Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 351 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът - „Е.Д.Ф.” ЕАД,
ЕИК********, твърди, че е претърпял значителни имуществени вреди вследствие на
кражба на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Крузер“ с ДК № ********.
Ищецът в качеството си на лизингодател сключил с А.Г.М.договор за финансов
лизинг на МПС № 144/01.08.2019 г. с предмет на договора - гореописаният лек
автомобил. За автомобила лизингодателят сключил с ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД,
ЕИК *******, застраховка „Каско за МПС“ с полица № 4704190200001252 със срок на
валидност една година, считано от 02.08.2019г. до 01.08.2020г. На 18.01.2020 г.
към 9:45 часа А.Г.М.установил, че автомобилът не се намира на мястото, където е
бил паркиран. Ищецът посочва, че е уведомил органите на МВР и за извършеното
деяние било образувано досьдебно производство № 40/20 г. по описа на РУ Перник
и пр. пр. № 215/2020 г. по описа на РП-Перник. Застрахователят бил своевременно
уведомен за застрахователното събитие, като е образувана щета №
4704-01310-08/20г. Излага се, че ответникът е отказал да заплати
застрахователно обезщетение, като мотивирал отказа си с нарушаване на т. 1.2. и
т. 1.3. от подраздел XIII „Прекратяване“ на Раздел Общи положения от Общите
условия по застраховка „Каско Стандарт“, а именно „че застрахователят не
изплаща застрахователно обезщетение при предявяването на документи и претенции
с невярно съдържание“. Твърди се, че отказът е неоснователен, тъй като били
изпълнени всички задължения на застрахования при настъпване на застрахователно
събитие и по конкретно риска „кражба“, а ответникът изпаднал в забава. При така
изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответното
дружество да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 65 000,00
лв. /шестдесет и пет хиляди лева/ - застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди в размер на стойността на лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Ланд Крузер“ с ДК № ********, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 2076.39 лв. - законната лихва за забава, начислена върху главницата за периода от
02.11.2020 г. /датата на отказа за плащане/ до 24.02.2021г. /датата на
завеждане на исковата молба/. Предвид
очаквания положителен изход от спора ищецът претендира и за сторените в
производството разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в
установения за това срок, в който ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер. Ответникът не оспорва твърдението, че
е предоставил застрахователно покритие по застраховка „Каско Стандарт“ при
сключването на Застрахователна полица №
4704190200001252 със срок на действие от 02.08.2019г. до 01.08.2020г., но
оспорва настъпването на застрахователното събитие "кражба“ и изложената от
ищеца фактическа обстановка в тази връзка. Излага доводи за наличието на
предпоставки за освобождаване на застрахователя от отговорност, предвидени в
Общите условия. Оспорва въз основа на застрахователния договор да е поето
задължение за покриване на застрахователен риск по отношение на автомобили,
отдадени на лизинг, за което се дължи допълнителна застрахователна премия,
каквато не е плащана. Оспорва предявените искове и по размер, като релевира
становище за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение на основание
чл. 395, ал. 4 от КЗ. Ответникът оспорва и претенциите за присъждане на законна
лихва върху сумите на застрахователното обезщетение, отричайки да е изпадал в
забава за изплащане на тези обезщетения. Оспорва истинността на постановление
за спиране на наказателно производство № 215/2020 от 25.09.2020г. и
удостоверение УРИ 192000 – 1599/07.02.2020г. Моли за отхвърляне на претенциите
и във връзка с това претендира за осъждане на ищеца да му заплати направените
съдебни и деловодни разноски за настоящия процес.
В допълнителна искова молба ищецът изцяло поддържа предявените искове
и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни възраженията на ответника.
Относно възраженията на ответника за неизпълнение на задълженията по общите
условия към застрахователния договор, сочи че следва да бъде извършена
евентуално преценка дали това нарушение е значително, с оглед интерес на
застрахователя. Оспорва твърденията на ответника, че не е поел задължение по
договора да осигури застрахователен риск по отношение на автомобили, отдадени
на лизинг. В тази връзка излага, че застрахователят е бил надлежно уведомен за
настъпилата промяна, като му е бил предоставен договорът за финансов лизинг и
което се установява от Добавък № 4704190200001252 към застрахователната полица
и въз основа на който застрахователят се е задължил да поема всички рискове по
полицата, като начисляването на допълнителна премия се определя по негова
преценка.
С отговора си на допълнителната искова молба ответникът заявява, че
поддържа всички направени възражения, оспорвания, твърдения и доказателствени
искания. Уточнява, че договорното неизпълнение от страна на застрахования, за
което излага доводи в отговора на исковата молба, се изразява в неподдържане на
техническата изправност на системата за активно проследяване, което е
предвидено като задължение в т. 2 от раздел „Предохранителни мерки“, като
твърди, че процесното МПС след датата на заявената кражба се е намирало в гр.
Перник, а не в Република Сръбска.
Съдът, като разгледа
представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представената по делото Застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ № 4704190200001252, се установява, че същата е
сключена на 21.01.2019 г. със ЗАД“Б.В.И.Г.“, като застрахован е Вяра Василева
Захариева, с обект по застраховката – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд
Крузер“ с ДК № ********, при покрит риск – Пълно Каско, като е договорена
застрахователна сума от 76 500 лв., със срок на валидност една година, считано
от 26.01.2019г. до 26.01.2020г. Приложени са и Общите условия към
застрахователната полица.
Представен е Добавък № 3 към застрахователната
полица, сключен на 02.08.2019г. относно промяна на собствеността на МПС – обект
на застраховката – с досегашен собственик В.В.З.и нов собственик „Е.Д.Ф.“ЕАД.
Като приложение е описан Договор за финансов лизинг на МПС № 144 от
01.08.2019г.
Представено е
Писмо изх. № А3 02281/02.11.2020 г., адресирано от ЗАД“Б.В.И.Г.“ до „Е.Д.Ф.“ЕАД,
в което се сочи, че във връзка с регистрирана претенция № 4704-01310-8/2020 г.
за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“
относно лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Крузер“ с ДК № ********, след
извършен анализ от специализирана комисия е взето решение да бъде отказано
изплащане на обезщетението, с оглед предявяването на документи и твърдения с
невярно съдържание.
Към доказателствата по делото е приобщено и
Удостоверение от 07.02.2020г., издадено от ОД на МВР - Перник, в което се сочи
за подаден сигнал от Л.Ц.Р.– в качеството му на изпълнителен директор на „Е.Д.Ф.“ЕАД,
относно това, че в периода от 21.30 ч. на 17.01.2020 г. до 09.45 ч. на
18.01.2020 г. в гр. Перник, ул. *******е отнет лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Ланд Крузер“ с ДК № ********, от владението наГ.М.А., без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като по случая е образувано
досъдебно производство № 40/2020 г. за извършено престъпление. Представено е и
Удостоверение рег. № 215/14.10.2020 г., издадено от Районна прокуратура – гр.
Перник относно спиране на досъдебното производство с Постановление от
25.09.2020 г. Прието като доказателство по делото е и Постановление за спиране
на наказателно производство от 25.09.2020 г., поради неразкриване на
извършителя на престъплението в срока на разследването.
Видно от представения по делото Договор за финансов
лизинг на МПС № 144/01.08.2019г., същият е бил сключен между „Е.Д.Ф.“ЕАД – в
качеството му на лизингодател и А.Г.М.– лизингополучател, по силата на който
лизингодателят се е задължил да придобие от доставчика /В.В.Я/ л.а. марка
„Тойота“, модел „Ланд Крузер“ с ДК № ********, както и да го предостави на
лизингополучателя за ползване срещу заплащане на възнаграждение. В чл. 3 от
договора е предвидено задължението на лизингодателя да прехвърли собствеността
върху автомобила след изтичане на срока му на действие – 36 месеца, считано от
датата на предаване на вещта.
Въз основа на издадено съдебно удостоверение по
делото е постъпило Писмо изх. № 6834/19.11.2021г. от „В.А.Д.С.Б.“ЕООД, в което
се сочи, че процесният л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Крузер“ с ДК № ********,
към 18.01.2020 г. е бил с монтирано допълнително GPS устройство, както и един месец преди тази дата,
като при всичките си свързвания от 01.01.2020 г. до 17.01.2020 г. устройството
е излъчвало координати в близост до с. Градиште, РСърбия, каквато локация е
регистрирана и към датата на подаването на сигнал за кражба на автомобила –
18.01.2020 г. По делото е представен Приемо-предавателен протокол – декларация
№ 684/26.01.2018г. за предоставянето на В.З., в качеството й на собственик на л.а.
марка „Тойота“, модел „Ланд Крузер“ с ДК № ********, на монтирана допълнителна
защита срещу кражба, включваща и система за локализация на превозни средства,
монтирана на автомобила.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетел.
От показанията на св. М. се установява, че е
управлявал процесния автомобил „Тойота“, единствено той, до момента, в който
бил откраднат. Сочи, че в деня на кражбата пътувал с автомобила до гр. Перник,
където имал среща вечерта с приятел в един ресторант. След срещата, на която употребил
алкохол, решил да не се прибира с автомобила до София, като останал да
пренощува в апартамента на сина си, който се намирал в блок на адрес - кв.
Твърди ливади, ул. ******. Свидетелят сочи, че паркирал автомобила си в близост
до блока между други паркирани коли, което било след 21.30 ч. На сутринта,
тръгвайки за София, установил, че автомобила му го няма, обадил се на тел. 112
и на място дошъл дежурният полицейски екип, като свидетелят дал показания.
Обадил се непосредствено след това и на лизинговата компания и застрахователя.
На другия ден дал показания и в полицията. Сочи, че от януари до кражбата не е
минавал сръбската граница.
По делото е изслушана и съдебно-автотехническа експертиза
/САТЕ/, заключението по която не е било оспорено от страните и от което се
установява, че действителната пазарна стойност на процесния автомобил към
датата на застрахователното събитие – 17.01.2020 г., при приспадната стойност
за овехтяване – за 1 година до 8%, възлиза на 66 500 лв.
По отправена съдебна поръчка е постъпило писмо от
Министерството на правосъдието на Р Сърбия, от което се установява, че по
отправено запитване до Главна дирекция „Гранична полиция“ е постъпил отговор
относно това, че не са налице данни за преминаване през държавната граница на Р
Сърбия на процесния автомобил за периода от 26.01.2019г. – 26.01.2020 г.
Направено е уточнение, че системата „Регистър на лица и МПС, на които е
извършена гранична проверка“ е в тестова фаза, като получените данни при
справката не следва да се приемат като окончателни, тъй като въвеждането на
данни за регистрационните номера на автомобилите не е автоматизирано на всички
ГКПП.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За основателността на предявения иск с правно
основание чл. 405 КЗ следва да бъде установен следният фактически състав: възникнало
между ищеца и ответното дружество застрахователно правоотношение с предмет
имуществена застраховка на процесното МПС; настъпване на застрахователния риск
в периода на застрахователното покритие; размера на дължимото застрахователно обезщетение.
По делото не се спори, а и от представените
доказателства в тяхната съвкупност се установява, че ищцовото „Е.Д.Ф.“ЕАД е бил
собственик на процесния л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Крузер“ с ДК № ********,
както и че същият е бил предоставен за ползване на лицето А.Г.М.въз основа на
сключен между тях Договор за финансов лизинг на МПС от 01.08.2019г. С Добавък №
3 е била приета промяна в застрахователния договор, с оглед застрахования
субект, поради промяна в собствеността на автомобила.
От представените писмени доказателства се установи
наличието на валидно възникнало правоотношение по договор за застраховка „Каско
Стандарт“ по Застрахователна полица № 4704190200001252. В периода на действие на същата /26.01.2019 г. –
26.01.2020 г./ е подаден сигнал пред ОД на МВР – гр. Перник за възникнало
застрахователното събитие – кражба на автомобила, което попада в покрития
застрахователен риск, съобразно приложимите Общи условия, което е безспорно установено
между страните.
Безспорно е по делото, а и от заявлението,
съдържащо се в материалите на заведената при застрахователя преписка по щета №
470419202002955 се установява изпълненото от застрахования задължение да
уведоми застрахователя в срок до три дни от узнаването и което е в изпълнение
на подраздел VII от Общите условия.
Видно от приложеното по делото Писмо изх. №
А302281/02.11.2020 г. от застрахователя – ЗАД“Б.В.И.Г.“, като причина за отказа
да бъде изплатено застрахователното обезщетение е посочено предявяването на
документи или претенции с невярно съдържание. За опровергаването на това
твърдение по делото са събрани писмени доказателства, каквито се явяват Писмо
изх. № 6834/19.11.2021г. от „В.А.Д.С.Б.“ЕООД, в което се сочи, че процесният
л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Крузер“ с ДК № ********, към 18.01.2020 г. е
бил с монтирано допълнително GPS устройство, като в периода на кражбата същото е излъчвало координати в
близост до с. Градиште, Р Сърбия. Документът не е бил оспорен от насрещната
страна, относно неговата истинност, а именно че удостовереното в него не
отговаря на обективната действителност. Поради това съдът приема същия като
годно доказателство да установи локацията на автомобила към датата на соченото
застрахователно събитие на място, различно от посоченото от застрахования. Безспорно
е възлагането на „В.А.Д.С.Б.“ЕООД монтирането на проследяващо устройство и
което е условие за покриване на застрахователния риск, съгласно чл. 1, т. 1.2
от подраздел II на Общите условия,
съгласно текста на който системата за активно проследяване се извършва от
посочени от застрахователя специализирани фирми, като до извършването му не се
покриват събития по рисковете „кражба“ и „грабеж“.
За опровергаване твърденията на ответника по делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. М., който е
лизингополучател по процесния договор за лизинг и на което основание твърди да
е ползвал процесния автомобил. С оглед на това, съдът приема, че свидетелските
показания следва да бъдат кредитирани в степен, съобразно неговата
заинтересованост и договорна връзка с лизингодателя, който е ищец в производството
и за който възниква правния интерес от възстановяване стойността на открадната
вещ, която е била предоставена за ползване на лизингополучателя. Действително
показанията му кореспондират с част от останалите доказателства по делото,
каквото се явява удостоверението от ОД на МВР – Перник и заявлението до
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, но доколкото така
заявената кражба не е била установена с акт на съответния компетентен
правораздавателен орган, съдът не кредитира така отправеното изявление от
лизингополучателя като съответно на обективната действителност.
Изисканата справка въз основа на възложена съдебна
поръчка до Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР на Р Сърбия сочи на липса
на данни относно регистриране на процесния автомобил като такъв подлежал на
гранична проверка в периода една година преди 26.01.2020 г., като същевременно
в същото изрично е посочено, че информацията в регистъра не следва да бъде
приета като окончателна и достоверна, с оглед тестовия режим, в който се
намира.
Други доказателства в подкрепа аргументите на ищеца
не са ангажирани по делото и съобразно възложената му доказателствена тежест.
При това положение недоказани остават в производството фактът на извършената
кражба на процесния автомобил, съобразно изложеното в заявлението до
застрахователя и което е послужило като отказ да изплати претендираното
застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 1, т. 1.3 от подраздел XIII от Общите условия към договора за застраховка,
застрахователят има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение
при предявяване от застрахования на претенции и/или документи с невярно
съдържание с цел изплащане на застрахователно обезщетение. При това положение,
установи се да са налице предпоставките за постановяване на отказа на
застрахователя, с оглед договореното в този смисъл със застрахованото лице,
поради което същият не дължи изплащане на застрахователно обезщетение за
процесното застрахователно събитие.
Предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ се
явява напълно неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед
характера на акцесорна претенция на иска по чл. 409 КЗ и доколкото се установи,
че вземането по главницата е недължимо, не се дължи и обезщетение за забава на
плащането й, поради което искът също подлежи на отхвърляне.
Относно
разноските: С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден
да заплати сторените от ответника разноски в хода на производството в общ
размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На ищеца не се дължат съдебни
разноски.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.Д.Ф.“ЕАД, ЕИК:********, с адрес ***-13,
офис 5, иск с правно основание чл. 405 КЗ и иск с правно основание чл. 409 КЗ - за осъждане на
ответника ЗАД“Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на ищеца сумата от 65 000,00
лв. /шестдесет и пет хиляди лева/ - застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди в размер на стойността на лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Ланд Крузер“ с ДК № ********, както и сумата от 2076.39 лв. - законната лихва
за забава, начислена върху главницата за
периода от 02.11.2020 г. /датата на отказа за плащане/ до 24.02.2021г. /датата
на завеждане на исковата молба/ за
настъпил застрахователен риск „кражба“ на автомобила в периода 17.01.2020 г.
21:30 ч. - 18.01.2020 г. 9:45 часа по Застрахователна полица „Булстрад Каско
Стандарт“ № 4704190200001252.
ОСЪЖДА „Е.Д.Ф.“ЕАД, ЕИК:********, с
адрес ***-13, офис 5, да заплати на ЗАД“Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3, във вр.
ал. 8 ГПК, сумата от 300 лв. – разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчване
на съобщение за изготвянето му страните.
СЪДИЯ: