Р Е
Ш Е Н
И Е № 297
гр. Видин, 09.11.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен
съд, в открито заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Тодор Попиванов
при участието на
секретаря П. Каменова, като разгледа докладваното от съдията Попиванов
гр. дело № 2267 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 79 от ЗЗД от „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81Г против М.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че на 03.04.18 г. е сключен Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит между ищеца „Дайнърс
Клуб България” АД и ответника М.Р.С..
На ответника била предоставена карта с кредитен лимит в размер на
800.00 лева, за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за
теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ (банкомат) или ПОС. Към
исковата молба е приложен горецитирания Договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 03.04.18 г., Общи условия, подписани на
всяка страница от ответника, Протокол за
получаване на кредитна карта от 10.04.18 г.
Посочва се, че непогасените суми по горецитирания договор
са в размер на 985.89 лева, от
които: главница, дължима
съгласно т. 2 и т. 5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия в размер на 805.41 лева и лихва, дължима съгласно т. 7 и т.8 от
Договора и т. 11.1 от Раздел XI на
Общите условия, считано от 01.03.2019
г. до 30.06.2020 г., в размер на 180.48 лева.
Ищецът поддържа, че с Договора било уговорено, че за
всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период,
длъжникът е имал право на гратисен период в размер до 45 дни, през който не се
начислява уговорената промоционална за първата година от срока на договора
годишна лихва в размер на 12 %, при условие, че до датата на падежа на
съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи
през съответния отчетен период и в този срок не закрие вече издадената по
негово искане кредитна карта. Отчетен период е всеки период от срока на
действие на договора, считано от 1-во число на всеки календарен месец до
последно число на същия календарен месец. След изтичане на отчетния период,
длъжникът е получавал извлечение по карта и е бил задължен да погасява
усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1 от общите условия или бил е
задължен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква и) на т.
1.1 от общите условия/ и т. 6 от Договора/, освен ако не е сторил това в
гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си.
Излага се, че минималната погасителна вноска е сумата,
която титулярят по картата е длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5 %
от размера на главницата на задълженията, формирани към последния ден на
отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и
комисиони. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната
погасителна вноска, титулярят на картата има задължение да заплаща наказателна
лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска, намалена с
размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която е
в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6
процентни пункта/ т. 7.2 от Договора,
т. 11.1 от ОУ/.
Към исковата молба са приложени извлечения от
счетоводството на кредитора за движението по партидата на кредитната карта,
удостоверяващи извършените с кредитната карта операции, включително данни за
размера, датата и вида на разхода/ ПОС или АТМ/, постъпления за погашение на
дълга, начислени лихви, такси, минимална погасителна вноска към дата на падеж.
Извлеченията обхващат периода от 01.04.18 г. до 31.10.20 г. Приложени са също
така Експресно искане за издаване на кредитна карта Diners от 01.04.18г. и приемо-предавателния Протокол за
получаване на кредитна карта и ПИН код от 10.04.18 г.
Ищецът твърди, че след подписване на изброените документи
и Протокола, ответникът е получил и кредитната си карта, заедно със запечатан
плик, в който е ПИН кода за картата на 01.04.18 г. и от този момент кредитният
лимит по картата е бил на негово разположение за изразходване, предаден е.
Сочи се, че видно от приложените Извлечения, кредитът не
е обслужван редовно и навреме, като са допускани закъснения в погасяванията от
падежа или изобщо вноски не са правени. В приложеното Извлечение 4 от 01.04.19
г. минималната погасителна вноска е била в размер на 39.94 лева и е била
дължима до 15.04.19 г., видно и от следващите извлечения погасителни вноски
изобщо не са постъпвали.
Ищецът посочва, че съгласно чл. 13.2.1. от общите
условия, кредитът става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се
уведомява титуляря на картата, когато е налице забава в плащането на което и да
било изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало
изискуемо, т.е. 150 календарни дни, считано от 15.04.2019 г. кредитът е станал
предсрочно изискуем.
Твърди
се, че ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. №
1014/2020 г. по описа на ВРС, по което била издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сума в общ размер на 985.89 лева, от които: главница,
дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите
условия в размер на 805.41 лева и лихва, дължима съгласно т. 7 и т.8 от
Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.03.2019 г. до
30.06.2020 г., в размер на 180.48 лева.
Претендират се и направените по делото
разноски, както и разноските, направени в заповедното производство.
В срока за отговор на исковата молба,
назначеният особен представител на ответника е депозирал отговор, с който
оспорва предявените искове и моли същите да се отхвърлят. Навеждат се
възражения за нищожност на Договора за международна кредитна карта. Оспорва се
получаването на кредитната карта. Оспорват се представените извлечения. Оспорва
се усвояването на кредита. Прави се възражение за ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост. Сочи се, че липсва волеизявление на кредитора за обявяване на вземането за предсрочно
изискуемо, което да е достигнало до длъжника по кредита. Възразява се, че посочената в чл. 13.2.1. от Общите условия
хипотеза за автоматично превръщане на кредита изцяло в предсрочно изискуем при
забава над 150 дни е невалидна инеприложима при договорите за потребителски
кредит. Сочи се, че въпросната разпоредба е нищожна на основание чл. 20, ал. 1
от Закона за потребителския кредит и противоречи на разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК., а именно, че кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, но това не е сторено в процесния случай.
Изявлението следва да е изрично и недвусмислено и предсрочната изискуемост на
вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, ако към този
момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Сочи
се от ответника, че поради липса на изрично изявление за обявяване на
предсрочна изискуемост, кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем, поради
което договорът не е прекратен и искът е преждевременен и неоснователен.
Вследствие на гореизложеното, ответникът счита, че не е доказано съществуването
на предсрочно изискуемо вземане на ищеца към 15.04.2019 г. и моли искът да бъде
отхвърлен.
С оглед данните по делото, съдът намира за
установено следното:
Предявени
са положителни установителни искове за съществуването на парични вземания, за
които на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 1016-РЗ/03.07.2020 г. по
ч.гр.д. № 1014/2020 г. по описа на РС – Видин. Същата е връчена на
длъжника-ответник при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за
ищеца-кредитор е налице правен интерес от предявяване на исковете за установявания
на вземанията по процесния договор.
Предявените
искове са допустими, тъй като са предявени от дружеството - заявител в
производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на
спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
Видно от представените по делото Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне
на кредитен лимит от 03.04.18 г., Общи
условия към Договора и Протокол
за получаване на кредитна карта от 10.04.18 г. е, че между страните по
делото е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
Diners club, като издателят е предоставил на титуляря правото да ползва Кредитен лимит
/овърдрафт/ в размер до 800.00 лева, който може да бъде усвояван с използване
на всяка от издадените по искане на титуляря карти и при условията и реда, предвидени в Общите
условия на Дайнърс клуб България АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти Diners club. Срокът за ползване и погасяване на Кредитния лимит
/овърдрафта/ е до 31.03.2019 г., като същият може да бъде подновен автоматично
при условията и по реда, предвидени в Общите условия на издателя. Видно от
приложения Протокол за получаване на кредитна карта от 10.04.2018 г. на
ответника била предоставена карта с кредитен лимит в размер на 800.00 лева, за
извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой
от терминално устройство АТМ (банкомат) или ПОС.
От представения Договор се установява, че за всички
операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът е
имал право на гратисен период в размер до 45 дни, през който не се начислява
уговорената промоционална за първата година от срока на договора годишна лихва
в размер на 12 %, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен
период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния
отчетен период и в този срок не закрие вече издадената по негово искане
кредитна карта. Отчетен период е всеки период от срока на действие на договора,
считано от 1-во число на всеки календарен месец до последно число на същия
календарен месец. След изтичане на отчетния период, длъжникът е получавал
извлечение по карта и е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния
лимит, съгласно т. 10.1 от общите условия или бил е задължен да погасява
минималната погасителна вноска, съгласно буква и) на т. 1.1 от общите условия/
и т. 6 от Договора/, освен ако не е сторил това в гратисния период и не е
погасил пълния размер на разходите си.
Минималната погасителна вноска е сумата, която титулярят
по картата е длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5 % от размера на
главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния период,
плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисиони. При
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна
вноска, титулярят на картата има задължение да заплаща наказателна лихва върху
непогасената част на минималната погасителна вноска, намалена с размера на
дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която е в размер на
договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни
пункта/ т. 7.2 от Договора, т.
11.1 от ОУ/.
Видно от представените по делото извлечения от
счетоводството на кредитора за движението по партидата на кредитната карта,
удостоверяващи извършените с кредитната карта операции, включително данни за
размера, датата и вида на разхода/ ПОС или АТМ/, постъпления за погашение на
дълга, начислени лихви, такси, минимална погасителна вноска към дата на падеж,
е че същите обхващат периода от 01.04.18 г. до 31.10.20 г. Приложени са също
така Експресно искане за издаване на кредитна карта Diners от 01.04.18г. и
приемо-предавателния Протокол за получаване на кредитна карта и ПИН код от
10.04.18 г.
В исковата молба се твърди, че след подписване на
изброените документи и Протокола, ответникът е получил и кредитната си карта,
заедно със запечатан плик, в който е ПИН кода за картата на 01.04.18 г. и от
този момент кредитният лимит по картата е бил на негово разположение за
изразходване, предаден е.
В приложеното Извлечение 4 от 01.04.19 г. минималната
погасителна вноска е била в размер на 39.94 лева и е била дължима до 15.04.19
г., видно и от следващите извлечения погасителни вноски изобщо не са
постъпвали.
В чл. 13.2.1. от Общите условия към Договора е посочено,
че кредитът става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява
титуляря на картата, когато е налице забава в плащането на което и да било
изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало
изискуемо, т.е. 150 календарни дни, считано от 15.04.2019 г. според ищеца
кредитът е станал предсрочно изискуем.
От
приетото по делото заключение на вещото лице, изготвило допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е усвоил 1868.61
лева кредит и е извършил погашения в размер на 1131.00 лева. Вещото лице е
посочило, че към 30.06.2020 г. когато е депозирано заявлението по чл. 410 от ГПК в съда ответникът е усвоил 1868.61 лева, от тях са издължени 1063.20 лева и
са останали непогасени 805.41 лева – главница. Дължимите лихви са посочени от
вещото лице по следния начин: Непогасена лихва върху редовна главница – 85.33
лева и непогасена лихва върху просрочена главница – 95.15 лева, като е посочен общ
размер на лихвите – 180.48 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Същият е предявен от и против надлежна страна по
спора.
При така установените факти
настоящият състав намира, че волеизявленията на страните по делото са били
насочени към пораждане на облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит. Процесният договор е сключен на 03.04.2018 г. и попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит, обн., ДВ, бр. 18 от
5.03.2010 г., тъй като ответникът има качеството на потребител по смисъла на
чл. 9 ал. 3 от ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор, съгласно четвъртата
алинея на същата разпоредба, тъй като се предоставя кредит под формата на заем,
който не попада сред изключенията на чл. 4 от ЗПК. Като вид търговска сделка от
категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга,
свързана с дейността на кредитни институции, процесният договор попада и в
приложното поле на Закона за защита на потребителите, съгласно чл. 24 от ЗПК,
включително и нормите на чл. 143-146 от ЗЗП, обн. ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г.
Установи се, че сумата по кредита е усвоена от
ответника, поради което и за същия е възникнало задължение да погаси текущото
си задължение и начислената договорна лихва върху усвоената главница. Вещото
лице е установило че ответникът не е изплатил сумата от 805.41 лева – главница
и 180.48 лева – общ размер на лихвите, поради което и следва да се приеме, че
за заемодателят е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем,
съгласно чл. 13.2.1 от договора.
В чл. 13.2.1. от Общите условия към Договора е предвидено, че кредитът става
автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляря на
картата, когато е налице забава в плащането на което и да било изискуемо
задължение, за срок по-дълъг от 150
календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо,
т.е. 150 календарни дни, считано от 15.04.2019 г. според ищеца кредитът е
станал предсрочно изискуем.
По въпроса за предпоставките, при които настъпва
предсрочната изискуемост на задължението по договор за кредит са дадени
задължителни за съдилищата указания с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год.
по т.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, които намират приложение и в хипотезата
на предявен иск за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение
по чл. 410
от ГПК /в
този смисъл постановеното по чл. 290 от
ГПК решение
№ 123/09.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2561/2014 г., II т.о./. В т. 18 от
цитираното тълкувателно решение е посочено, че в хипотезата на предявен иск
по чл. 422, ал.
1 от ГПК за
вземане, произтичащо от договор за кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като кредитната институция е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание.
При изложените съображения, настоящият състав
намира, че ищецът не проведе успешно пълно и главно доказване на разпределеният
му в тежест факт за надлежното обявяване на сочената предсрочна изискуемост,
предвид което и исковете за установяване съществуващите на това основание
вземания следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, без
да е нужно да се обсъждат останалите възражения на ответника.
С горните мотиви съдът намира, че предявените
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във
връзка с чл. 79 от ЗЗД като неоснователни и недоказани, следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
С оглед отхвърлянето на иска в цялост, сторените от
ищеца разноски следва да останат в негова тежест.
Воден
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции с правно основание чл. 422 от ГПК,
във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, предявени от „ДАЙНЪРС
КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
81Г против М.Р.С., ЕГН **********, с
адрес: *** за сума в общ размер на 985.89 лева, от които: главница, дължима
съгласно т. 2 и т. 5 от Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта DINERS
CLUB и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ и т.
10.1 от Раздел X на Общите условия в размер на 805.41 лева и лихва, дължима
съгласно т. 7 и т.8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия,
считано от 01.03.2019 г. до 30.06.2020 г., в размер на 180.48 лева., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1016-РЗ/03.07.2020
г. по ч.г.д. № 1014/2020 г. на Районен съд – Видин, като неоснователни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: