РЕШЕНИЕ
№ 2587
гр. С, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110141010 по описа за 2024 година
Производствотo e по реда на чл. 310 и сл. ГПК .
Образувано е по искова молба, уточнена със становище с вх. № 339191/24.10.2024г.
от Р. Д. С. срещу “М Б“ ЕООД, с която при условията на обективно съединение са
предявени искове с правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищцата Р. Д. С. твърди, че по силата на безсрочен трудов договор № 0397/09.03.2022
г. изпълнявала длъжността „продавач-консултант топла точка“ при ответника „М Б“ ЕООД.
На 13.05.2024г. работодателят й връчил Заповед № 0970/08.05.2024 г., по силата на която
прекратил трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на
качества за ефективно изпълнение на работата. Оспорва уволнението като
незаконосъобразно с доводи, че обективираните в заповедта обстоятелства са неверни.
Счита, че едностранното прекратяване на трудовото й правоотношение е било провокирано
единствено от влошаване личните й отношения със служители на ръководни позиции при
ответника вследствие на подадени сигнали до Инспекцията по труда и Главната инспекция
по труда. Оспорва заповедта за уволнение като немотивирана с конкретни съображения, че в
същата не били посочени в необходимата конкретика обстоятелствата, от които да следва, че
е проявила дълготрайна липса на качества. Съдържанието на заповедта включвало само
изброяване на задълженията й съгласно длъжностната характеристика. Твърди, че до
прекратяването на трудовия й договор изпълнявала съвестно трудовите си задължения –
както въз основа длъжностната й характеристика, така и въз основа на устни заповеди, като
не й били правени забележки, не са й налагани санкции и не е уведомена за постъпили
оплаквания от клиенти. Като аргумент в подкрепа на тезата си за качественото изпълнение
на възложената й работа изтъква, че работодателят не се възползвал от правото си да
прекрати трудовото й правоотношение в уговорения 6-месечен изпитателен срок. Напротив,
трудовото й възнаграждение било увеличавано неколкократно, а работодателят
демонстрирал удовлетвореност от работата й, като я включвал в работните графици по
време на празници и в почивни дни, дори я изпратил да работи в друг свой обект, находящ
се в район с по-взискателна клиентела. Изтъква, че по длъжностна характеристика не е била
1
задължена да мели месо. Във връзка с констатациите в уволнителната заповед за липса на
хигиена твърди, че работодателят не изпълнявал задължението си да й предостави работно
облекло, както и че поради независещи от нея причини хигиената на работното й място била
лоша, за което сезирала Инспекцията по труда. Често била упреквана от служители, заемащи
ръковдони функции, за отказа й да предлага за продан продукти с изтекъл срок на годност.
При така изложените фактически твърдения отправя искания към съда да признае
уволнението й за незаконно, да я възстанови на работа на длъжността „продавач-консултант
топла точка“и да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа за
времето от 14.05.2024 г. до 08.11.2024 г. в размер на 4 535,40 лв. /съгласно уточнението,
внесено със становището на л. 193 от делото, което е отразено в окончателния доклад по
делото, приет без възражения от страните/. Претендира законна лихва върху обезщетението
за принудителна безработица от датата на исковата молба до окончателното плащане и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Прави възражение, че
исковете са погасени по давност. Признава, че между страните е съществувало трудово
правоотношение с източник трудов договор № 0397/09.03.2022 г., което впоследствие било
прекратено със заповед № 0970/08.05.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, считано от
14.05.2024г. Заповедта отговаряла на формалните и съдържателни изисквания за
мотивираност. Твърди, че ищцата системно показвала неспособност и нежелание да борави
и да почиства уредите на работното й място, че не почиствала витрините в търговския
обект, оставяла работното си място в лошо състояние, показвал разсеяност и нежелание да
работи съсредоточено, многократно отказвала да обслужва клиенти, проявявала
пренебрежение към тях и давал невярна информация, демонстрирал нежелание и
неспособност да работи в екип, както и че е използвал неуважителен и обиден тон към
колегите си. Уволнената работнчика не спазвала основополагащия за работодателя Стандарт
за обслужване на клиенти, въпреки че на 09.03.2022 г. при постъпването си на работа
изрично декларирала, че е запозната с него. В допълнение, срещу ищцата постъпили редица
оплаквания и докладни записки както от служители при работодателя, така и от клиенти.
Твърди, че Р. С. не спазвала установените с Правилника за вътрешния трудов ред процедури
и стандарти, в т.ч., задължението си за учтиво и коректно поведение към клиентите,
професионално обслужване и информираност. Допълва, че в хода на извършения от
Главната инспекция по труда административен контрол не било установено нито едно
нарушение на трудовото законодателство от работодателя. Всички вменени на Р. С. трудови
задължения били в рамките на длъжностната характеристика за конкретната заемана от нея
длъжност. Оспорва по размер и период иска за обезщетение поради оставане без работа с
доводи, че началната дата на периода, за който евентуално би се дължало обезщетението, е
15.05.2024 г. Моли съда да отхвърли исковете.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като взе предвид предявените искове,
възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото няма спор, а и от доказателствата се установява, че по трудов договор №
0397/09.03.2022г. сключен при условията на чл. 70 КТ, ищцата е била назначена при
ответника на длъжността "продавач-консултант топла точка /ТТ/" с място на работа
структурно подразделение S545 за работа на смени по график при сумарно изчисляване на
работното време и уговорен 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя.
По делото са представени допълнителни споразумения към трудовия договор, с които
трудовото възнаграждение на ищцата се увеличава. С допълнително споразумение от
01.01.2024г. освен увеличение в размера на трудовото възнаграждение страните са
постигнали съгласие и за промяна на мястото на работа в обект, находящ се в ж.к. „Л 3“.
Видно от заповед №047.24.03.2023г. със същата на основание чл. 120, ал. 1 КТ на
служителя Р. Д. С. е възложено да премине в структурно поделение S 545 Персенк за
времето от 25.03.2023г. до 08.05.2023г.
2
На 13.05.2024 г. на ищцата /съгласно признанието за това обстоятелство,
обективирано в исковата молба/ е връчена заповед № 0970/08.05.2024г. за прекратяване на
трудовото й правоотношение, считано от 14.05.2024г., издадена от управителя на ответното
дружество. В заповедта като основание за издаването й е цитирана нормата на чл. 328, ал. 1,
т. 5 КТ – липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата. В заповедта е
посочено, че уволненият служител не изпълнява следните задължения по длъжностната й
характеристика за заеманата длъжнист „продавач-консултант топла точка“, а именно: 1.
Културно посреща и обслужва клиентите; 2. Подготвя, изпича, пакетира продуктите, които
се подготвят на място в топла точка на търговския обект; 3. Подготвя работното си място за
посрещане на клиенти, почиства работното си място; 4. Поддържа чисто и подредено
работното си място и оборудване; 5. При възникнал проблем с клиент на търговския обект
любезно съдейства и информира управителя и заместник управителя, 6, поддържа
безупречна хигиена. В заповедта се съдържа допълнителното уточнение, че неизпълнението
на изброените задължения от длъжностната характеристика се дължи на дефицити в
уволнения служител по отношение на необходимите качества за поддържане на безупречна
хигиена, цензурен език, комуникативност, инициативност, приветливост, способност за
работа в екип и отговорност. Работодателят е уточнил изчерпателно конкретни прояви в
поведението на уволнения служител, от които изведжа изводите си за липса на качества за
изпълнение на трудовите функции. В тази част от заповедта е посочено, че от възникването
на трудовото й правоотношение без подобрение Р. С. е показала неспособност и трайно
демонстрирано нежелание да борави правилно и безопасно с уредите, апаратурата на
работодателя в търговския обект – уред за печене на хляб /фурна/, уред за печене на месо
/конвектомат/, уред за мелене на месо, уред за нарязване на месо /слайсиране/, като
служителката избягвала работа с уредите, оставяйки това на други служители в търговския
обект, вкл. на такива, заемащи ръководни в присъствие на клиенти. По отношение липсата
на хигиена и неподдържането на хигиена на работното място в заповедта е посочено, че
служителят се явява на работа и престира труд при незадоволителна /лоша/ лична хигиена, в
нарушение на изискванията, като демонстрира пред ръководителите и колегите си в
търговския обект липса на самокритичност за това, не почиства регулярно витрините към
клиентите на топла точка – работното й място, като ги оставя изцапани и неприветливи,
често оставя /забравя/ мръсни използвани тави и други съдове от приготвените в топла
точка ястия в търговската зона на обекта, не почиства /много често пропуска, забравя/
уредите за печене на месо – скара, конвектомат и др., проявява разсеяност и нежелание да
работи съсредоточено, особено по отношение на задълженията за поддържане на хигиена на
работното място и в другите зони на търговския обект. Посочено е, че уволнената
служителка е показала трайно нежелание за посрещане и обслужване на клиентите в
търговсия обект, като много често се правела, че не ги забелязва, предоставяла им невярна и
непоискана информация, оставяла разочарование у клиентите относно начина на осблувжане
и вниманието, което очаквали от служителите на магазина, нерядко отказвала да обслужи
клиенти, като изтъквала, че е дошъл малко преди края на работното време, забавяла
обслужването на клиенти, като търсела колеги, за да обслижат клиента вместо нея. По
отношение на отсъствието на качества за работа в екип в уволнителната заповед е посочено,
че Р. С. оставяла свои задължения да бъдат изпълнявани от колеги от следващата смяна, не
се съобразявала с указания на преките й ръководителив каква последователност да изважда
храни от склада към топлата витрина и търговската зона на магазина и др. Посочено е, че
удолнената служителка отказвала да изпълнява повече от една дейност от трудовите й
функции едновременно с уточнението, че докато пече скара или ястие в конвектомат на
топла точка отказвала да обслужва клиенти незавидимо, че има такава възможност, като по
този начин не уплътнявала работното си време. На последно място работодателят е посочил,
че Р. С. показвала недопустимо обидно, неучтиво и неколегиално поведение към колегите й
и клиентите в търговския обект, като използвала неуважителни и обидни думи и начин/тон
на говорене.
На първо място съдът дължи да разгледа възражението за погасяване на исковете по
давност, което макар и своевременно релевирано с отговора на исковата молба е
3
неоснователно. Нормата на чл. 358 КТ урежда специална давност за предявяване на исковете
по трудови спорове, което е продиктувано от изискването за по-голяма бързина в
уреждането на трудовите отношения, с които са свързани ежедневни и жизненоважни
интереси на страните. Давностният срок за предявяване на исковете за отмяна на
уволнението и възстановяване на предишната работа с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
и т. 2 КТ е двумесечен по чл. 358, ал. 1, т. 2, предл. последно от Кодекса на труда
/Тълкувателно решение № 1 от 12.05.2015 г. по тълк. д. № 1 / 2014 г. на Върховен касационен
съд, ОСГК/, а по иска за обезщетение за принудителна безработица по чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ приложмият давностен срок е тргодишният по чл. 358, ал. 1 т. 3 КТ.
Съгласно чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ началният момент, от който е започнала да тече давността за
исковете по чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ, е от прекратяване на трудовото правоотношение. По
арг. от чл. 335, ал. 2 т. 2 КТ съдът приема, че в случая трудовото правоотношение между
страните е прекратено на посочената в заповедта дата 14.05.2024г. в хипотезата на неспазено
едномесечно предизвестие. Исковата молба е постъпила в съда на 08.07.2024г., като към този
момент краткият двумесечния давностен срок за исковете по чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ не е
изтекъл. Без правно значение за прекъсване течението на давностния срок е обстоятелството
кога ответникът е получил препис от исковата молба (арг. от чл. 116 ЗЗД). Ето защо съдът
намира, че възражението на ответника, че исковете са погасени по давност, е неоснователно.
На следващо място съдът намира, че уволнителната заповед е мотивирана, като в
тази връзка съобрази и константната съдебна практика, включително обективирана в
решение № 81/08.05.2012 на по гр. д. № 1363/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение № 102 от
31.03.2015 г. по гр. д. № 3687/2014 г. на на ВКС, IV ГО, решение № 179 от 07.11.2016 г. по
гр. д. № 1237/2016 г., както и приетото в т. 3 от Тълкувателно решение №4/2017г. от
01.02.2021г. по тълкувателно дело №4/2017г. на ОСГК, а именно, че работодателят е длъжен
да посочи липсващите качества на работника за ефективно изпълнение на работата чрез
изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената
работа. В процесния случай в заповедта са посочени с необходимата конкретика за
реализиране правото на защита на уволнената служителка както приетите за липсващи
качества, така и фактите и обстоятелствата, които са мотивирали работодателя да достигне
до извода си за тази липса. Предвид горното съдът не споделя оплакването на ищцата за
неспазване изискванията за мотивиране на заповедта.
Фактическият състав на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1 т. 5 КТ включва
следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено
или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата.
Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение
на работата /Тълкувателно решение №4/2017г. от 01.02.2021г. по тълкувателно дело
№4/2017г. на ОСГК/. Съгласно приетото в Решение № 291 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2823/2013 г., III г. о., ГК, липсата на качества в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е
обективно състояние, което може да се дължи на различни причини- недостатъчна
образованост, липса на опит или природни дадености съобразителност, сръчност
схватливост, концентрация, способност за работа с хора и пр. които обаче следва да
отразяват трайно състояние на работника или служителя, а не да бъде единична проява или
инцидентно негово състояние. Необходимо е също така именно в резултат на тази липса на
качества работникът или служителят да не изпълнява или да изпълнява лошо неточно или
частично своите трудови задължения.
При направените в исковата молба оспорвания в тежест на работодателя е
разпределено да докаже гореспоменатите и посочени в уволнителната заповед
предпоставки, включени във фактическия състав за възникване на субективното му
потестативно право да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищцата.
Съгласно представената длъжностна характеристика като цел на заеманата от Р. С.
длъжност „продавач-консултант Топла точка“ в същата е дефинирано обслужване на
клиенти, почиства, зарежда и дозарежда стока, предлагана на сектор „Топла точка“,
поддържа добър търговски вид на предлаганите продукти с цел постигане на максимална
4
клиентска удовлетвореност, разширяване и запазване на клиентопотока и увеличаване
оборотите на магазина. Подробно в длъжностната характеристика са разписани
задълженията за любезно посрещане, информиране и обслужване на клиентите, слайсиране,
измерване, пакетиране, подгряване на продукти. Посочено е задължение за почистване на
работното място, подготвяне, изпичане и аранжиране на продуктите, бракуване на
негоднара стока, проверяване изправност на изчерпателно изброени технически средства, с
които работи служителя - бизерба, слайс машина, конвектомат, скара, микровълнова печка,
абсорбатор, фолираща машина, отварачка за консерви, хладилна и топла витрина, минусови
и хладилни помещения, като при констатация зе нередност служителят е задължен да
информира пряк ръководител. Съгласно длъжностната характерстика служителят следи за
стоковата наличност, като зарежда и дозарежда, следи за наличието на верни ценови
етикети, етикетира, почиства и поддържа чисто и подредено работното си място и
оборудване, а в края на работния ден подрежда и съхранява продуктите на определените за
това места, при възникнал проблем с клиент любезно съдейства и информира управителя,
следи за сроковете за годност, почиства общите части и стелажите в търговската зала и
складовите помещения, съхварянва правилно наличните продукти в хладилните и
складовите помещения. По отношение на външния вид в длъжностната характеристика е
посочено, че служителят е длъжен да носи униформата си само в работно време, носи
престилка, козирка и ръкавици, поддържа работното си облекло в чист и спретнат вид, носи
бадж с актуална снимка, поддържа безупречна хигиена -чисти ръци и прибрана коса.
От разпита на свидетеля М Г Б – служител на ответника, заемала длъжността
„заместник-управител“ в обект, в който е престирала работната си сила уволнената
служителка, по делото се установява, че първоначално ищцата е била добра и отзивчива, но
в хода на изпълнение на работата това се променило. Свидетелката изяснява, че Р. С.
започнала да налага мнението си на останалите служители в обекта, включително на
заемащите ръководни позиции, не се разбирала с никого, поради което в отдел „Човешки
ресурси“ започнали да постъпват доклади срещу нея. Изведнъж в поведението на Р. С.
