№ 9776
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110100169 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът ************* е предявило положителни установителни искове по
реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.99 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9
ЗПК за признаване за установено, че ответницата Л. А. И. дължи суми, за
които има издадена заповед № 17923 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 28.06.2022г. по ч.гр.д. № 33330/2022г. по описа на СРС, 27
състав, а именно: 7736.95лв. цедирано вземане за главница по Договор за
кредит №$ *********/19.01.2015г., падежирал на 21.01.2021г., ведно със
законна лихва от 21.06.2022г. до изплащане на вземането, 851.43лв. договорна
лихва за периода от 20.01.2015г. до 22.08.2016г.
Твърди се, че между ответницата и цедента ************ на 19.01.2015г. е
сключен договор № ********* за отпускане на потребителски кредит на
стойност 8000лв., който ответницата се е задължила да погаси чрез 72
анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 200.61лв., с последна
падежна дата 21.01.2011г., като общата сума е в размер на 14444.37лв. Твърди
се, че цедентът е отпуснал сумата, но ответницата не е погасила вноските и
изпаднала в забава. На 22.08.2016г. между цедента и цесионера – ищец бил
сключен договор за цесия, по силата на който ищецът придобил вземането
спрямо ответницата, за което ответницата била уведомена на адреса, но
пратката била върната. Иска се да се приеме, че длъжникът е надлежно
уведомен, а съответно да се приеме за уведомена с исковата молба и
приложените уведомления за цесия. Твърди се, че всички вземания по
цедирания договор са с настъпил падеж, съответно претендирано вземане
1
било изцяло изискуемо.
Ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал отговор на
исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани. Оспорва настъпване ефекта на цесия, така и
възразява за погасяване на сумите по давност.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 33330/2022г. се установява, че е образувано по
заявление от 21.06.2022г., въз основа на което е издадена заповед № 17923 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.06.2022г. по ч.гр.д.
№ 33330/2022г. по описа на СРС, 27 състав, с която е разпоредено Л. А. И. с
ЕГН: ********** и адрес: ***********, да заплати на заявител ***********
с ЕИК: *********** и адрес: *********, сумата 7 736,95 лева (седем хиляди
седемстотин тридесет и шест лева и 95 стотинки), представляваща цедирано
вземане за главница по Договор за кредит №*********/19.01.2015, падежирал
на 21.01.2021г., ведно със законна лихва за период от 21.06.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 851,43 лева (осемстотин петдесет и един лева
и 43 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 19.01.2015 г. до
22.08.2016 г., както и държавна такса в размер на 171,76 лева (сто седемдесет
и един лева и 76 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева (сто лева). Длъжникът е бил призован при условията на чл.47, ал.5
ГПК, поради което съдът с разпореждане № 114743/23.11.2022г. е дал
указания по чл.415, ал.1, т. 2 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен
настоящият иск.
От приетия по делото договор за потребителски кредит №
*********/19.01.2015г., се установява, че между ************ и ответницата
е сключен договор за кредит за сумата от 8000лв., с включена 560лв. такса за
разглеждане на кредита, при фиксиран лихвен процент от 16.5%, ГПР 23.86%,
с общ размер на кредита 8560лв. и обща сума дължима от потребителя за
целия период от 14444.37лв., бр. месечни вноски 72 с месечна сума от
200.61лв., с падежна дата 21-во число и първа вноска на 21.02.2015г.
Съгласно погасителния план към договора – всяка вноска е в размер на
200.61лв., включваща лихва, главница и застрахователна вноска в размер на
11.39лв. (статична).
Приети по делото са договор за цесия от 22.08.2016г., съгласно който
************ като цедент прехвърля на ищеца портфолио от необслужени
вземания, описани в приложение към договора за цесия, като съгласно
Приложение № 1 се прехвърля вземането на цедента спрямо ответницата в
размер на 7736,95лв. главница, 851.43лв. лихва по договор № *********.
