започнала да
чува нощем гласове с коментиращо и плашещо съдържание, появили се
подозрения, че експонати от работното й място изчезват.Поради конфликти с
ръководството смятала, че е наблюдавана и подслушвана, писала до различни
служби, наложило се временно да я отстранят от работа.Настанена е за
лечение в периода 31.01.2017г.-31.03.2017г.Повлияла се е добре от лечението,
след изписването била възстановена на работа.Впоследствие, когато
преустановила самоволно лечението, болестната
симптоматика/психопатологична продукция, водеща до промяна на
поведението/ се изострила, което отново наложило принудителното й
настаняване за лечение в периода 11.07.2019г.-01.10.2019г.Изписана е във
фаза на стабилизация, с препоръки за системна поддържаща
терапия.Впоследствие тя отново прекратила терапията си, симптомите й се
обострили и на 08.12.2020г. ШРС постановил настаняването й за лечение,
като на 15.12.2020г. постъпила в ДПБ/Държавна психиатрична болница/
с.Царев брод, впоследствие преместена на 26.01.2021г. в
КДОС/Консултативно-диагностично отделение на ДПБ Царев брод/,
гр.Шумен, където лечението й приключило на 14.05.2021г.Продължителното
активно медикаментозно лечение е успяло частично да заглуши някой
психопатологични и поведенчески разстройства - понастоящем е налице
задоволителна подредба на ежедневните дейности и самообгрижване в
защитена среда, афективните колебания са смекчени, липсват възбудни
прояви.Персистират неразколебани налудности за отношение, преследване и
4
увреждане.За осъществяване и поддържане на приемлива по качество и
устойчивост медикаментозна ремисия на състоянието, респект. за
дълготрайно и относително безпроблемно пребиваване в социална среда,
същата се нуждае от постоянно наблюдение и подкрепа, т.к. не
притежава/поради страданието си/ достатъчни умения за напълно независим
живот.Заболяването й има продължаващ във времето ход, симптоматиката му
е частично неподатлива на лечение, води до личностова промяна, като може
да доведе и до по-тежко заболяване от шизофренния кръг.В обясненията си в
о.с.з. в.л. е посочило, че посредством лечението, което понастоящем
въззивницата приема, се успява да се постигне ремисия, ако същото не се
прекъсва/то може да продължи и с десетилетия/.Започнала е депо лечение
/инжекционно лечение с невролептик, с инжекции, поставяни на 15 дни/ и
понастоящем идва редовно, за да й се поставят.Приема и Акинетон като
коректор на странични действия от невролептика.Състоянието й е стабилно,
психопатологичната продукция е частично заглушена, подтиснат е ходът на
заболяването, поведението й е подредено, има поне формална критичност,
няма груби нарушения, в състояние е да полага труд, да изпълнява
задълженията си.Няма данни да е склонна към агресия.В състояние е да се
грижи за своите работи, но все пак с наблюдение, контрол и подпомагане от
близък за приема на лекарствата.
Съгласно показанията на св.П.П./вуйна на страните/ допреди 4-5 години Г.
била в нормално състояние, отнасяла се добре с всички, тя е много умна, има
две дипломи за висше образование.Живеела с майка си до смъртта й през
2019г., сега живее с брат си, няма съпруг и деца.За поддържането на дома се
грижи Я.След като състоянието й се влошило и ако не си взема редовно
лекарствата, започва да занемарява външния си вид, не може да си направи
разпределение на парите, бързо ги свършва, почва да иска пари от
роднини/искала и от свидетелката и тя й дала 5 лв. преди да влезе първия път
да се лекува/ и познати, от Я.знае, че е изнасяла вещи от дома, за да ги
продава.Не е виждала да проявява в това състояние агресия към себе си или
околните, но е чувала да се кара с брат си за пари и ако той не й даде да
започва да крещи.За състоянието на Г. се осведомява от Я. с когото
контактува по-често.
Съгласно показанията на св.Ю.Р./съседка на страните от над 40 години/ Г.
и Я.живеят заедно, понастоящем Г. няма други близки освен брат си.Допреди
5
да почине майка им, живеела с тях.Преди около 2 години забелязала, че Г.
има здравословни проблеми - започнала да си говори сама, погледът й се
променил, обноските, движела се странно, чувствало се, че има нужда от
лечение.Започнали изблици, обиди, без да е провокирана.Знае, че е искала
пари преди да влезе в болницата от племенницата й и от един съсед.Ходила
занемарена.Когато си пие лекарствата Г. става съвсем друга.Понастоящем,
след като излязла от лечение в болницата, и вероятно, защото лекарствата
действат, се държи нормално.Сутрин тръгва рано за работа, добре облечена,
видът й е друг.
По реда на чл.337 от ГПК въззивницата е разпитана пред ШОС, както и
пред настоящата инстанция.
