Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000/4.1.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ш.ският районен съд, осми състав
На петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Валентина Тонева
Секретар: Й. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № *** по описа на ШРС за 2021год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
за делба на недвижим имот във втора фаза. С решение в първа фаза на
делбата по настоящото дело, съдът е допуснал
да се извърши делба между Д.М.В., ЕГН **********; М.П.П., ЕГН **********; М.М.М., ЕГН **********; П.П.П.,
ЕГН **********, действащ чрез своя родител – баща П.М.П., ЕГН ********** и Ж.И.А.,
ЕГН **********, действаща чрез своя родител – баща И.Ж. А., с ЕГН **********, на следния
недвижим имот: ВТОРИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, със самостоятелен вход от изток, заедно със западната вкопана изба на сградата, заедно
с целия таван на сградата и тоалет в подстълбищната клетка, заедно с 1/2 - /една втора/ идеална част от
общите части на сградата, заедно с 1/2 - /една втора/ идеална част от ДВОРНОТО МЯСТО с площ от 392 кв.м. - /триста деветдесет и два квадратни метра/, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
*** - /четири хиляди триста и тридесет/ в квартал *** - /двеста седемдесет и три/ по плана на гр. Ш., с
административен адрес: ул. „С.“ № 3 - /три/, при граници: от север ул. С.“; от изток - ПИ ***: от юг улица;
от запад-ПИ *** и ПИ ***-а. Съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № ***г., изд. от СГКК- гр. Ш., жилищният етаж представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор N ***************- /осемдесет и три хиляди петстотин и десет
точка шестстотин седем десет и пет точка двеста и шестнадесет точка едно точка две/, находящ се на 2 - /втори/ етаж, в сграда с
идентификатор № **************- с предназначение: жилищна сграда многофамилна, разположена в ПИ № ************- с предназначение на самостоятелния обект -
жилище, апартамент; брой нива на обекта - 1 /едно/, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма; под обекта - ****************и над
обекта - няма, заедно с 1/2- /една втора/ ид.ч, от ПИ е идентификатор № ************- с площ от 382 кв.м., с трайно предназначение на
територията урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /10 м./,
при съседи: ПИ *************: ПИ № ***; ПИ № *** и ПИ № *** . Данъчната
оценка на имота е 33831,10лв., ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ ЗА СТРАНИТЕ: за ищцата Д.М.В. -1/8 идеална част; за ответника М.П.П. – 4/8 идеални части ; за ответника М.М.М. -1/8 идеална част;
за ответника П.П.П., ЕГН **********, действащ чрез своя родител – баща П.М.П.
ЕГН **********-1/8 идеална част; за ответника Ж.И.А.,
ЕГН ********** действаща чрез своя
родител – баща И.Ж. А. с ЕГН **********-
1/8 идеална част.
Решението е влязло в законна сила.
В първото съдебно
заседание, във фазата на извършване на делбата
по молба на ищцата Д.М.В. е
открито производство по сметки и е
приет за разглеждане иск по чл. 31 ал.2 от ЗС срещу ответника М.П.П., за заплащане на обезщетение за това, че ищцата е лишена от ползването на своята 1/8 ид.ч. от процесния имот, за
периода от 13.03.2021г. до настоящия момент, /конкретизирано до 15.12.2022г./,
за сумата от 1800лв. Допуснато е изменение
на претенцията на ищцата, като е намалена до сумата от 919 лв., след
приемане на изготвеното по делото заключение на вещото лице.
В първото съдебно
заседание, във фазата на извършване на делбата по искане на ответницата М.П.П. е открито производство по сметки по чл. 346 от ГПК вр. чл. 61 ал.2 ЗЗД и са приети
за разглеждане искове за извършени подобрения от ответницата, след
смъртта на съпруга й, в имота, на обща
сума от 6500лв., като са предявени искове от ответницата срещу ищцата Д.М.В. и срещу
останалите ответници
М.М.М., П.П.П. чрез неговия
родител П.М.П. и Ж.И.А. чрез нейния родител И.Ж.А., съответно по 1625 лв. срещу
всеки.
В същото съдебно заседание
ответницата М.П.П. е заявила претенция за
възлагане на имота на основание чл. 349 ал.1 и ал.2 от ГПК твърдейки, че
имотът е СИО, от закупуването му са
живели със починалия й съпруг там и тя не разполага с друго жилище.
По делото са назначени две съдебно-технически експертизи.
От заключението на изготвената съдебно-техническата
експертиза на в.л. Р. Х., прието от съда като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че допуснатият
до делба недвижим имот, е неподеляем, съобразно действащата нормативна уредба,
като пазарната стойност на недвижимия имот е определена от експерта на 119 000лв.
Според експертното заключение размерът на месечния наем за цялото жилище възлиза
на 350лв., размерът на месечния наем на 1/8 идеална част от жилището възлиза на
43,75лв., а на 4/8 идеални части размера на месечния наем е 175лв.
От заключението на изготвената съдебно
-техническата експертиза на в.л. Л. Г., прието от съда като компетентно и
обективно дадено, неоспорено от
страните, се установява, че стойността на извършените СМР към 2020 г. е
12 511 лв. Стойността на процесния имот в
резултат на извършените СМР се е увеличила с 18 000лв. към настоящия
момент.
*Относно претенцията по чл. 31 ал.2 от ЗС .Съгласно посоченото в мотивите на т. 4 на Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. по тълк.
д. л./2014 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че причина за разместването на блага в
имуществените сфери на съсобствениците в хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС е осъщественото само от
единия ползване на съсобствената вещ. Искът по чл. 31, ал. 2 ЗС може да се упражни само
срещу съсобственик, който лично използва вещта.
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 7/2012 г., ОСГК, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В мотивите
е пояснено, че когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт
върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се
ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства,
съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности, той
ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи
с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член
на неговото семейство или чрез трето лице. От значение е само обстоятелството,
че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги
реализират.При преценката дали е налице
лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, съдът извърши съвкупна преценка на
всички доказателства по делото, като съобрази
обстоятелството че общият имот реално се ползва от един от съсобствениците.В процесния казус не се спори от страните, че единствено
ответницата М.П.П. живее
и ползва в процесния
съсобствен имот.
От показанията на св. С.се установява, че
действително ищцата Д.М.В. не е ползвала в претендирания
период своята 1/8 ид. част, както и че имотът се
полза изцяло от ответницата М.П.П.. Налице е лично
ползване от М.П.П. по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС и Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, което обуславя основателност
на предявения иск от Д.М.В. срещу ответницата М.П.П.
за сумата от 919лв. за
периода от 13.03.2021г. до 15.12.2022г./.
*По отношение претенцията на ответницата М.П.П.
за извършени подобрения/ след смъртта на съпруга й/ в съсобствения
имот и предявените искове срещу ищцата Д.М.В. и срещу останалите ответници,
съответно по 1625 лв. срещу всеки.
В
производството по сметки, съделителите предявяват
искания за присъждане на суми, които имат връзка с делбената
общност които са вземания, възникнали от
правоотношения, свързани с имота, предмет на делбата.
По своята
същност искането по чл.346 от ГПК има облигационен характер и представлява
осъдителен иск, който следва да бъде конкретизиран по основание и размер, с
предмет – вземане, ликвидно към момента на предявяването му.
При уреждане на
правоотношенията между съсобствениците във връзка с извършените подобрения в
общия имот, следва да се има предвид, че всеки съсобственик е владелец на
своите идеални части и държател на идеалните части на останалите съсобственици.
Съобразно практиката във връзка с отношенията между съсобствениците по повод
извършените в имота подобрения в ТР № 85/68г. на ОСГК и ППВС № 6/1974г. тези
отношения се уреждат по различен начин в зависимост от условията, при които са
извършени подобренията и условията, при които съсобственикът подобрител е
упражнявал фактическа власт - като държател или владелец на правата на
останалите съсобственици. Когато съсобственикът е извършил подобрения в
качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части
на другите съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се
уреждат по правилото на чл.30, ал.3 от ЗС,
ако са извършени със съгласието на останалите съсобственици; ако липсва такова
съгласие - по правилата на водене на чужда работа без пълномощие (чл.60 и сл. ЗЗД), а ако останалите съсобственици са се противопоставили - по правилото на чл.59 ЗЗД. В случай, че съсобственикът владее цялата вещ, отричайки правата на
останалите съсобственици, отношенията между тях по повод извършените подобрения
се уреждат по правилата на чл.72 - 74 ЗС.
