О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, …………...2019г.
Окръжен съд - Ловеч гражданска колегия в закрито заседание
на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията т.д.№44/2018г. и за да се произнесе съобрази:
С вх.№4618 от 22.06.018г. е постъпила искова молба от „Й*****”ООД, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.Г. М., ул.К. Л. №10, вх.1, ет.1,
ап.1, чрез Адвокатско дружество „Т*****” ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.В. №48, партер против П.Д. с постоянен адрес:***, С.П.,
гражданин на Република Италия, ЛНЧ **********, с адрес: ***, п.к.5555 и „Ф. а.
СДР”ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с.Д., област Л., ул.Д.
п. №4, с първоначално посочено правно основание чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК и
чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че по повод
предявяване на запис на заповед за плащане на П.Д., е узнал за образуваното и
влязло в сила гр.д.№225 по описа за 2016г. на ОС – Благоевград. Всички останали
изложени обстоятелства, на които се основава исковата претенция касаят факти
относно нищожността, при различните
хипотези на чл.26, ал.2 от ЗЗД, че Договор за заем е сключен без представителна
власт /без същия да е приложен към исковата молба/, наведени са противоречиви
твърдения, че С.П. не е разбирал поетите с договора права и задължения и в
същото време се сочи, че „С.П. е знаел, че сумата от 100 000 лева подлежи
на възстановяване на „Й*****”ООД”. Така също ищецът е изложил, че с оглед на
изпълнителния титул следващ от влязлото
в сила решение по гр.д.№225/2016г. на ОС – Благоевград е образувано е образувано изп.д.№1865/2017г. по описа на
ЧСИ В. П., с рег.№879 с район на действие ОС – Ловеч, като в хода на изпълнителното
производство С.П. е прехвърлил вземането си
на „Ф. а. СДР”ЕООД.
Въз основа на изложените
обстоятелства ищецът моли да се признае за установено по отношение на
ответниците П.Д.Д., С.П. и „Ф. А.СДР”ЕООД, че сумата от 100 000.00 лева преведена
на 05.08.2014г. на П.Д. от С.П., в качеството му на управител на „Й*****”ООД, е
иззета от патримониума на дружеството и връщането й се дължи от П.Д. към „Й*****”ООД.
Моли П.Д.Д. да бъде осъден да
заплати на „Й*****” ООД, ЕИК.**** сумата от 100 000.00 лева, предоставена в
заем на 05.08.2014г. от С.П., в качеството му на управител на „Й*****”ООД на П.Д.Д..
Въпреки изложените обстоятелства,
към исковата молба са приложени само Запис на заповед с издател П.Д. и поемател С.П., в качеството
му на управител на „Й*****”ООД и преписи от Решение 662 от 02.03.2017г.
постановено по гр.д.№225/2016г. на ОС – Благоевград ОС – Благоевград и от Решение №2501 от 11.30.2017г. постановено по
в.гр.д.№2128/2017г.на САС.
При така изложените твърдения
съдът е намерил, че са налице нередовности на исковата молба и с Разпореждане
№431 от 20.07.2018г. е оставил същата без движение, като указал на ищеца да
подаде молба, с която да уточни обстоятелствата в съответствие с петитума на
исковата молба; да посочи направените
искания предявени ли са при условията на евентуалност или са предявени обективно
съединени искове; да обоснове правния интерес от предявения положителен
установителен иск – при така предявения ищецът ще получили ли достатъчно
ефективна защита на правата си.
С вх.№6236 от 07.09.2018г. е
постъпила молба от „Й*****”ООД, чрез Адвокатско дружество „Т*****” ЕИК *****, с
която сочи, че уточнява петитума на исковата молба, както следва:
Моли да се признае за установено
по отношение на ответниците П.Д.Д., С.П. и „Ф. А. СДР”ЕООД, че преведената от С.П.
към П.Д. сума от 100 000.00 лева на 05.08.2014г. е преведена от С.П., в
качеството му на управител на „Й*****”ООД, иззета е от патримониума на
дружеството и връщането й се дължи от П.Д. към „Й*****”ООД.
В случай, че се уважи предявения
установителен иск, моли П.Д.Д. да бъде осъден да заплати на „Й*****” ООД, ЕИК .*****,
сумата от 100 000.00 лева, представляващи предоставена в заем сума от
05.08.2014 г. от С.П., в качеството му на управител на „Й*****”ООД на П.Д.Д..
