Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.11.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като разгледа
докладваното от съдия Дончева гр. д.
№ 486 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 106 от 07.06.2019 г., постановено по
гр. дело № 193/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Самоков
е признато за установено по отношение на О.С. че А.И. К. с ЕГН: **********, с
фамилно име понастоящем С., не дължи на О.С. сумата от 10 337, 76 лв., претендирана й от О.С. като ДДС дължимо отделно от
визираната цена 51 688, 80 лв. в предварителния договор № ПрД-35/24.2.2017 г.
както и не дължи на О.С. претендираните й без
основание като ДДС допълнителни 70,19 лева месечно в месечните вноски за
изплащане цената на имота по същия предварителен договор, а така също и не
дължи претендираната й от ответника О.С. разлика над
350, 97 лева месечно до претендираните й без
основание с включено ДДС 421,16 лева като месечни вноски за изплащане на цената
на имота по Предварителен договор № ПрД-35/24.2.2017 г. за покупко-продажба на
недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект с идентификатор №
65231.914.454.1.1, находящ се в гр. С., ул. "Л.
Ч." №00, вх.00, ет. 00, в сграда00, разположена в поземлен имот с
идентификатор 65231.914.454, с предназначение: жилище, апартамент с площ от
46,48 кв.м., заедно с мазе № 1, с площ от 4,42 кв.м., заедно с общи части 9,12
кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ. О.С.
е осъдена да заплати на ищцата А.И. К. сумата от 1913,51 лева разноски за
производството.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство О.С. с доводи за неговата неправилност,
незаконосъобразност и недопустимост. Твърди се, че първоинстанционният
съд е сезиран с установителен иск от ищцата да бъде
установено по отношение на О.С. че не се дължи ДДС и процесната
сделка е необлагаема по ЗДДС. РС-Самоков приема, че
ищцата не дължи описаните в диспозитива суми, с
каквото искане не бил сезиран, поради което моли в тази част решението да бъде
обезсилено. Алтернативно излага съображения, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. РС не бил обсъдил цели групи събрани по делото
доказателства- тръжната документация, съдебно-счетоводна експертиза и по този
начин е стигнал до неправилни изводи. Посочва, че продажбата на процесния недвижим имот се извършва в изпълнение на взетото
от Общински съвет Самоков Решение № 1799/19.03.2015
г., т. 1.1 и сл., в което са определени правилата на тази сделка, както и правомощията
на кмета на общината при извършването й. ОС е органът, който единствено може да
направи изборът, регламентиран в чл. 45, ал. 7 ЗДДС и никой друг орган не може
да го замести. В решението на Общински съвет Самоков
е определена цената на доставката, нейният размер, който се дължи отделно от
ДДС и върху който се начислява ДДС. Изборът за облагаемост
е извършен към 19.03.2015 г., когато е взето решението от Общински съвет Самоков, а не при издаване заповедта на кмета на о.С. Към
датата на снабдяване на ищцата с тръжната документация същата е знаела за дължимостта на този данък. Посочва, че не било обсъдено
възражението, че чл. 2, абзац4 от
предварителния договор е нищожна клауза. Обжалва се решението и относно
присъдените разноски на ищцата, тъй като не било обсъдено релевираното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По същество моли
съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което исковата
претенция да бъде уважена.
В законоустановения
срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна А.И.С. е
подала писмен отговор на въззивната жалба и е взето
становище за нейната неоснователност.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е частично основателна само по отношение на частта за разноските.
Ищцата А.И. К./сега С./ е предявила иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу О.С. за признаване за установено по
отношение на О.С. че сключената сделка е необлагаема по ЗДДС, че не дължи и не
следва да бъде облагана и да й се начислява ДДС върху месечните вноски и върху
крайната продажна цена от 51 688,80 лева по сключения предварителен договор №
ПрД-35/24.2.2017 г. за покупко-продажба на недвижим имот, а
именно:Самостоятелен обект с идентификатор № 65231.914.454.1.1, находящ се в гр. С., ул. "Л. Ч." №00, вх. 00, ет.00,
в сграда00, разположена в поземлен имот с идентификатор 65231.914.454, с
предназначение: жилище, апартамент с площ от 46,48 кв.м., заедно с мазе № 1, с
площ от 4,42 кв.м., заедно с общи части 9,12 кв.м., ведно със съответните
идеални части от правото на строеж върху ПИ. В исковата молба ищцата твърди, че
на 14.02.2017 г. О.С. провела търг за продажба на описания недвижим имот.
Съгласно тръжната документация началната тръжна цена на имота е 47 860, 00 без
ДДС. Със заповед № ЛС-01-270/20.02.2017 г. на Кмета на О.С. била определена за
спечелила търга на цена 47860, 00 без ДДС. В т. 2 от заповедта било посочено,
че цената трябва да се заплати чрез разсрочено плащане за срок от 10 години на
равни месечни вноски с оскъпяване в размер на 10 %, като цената с оскъпяването
възлиза на 51 688, 80 лева. Изрично било отбелязано, че ДДС не се начислява. В
т. 3 от заповедта било разпоредено да заплати като задатък авансово 20% от началната тръжна цена или сумата от
9 572, 00 лв. /което сторила с внасянето на депозит за участие в търга, който
се приема като внесен задатък/, а остатъкът от
продажната цена в размер на 42 116,80 лв. да заплати с едномесечни вноски в
размер на 350, 97 лева. На 24.02.2017 г. бил сключен предварителен договор,
като в чл. 2 от договора била уговорена продажна цена в размер на 51688,80 лв. без
ДДС. След сключването на договора започнала да погасява месечните
вноски в размер на 350, 97 лв., като ДДС не бил начисляван. С писмо от Общината
от 21.12.2017 г. била уведомена, че сделката била облагаема с ДДС, като били
посочени нови суми, които дължи.
В постъпилият отговор от О.С. иска се оспорва като
неоснователен и недоказан. Твърди се, че О.С. е избрала сделката да бъде
облагаема по ЗДДС. Общинският съвет е взел решение процесната
сделка да е облагаема. Доставчикът /Общината/ е ползвала данъчен кредит за
целият жилищен блок, в който случай и за да бъде сделката необлагаема следва да
се извърши предварително корекция на ползвания данъчен кредит по правилата на
чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, каквато О.С. не е извършвала. Заявява, че клаузата на
чл. 2, абзац 4 от договора е нищожна, поради противоречие с чл. 67, ал. 2 и чл.
45, ал. 7 ЗДДС. Моли за отхвърляне на иска.
Установява се следната фактическа обстановка от
значение за спора:
От представеното Решение № 1799 от 19.03.2015 г. на Общинският съвет се
установява, че имотите които са били обявени на публичен търг за продажба,
началната цена е определена без ДДС.
В т.2 на тръжната документация изрично е
записано, че началната тръжна цена е 47 860 лв. без ДДС.
Със заповед № ЛС-01-270 от 20.02.2017 г. на
Кмета на О.С.А.И. К. е определена за спечелила търга за процесния
имот, с достигната в търга цена в размер на 47860 лева без ДДС. Посочено е, че
"Съгласно чл. 45 ал. 3 във връзка с § 1 т.5/6/ от ДР на ЗДДС не се начислява ДДС,
тъй като доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, както и
учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях е освободена
доставка /сграда с идентификатор 65231.914.454.1 е построена през 2010 г. и е
въведена в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация №
22/28.07.2010 г./".
На 24.02.2017 г. е сключен предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот № ПрД-35/24.02.2017 г. между страните, касаещ процесния имот. В чл. 2 от
договора е уговорено, че продажната цена в размер на 51688,80 лв. без ДДС е
окончателна и не подлежи на предоговаряне. Достигнатата в търга цена е в размер
на 47 860 лв. без ДДС. Посочено е, че Съгласно Решение № 1714/27.01.2011 г. на
Общинския съвет-гр. С. и Декларация от участника в търга достигнатата цена на обекта
ще се заплати чрез разсрочено плащане за срок от 10 години, на равни месечни
вноски с оскъпяване в размер на 10 %. В чл. 2 е посочено следното:
"Съгласно чл. 45 ал. 3 във връзка с § 1 т.5/6/ от ДР на ЗДДС не се начислява ДДС,
тъй като доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, както и
учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях е освободена
доставка".
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че О.С. е
извършила корекция на данъчния кредит през 12.2017 г. по процесния
договор.
С оглед на събраните по делото доказателства,
съдът намира от правна страна следното:
Изложената в исковата молба
фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум
на исковата претенция обуславят извод за предявен отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
за установяване по отношение на ответника О.С. че А.И.С. не дължи ДДС върху крайната продажна цена
от 51 688,80 лева по сключения предварителен договор № ПрД-35/24.2.2017 г. за
покупко-продажба на недвижим имот, а именно:Самостоятелен обект с идентификатор
№ 65231.914.454.1.1, находящ се в гр. С., ул.
"Л. Ч." №00, вх. 00, ет.00, в сграда 00, разположена в поземлен имот
с идентификатор 65231.914.454, с предназначение: жилище, апартамент с площ от
46,48 кв.м., заедно с мазе №1 , с площ от 4,42 кв.м., заедно с общи части 9,12
кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ, както и че не дължи ДДС върху месечните вноски.
Неоснователни са доводите на въззивника,
че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по въпроси, по които
не бил сезиран. Първоинстанционния съд се е
произнесъл по заявената претенция, като за прецизност е конкретизирал всяка
отделна сума, върху която не се дължи ДДС. Не е налице произнасяне по
осъдителен иск, каквито възражения се релевират,
видно от диспозитива на решението, където за
прецизност и яснота детайлно са посочени отделните суми.
Страните не спорят, че въз основа на Решение №
1799 от 19.03.2015 г. на Общинския съвет е проведен търг с явно наддаване за процесния имот, че ищцата А.И.С. /преди К./ е спечелила
търга, че е сключила с кмета предварителен договор за покупко-продажба, че е предвидено
разсрочено плащане за срок от десет години, на равни месечни вноски с
оскъпяване в размер на 10% на цената.
Спорният въпрос е дължи ли се ДДС върху
продажната цена от купувача по сделката?
Съгл.
разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС
освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са
нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и
прехвърлянето на други вещни права върху тях. Легално определение на понятието „нови
сгради” се съдържа в § 1, т. 5, от ДР
на ЗДДС, според която разпоредба "Нови сгради" са сградите,
които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с
етап на завършеност "груб строеж", или за които към датата, на която
данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от
датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за
устройство на територията. В предварителния договор от 24.02.2017 г.
изрично е записано, че сграда
с идентификатор 65231.914.454.1 е построена през 2010 г. и е въведена в
експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 22/28.07.2010 г.
Събраните доказателства водят до извода, че недвижимият имот предмет на търга е
сграда, която не е нова по
смисъла на ЗДДС, тъй като към датата на продажбата са изтекли 60 месеца, считано от датата, на
която е издадено разрешение за ползване и за нея не се дължи ДДС. Същевременно в ал. 7 на чл. 45 от ЗДДС е
регламентирано, че в случаите на доставка по ал. 1, 3 и 4
доставчикът може да избере тя да бъде облагаема. Следователно в случая
продавачът има право на избор дали сделката да е облагаема или не.
Безспорно в решението на Общинския съвет началната цената е посочена без
ДДС, което означава, че ДДС се дължи отделно и върху сумата от 47 860 лв. следва да се
прибавят 20% ДДС, по същия начин е посочено и в тръжната документация. В
заповед № ЛС-01-270 от 20.02.2017 г. на Кмета на О.С. както и в предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот № ПрД-35/24.02.2017 г., А.И. К.е определена за спечелила търга
за процесния имот, с достигната в търга цена в размер
на 47 860 лева без ДДС. Посочено е, че "Съгласно чл. 45 ал. 3 във връзка с
§ 1 т.5/6/ от ДР на
ЗДДС не се начислява ДДС, тъй като доставката на сгради или на части от тях,
които не са нови, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права
върху тях е освободена доставка /сграда с идентификатор 65231.914.454.1 е
построена през 2010 г. и е въведена в експлоатация с Удостоверение за въвеждане
в експлоатация № 22/28.07.2010 г./". Тъй като в предварителния договор са
направени две взаимноизключващите се уговорки- че се
дължи ДДС и същевременно се посочва, че
тъй като сградата е стара не се дължи такъв данък, поради което е
необходимо да се изследва действителната воля между страните и по-конкретно
дали О.С. е направила избор сделката да е облагаема, с оглед разпоредбата на
чл. 45, ал. 7 от ЗДДС. В тази връзка следва да се посочи, че неоснователно
е възражението на ответника, че чл. 2, абзац4
от предварителния договор е нищожна клауза, тъй като не противоречи на
императивна правна норма от ЗДДС, с оглед даденото право на избор на доставчика
да определи дали сделката да бъде облагаема.
За да е налице данъчно събитие, следва
да е осъществена доставка по смисъла на ЗДДС.Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка
на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или
друго вещно право върху стоката. С оглед на това доставката ще бъде завършена
едва с окончателното прехвърляне на правото на собственост. Предварителният
договор за покупко-продажба има единствено облигационен ефект, а няма вещноправен /транслативен/ ефект.
В случая е налице авансово плащане по доставката, като съгл. чл. 25, ал. 7 от ЗДДС данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на
плащането/, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна
доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на
извършеното плащане. Т.е. ДДС ще се начислява поотделно при всяко извършено
авансово плащане, като за целта следва да се издава фактура при всяко плащане
/чл. 113, ал. 1 от ЗДДС/. От приетите фактура № **********/02.03.2017 г., фактура №
**********/07.04.2017 г., фактура № **********/09.05.2017 г., фактура №
**********/13.06.2017 г., фактура № **********/10.07.2017 г., фактура №
**********/08.08.2017 г., фактура № **********/05.09.2017 г., фактура № **********/09.10.2017
г., фактура № **********/08.11.2017 г., фактура № **********/12.12.2017 г.,
издадени от О.С. се установява, че ищцата е внасяла ежемесечно сума в размер на
350, 97 лева, като основание е посочено предварителния договор, стойност на ДДС
0, 00 лева, като основание за неначисляване е посочено чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. В
конкретния случай чрез посочване на
данък 0, 00 лева във фактурите Общината е избрала доставките да не подлежат на
облагане с ДДС. Т.е. Общината е направила своя избор, позовавайки се на чл. 45,
ал. 3 ЗЗД, че процесната сделка е необлагаема и за
нея не се дължи ДДС. Законът и правилникът за неговото прилагане не предвиждат
ред, по който доставчикът да промени веднъж избрания режим на третиране на
доставката. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал.1 от ЗДДС при
изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за
която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към
фактурата. Следователно издаването на кредитно известие е обусловено от
реализиране на някоя от двете предпоставки - намаление на данъчната основа или
разваляне на доставката.
Не са представени доказателства по делото в тази
посока - нито за намаление на данъчната основа на доставката, нито за разваляне
на доставката. Правото на избор обикновено се упражнява чрез посочване на
размера на данъка във фактурата за доставката. Когато доставчикът е приел доставката да бъде облагаема
/респ. необлагаема/, последващото му намерение да
промени нейния режим не е сред законовите предпоставки за корекция - в този см.
Решение № 7368/30.05.2013 г. по адм. дело №
11924/2012 г. на ВАС. С оглед приетото, въззивният
съд намира, че О.С. е направила своя избор доставката да бъде необлагаема, като
индиция в тази посока са и издадените 10 на брой
фактури, по които няма начислен ДДС, поради което последваща
промяна за облагаемост на сделката не може да има. Неоснователно е и
възражението, че решението е не на кмета, а на общинския съвет, който е
определил към определената цена на имотите, които са изнесени на търг да бъде
начисляван ДДС. Това е така, тъй като самото решение на ОС не обвързва по
никакъв начин ищцата, а облигационни отношения са възникнали между нея и О.С.
представлявана от кмета, регламентирани със сключения предварителен договор. С
оглед изложените съображения, предявеният отрицателен установителен
иск правилно и законосъобразно е бил уважен от РС-Самоков.
Правните изводи на двете инстанции
съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено в тази част.
По
разноските
В
първоинстанционното производство ответника е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското
възражение, което е отхвърлено като неоснователно. В случая минималното
адвокатско възнаграждение, съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза в
размер на 840, 13 лева. / при цена на
иска 10 337, 76 лв./ По делото са проведени три съдебни заседания, поради което
на осн. чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г., при защита по дела с повече от
две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по
100,00 лв. или общо минималното възнаграждение възлиза в размер на 940, 13
лева. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което
възражението следва да се уважи и адвокатското възнаграждение бъде редуцирано
до сумата от 940, 13 лева.
За
въззивното производство О.С. следва да бъде осъдена
да заплати на въззиваемата страна А.С. разноски за
адвокатско възнаграждение в минимален размер от 840, 13 лева, предвид
основателността на релевираното възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и през въззивната инстанция, по изложените по горе съображения.
Решението
на районния съд, в частта, в която са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение над сумата от 940, 13 лева до 1500 лева следва да се отмени.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 106 от 07.06.2019
г., постановено по гр. дело № 193/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Самоков, с което е признато за установено по отношение на О.С.
че А.И. К. с ЕГН: **********, с фамилно име понастоящем С., не дължи на О.С.
сумата от 10 337, 76 лв., претендирана й от О.С. като
ДДС дължимо отделно от визираната цена 51 688, 80 лв. в предварителния договор
№ ПрД-35/24.2.2017 г. както и не дължи на О.С. претендираните
й без основание като ДДС допълнителни 70,19 лева месечно в месечните вноски за
изплащане цената на имота по същия предварителен договор, а така също и не
дължи претендираната й от ответника О.С. разлика над
350, 97 лева месечно до претендираните й без
основание с включено ДДС 421,16 лева като месечни вноски за изплащане на цената
на имота по Предварителен договор № ПрД-35/24.2.2017 г. за покупко-продажба на
недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект с идентификатор №
65231.914.454.1.1, находящ се в гр. С., ул. "Л.
Ч." № 00, вх.00, ет.00, в сграда 00, разположена в поземлен имот с
идентификатор 65231.914.454, с предназначение: жилище, апартамент с площ от
46,48 кв.м., заедно с мазе № 1, с площ от 4,42 кв.м., заедно с общи части 9,12
кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ.
ОТМЕНЯ решение № 106 от
07.06.2019 г., постановено по гр. дело № 193/2018 г. по описа на Районен съд -
гр. Самоков, в ЧАСТТА, с
която О.С. със седалище и адрес на управление *** с данъчен № ********** и идент.номер по Булстат., представлявана от кмета на
общината, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, е осъдена да
заплати на А.И.С. с ЕГН: **********, разноски за сумата над 940,13 лв.
/деветстотин и четиридесет лева и тринадесет стотинки/ лева до сумата 1500,00
лв. /хиляда и петстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 106 от
07.06.2019 г., постановено по гр. дело № 193/2018 г. по описа на Районен съд -
гр. Самоков, в ЧАСТТА, с
която районен съд е осъдил О.С. със седалище и адрес на управление *** с
данъчен № ********** и идент.номер по Булстат
*********, представлявана от кмета на общината да заплати на ищеца А.И.С. с
ЕГН: ********** разноски за адвокатско възнаграждение сумата от 940,13 лв.
/деветстотин и четиридесет лева и тринадесет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА О.С. със седалище и
адрес на управление *** с данъчен № 0000 и идент.номер
по Булстат ., представлявана от кмета на общината, да заплати на А.И.С. с ЕГН: **********
***, сумата от 840, 13 лв. /осемстотин и
четиридесет лева и тринадесет стотинки/ разноски за въззивното
производство, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.