В конкретния
казус, исковете по чл. 61, ал.2 ЗЗД /доколкото по делото липсват доказателства че
подобренията са извършени
със съгласие на всички съсобственици/
са предявени в преклузивния
срок по чл.346 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, свързани са със
съсобствеността, чието прекратяване се иска, с оглед което същите са
допустими.
Претендирани са подобрения от ответницата за
стойността на извършените от нея в имота ремонтни дейности, след смъртта на
съпруга й през 2020г.: поставяне на гипскартон-окачен таван, ведно с шпакловка и боя на трите стаи, таван и стени; циклене и
лакиране на паркет в двете стаи,
изграждане на нова ел. инсталация и ВиК инсталация, в
антре шпакловка на таван и стени; на стълбище шпакловка и боядисване, подмяна на дограма на 7 прозореца, или направени подобрения в общ размер
възлизащ на 6500лв., като размера на претенцията срещу всяка една от другите
страни- ищцата и останалите ответници е по
1625лв.
От заключението на изготвената по
делото СТЕ се установява, че в имота, представляващ жилище /втори етаж/, находящо се в гр. Ш., ул. „С.“ №
** етаж 2, със застроена площ 81кв.м., представлява: втори етаж в жилищна
сграда. Сградата е в добро състояние. Изложението на жилището е север, изток,
юг и запад. Състои се от три стаи, салон (коридор), помещение кухня (недооборудвана към момента на огледа) стълбище от двора до
етажа и санитарен възел (баня и тоалетна в едно, разположени под стълбите на
нивото на двора). Има една тераса с изход от салона. Дограмата
- прозорците са ПВС -7 броя (по два прозореца, на
двете стаи и стълбището и един прозорец на югозападната стая). Вратите са
дървени. Подовите настилки са: на двете стаи изциклено и лакирано дюшеме, на салона
и северната стая неизциклено дюшеме. Стените и
таваните са шпакловани и боядисани с латекс или със залепени тапети. Жилището е
в добро състояние.
Вещото
лице посочва, че стойността на извършените СМР (строително ремонтно монтажни
работи) в имота е в размер на 12 511 лева.Експертът не може да уточни времето, през което са
извършени подобренията.
В с.з. експертът конкретизира, че “след 2000г. са извършени ремонтите ………….не
може с категоричност да се каже, че ремонтите са извършени след 2020г……,
поставената дограма се използва масово след 2000г., не е възможно
дограмата да е след 2020г…. „
От показанията на св. С., които съдът кредитира, се установява, че
ремонтът в жилището е извършен веднага след
закупуването му 2014г.-2015г., докато бащата на ищцата и съпруг на първата
ответница е бил жив, включително и
тогава е сменена дограмата по прозорците. В тази връзка съдът съобрази и
заявеното от вещото лице изготвило СТЕ по делото / Г./, че ремонтните работи са
извършени след 2000г. и че не може с категоричност да се каже, че са извършени
след 2020г., а поставената дограма се
използва масово след 2000г. и не е възможно дограмата да е след 2020г.
Показанията на св. Я.се кредитират частично. Съдът кредитира заявеното в показанията на св.Я.: „……….Правиха голям ремонт
на покрива, когато я купиха . И вътре правеха нещо … …този ремонт го
правиха след 2014г., когато закупиха къщата, М. и цялото семейство прави
ремонта….. „ Частта от показанията
на този свидетел, касаещи твърдения за
извършван ремонт от ответницата след смъртта на съпруга й, съдът не кредитира, като намира, че тези
твърдения са вътрешно противоречиви, както и, че противоречат и на заключението на изготвената по делото СТЕ .
Поради
горното и предвид липсата на представени по делото разходо-оправдателни
документи доказващи периода на
извършване на ремонта –а именно след
смъртта на съпруга на ответницата М.П.П. и
съобразявайки показанията на св. С.и
заключението на експерта по СТЕ, съдът
приема, че ремонтът в жилището е извършен след закупуването на идеалната част от
жилището през 2014-2015г. от двамата
съпрузи, а не след 2020г. Поради
изложеното, съдът намира, че претенциите на ответницата М.П.П. за извършени
подобрения в съсобствения имот, предявени срещу
ищцата Д.М.В. и срещу ответниците М.М.М., П.П.П., чрез неговия родител П.М.П. и Ж.И.А., чрез нейния
родител И.Ж.А., съответно по 1625 лв. срещу всеки, следва да бъдат
отхвърлени като недоказани.