Към молбата представя копие на договор за заем, копие от договор за
цесия от 07.11.2017г., уведомление за прехвърляне на вземането, както и
преводно нареждане за плащане.
С Разпореждане №512 от 11.09.2018г. съдът отново е оставил
исковата молба без движение, уточнена с молба с вх.№6236 от 07.09.2018г., след
като приел, че с оглед на уточнения петитум е предявен установителен иск, с
който се иска да се установи съществуването на правоотношение, което е
преюдициално спрямо спорното право – предявения осъдителен иск, при което в
случая се касае за кумулативно обективно съединени искове, а не искове
предявени при условията на евентуалност, затова ищецът следва да внесе още една
държавна такса в размер на 4 000.00 лева.
С молба с вх.№6979 от
11.10.2018г. „Й*****”ООД във връзка с дадените му указания моли съдът да се
произнесе по предявения установителен иск.
С разпореждане №572 от
12.10.2018г. съдът е разпоредил на основание чл.367 от ГПК исковата молба и
останалите книжа по делото да бъдат изпратени на ответниците.
С вх.№7594 от 05.11.2018г. е
постъпил отговор на исковата молба от „Финансови анализи СДР”ЕООД, с ЕИК *****,
чрез „Адвокатско дружество Иванов и съдружници”, ЕИК .*****, със седалище и
адрес на управление: гр.В. Т., ул.В. Л. №27, вх.В, ет.2, в който се излагат
доводи относно недопустимостта и неоснователността на предявените искове.
С вх.№7595 от 05.11.2018г. е
постъпил отговор и от С.П., с ЛНЧ **********, чрез адв.Б.Б. – АК – Велико
Търново, със адрес на кантората: гр.В. Т., ул.Ц.Ц. №15, като са наведени същите
възражения и направени доказателствени искания, както в отговора постъпил от
„Финансови анализи СДР”ЕООД.
С вх.№8544 от 13.12.2018г. е
постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът възразява, че е трето лице
по отношение на развилото се между ответниците С.П. и П.Д. гражданско дело
№225/2016г. по описа на ОС-Благоевград, поради което силата на присъдено нещо
формирана по това производство, не го обвързва. С оглед на постъпилите отговори,
сочи, че следва да се приеме за безспорен факта на прехвърляне на вземането,
което С.П. има към П.Д., на цесионера „Финансови анализи СДР”ЕООД, който факт
обосновава правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск и
срещу „Ф.а.СДР”ЕООД, респ. обосновава и надлежната пасивна процесуална
легитимация на дружеството. Към допълнителната искова молба прилага копие от
договора за цесия.
С вх.№316 от 15.01.2019г. е постъпил допълнителен отговор на
допълнителната искова молба с който ответникът „Финансови анализи СДР”ЕООД
основно възразява, че при наведените обстоятелства не става ясно каква е
правната квалификация на иска, дали иска е осъдителен или установителен и
спрямо кого от ответниците, нито какво се иска от всеки един от тях поотделно,
при което е нарушено правото му на защита и настоящия процес се явява опорочен.
Съдът като извърши проверка на
редовността на разменените книжа, допустимостта на предявения иск, както и
исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
Производството по делото следва
да бъде прекратено поради неотстранена нередовност на исковата молба.
Въпреки дадените указания с
Разпореждане №431 от 20.07.2018г. и с Разпореждане №512 от 11.09.2018г. ищецът единствено е
уточнил, че предявява само установителен иск, не и осъдителния иск с правно
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД. Петитумът на иска с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК не е прецизиран. В исковата молба са изложени обстоятелства, че ответникът С.П. в
качеството му на управител на „Й*****”ООД се е разпоредил със средства от
касата и банковата сметка на дружеството, за което П.Д. подписва запис на
заповед в качеството на заемополучател и се е задължил да върне получените
100 000.00 лева в касата на
дружеството, „...във връзка със същата заемна сума С.П. е инициирал исково
производство срещу него” по повод сключен Договор за заем от 01.08.2014г. и с
влязло в сила решение по гр.д.№225/2017г. на ОС – Благоевград П.Д. е осъден да заплати тази сума, след като
и двете съдебни инстанции са приели, че договорът за заем е породил действие,
но ищецът твърди, че същият е нищожен, като сключен при липса на съгласие, без
основание. Сочи, че след приключилото
исково производство е образувано изп.д.№1865/2017г. на ЧСИ Велислав Петров с
рег.№879 и в което производство С.П. би получил сума, с която неоснователно ще
се обогати, при което моли да се признае за установено по отношение на П.Д., С.П. и „Финансови анализи СДР”ЕООД, че
сумата е иззета от патримониума на дружеството и връщането й се дължи от П.Д.
на „Й*****”ООД. С допълнителната искова
молба се навеждат нови твърдения, че с признатият от ответника факт, че със
сключения в хода на изпълнителното производство Договор за цесия, с който е
прехвърлено вземането, което С.П. има към П.Д. на „Финансови анализи СДР”ЕООД
ищецът цели „разваляне на договор за цесия”, обосновава правния интерес от
предявяване на установителния иск срещу „Финансови анализи СДР”ЕООД, но с това
уточнение не е внесена яснота относно правния спор.
При така изложените обстоятелства
не може да бъде разграничен какъв установителен иск е предявен и срещу
кой от ответниците. Действително задължение на съда е да даде правна
квалификация на предявения иск с оглед на наведените твърдения, но съдът следва
и да съобрази в какво се състои искането /чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК/.
По-скоро по отношение на ответника /в исковата молба не се прави това
разграничение „...по отношение на последните”/ срещу „Ф. а.СДР”ЕООД е предявен
положителен установителен иск да се признае за установено, че взискател по
вземането е ищецът „Й*****”ООД, като искането е сумата да бъде иззета от
патримониума на „Ф.а. СДР”ЕООД и връщането й да се дължи от П.Д. единствено на
„Й*****”ООД.
С влязло в сила решение по
гр.д.№225/2016г. на ОС – Благоевград П.Д. е осъден да заплати на С.П. сумата от
100 000.00 лева, за която ищецът твърди, че е процесната сума в настоящето
производство и на което гражданско производство се позовава с исковата молба.
Действително, че ищецът не е страна в този процес, като разпоредбата на чл.297
от ГПК гласи, че съдът е длъжен да зачете влязлото в сила решение по отношение
на лицата, които са били страни по делото, както и спрямо определен кръг трети
лица – наследници и правоприемници на страните, а по искове за гражданско
състояние и по брачни искове – спрямо всички. Следва да бъде отбелязано, че
решението следва да бъде зачетено и по отношение на онези трети лица, които не
са били страни в преюдициалното производство и не са обвързани от силата на
присъдено нещо на постановеното решение, но то може да им бъде
противопоставено, тъй като те не заявяват собствени права към спорното право,
предмет на този спор. Трети лица, които не са участвали като страна по делото,
но претендират самостоятелни права върху предмета на спора са тези лица, които
разполагат с искове по чл.225 и чл.464 от ГПК. Единствено спрямо тези трети
лица съдът не следва да зачете влязлото
в сила решение. /Решение №281 от 14.07.2011г. на ВКС по гр.д.№87/2011г., І
г.д., ГК/ В случая ищецът не е сред тази
категория лица.
Ищецът се позовава и на запис на
заповед с издател П.Д., който се е задължил безусловно, без протест и без
разноски да заплати сума в размер на 100 000.00 лева, с падеж: на
предявяване след 04.02.2018г. на С.П. в качеството му на управител на „Й*****”ООД
по посочена банкова сметка ***. Датата на издаване е 05.08.2014г., като е
посочено, че записа на заповед е издаден във връзка с подписан договор за заем
от 01.08.2014г. по повод предоставени към заемателя заемни средства от
поемателя в качеството му на управител на „Й*****”ООД, като на 04.06.2018г. е
предявен за плащане. Съгласно Договор за заем сключен на 01.08.2014г. П.Д. се е
задължил да върне в пълен размер сумата от 100 000.00 лева на 31.12.2014
година. В случая ищецът излага твърдения, че е в качеството на приносител на
ценната книга без да кредитор по каузалното задължение. По аргумент на чл.465
от ТЗ ищецът се явява недобросъвестен кредитор, тъй като към момента, в който
записът на заповед е предявен за плащане без протест и без разноски е
04.06.2018г., но към този момент ищецът знае, че каузалното задължение, покрито
с менителничната сделка е погасено при посочената в договора за заем дата на
връщане 31.12.2014 година.
Основателни
са направените с допълнителния отговор възражения относно преценката за
добросъвестност на ищеца, в качеството му на кредитор по менителничната сделка.
