Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито
съдебно заседание, проведено на седемнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16020/2019г. на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен e
от Б.И. *** иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 1 850, 95 лв., претендирана като неизплатено допълнително
възнаграждение за положени извънреден труд от общо 1 552 часа по тримесечие за
периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както следва: 1./
сумата от 171, 74 лева за времето от
месец октомври – декември 2016г.; 2./ сумата от 162, 20 лева за времето от месец януари - март 2017г.; 3./ сумата
от 200, 36 лева за времето от месец
април - юни 2017г.; 4./ сумата от 143,
11 лева за времето от месец юли - септември 2017г.; 5./ сумата от 171, 73 лева за времето от месец
октомври - декември 2017г.; 6./ сумата от 171,
74 лева за времето от месец януари - март 2018г.; 7./ сумата от 133, 57 лева за времето от месец април
- юни 2018г.; 8./ сумата от 104, 95 лева
за времето от месец юли - септември 2018г.; 9./ сумата от 114, 49 лева за времето от месец октомври - декември 2018г.; 10./
сумата от 152, 65 лева за времето от
месец януари - март 2019г.; 11./ сумата от 171,
73 лева за времето от месец април - юни 2019г.; 12./ сумата от 152, 65 лева за времето от месец юли -
септември 2019г.;
Ищецът е държавен служител по силата на
служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „младши
инспектор“ в V РУ на ОДМВРВ. Статутът му на такъв е регламентиран в
ЗМВР, ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на
смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от месечен график.
Твърди се, че за времето от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил
извънреден труд от 1 552 часа, за които следва да му бъде заплатено
възнаграждение в размер на сумата от 1 850,
95 лв., обуславящо и правния му интерес от предявяване на осъдителна
претенция.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока
по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът полага труд по служебно правоотношение на
посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден труд, който му
е бил заплатен, съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, наред с
трудовото възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, че ищецът Б.И. е
заемал по служебно правоотношение в ОД на МВР – Варна длъжността „младши
инспектор“ в V РПУ – Варна, както и че в периода от 01.09.2016г. до
30.09.2019г. е работил на 12-часови смени при
сумирано изчисляване на работното време.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се
свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния
статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на
нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва
ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се
начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.
Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази
разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г.
Т.е за исковия период отчитането се извършва по месечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до
31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях
в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До
изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187,
ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.07.2016г. до
30.06.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в
сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните
работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен
акт се счита за отменена от деня на
влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и
според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в
подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ,
бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила
от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение
налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази
неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на
нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск
за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 207 часа, възлиза
на сумата от 1 442, 81 лв. /Приложение № 2, колона № 2 и № 5/, както
следва:
1./ сумата от 99, 86 лв. за времето от
месец октомври – декември 2016г., при претендиран от 171, 74 лв.;
2./ сумата от 101, 43 лв. за времето от месец януари - март 2017г. при
претендиран от 162, 20 лв.;
3./ сумата от 99, 42 лева за времето от месец април - юни 2017г., при претендиран
от 200, 36 лв.;
4./ сумата от 27, 07 лева за времето от месец юли - септември 2017г. при
претендиран от 143, 11 лв.;
5./ сумата от 144, 15 лева за времето от месец октомври - декември 2017г., при претендиран
от 171, 73 лева;
6./ сумата от 120, 75 лева за времето от месец януари - март 2018г., при
претендиран от 171, 74 лв.;
7./ сумата от 182, 17 лева за времето от месец април - юни 2018г., при
претендиран от 133, 57 лв.;
8./ сумата от 115, 57 лева за времето от месец юли - септември 2018г., при
претендиран от 104, 95 лв.;
9./ сумата от 181, 81 лева за времето от месец октомври - декември 2018г.,
при претендиран от 114, 49 лв.
10./ сумата от 101, 58 лева за времето от месец януари - март 2019г., при
претендиран от 152, 65 лв.;
11./ сумата от 152, 69 лева за времето от месец април - юни 2019г., при
претендиран от 171, 73 лв.;
12./ сумата от 116, 32 лева за времето от месец юли - септември 2019г., при
претендиран от 152, 65 лв.;
Следователно
претенциите следва да бъдат уважени в пълните им претендирани
размери за месец
април - юни 2018г., за месец октомври - декември 2018г. и за времето от месец
юли - септември 2018г., а за останалите периоди уважени до размерите, посочени
в заключението на ССчЕ и отхвърлени до пълния им
претендиран размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
По
разноските
В
полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски, съобразно уважената част от претенциите в размер на 234, 68 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
За
отхвърлената част, в полза на ответната страна се дължат разноски, възлизащи на
43, 32 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 110, 42 лв., представляваща дължима за производството
държавна такса и разноски за изготвяне на ССчЕ, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВРВ ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.И., ЕГН **********,***
сумата от 99, 86 лв. /деветдесет и девет
лева и осемдесет и шест ст./, представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец октомври –
декември 2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния
претендиран размер от 171, 74 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОДМВРВ ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.И., ЕГН **********,***
сумата от 101, 43 лв. /сто и един лева и
четиридесет и три ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за положени извънреден труд за времето от месец януари - март 2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 162, 20 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОДМВРВ ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.И., ЕГН **********,***
сумата от 99, 42 лв. /деветдесет и девет
лева и четиридесет и две ст./, представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец април - юни
2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 200, 36
лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОДМВРВ ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.И., ЕГН **********,***
сумата от 27, 07 лв. /двадесет и седем
лева и седем ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето
от месец юли - септември 2017г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния претендиран размер от 143, 11 лв., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОДМВРВДА ЗАПЛАТИ
на Б.И.И., ЕГН **********,*** сумата от 144, 15 лв. /сто четиридесет и четири лева
и петнадесет ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето
от месец октомври - декември 2017г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния претендиран размер от 171, 73 лв., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОДМВРВ ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.И., ЕГН **********,***
сумата от 120, 75 лв. /сто и двадесет
лева и седемдесет и пет ст./, представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец януари - март
2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 171, 74
лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОДМВРВДА ЗАПЛАТИ
на Б.И.И., ЕГН **********,***3, 57 лв. /сто тридесет и три лева и петдесет и седем ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето
от месец април - юни 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОДМВРВДА ЗАПЛАТИ
на Б.И.И., ЕГН **********,*** сумата от 104, 95 лв. /сто и четири лева и деветдесет
и пет ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето
от месец юли - септември 2018г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОДМВРВ ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.И., ЕГН **********,***
сумата от 114, 49 лв. /сто и
четиринадесет лева и четиридесет и девет ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето
от месец октомври - декември 2018г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОДМВРВ ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.И., ЕГН **********,***
сумата от 101, 58 лв. /сто и един лева и
петдесет и осем ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за положени извънреден труд за времето от месец януари - март 2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния претендиран размер от 152, 65 лв., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОДМВРВДА ЗАПЛАТИ
на Б.И.И., ЕГН **********,*** сумата от 152, 69 лв. /сто петдесет и два лева и
шестдесет и девет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за положени извънреден труд за времето от месец април - юни 2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 171, 73 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОДМВРВ ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.И., ЕГН **********,***
сумата от 116, 32 лв. /сто и шестнадесет
лева и тридесет и две ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за положени извънреден труд за времето от месец юли - септември 2019г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 152, 65 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОДМВРВДА ЗАПЛАТИ
на Б.И.И., ЕГН **********,*** сумата от 234, 68 лв. /двеста тридесет и четири лева
и шестдесет и осем ст./, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.И.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВРВ сумата
от 43, 32 лв. /четиридесет и три лева и
тридесет и две ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ОДМВРВ ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 110, 42 лв. /сто и
десет лева и четиридесет и две ст./, представляваща дължи за производството
разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 31.12.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: