РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Силистра, 26.01.2021 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 55 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците Н. В.М., ЕГН **********, М.Ш.М., ЕГН **********, и С.Ш.М., ЕГН **********, със съгласието на своята майка Н. В.М., ЕГН **********, сезират съда с иск за обезщетение в размер на 5010,00 лв. за периода 01.03.2020 г. – 12.08.2020 г., основаващ се на отмяната на заповед № ЧР-212 / 25.02.2020 г., издадена от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане; претендират се и направените по делото разноски от ищеца М.Ш.М., ЕГН **********, по заплащането на адвокатско възнаграждение.
Ответникът Агенция за социално подпомагане оспорва исковата претенция и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
Със заповед № ЧР-212 / 25.02.2020 г., издадена от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, е прекратено служебното правоотношение на Ш.А.М., ЕГН **********, заемащ длъжността «Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тутракан», считано от 01.03.2020 г., на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл.
С решение № 87 / 03.09.2020 г. по адм.дело № 47 / 2020 г. на Административен съд – Силистра гореописаната заповед е отменена. Решението е влязло в сила на 30.09.2020 г.
Удостоверение за наследници изх.№ АО-08-565 / 13.08.2020 г., издадено от длъжностно лице на Община Тутракан, сочи, че Ш.А.М., ЕГН **********, е починал на 12.08.2020 г., и че негови наследници са ищците.
Видно от заповед № ЧР-1518 / 19.12.2013 г., издадена от изпълнителния директор на ответника, основната месечна заплата на Ш.А.М., ЕГН **********, е била в размер на 930 лв.
Справката, издадена на 12.08.2020 г. от служител на НАП, и преписите от служебна книжка № 1686 / 01.06.2004 г. удостоверяват, че Ш.А.М., ЕГН **********, не е заемал държавна служба и не е получавал възнаграждение за друга работа през периода 01.03.2020 г. – 12.08.2020 г.
От установените по-горе факти е видно, че предпоставките на чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗДСл са осъществени, а именно: 1/ налице е влязла в сила съдебна отмяна на административния акт, с който е било прекратено служебното правоотношение на наследодателя на ищците; 2/ през периода 01.03.2020 г. – 12.08.2020 г. наследодателят на ищците не е заемал държавна служба и не е получавал възнаграждение за друга работа. Следователно предявената претенция е доказана откъм своето основание.
Периодът 01.03.2020 г. – 12.08.2020 г. се състои от пет месеца и осем работни дни от шестия месец, който се е състоял от 21 работни дни. С оглед на това, размерът на дължимото обезщетение възлиза на 930 х 5 + 8 х 930 / 21 = 5004,29 лв. От тази сума всеки ищец има право на равна част (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН), т.е. по 1/3 от 5004,29 лв. За размера на тази сума исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Неоснователен е доводът на ответника, че процесното право на обезщетение не е част от наследствената маса, поради което искът не трябва да бъде уважаван. От една страна, касае се за имуществено право, което, за да се прекрати със смъртта на наследодателя, е необходима изрична нормативна разпоредба (пример в тази насока е правилото на чл. 59, ал. 1 ЗС, регламентиращо темпоралните измерения на правото на ползване). Такава разпоредба обаче, приложима към разглеждания казус, не съществува в позитивното право. От друга страна, вярно е, че правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл възниква след отмяната на съответния административен акт. Следователно процесното право на обезщетение действително не е фигурирало в състава на наследствената маса, преминала от Ш.А.М., ЕГН **********, към ищците. Част от тази наследствена маса обаче е било потестативното право на отмяна на заповед № ЧР-212 / 25.02.2020 г., издадена от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Ищците са упражнили по надлежния съдебен ред това потестативно право, поради което в тяхна полза са възникнали и правните последици от упражняването на потестативното право, включващи правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл.
Ищецът М.Ш.М., ЕГН **********, е направил по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер 580,00 лв. Тази сума трябва да бъде редуцирана, съобразно уважената част от иска, до 579,34 лв. Претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение, с оглед ниската правна сложност на делото, се определя от съда в размер на 100,00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 / 13.05.2010 г. на ВАС по т.д. № 5 / 2009 г., ОСК, и също се редуцира, съобразно отхвърлената част от иска, до сумата 0,11 лв. След компенсация на насрещните вземания резултира вземане за разноски в полза на ищеца М.Ш.М., ЕГН **********, в размер на 579,23 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на всяко от лицата Н. В.М., ЕГН **********, М.Ш.М., ЕГН **********, и С.Ш.М., ЕГН **********, със съгласието на своята майка Н. В.М., ЕГН **********, равна част от общата сума 5004,29 лв. (пет хиляди и четири лв. и двадесет и девет ст.), представляваща обезщетение за периода 01.03.2020 г. – 12.08.2020 г., през който Ш.А.М., ЕГН **********, не е заемал държавна служба поради прекратяване на служебното му правоотношение с отменената заповед № ЧР-212 / 25.02.2020 г., издадена от директора на Агенция за социално подпомагане; ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за размера над 5004,29 лв. (пет хиляди и четири лв. и двадесет и девет ст.).
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на М.Ш.М., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 579,23 лв. (петстотин седемдесет и девет лв. и двадесет и три ст.); ОТХВЪРЛЯ исканията за разноски в останалата им част.
Решението подлежи на обжалване, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:......................