С оглед на твърденията в отговора съдът направи служебна справка с деловодната
програма на ОС – Ловеч, като констатира, че от страна на от „Й*****” ООД против С.П., и „Финансови анализи СДР”ЕООД, с вх.№365 от 12.01.2018г. или преди
посочената в записа на заповед дата на предявяване 04.06.2018г., е предявен иск
с правно основание чл.135 от ЗЗД. С образуваното гр.д.№18/2018г. на ОС – Ловеч
ищецът е целял бъде променено
действителното правно положение и с прогласяване на недействителността на
увреждащата сделка да се промени правната сфера на ответника. При събраните в хода на производството писмени доказателства съдът не е
установил наличието на една от
предвидените в закона предпоставки за уважаването на иска с правно основание
чл.135, ал.1 от ЗЗД, а именно качеството на кредитор на ищеца спрямо първия
ответник, при което не е обсъждал наличието на останалите елементи от
фактическия състав. Отхвърлил иска за иск за обявяване за относително недействителна по отношение
на ищеца на Договор за цесия от 07.11.2017 год., с който С.П.,
гражданин на Република Италия, ЛНЧ: **********, е прехвърлил на „Финансови
анализи СДР”ЕООД, ЕИК: *****, вземанията си от П.Д.Д., ЕГН: ********** в размер
на главница - 100 000.00 лева, произтичащи от Договор за заем от 01.08.2014г.,
сключен между С.П. като заемодател и П.Д. като заемополучател.
В случая,
ако приемем, че е предявен установителен
иск по чл.124, ал.1 от ГПК спрямо ответника „Ф. а. СДР”ЕООД по отношение на
дължимостта на вземането, то отново се цели правна промяна в действителното
правно положение, при което предявения иск се явява недопустим. Още повече
следва да бъде посочено, че с предявения установителния иск по чл.124, ал.1 от ГПК, ищецът няма правен интерес и не би
постигнал желания правен резултат.
С оглед на
изложените обстоятелства и най-вече направеното искане, съдът не приема, че е
сезиран със специалния иск с правно основание чл.440 от ГПК спрямо взискателя и
длъжника – ответниците С.П. и П.Д.. Няма изложени твърдения, въз основа на
които ищецът да се легитимира като трето лице, което да е засегнато от
изпълнението и че процесната сума в размер на 100 000.00 лева не
принадлежи на длъжника.При наведените факти съдът не може да изведе, че в случая
е предявен отрицателен установителен иск
и да излезе извън рамките на диспозитивното начало – чл.5, ал.2 от ГПК.
При тези данни безспорно е установено, че нередовностите в искова молба с вх.№4618 от 22.06.2018г. не са отстранени в срок. Налице е основание за прилагане на чл.129, ал.3 от ГПК – исковата молба като нередовна, ведно с приложенията, следва да се върне на ищеца, чрез Адвокатско дружество „Т*****” ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.В. №48, партер.
С оглед на приетото, производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА
на основание чл.129, ал.3 от ГПК подадената от „Й*****”ООД, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ж.к.Г. М., ул.К. Л. №10, вх.1, ет.1, ап.1, чрез
Адвокатско дружество „Т*****” ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул.В. №48, партер против П.Д. с постоянен адрес:***, С.П., гражданин на
Република Италия, ЛНЧ **********, с адрес: ***, п.к.5555 и „Ф.А. СДР”ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: с.Д., област Л., ул.Д. п. №4, искова молба
с вх.№4618 от 22.06.2018г., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, поради
неотстранени нередовности.
ПРЕКРАТЯВА производството по
т.д.№44/2018г. по описа на Окръжен съд - Ловеч.
Препис
от определението да се изпрати на „Й*****”ООД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к.Г. М., ул.К.Л. №10, вх.1, ет.1, ап.1, чрез Адвокатско
дружество „Т*****” ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.В.
№48, партер; на „Ф.АН. СДР”ЕООД, с ЕИК *****, чрез „Адвокатско дружество Иванов
и съдружници”, ЕИК.****, със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., ул.В.Ле.
№27, вх.В, ет.2, със съдебен адрес:***, на С.П., с ЛНЧ **********, чрез адв.Б.
Б. – АК – В. Т., със адрес на кантората: гр.В. Т., ул.Ц.Ц. №15 и на П.Д. с
постоянен адрес:***
Определението може да се обжалва
с частна жалба пред ВТАС в едноседмичен срок от съобщението.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: