Решение по дело №1109/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Национално тол управление, специализирано звено в Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място] против Решение № 360 от 26.07.2023 г., постановено по а.н.д. № 450/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С решението е отменено НП № BG26062022/5800/Р8-1273 от 07.12.2022 г. на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място], с което на И. Г. К. е наложена глоба в размер на 1 800 лв. за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, във връзка с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено обжалваното решение, съответно да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. И., която поддържа жалбата. Претендира разноски.

В срока по чл. 213а, ал.4 от АПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. Поддържа, че жалбата е неоснователна и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпила е молба от 20.12.2024 г. чрез адв. Л., с която поддържа подадения отговор. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в съдебно заседание изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде отменено.

Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд –Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 26.06.2022 г. в 20:01 часа на гранично-контролен пункт Кулата е извършена проверка от страна на контролните органи на ППС влекач „Волво ФХ 42 Т“, с рег. № [рег. номер], управлявано от И. К.. В хода на проверката е установено, че на 21.06.2022 г. в 06:16 часа, цитираното ППС е засечено по път I-8, километър 196 + 643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Извършеното административно нарушение е заснето с техническото средство - контролно устройство с идентификатор № 10401.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН от 26.06.2022 г. на И. Г. К., въз основа на който било издадено атакуваното пред първоинстанционния съд НП от 07.12.2022 г.

Водачът на процесното ППС е санкциониран с обжалваното НП за нарушение на чл. 179, ал.3а от ЗДвП, във връзка с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, като му е наложена глоба в размер [рег. номер].

Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано, че не е осъществен съставът на визираното в НП административно нарушение.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспореното НП, които касационната инстанция изцяло споделя и съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.

В този смисъл следва да се посочи и, че по отношение на наложената с НП санкция трябва да се съобрази решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C‑497/15 и C‑498/15, т. 39 и цитираната съдебна практика). В този смисъл, принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции (решение от 4 май 2023 г., Agenția Națională de Integritate, C‑40/21, EU:C:2023:367, т. 49). Освен това принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C‑497/15 и C‑498/15, EU:C:2017:229, т. 43 и цитираната съдебна практика).

В случая, приложимата разпоредба на член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв., като законът не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Системата от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. Следователно единственото предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие.

Предвид горните, СЕС е приел, че при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C‑497/15 и C‑498/15, EU:C:2017:229, т. 49).

С оглед изложените и при извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал. 2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски пред настоящата инстанция - в случая в размер на 720 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, с оглед представен договор за правна защита и съдействие от 05.09.2023 г. пред Административен съд – Пазарджик, фактура от 05.09.2023 г. и платежно нареждане от 07.09.2023 г. за сумата от 720 лева, преведени по банков път съобразно уговореното в договора за правна защита.

Към договора за правна защита от 23.10.2023 г., за подаване на отговор на частна жалба липсват доказателства за реално сторени разноски, доколкото плащането е уговорено също по банков път, но не са представени доказателства за извършването на този разход – липсва платежно нареждане по банкова сметка. Освен това, разноски по договора за правна защита от 23.10.2023 г. (за подаване на отговор на частна жалба) са уговорени за отделно производство, развило се пред Върховния административен съд, който е следвало да бъде сезиран с искане за присъждането им в това отделно производство. Съответно при липса на произнасяне е следвало да се процедира по реда на чл. 248 от ГПК, което не се установява да е сторено. Поради това отделни разноски по договора за правна защита от 23.10.2023 г. не се дължат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 360 от 26.07.2023 г., постановено по а.н.д. № 450/2023 г. по описа на Районен съд-Пазарджик.

ОСЪЖДА Национално тол управление, специализирано звено в Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на И. Г. К. съдебно-деловодни разноски в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева.

Решението е окончателно.