Константна е формираната съдебна практика по приложението на чл.5,
ал.1 и ал.2 от ЗЛС досежно обстоятелството, че наличието на душевна болест
само по себе си не е достатъчно за бъде едно лице поставено под запрещение,
защото основанието за поставянето под запрещение не е душевната болест
или слабоумието сами по себе си, а невъзможността страдащият от такава
болест или от слабоумие да се грижи за своите работи.Затова, в
производството по чл.336, ал.1 от ГПК съдът следва - след разпит на лицето,
въз основа на непосредствените си впечатления и след като изслуша и
неговите близки, да направи преценката си за неговото състояние.За тази
преценка, от значение е и мнението на експерта, който установява както дали
лицето страда от болест, която законът визира и съответната степен на
страдание, така и с оглед конкретиката на случая - дали здравословното
състояние на лицето е такова, че то да може да се грижи за своите работи и
интереси.В ППВС 5/79г. изрично е посочено, че "само съдът е компетентен да
реши с оглед медицинските и други данни дали лицето следва да бъде
поставено под запрещение".Съдебната практика е дала и обяснение за
съдържанието на понятието "грижа за своите работи".Така в решение
№1301/12.11.2008г. по гр.д.№5560/07г., ВКС, V г.о. и решение
№379/07.05.2009г. по гр.д.№1320/08г., ВКС, І г.о. е посочено, че "за да може
да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира предписанията на
правните норми и да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в
социалната среда и да може да ръководи постъпките си, като преценява
последиците от тях.Грижата за своите работи включва и отношението към
обществото и съобразяване с установения ред, т. е. лицето да се държи
6
нормално".
Съгласно мотивната част на Решение №12/17.07.2014г. на КС по к.д.
№10/14г., оспорените разпоредби на чл.5 от ЗЛС трябва да бъдат тълкувани
стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното
изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически
увреждания.Такава защита ще е налице, когато неизбежните ограничения,
свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху
основни конституционни права на тези лица.Това налага недееспособността
по чл.5 от ЗЛС да бъде разбирана като състояние, което единствено трябва да
осигури недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят
интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на
обществото.
Анализирайки в съвкупност изслушаното по делото експертно
заключение, изготвено въз основа на представената по делото медицинска
документация и извършено освидетелстване, съдът приема, че въззивницата
страда/начиная от 2017г./ от душевно заболяване - перистиращо налудно
разстройство, което само по себе си не е от такова естество, че да е възможно
пълното му излекуване.
Относно второто обстоятелство, което следва да бъде кумулативно
установено, а именно дали въззивницата може да се грижи за своите работи,
т.е. да разбира предписанията на правните норми и да съобразява поведението
си с тях, да се ориентира в социалната среда и да може да ръководи
постъпките си, като преценява последиците от тях, отношението й към
обществото и съобразяване с установения ред съдът приема следното.От
съвкупния анализ на заключението и обясненията на в.л., показанията на
свидетелите и от изслушването на въззивницата пред първа инстанция и пред
настоящата инстанция се установява еднозначно, че поддържащото активно
медикаментозно лечение на заболяването й е от изключително значение за
овладяване и потискане на психопатологичните и поведенчески разстройства
на личността й.Без приемане на лечение и видно от описанието на
състоянията, в които е била непосредствено преди трикратното й приемане в
психиатрично заведение /2017г., 2019г. и 2020г./ мисловният й процес е ярко
паралогичен, със систематизирани параноидни идеи за отношение,
злонамереност, преследване, увреждане, налице е емоционална
7
неустойчивост, склонност към гневливост, дезорганизирано поведение,
подвластно на болестни феномени, лош волеви контрол на подтици, с риск от
импулсивни парабулични действия, липсваща критичност към състоянието,
ангажирани болестно памет и интелект, спад в социалното функциониране,
неглижиране на семейни ангажименти и лична хигиена.Това състояние е ясно
констатирано и от разпитаните свидетели, имащи непосредствени възприятия,
вкл. започва да иска пари от роднини и познати, да тегли кредити/макар и в
малки размери/ от фирми за бързи кредити, по които впоследствие, предвид
невръщането им, са образувани изп.дела/представено пред ШОС уведомление
по изп.д.№20189310412100 по описа на ЧСИ Р.Русев, рег.№931 за дължима
сума към 14.03.2019г. в размер на 2 060, 91лв., от която две главници,
съответно от 300лв. и от 241лв., а остатъкът натрупани лихви, претендирани
разноски от вискателите и такси по ТТРЗЧСИ/, да изнася вещи от дома,
временно е отстранявана от работа.При провеждане на лечение обаче, ако то
не се прекъсва, общото й състояние се връща към нормалното такова,
познавано от свидетелите от преди дебюта на заболяването й.Страните не
спорят в производството, че въззивницата работи от 2007г. и понастоящем в
Регионален исторически музей гр.Шумен на длъжността консерватор-
реставратор.В обясненията си пред настоящата инстанция, дадени на
15.12.2021г., описва с технически подробности конкретните трудови
дейности, които изпълнява, и точната заплата, която получава, излага и, че
получава възнаграждения по граждански договори/обстоятелство също
неоспорено от насрещната страна/ във връзка с възлагани й с оглед
специалността й становища за аварийна консервация на археологически
обекти, по които договори възнагражденията варират между 200лв. и
600лв.Има банкова сметка, с която оперира.Представя доказателства за
заплатени на 13.12.2021г. данъци и такси по ЗМДТ за недвижимия си имот за
периода 2017г.-2019г.Представя доказателства за прекратяване от ЧСИ с
разпореждане от 13.07.2021г. на изп.д.№20189300400578 с взискател Агенция
за събиране на вземанията и длъжник Г.Я., поради пълното погасяване на
дълга, за прекратяване от ЧСИ с разпореждане от 15.09.2021г. на изп.д.
№20218760400318 с длъжник Г.Я. поради пълното погасяване на дълга, както
и за прекратяване на 14.12.2021г. на горецитираното изп.д.№20189310412100,
също поради пълно погасяване на дълга.Според представения амбулаторен
лист от 18.10.2021г. за извършен преглед на въззивницата от д-р С.С./вече
8
като личен психиатър и провеждащ лечението й/ същата е с поставена
основна диагноза „други персистиращи налудни разстройства“.В анамнезата е
посочено, че в месеците след изписване от болницата/14.05.2021г./ редовно си
поставя ампули модитен депо и понася добре терапията.Като обективно
състояние е посочено, че същата е видимо спокойна, емоционално
задоволително балансирана, поддържа добър контакт, без данни за активна
психотична продукция, поведението й е подредено, сътрудничи на терапията,
функционирането й е на добро ниво.
Лечението, което се провежда и в особена степен лечението с депо
невролептик, поставян инжекционно през период от 15 дни от наблюдаващия
психиатър/за което в период от вече над 7 месеца въззивницата сътрудничи
активно, като същевременно е подпомагана от брат си/, т.е. постигнатата
медикаментозна ремисия, са повлияли в такава степен, че понастоящем
същата може да се грижи за своите работи, разбира предписанията на
правните норми и съобразява поведението си с тях/вкл. заплаща дължимите
от нея данъци, сметки, погасява в цялост натрупани към трети лица парични
задължения, осъществява надлежно трудовите си задължения, във воденото
настоящо исково производство се явява редовно във всички отрити съдебни
заседания, има адекватно процесуално поведение, вкл. е отправила
самостоятелно и своевременно искания за предоставяне на правна помощ и за
освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски/.Ориентира се
нормално в социалната си среда, посреща ежедневните си житейски нужди,
няма данни за наблюдавани девиантни прояви в обществото, вкл. от близкия
й кръг, може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от
тях.Не се установява, извън цитирания случай от края на 2020г., за който
въззиваемият /отсъствал от дома си за периода 26.10.2020г.-21.12.2020г.,
според изложеното от него в жалбата му до ОД на МВР Шумен/ е подал
жалба на 19.01.2021г. за липсата от дома му на таблет, телевизор и малък
лаптоп, и по който, според постановлението за отказ да се образува
наказателно производство от 02.04.2021г. на ШРП, е установено, че таблетът
Г.Я. е взела със себе си по време на престоя й в ДПБ с.Царев брод, а
телевизорът заложила в заложна къща/ да изнася вещи от общия й с
въззиваемия дом, не се установява и същата да е податлива на внушения,
свързани с продажба на наследственото между страните
жилище.Понастоящем, ако същата, въпреки заболяването си, не бъде
9
запретена/като същевременно продължи да осъществява стриктно
предписаното й лечение с инжекционно поставян депо невролептик/, това
няма да доведе до такива правни действия, които да могат да накърнят
интересите й или интересите на трети лица, или на обществото, поради което
и съответно неизбежните ограничения, свързани със запрещението, биха
довели до неоправдано посегателство върху основните й конституционни
права.
Предвид неустановяване понастоящем наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки, предвидени в нормата на чл.5 от ЗЛС, съдът
приема, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ШОС следва да бъде отменено в
обжалваната му част и вместо него постановено друго в изложения смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260122/20.07.2021г., постановено по гр.д.№54/21г. по
описа на ШОС, в частта му, с която Г. Ц. ЯК. е поставена под ограничено
запрещение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЯВ. Ц. ЯК., ЕГН **********, против Г. Ц. ЯК.,
ЕГН **********, иск с пр.осн. чл.5 от ЗЛС в частта му за поставяне на
ответницата под ограничено запрещение.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10