настъпила и друга промяна – отказвала да работи с техниката за слайсиране, мелене на месо
и печене на хляб. В показанията си св. Б разяснява, че Р. спазвала работното си време, като
се явявала на работа в 10 часа. Преди нея от 07 до10 часа сутринта на работа били
служитлите от първа смяна, които имали задължението да подготвят абсолютно всичко –
хлебен бар, скара, да се зареди ново месо и да се измият тавите. Именно за да могат
служителите от тази смяна да подготвят магазина работното им време започвало час преди
отварянето на магазина за клиенти. Свидетелката споделя в разпита си, че Р. отказвала да
измие останалите тави след първа смяна, измивала само това, което тя е изцапала в рамкте на
работната й смяна. Освен това ищцата само продавала, което налагало свидетелката да й
зарежда стока. Постъпвали оплаквания от клиенти, че ищцата не ги обслужва, вечер
отказвала да мели месо. По време на работа спазвала изискването за носене на ръквавици,
постоянно носела зимна шапка и ползвала маска. Свидетелката разказва, че когато някоя от
везните се повреди, Р. завивала с найлон всички продукти в района и отказвала да продава.
Споделя, че на работното място на ищцата зад „топла точка“ се формирал теч вледствие на
кондензацията, която се получавала при контакта между топлия въздух и студената
повърхност на охладилтелната техника.
Свидетелката М Ц С – служител по трудово проавоотношение с ответното
дружество, също заемала длъжността „заместник-управител“ в един и същи обект с ищцата.
Свидетелката споделя в разпита си, че отношенията между Р. С. и колегите, най-вече от
предишната смяна, били обтегнати, защото след края на работната й смяна ищцата оставяла
неизмити тави, или неправилно подреждала измитите тави, не изхърляла чували с боклуци,
открили престилката й захвърлена на пода. Това предизвиквало недоволството на
служителите от първа смяна, които започвали работа в 6ч. сутринта, за да могат да
подготвят магазина за работа с клиенти. Свидетелката споделя, че Р. прибирала стоката в
камерата, без да отчита, че на сутринта същата следва да се изкара на витрината.
Постъпвали оплаквания от колегите й за нагрубяване и от клиенти на магазина за
некачествено обслужване. Свидетелката сочи в разпита си, че Р. отказала да борави с
5
машината за мелене на месо, а след като свидетелката смляла месо със същата по
настоящване на клиент, ищцата отказала да я измие.
По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпита на свидетеля Х Б Д,
заемащ длъжността „зонален управител“ при ответника. Свидетелят изтъква в разпита си, че
многократно до него постъпвали сигнали против ищцата, както от колеги, така и от клиенти,
които били нагрубени от нея. Споделя за конкретно оплакване във връзка с отказ на Р. С. да
смели месо за клиент в 20 часа. Въпреки взетите мерки ищцата не коригирала поведението
си, което свидетелят определя като проблемно и конфликтно.
По искане на ищцата е допуснат разпита на свидетелката П ХТ – бивш служител при
ответното дружество, заемала длъжността „касиер“ в обект, в който е работела и Р. С..
Свидетелката споделя, че клиенти на магазина се изказвали позитивно за предоставеното им
обслужване от ищцата. Споделя, че почти винаги била на смяна с Р., често в празнични дни,
като след края на работното време в 22,00 часа група колеги, в т.в. Р. споделяли пътуване.
Изчаквали Р. да измие тавите и да покрие витрините съобразно изискванията на
работодателя. Никога не е чувала скандали в търговската зона с участието на ищцата.
Впоследствие узнала, че Р. била в конфликт с една от заместник-управителките, защото
отказвала да продава развалена стока. Свидетелката разяснява, че вечер в обекта идвал
служител със задължението да почисти офисите на служителите, заемащи ръководни
функции, както и да изхвърли всички събрани чували с отпадъци в контейнерите за смет.
Уточнява, че никой от останалите служители не бил натоварен със задължението да
изхвърля отпадъци в контейнерите.
След дължимата се внимателна преценка и анализ и отчитайки евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото по арг. от чл. 172 ГПК съдът кредитира събраните
гласни доказателства по делото като обективни, последователни и безпротиворечиви.
При формиране доказателствените си изводи за приетото за установено по делото
съдът не ползва представените от ищцата изходящи от нея собственоръчно съставени
документи, тъй като същите удостоверяват изгодни за издателя им в контекста на
повдигнатия пред съда правен спор обстоятелства, поради което не се ползват с
доказателствена стойност. От друга страна представените от ответника сигнали и докладни
записки също не могат да се ползват от съда, доколкото имат характеристиките на
свидетелски показания в писмена форма, каквито ГПК не допуска.
Въз основа на гореизложеното съдът достига до извод, че по делото не се доказва
твърдяната липса на качества за ефективно изпълнение на работата у ищцата. При
структуриране изложението на мотивите на съда за този извод ще се ползва изложението в
уволнителната заповед.
По първия пункт – отказ на ищцата да борави с апаратурата на работодателя, по
делото се установява, че Р. Д. С. е отказвала да борави с машината за мелене на месо,
каквото задължение не е включено в длъжностната й характеристика. Именно в тази връзка
е и постъпилото клиентско оплакване, което се споменава в събраните гласни доказателства.
Не се установява системен отказ от страна на ищцата да борави с машината за слайсиране.
Установява се от свидетелските показания, че ищцата отказала да работи с везна при
техническа неизправност на същата, като безспорно поставяйки найлони върху продаваната
стока служителката е ескалирала проблема до прекия й ръководител в съотвествие с
предписанието по длъжностната й характеристика.
На следващо място по делото от събраните доказателства не се установява
отсъствието на лична хигиена у ищцата съгласно предписанията по длъжностна
характеристика. Напротив, установява се от гласните доказателства, че ищцата е спазвала
изискването за носене на ръкавици. Безспорно е и от представените доказателства се
установява, че ищцата е сезирала Инспекцията по труда във връзка с непредставянето на
работно облекло. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и не доказва
уволнената служителка да не е носела предоставената й работна униформа, или същата да е
била в неприветлив вид. Единственото, което споделя св. Б в разпита си е, че ищцата носела
6
зимна шапка, което в светлината на липсата на предоставено от работодателя униформено
облекло формално покрива изискването по длъжностна характеристика косата на
От съвкупния анализ на събраните гласни доказателства по делото се установява, че
спорадично след приключване работното време на ищцата в 22 часа същата е оставяла
неизмити тави или е измити тави, но не на установеното място за това. Макар и укоримо
това поведение очевидно не е нетипично за организацията на работния процес в ответното
предприятие, в което служителите от първата сутрешна смяна, ангажирани преимуществено
с подготовката на обекта за работа с клиенти, също са оставяли неизмити тави, за които
именно се е очаквало да бъдат измити от ищцата. От длъжностната характеристика за
„продавач-консултант ТТ“ и съвкупния й анализ с показанията на свидетелката Т следва
извод, че Р. С. не е била длъжна да изхвърля отпадъците от търговската зона в контейнерите
за смет, като това задължение е било възложено на друг служител, отговарящ само за
хигиената в търговския обект.
На следващо място свидетелките Б и С в разпита си излагат, че ищцата е отказвала да
измива само уредите, с които не е боравила тя, което навежда съда на извод, че и в тази
хипотеза работодателят е показал избирателно укоримо отношение само към част от
служителите, които не са поддържали очакваната хигиена на работното място.
Не се доказва трайно нежелание или грубо отношение от страна на ищцата спрямо
клиенти на търговския обект. Напротив, установява се изолиран ицидент, свързан с отказа на
ищцата да борави с машината за мелене на месо, който е мотивиран с обстоятелството, че
такова задължение не се включва в длъжностната й характеристика.
От тук макар и доказана, конфронтацията между ищцата и ръководния екип и други
служители в обекта не навежда на обективната липса на качества, а на извод за неравното й
третиране, което намира логичното си обяснение и в многократното сезиране на контролни
органи, с което съдът счита и презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ за оборена. Тук следва да се
посочи, че в показанията на свидетелката Б се опровергава тезата на работодателя, заложена
и в уволнителната заповед, че липсата на качества у ищцата е била изначална. Напротив,
свидетелката в разпита си с категоричност изтъква, че уволнената служителка първоначално
е била „добра“ и „отзивчива“, като промяната в позитивната оценка на работата й е
настъпила в момента, в който Р. С. започнала само да продава, но не и да изпълнява
указанията за довършване работата на служителите от първа смяна и да работи с машината
за смилане на месо.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че останалата част от проявните
форми на твърдяната от работодателя липса на качества у уволнения служител – в т.ч.
неуплътняването на работното време и неспазването на вътрешните правила за работа с
клиенти, навежда на субективно отношение на служителя към работата му, което би могло
да послужи за ангажиране дисциплинарната му отговорност, но при спазване на установения
ред за това със спазване на предвидените срокове от откриване на нарушението, изискване
на обясненията на провинилия се и издаване на мотивирана писмена заповед след
съобразяване с тежестта на нарушението. От събраните доказателства по делото не се
установява обективната липса на качества у ищцата за изпълнение на работата й. Предвид
всичко изложено искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ще се уважи като основателен.
При установения безсрочен характер на трудовото правоотношение между страните,
основателен е и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
По иска с правно основание по чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ съдът
съобрази, че база за изчислението на обезщетението за оставане без работа е последното
получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец при
ответника – в случая от м. април 2024г. Това възнаграждение е в размер на 945,60 лв., като
съдът достига до този извод, като цени като признание от страна на ответника изплатеното
обезщетение по чл. 220 КТ на ищцата в този размер, съгласно издадения фиш за м. май
2024г. Съгласно уточнението, внесено от ищцата със становището й на л. 193 от делото,
същата претендира обезщетение за времето от 14.05.2024 г. до 08.11.2024 г. в размер на 4
7
535,40 лв. Искът е осователен и доказан за периода до 21.10.2024г., до който видно от
издаденото удостоверение от НАП / на л. 211 от делото/ ищцата не е започнала работа.
Въпреки указаната й доказателствена тежест Р. С. не е доказала твърдението си за оставане
без работа след тази дата до края на исковия период, поради което претенцията за периода до
08.11.2024г. ще се отхвърли като неоснователна. При изчисляване размера на дължимото се
обезщетение за принудителна безработиза за периода от 14.05.2024г. до 21.10.2024г. на
основание чл. 162 ГПК съдът съобрази, че същият включва 5 месеца, за които се дължат по
945,60 лв. брутно и 8 дни, за всеки от които се дължи среднодневно по 45,03 лв., или общият
размер на обезщетението е 5 088,24 лв., поради което и с оглед принципа на диспозитивното
начало в процес предявеният иск за сумата от 4 535,40 лв. е осователен и доказан като
размер, като ще се уважи за периода от 14.05.2024г. до 21.10.2024г. и ще се отхвърли
единствено за дните от 22.10.2024г. до 08.11.2024г.
Като законна последица от уважаването на иска по чл. 344, ал.1 т. 3 вр. с вл. 225, ал. 1
КТ в позла на ищцата ще се присъди поисканата законна лихва от датата на исковата молба –
08.07.2024г. до окончателното плащане.
По разноските:
Съобразно изхода на спора разноски се полагат само на ищцата. Последната
действително е сторила разход в размер на 933 лв. за платен адвокатски хонорар, като тази
сума й се следва от ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сумата 160 лева – за държавна такса за уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1
и т. 2 КТ /2х80 лева/, както и сумата 181,42 лв. – за държавна такса за иска по чл.344, ал.1,
т.3 вр. чл.225, а.1 КТ.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ уволнението на Р Д. С. с ЕГН
********** с адрес гр. С, ж.к. „Л“, бл. ****, извършено със заповед № №0970/08.05.2024г.
на управителя на „М Б“ ЕООД с ЕИК ***** на основание чл. 328, ал. 1, т.5 КТ ЗА
НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Р Д. С. с ЕГН ********** с
адрес гр. С, ж.к. „Л“, бл. **** на заеманата до уволнението длъжност „Продавач-консултант
Топла точка” при „М Б“ ЕООД с ЕИК *****.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ „М Б“ ЕООД с ЕИК
***** да заплати на Р Д. С. с ЕГН ********** с адрес гр. С, ж.к. „Л“, бл. **** обезщетение
за оставането й без работа за периода от 14.05.2024 г. до 21.10.2024 г. вкл. в размер на 4
535,40 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба –
08.07.2024г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за периода от
22.10.2024г. до 08.11.2024г.
ОСЪЖДА „М Б“ ЕООД с ЕИК ***** да заплати на Р Д. С. с ЕГН ********** с
адрес гр. С, ж.к. „Л“, бл. ****, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 933 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА „М Б“ ЕООД с ЕИК ***** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски районен съд държавна такса върху уважените искове в размер
на 341,42 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9