*По отношение претенцията на отв.
М.П.П. по чл. 349, ал.1 и ал.2 от ГПК за възлагане
на
имота, съдът намира следното:
Нормата на чл. 349, ал.1 от ГПК регламентира,
че ако неподеляемият имот е жилище, което е било
съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с
развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма
собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като
уравнява дяловете на останалите съделители с други
имоти или с пари.
От назначената СТЕ безспорно се установи, че процесният имот е неподеляем. Не
е спорно, че имотът е жилищен по предназначение, т. е. служи за задоволяване на
жилищни нужди и отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище (§ 5, т. 30 ДР на ЗУТ).
Няма спор
между страните, че ответницата П. и починалия й съпруг, /които придобили чрез сделка и дарение 6/8 ид. части от делбения имот/ нямат
ненавършили пълнолетие лица, поради което и заявената претенция по чл. 349 ал.1 от ГПК не намира приложение в
настоящия случай.
Във
връзка с предявената възлагателна претенция, на основание чл.349,
ал.2 от ГПК, по отношение на допуснатия до делба имот, законът поставя няколко изисквания, свързани, от една страна, с
обекта на съсобствеността,
от друга страна-с изисквания, на които
следва да отговаря самият съделител.
Делбеният недвижим имот следва да има характер на жилищен, т.е. да
е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за
задоволяване на жилищни нужди (вж. § 5, т.30 от ДР на
ЗУТ). Под
"жилище", съгласно чл. 349, ал.2 от ГПК, следва да се разбира не само сградата за живеене, но и дворното място към нея. Второто изискване към имота е да е неподеляем, т.е. от него да не могат да се обособят самостоятелни
обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите. Качества, които безспорно са налице по
отношения на процесния имот, претендиран
за възлагане.
По
отношение на съделителя с възлагателна
претенция / в случая това е само
ответницата М.П.П./ законът също поставя няколко изисквания, а именно, отрицателното условие съделителят да
не притежава друго жилище, както и при откриване на наследството (настъпването на смъртта на
наследодателя – арг. чл.1 от ЗН) наследникът да е живял в жилището на наследодателя.
В случая тези предпоставки са
налице спрямо претендиращия възлагане на
имота съделител.
Граматическото и логическото тълкуване на
правната норма, формулираща условието за живеене в имота при открване на наследството, налагат извода, че изискването
“при откривнае на наследството” изключва от обхвата
на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен тази,
възникнала в резултат на наследяване, т.е. основно изискване на закона е
претендиращият възлагане съделител да има качеството
на наследник по отношение на наследодателя и наследството, от което черпи
правата си.
Същественото в конкретния казус е, че в
настоящата хипотеза сме изправени пред т.н. „комбинирана /смесена/
съсобственост“.
Съсобствеността между съделителите
е възникнала в резултат на повече от един юридически факт – прекратена
имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване.
В тази връзка съдът съобрази начина на възникване на съсобствеността в
конкретната хипотеза. Първоначално едноличен собственик на процесния имот бил И. П.
Б., който след смъртта си оставя две дъщери, А.И.М.и И.И.Б.с ЕГН **********, починала
на **/**/****. На **/**/****. А.И.М.продала своята ½ ид.ч. от процесния имот на М.М.П.и
съпругата му- ответницата М.П.П.. Другата 1/2 ид.ч. от имота на И.П.Б.,
преминала върху наследника на починалата
И.И.Б.- дъщеря
й М.И.П., която също е починала на
22.02.2010г. и оставила следните наследници: П.М.П. - съпруг; М П.М. - син; П.П.П.
- син и Ж.И.А. - дъщеря. Поради обстоятелството, че М.И.П. е преживяла наследодателката си, съпругът й -
П.П. дели наравно с трите и деца, поради което всеки
от четиримата получава по 1/8 ид.ч. от имота.
На **/**/****г. с Нотариален акт за дарение ***, peг. № ****, дело № ***/ **/**/****. на
Нотариус А. А. с район на действие PC - Ш., вписан в Служба
по вписванията с дв. вх. ***,
вх.рег. № ***, акт ***, ***, дело № ***. парт. книга ***, *** от **/**/****.,
П.М.П. дарил своята 1/8 ид.ч. от имота на М.М.П.и
съпругата му- ответницата М.П.П..
На същата дата, с Нотариален акт за покупно
продажба № ***** дело № ***/ **/**/****. на
Нотариус А. А. с район на действие PC - Ш., вписан в Служба по вписванията с дв.вх. №
***, вх.рег. № ***, акт ***. ***, дело № ***. парт.
книга ***, *** от **/**/****. М П.М. продал на М.М.П.и съпругата
му- ответницата М.П.П. наследствената си 1/8 ид.ч. от имота . Така
М.М.П.и ответницата М.П.П.
станали собственици при условията на СИО на 6/8 ид.
части от процесния имот .
Останалите 2/8 ид.ч. от имота по силата на
универсално наследствено правоприемство /от първия
собственик на имота И. П. Б./, останали в собственост на останалите две деца
на М.И.П.- П.П.П. /ответник № 3/ и Ж.И.А. /ответник №4/.
След смъртта на М. М.п./съпруг на ответницата
М.П.П./, наследници на 6/8 идеални части придобити в СИО от процесния имот, с различни квоти, останали: съпругата му –
ответницата М.П.П., ищцата Д.М.В.,
дъщеря на М. М.П.от
предишен брак и отв.М.М.М. дъщеря на М. М.П.от
брака му с ответницата М.П.П..
Съгласно трайната съдебна практика комбинирана /смесена/
съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване,
сделка за част от имота и наследяване и др. При съсобственост, възникнала в
резултат на повече от един юридически факт възлагането по чл.
349, ал. 2 ГПК
е недопустимо и делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия
жилищен имот на публична продан / Р№387/2011 на ВКС ,I г.о/.При
това положение, по отношение на съделителя, заявил
претенцията за възлагане, законът
категорично изключва възможността за извършване на делбата в условията на
чл.349, ал.2 от ГПК. Тези условията са изчерпателно формулирани и се изисква
кумулативното им наличие. Липсата на което и да е от тях налага извода за
неоснователност на възлагателната претенция по този
законов текст по отношение на съделителя, който я
заявява.
Предвид неподеляемостта
на делбения имот /съгласно изготвената СТЕ/, предвид
и невъзможността за поставянето му в индивидуален дял на съделителя
заявил това, съдът приема, че са налице законовите предпоставките на чл.348 от ГПК, които налагат имотът да бъде изнесен на публична продан. Страните в
делбата могат да участват при наддаването в публичната продан (чл.348, изр.2 от ГПК). Следва да се постанови решение, с което делбеният имот
да бъде изнесен на публична продан като неподеляем, в
която съделителите могат да участват съобразно
правилата на чл.354 от ГПК.
На основание чл.8 от действащата Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните
следва да заплати в полза
на държавата по сметка на РС-Ш. държавна
такса в размер на 4 % върху стойността
на дела си, която държавна
такса, изчислена за всеки
от съделителите и спрямо припадащия им се дял от процесния имот е, както следва:
за ищцата Д.М.В. -1/8 идеална част, като размерът на дължимата държавната такса е
595лв;
за ответника М.П.П. – 4/8 идеални части като размерът на
дължимата държавната такса е 2380 лв;
за ответника М.М.М.
-1/8 идеална част като размерът на дължимата държавната
такса е 595лв;
за
ответника П.П.П.,
ЕГН **********, действащ чрез своя родител – баща П.М.П. ЕГН **********-1/8 идеална част като размерът на дължимата държавната
такса е 595лв;
за
ответника Ж.И.А., ЕГН ********** действаща чрез своя родител – баща И.Ж. А. с ЕГН **********- 1/8 идеална част, като размерът на дължимата държавната
такса е 595лв;
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.348 от ГПК ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния
недвижим имот:
ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, със самостоятелен вход от изток, заедно със западната вкопана изба на сградата, заедно с целия
таван на сградата и тоалет в подстълбищната клетка, заедно с 1/2 - /една втора/ идеална част от общите части на
сградата, заедно с 1/2 - /една втора/ идеална част от ДВОРНОТО МЯСТО с площ от 392 кв.м. - /триста деветдесет и два квадратни метра/, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *** - /четири хиляди триста и тридесет/ в квартал *** - /двеста
седемдесет и три/ по плана на гр. Ш., с административен
адрес: ул. „С.“ № 3 - /три/, при граници: от север ул. С.“; от изток - ПИ ***: от юг улица; от запад-ПИ ***
и ПИ ***-а. Съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 15 - 1170733/**/**/****г. изд. от СГКК- гр. Ш. жилищния етаж представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор N ***************- /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин седем десет и
пет точка двеста и шестнадесет точка едно точка две/, находящ се на 2 - /втори/ етаж, в сграда с идентификатор № **************- с предназначение:
жилищна сграда многофамилна, разположена в ПИ № ************- с предназначение на самостоятелния обект -
жилище, апартамент; брой нива на обекта - 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма; под обекта - ****************и над обекта -
няма, заедно с 1/2- /една втора/ ид.ч, от ПИ е идентификатор № ************- с площ от 382 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно
ползване: ниско застрояване /10 м./, при съседи: ПИ *************: ПИ № ***; ПИ № *** и ПИ № ***,
ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ ЗА СТРАНИТЕ: за ищцата Д.М.В. -1/8 идеална част; за ответника М.П.П. – 4/8 идеални части; за ответника М.М.М. -1/8 идеална част;
за ответника П.П.П., ЕГН **********, действащ чрез своя родител – баща П.М.П.
ЕГН **********-1/8 идеална част; за ответника Ж.И.А.,
ЕГН ********** действаща чрез своя родител
– баща И.Ж. А. с ЕГН **********- 1/8 идеална част.
ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.В., ЕГН **********, сумата
от 919лв. (деветстотин и деветнадесет лева), ведно със законната лихва до
изплащане на вземането, представляваща обезщетение
по чл. 31, ал.2 от ЗС, за ползването на 1/8 ид.ч. от
недвижимия имот за периода от 13.03.2021г. до 15.12.2022г.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.П.П. срещу
Д.М.В. за сумата от 1625лв., за извършени подобрения в имота
по чл. 61, ал.2 от ЗЗД, като НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.П.П. срещу
М.М.М. за сумата от 1625лв., за извършени подобрения
в имота по чл. 61, ал.2 от ЗЗД, като НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.П.П. срещу
П.П.П., ЕГН **********, действащ чрез своя родител –
баща П.М.П., ЕГН ********** за сумата от 1625лв., за извършени подобрения в
имота по чл. 61, ал.2 от ЗЗД, като НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.П.П. срещу
Ж.И.А., ЕГН **********, действаща чрез своя родител – баща И.Ж.А. с ЕГН **********,
за сумата от 1625лв., за извършени подобрения в
имота по чл. 61, ал.2 от ЗЗД, като
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.М.В., ЕГН **********,***, да заплати държавна такса по сметка на ШРС, върху стойността на дела си - 1/8 ид.ч, в размер на 595лв. (петстотин деветдесет и пет
лева).
ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН
**********,***, да заплати държавна
такса по сметка на ШРС върху стойността на дела си-4/8
идеални части, в размер на 2380лв. (две хиляди триста и осемдесет лева).
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********,***, да
заплати държавна такса по сметка на
ШРС върху стойността на дела си от 1/8 ид.ч,
в размер на 595лв. (петстотин
деветдесет и пет лева).
ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН **********,***, р-н П.,
ул. „Ц. л.“ ***, действащ чрез своя родител – баща П.М.П., ЕГН **********,***, да заплати държавна
такса по сметка на ШРС върху стойността на дела си - 1/8 ид.ч, в
размер 595лв. (петстотин деветдесет
и пет лева).
ОСЪЖДА Ж.И.А., ЕГН **********,***, действаща чрез своя родител –
баща И.Ж. А., ЕГН **********,***, да
заплати държавна такса по сметка на
ШРС върху стойността на дела си -1/8 ид.ч, в
размер 595лв. (петстотин деветдесет и пет лева).
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ш.,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: