№ 16467
гр. С., 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110159015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е от ищеца „С.в.” АД установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД за установяване спрямо ответника Н. В. С., ЕГН
**********, че дължи на ищеца сумата от 1 486, 48 лв. главница за ВиК услуги за периода от
10.03.2012 г. до 16.06.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 02.12.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 31.12.2021 г. по ч.гр.д. № 69428/2021 г. по описа на СРС, 142 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно отношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги до имот с адрес гр. С., ж.к. З.ф.а“, ул. „К.“ № бл. вх.,
ет. ап.. Ответникът дължал заплащането на цената на доставените услуги. Твърди, че по
отношение на ответника е учредено вещно право на ползване, същият бил титуляр на
партидата, поради което бил задължен да заплати процесната сума. Предвид титулярството
на вещно право ответникът бил ex lege потребител на ВиК услуги. Посочва, че
потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок от
фактурирането. Поради което моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца процесната сума, като претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията от 10.03.2012 г. до 31.10.2018 г. Оспорва да е
клиент на услугите на ищеца. Оспорва качеството на питейната вода. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед от 31.12.2021 г. на РС С., 142 с-в,
постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 69428/2021 г. Вземането произтича от
следните обстоятелства: неизплатени суми за потребена вода през периода от от 10.03.2012
г. до 16.06 г. за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. З.ф.а“, ул. „К.“ № бл. вх., ет. ап.,
доставяна въз основа на договорни отношения, които до 01.09.2006 г. са реализирани чрез
1
неформален договор за доставка и пречистване на вода, а след 01.09.2006 г. са
регламентирани с Общи условия на „С.в.” АД.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 69428/2021 по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че същото е образувано по депозирано заявление по чл.410 ГПК от „С.в.“ АД
срещу Н. В. С.. Съдът уважава в цялост заявлението и с разпореждане издава заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника за сумата от 1 486, 48
лв. главница за ВиК услуги за периода от 10.03.2012 г. до 16.06.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
02.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането и разноски по делото.
Заповедта е редовно връчена на длъжника и в срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано
възражение срещу дължимостта на сумите по издадената заповед. Във възражението се
оспорва дължимостта на вземането и присъденото юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане съдът е указал на заявителя, че може в месечен срок от уведомяването
да предяви иск за установяване на вземанията си като представи доказателства за това. В
указания срок са предявени искове от „С.в.“ АД. Предявените искове са допустими като
предявени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от страна, притежаваща правен интерес
от установяване на вземания по срочно оспорена заповед по чл.410 ГПК.
По предявените реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86,ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на задължение за заплащане на претендираната главница,
представляваща стойността на услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води и начислена лихва, в тежест на ищеца е да установи
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК
услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на
отпадъчни води, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати
уговорената продажна цена, така и продавачът да е доставил ВиК услуги - за доставка на
питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в
твърдяното количество на купувача.
Съгласно § 1, ал.1, т.2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/ (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), В и К услуги по чл.1, ал.1
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 от Наредба №
4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, която посочва, че потребители на В и К
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи: (1) Потребители на услугите В и К са: 1. (доп. - ДВ, бр.63 от 2012 г., в сила от
17.08.2012 г.) собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и
разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата императивно е прието кой е страна по
облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице доставката, между
доставчикът и титулярят на правото възниква облигационното правоотношение.
2
От представения по делото нотариален акт №, том 4, дело № 652/2008 г. от 18.04.2008
г. (л. 32-33) е видно, че К.А.П. е учредил вещно право на ползване на имота на ответника Н.
В. С. и го е продал на лицето В.В.Ц.в. Поради това съдът счита, че не собственикът , а
титулярът на вещното право на ползване Н. В. С. е потребител на ВиК услуги към
съответното дружество. С оглед изложеното, представените по делото писмени
доказателства позволяват да се направи извод, че ответницата е вещен ползвател на
процесния имот и че за процесния период че между страните е налице облигационно
правоотношение по предоставяне на ВиК услуги на имот с адрес: гр. С., ж.к. З.ф.а“, ул. „К.“
№ бл. вх., ет. ап.. Следователно, спорът се концентрира около стойността на твърдените от
ищеца ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за
пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество, съответно има ли суми погасени
по давност.
За доказване реалната доставка и остойностяването на ВиК услуги по делото са приети
и неоспорени заключения по допусната комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, които съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени.
От заключението в съдебно-техническата част се установява, че ищецът е доставял
ВиК услуги до имот в гр. С., ж.к. З.ф.а“, ул. „К.“ № бл. вх., ет. ап.., с количество за
процесния период в размер на 851.998 куб.м, остойностена на 1770,69 лева, която стойност е
в съответствие с предоставените количества по утвърдените от КЕВР цени. Стойността е
определена в съответствие с отчетените по водомери, изчислени и изравнени при следващ
реален отчет количества Вик услуги.
От съдебно-счетоводната част на заключението се установява, че за процесния период
са начислени суми за доставена и потребена вода в размер на 1770,69 лева. От тази сума
заплатена е сумата в размер на 284, 21 лева. Неплатените задължения възлизат на сумата от
1468,48 лева главница за периода от 10.03.2012 г. до 16.06.2021 г.
С оглед горното, съдът приема за доказано, че за периода 17.04.2012 г. до 13.03.2021 г.
и при съобразяване на посочето в СТЕ и ССЧЕ, неплатените задължения възлизат на
1468,48 лв. главница за ВиК услуги. С оглед на което предявения иск следва да бъде уважен
изцяло.
Ответницата е упражнила своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявила
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с
ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да
са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл вземанията на ищцовото дружество
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са
процесните за главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на
ответника за заплащане на стойността на доставената питейна вода са възникнали като
срочни – според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК
оператор „С.в.” АД потребителите са длъжни да заплащат за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуритане. Следователно за всяка една от претендираните
от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок
тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. При преценката дали този
срок е изтекъл следва да се вземе предвид нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение, според което спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
3
обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на
13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително
погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от
съда при изчисляване на крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-
годишния давностен срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок,
чиято продължителност в случая е 69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).
В настоящия случай давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 02.12.2021 г., от която дата се счита предявен установителният иск
– аргумент от чл. 422, ал.1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
В случая всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 01.07.2018 г. са
погасени по давност, тъй като от тази дата до датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 02.12.2021 г., са изтекли 3 години и 69 дни. Поради това по отношение на вземането
за главница за периода 10.03.2012 г. – 01.07.2018 г. вкл. следва да се счита погасено по
давност
Следователно искът за главница е частично основателен в размер на 610,01 лева и за
периода 02.07.2018 г. до 16.06.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане на сумата.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат двете страни. Ищецът е претендирал
разноски в исковото производство в размер на 44,59 лв. за д.т., както и за разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100лв., както и разноски
за депозит за допуснатата КСТСчЕ в размер на 450 лв. По ч.гр.д. № 69428/2021/2021г. на
ищеца са присъдени разноски в размер на 29,73 лв. за д.т. и 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед частичната основателност на иска, следва да се присъдят разноски
в размер на 244,00 лева в исковото, както и разноски в размер на 32,72 лева за заповедното
производство.
В полза на ответницата Н. С. е предоставена безплатна правна помощ в рамките на
заповедното и на исковото производство от адв. С. Г. Л.. Изчислен на основание по чл.3 8,
ал. 2 ЗАдв., вр. чл.36, вр. чл.7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 2, ал. 7 от Наредба 1/2004 г., общият размер
на адвокатското възнаграждение в заповедното производство възлиза на 300,00 лева, а в
исковото в размер на 448,65 лева, като съобразно уважената част от исковете следва да бъде
присъдена сумата от 176,88 лева за заповедното производство и 264,54 лева за исковото
производство.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „С.в.“ АД, ЕИК: ... със седалище и
адрес на управление: гр.С., ж.к. „М., ул. „б.п.к С.“ № сг. положителен установителен иск
реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ
и чл.86,ал.1 ЗЗД против Н. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. З.ф.а“, ул. „К.“ № бл.
вх., ет. ап., че последната дължи на ищеца сумата от 610,01 лева главница за ВиК услуги за
периода 02.07.2018 г. до 16.06.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.12.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 31.12.2021 г. по ч.гр.д. № 69428/2021 г. по описа на СРС, 142 състав като
ОТХВЪРЛЯ искът за разликата над уважения размер от 610,01 лева до пълния предявен
размер от 1486,48 лева и за периода от 10.03.2012 г. до 01.07.2018 г. като погасен по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Н. В. С., ЕГН **********, с адрес гр.
С., ж.к. З.ф.а“, ул. „К.“ № бл. вх., ет. ап., да заплати на „С.в.“ АД, ЕИК: ... със седалище и
адрес на управление: гр.С., ж.к. „М., ул. „б.п.к С.“ № сг. разноски в настоящото
4
производство в размер на 244,00 лева, както и разноски по ч.гр.д. № 69428/2021 г. в размер
на както и разноски в размер на 32,72 лева за заповедното производство.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. „М., ул.
„б.п.к С.“ № сгр.2А на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ДА ЗАПЛАТИ
НА на адв. С. Г. Л. , сумата в размер на 200,36 лева - адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ответницата Д.К.а в заповедното производство и
сумата от 264,54 лева за предоставена безплатна правна помощ на ответницата Н. С. в
исковото производство и сумата от 176,88 лева за предоставена безплатна правна помощ на
ответницата Н. С. в производството по ч.гр.д. № 69428/2021 г. по описа на СРС, 142
гр.състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5