Приети са по делото и: Приложение № 2,представляващо потвърждение по
см. на чл.99 ЗЗД., изрично потвърждение за извършената цесия по чл.99 ЗЗД,
2
пълномощно, по силата на което цедентът упълномощава цесионера да
уведомява от името на цедента по чл.99, ал.3 ЗЗД длъжниците, чиито
вземания са прехвърлени с договора за цесия от 22.08.2016г., уведомление за
извършената цесия чрез ищеца като пълномощник на цедента до ответницата,
както и обратна разписка, съгласно която уведомлението не е доставено.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл.99 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД.
Съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже пълно и главно валидно
сключен договор за потребителски кредит между цедента му и ответницата,
усвояване на сумата по кредита, както и основанието за начисляване на
възнаградителна лихва и изискуемост на претендираните вземания за
главница и лихва, валидно сключен договор за цесия и уведомяване на
длъжника за ефекта на договора. В тежест на ответника, в случай, че ищецът
установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната
сума. По възражението за погасяване на сумите по давност – в тежест на
ищеца е да докаже, че са налице основания за спиране и прекъсване
течението на давностния срок.
По отношение на въпроса за легитимацията на ищеца да търси изпълнение,
съдът, анализирайки представения от ищеца договор за цесия, сключен между
него и цедента, съгласно който се прехвърля портфолио от вземания,
произхождащи от договори за потребителски парични, спрямо длъжници
определени и индивидуализирани съгласно Приложение № 1 към договора, в
който е отразен като длъжник и ответницата с посочен номер на кредита и
размер на главницата и лихвата. При преценка доказателствената стойност на
представеното извлечение от документ, следва да се съобрази разпоредбата
на чл. 178, ал. 2, изр. 1 от ГПК, съгласно която съдът оценява
доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания,
добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички
обстоятелства по делото. В настоящия случай ответникът не е оспорил, че
съдържанието на препис-извлечението не съответства на това на оригинала в
частта му, която се отнася до отбелязването, не е направил и искане по чл.
183, изр. 1 от ГПК - за представянето му в оригинал. В този смисъл няма
основание да бъде отречена доказателствената стойност на представения по
делото препис - извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, който
по своето правно естество е частен документ съгласно чл. 180 от ГПК.
Следователно съдът приема за доказано, че в полза на ищеца са били
прехвърлени вземанията по договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника
от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор
(цедента). По делото е приложено уведомително писмо, с което ищецът е
3
уведомил ответника за извършената цесия, както и че кредитор по процесния
договор вече е ищецът. Писмото не е получено. Въпреки това, следва да се
има предвид, че установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.
е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното
уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало
значение само при условие, че ответникът е платил своето задължение по
договора за кредит. В случая, няма твърдение, че ответникът е платил преди
връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера- ищец лице.
Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/,
в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало
значение. Съгласно константната съдебната практика уведомлението за
цесията, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника съставлява надлежно съобщаване за цесията и като факт, настъпил
в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право
следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед чл. 235,
ал. 3 ГПК. Предвид това съдът намира, че с получаване на преписа от
исковата молба ответникът е бил надлежно уведомен за прехвърляне на
процесните вземания, поради което ищецът има качеството на кредитор
спрямо него.
Доколкото сключеният договор има характера на потребителски, съдът
служебно (вкл. с оглед чл.7, ал.3 ГПК) намира, че клаузата за включване в
задълженията на заемополучателя на такса за разглеждане на кредита в
размер на 560лв. е нищожна. Съгласно чл.10а , ал.1 и ал.2 ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото таксата е именно за
разглеждане на кредита, то същата е нищожна по чл.10а, ал.2 ЗПК (така и
Решение № 831/14.02.2024г. по в.гр.д. № 11724/2022г. на СГС) и следва да се
извади от главницата като недължима поради нищожност на клаузата. На
следващо място, видно от договора за потребителски кредит, наред с
главница и лихва се претендира и вноска за застрахователна премия, вкл.
ищецът твърди в молба вх.№ 159123/16.05.2024г., че сумата за
застрахователна вноска е включена в размера на претенцията, но както в
заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК, така и в исковата молба
вземането е индивидуализирано като главница, съответно е недопустимо
изменение на основанието на заявеното вземане, т.е. от претендираната
главница следва да се извари и общият сбор на застрахователните вноски в
размер на 820,08лв.
По възражението за давност:
Вземането за лихва в размер на 851.43лв. е за периода до 22.08.2016г., същото
се погасява с 3г. давност (чл.111, б. В ЗЗД), заявлението по чл.410 ГПК е от
21.06.2022г., от което с оглед фикцията по чл.422 ГПК се счита предявен
4
искът, но вкл. съобразявайки ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, следва
че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла давност, а същата
почва да тече от 21.05.2020г. (така и Определение № 3469 от 10.11.2023 г. по
гр. д. № 1557 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение), то
вземането за лихва е погасено по давност.
Вземането за главница е за периода от 21.02.2015г. до 21.2021г., същото се
погасява с 5г. давност (задължението за връщане на заетата сума по
естеството си се изпълнява наведнъж, но може да се договори между страните
връщането да стане на части, главницата се погасява с общата 5г. давност,
така и в мотивите на ТР № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5 / 2019 г. на
ОСГТК на ВКС се приема, че „трайно установена е практиката на ВКС, че
при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е
еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този
случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.“). По въпроса дали „При уговорено погасяване на
главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за
възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от
настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на
предсрочна изискуемост?“ е образувано т.д. № 3/2023 по описа на ОСГТК на
ВКС с оглед наличието на противоречива практика. Съдът се солидаризира с
практиката, че с договаряне на падежни вноски се договаря изискуемостта на
съответната вноска, и съответно с настъпване на падежа вземането за
съответната част е изискуемо и поискано (чрез принципа dies interpellat pro
homine), т.е. изискуемостта настъпва за всяка вноска, а не от падежа на
договора. Както бе отбелязано по-горе - заявлението по чл.410 ГПК е
подадена на 21.06.2022г., от което с оглед фикцията по чл.422 ГПК се счита
предявен искът, но вкл. съобразявайки ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД
ЗЗдр, следва че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла давност,
а същата почва да тече от 21.05.2020г. Следователно погасени по давност са
вноските за главница от 21.02.2015г. до 21.02.2017г. вкл., които изчислени с
помощта на кредитен калкулатор (т.к. и Решение № 204 от 15.01.2024 г. по в.
гр. д. № 3739 / 2023 г. на Софийски градски съд) върху главницата от 8000лв.
и ГЛП от 16.50% (т.е. без включване на таксата за разглеждане и
застрахователната вноска), са в размер на 1945,57лв. Следователно
дължимата главница е 6054,43лв. до който размер е основателен искът за
главница.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, с право на разноски разполага само ищецът,
доколкото ответницата е представлявана от особен представител. Ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 187.72лв. за д.т., 600лв. за особен
5
представител, претендирал е юрк.възнаграждение, което с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото съдът определи в размер на 100лв.,
така и следва да се разпредели отговорността за разноските по заповедното,
които са в общ размер на 271.76лв. или общо 1159,48лв. С оглед частичната
основателност на исковете има право на разноски в общ размер на 817,38лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422
положителен установителен иск с правно основание чл.99 ЗЗД вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.9 ЗПК, че Л. А. И. с ЕГН: ********** и адрес: ***********,
дължи на *********** с ЕИК: *********** и адрес: **************, сумата
6054,43лв, представляваща цедирано вземане за главница по Договор за
кредит №*********/19.01.2015, падежирал на 21.01.2021г., ведно със законна
лихва за период от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума
има издадена заповед № 17923 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 28.06.2022г. по ч.гр.д. № 33330/2022г. по описа на СРС, 27
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважената част за главница
до пълния претендиран размер от 7736.95лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 851.43лв., представляваща договорна лихва за периода от
19.01.2015г. до 22.08.2016г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 ГПК Л. А. И. с ЕГН: ********** и адрес:
***********, да заплати на *********** с ЕИК: *********** и адрес:
**************, разноски по делото в размер на 817,38лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6