Определение по дело №131/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 78
Дата: 21 април 2020 г. (в сила от 8 май 2020 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20207120700131
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер

 

          година

     21.04.2020

         град

           Кърджали

 

Кърджалийският 

       административен   съд                                 

              състав

 

 

На

       21.04.

       година

               2020

 

В

   закрито

      заседание и следния състав:

 

                                                                                          Председател:

   ВИКТОР  АТАНАСОВ

 

 

 

като   разгледа   докладваното   от

   съдията Виктор Атанасов

 

 

административно   дело

    номер

            131

   по  описа  за

    2020

   година

 

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.215, ал.1, във вр. с чл.156, ал.3 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.

Образувано е по жалба от главния архитект на община Кърджали – Д. З., против Заповед №ДК-11-К-3 от 12.03.2020 год., издадена от началника на РДНСК – Кърджали, с която, на основание чл.156, ал.3 от ЗУТ, са отменени, като незаконосъобразни, Разрешение за строеж №*** от *** год., издадено от главния архитект на община Кърджали и одобрения технически проект към него, за строеж: „Външно електрозахранване на двуфамилна жилищна сграда, изградена в имот *** по КК на ***”, с възложители - „Електроразпределение ЮГ” ЕАД и община Кърджали и на основание чл.221, ал.4 от ЗУТ е наредено, главният архитект на община Кърджали, в тридневен срок от влизане в сила на настоящата заповед, да изиска и отрази отмяната върху всички екземпляри на цитираните строителни книжа.

В жалбата се сочи, че служител на РДНСК - Кърджали е извършил служебна проверка в Общинска администрация - Кърджали, относно издадено Разрешение за строеж №*** от *** год., за строеж: „Външно електрозахранване на двуфамилна жилищна сграда, изградена в имот *** по КК на ***”, с възложители - „Електроразпределение ЮГ” ЕАД и община Кърджали и че при извършване на проверката са представени екземпляр от проекта, в които има пропуснати подписи от страна на жалбодателя. Същият заявява, че това го определя като явна фактическа грешка, а и човешка, като твърди, че обектът има пълен одобрен проект, на база на който е издадено съответно разрешението за строеж. Излага довод, че очевидната фактическата грешка е техническа грешка, допусната и изразяваща се в липса на подпис на всички повече от един екземпляр проекти и че поправката на очевидна фактическа грешка (или както още е позната - на явна фактическа грешка) била позната в сферата на гражданското правораздаване - най-напред в ГПК била въведена възможността в съдебно решение да бъде отстранена допусната очевидна фактическа грешка. Сочи се, че оценката за съответствие на ТП със съществените изисквания на строежите е извършена по реда на чл.142, ал.6, т.2 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ - с комплексен доклад от 30.01.2020 год. от „Ес Джи Ар Консулт” ЕООД, представлявано от управителя инж.С. Г. Ш., притежаващо удостоверение №***/***год., издадено от ДНСК, с който се допуща и предлага на главния архитект да издаде административния акт - РС №*** от *** год. Сочи се също, че строежът е категоризиран от трета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.„б” от ЗУТ и чл.6, ал.2, т.6 от Наредба №1 от 30.07.2003 год., за номенклатурата на видовете строежи и е задължително извършването на комплексен доклад. Излага се довод, че в преписката по одобряване на техническия проект са издадени Заповед №***/*** год. за одобряване на ПУП - парцеларен план, за изграждане на елементи на техническата инфраструктура, издадена от кмета на община Кърджали, Заповед №*** от *** год. по чл.193 от ЗУТ и чл.67, ал.2 от ЗЕ, издадена от кмета на община Кърджали; 3. Становище с Рег.№*** от *** год. от ВПД началник сектор ПП - Кърджали; 4. Договор за присъединяване обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг” ЕАД №*** от *** год.; 5. Съгласувателно становище с Рег.№*** от *** год. на БТК; 6. Становище с Изх.№*** от *** год. на „В и К” ООД град Кърджали; 7. Регистър на засегнатите имоти в ***, изготвен от инж.К. И. Т.; 8. Становище за съответствие на инвестиционен проект с правилата и нормите за пожарна безопасност с Рег.№***/*** год.; 9. Лицензия за разпределение на електрическа енергия №***/*** год., издадена от ДКЕВР, всички необходими и достатъчни за основание за одобряване на проекта. Твърди се, че мотивите цитирани в заповедта - „Съгласно чл.103 от Закона за водите/ЗВ/ „Поземленият сервитут е тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ имот, който принадлежи на друг собственик.”, нямат отношение към преписката за процедиране по Закона за енергетиката и др. сочи се, че в проектната документация е налична Заповед №***/*** год., издадена от кмета на община Кърджали, с която на основание чл.193 от ЗУТ, е дадено безвъзмездно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през имот, общинска собственост, с идентификатор *** по КК на *** и че при необходимост, строителството на нови или реконструкцията на съществуващи проводи за съответната територия, с изключение на преносни проводи, може да се допусне като временно захранване по съществуващо положение на терена с нотариално заверена декларация на възложителя (или на съответното експлоатационно дружество) при бъдещата реализация на подробния устройствен план. Твърди се, че със заповедта, общината не предоставя сервитутни права, а право на преминаване, с което си запазва правата да допуща и други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, като единствен имащ правото, като сочи, че съгласно чл.67, ал.2 от ЗЕ, „Лицата, които изграждат или експлоатират енергийните обекти, имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и друга инфраструктура - публична собственост, с изключение на поземлени имоти в горски територии, за изграждане, прокарване, скачване, преминаване и поддържане на линейни енергийни обекти, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.”, т.е. тази разпоредба давала права по време на самото извършване на строителството и експлоатация на изградения строеж. Поради това, жалбодателят моли съда да отмени Заповед №ДК-11-К-3 от 12.03.2020 год., издадена от началника на РДНСК -Кърджали.

Жалбата е била подадена на 31.03.2020 год., чрез административния орган, чиито акт се оспорва, регистрирана с Вх.№***/*** год. на РДНСК - Кърджали, до АдмС – Кърджали, като същата е била препратена по електронна поща, ведно с част от административната преписка по издаване на заповедта, постъпили в съда на 06.04.2020 год. С Разпореждане №243 от 10.04.2020 год. на съдията-докладчик, е изискано от административния орган да изпрати в заверен четлив препис цялата административна преписка по издаване на оспорената заповед, като в изпълнение на същото, със съпроводително писмо Изх.№*** от *** год. на РДНСК – Кърджали, на АдмС – Кърджали е изпратена в заверено копие административната преписка по издаване на заповедта, постъпили в съда с Вх.№788 на 14.04.2020 година.

По изпратената в съда преписка е налично и писмено становище от ответника по жалбата – началника на РДНСК - Кърджали, в което е изложено твърдение, че жалбата е недопустима и се иска от съда същата да бъде оставена без разглеждане. В становището са изложени съображения и доводи в тази насока.

Съдът, след като се запозна с изложеното в жалбата и след преценка на материалите по делото, представени с изпратената административна преписка по издаване на оспорения административен акт, достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.215, ал.1 от ЗУТ, индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Разпоредбата на чл.149, ал.1 от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр.65 от 2003 г., изм. - ДВ, бр.61 от 2007 г., изм. и доп., бр.25 от 2019 г.) регламентира, че за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като в ал.2 на същия текст, изчерпателно са посочени, кои са заинтересувани лица по ал.1 на чл.149 от ЗУТ.

Органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и заповеди за допълването им по чл.154, ал.5 от ЗУТ и изпращат копия от тях в 7/седем/-дневен срок от издаването им. Съгласно чл.215, ал.5 от ЗУТ (Нова - ДВ, бр.87 от 2010 г., изм., бр.101 от 2015 г., доп., бр.13 от 2017 г., изм., бр.25 от 2019 г.), в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл.156, ал.3, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органът, издал разрешението за строеж и заинтересуваните лица. При това ново законодателно разрешение органът, издал разрешението за строеж, няма право да обжалва заповедта по чл.156, ал.3 от ЗУТ.

По отношение на главния архитект, заповедта на началника на РДНСК, издадена в производство по  чл.156, ал.3 от Закона за устройство на територията, се явява контролен административен акт. Като издател на контролирани в това производство индивидуални административни актове, главният архитект няма право на административно оспорване на процесната заповед, тъй като тя не засяга, не нарушава, нито застрашава негови законни права, свободи и интереси в качеството му на административен орган, а доколкото му вменява задължения, те се основават на специалните разпоредби на ЗУТ, регламентиращи както неговите правомощия да издава административни актове, така и правомощията на началника на съответната РДНСК в производството по обжалването на тези актове. Отделно от горното, процесната заповед подлежи на обжалване от заинтересованите лица, чийто кръг е изчерпателно определен в нормата на чл.149, ал.2 от ЗУТ, като главният архитект на общината не попада между изчерпателно посочените лица, които имат право да оспорват посочения в ал.1 от същата разпоредба индивидуален административен акт. Преди изменението на разпоредбата на чл.215, ал.5 от ЗУТ с ДВ, бр.25 от 26.03.2019 год., в същата бе посочено изрично, че органът, издал акта по чл.216, ал.1, има право да обжалва заповедта по чл.156, ал.3, което правомощие в актуалната редакция на нормата е отречено. Така, лица, които са правно легитимирани да обжалват Заповед №ДК-11-К-3 от 12.03.2020 год. на началника на РДНСК – Кърджали, са възложителите, посочени в отмененото разрешение за строеж, по реда предвиден в чл.156, ал.4, във вр. с чл.215, ал.4 от ЗУТ.

Призоваването на Дирекцията за национален строителен контрол и на органа, издал разрешението за строеж, така, както е посочено в разпоредбата на чл.215, ал.5 от ЗУТ, не е идентично с правото на жалба, т.е. на наличието на активна процесуална легитимация на главния архитект да оспорва актовете, постановени в производството по  чл.156, ал.3 от ЗУТ.

Съгласно чл.147, ал.1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от акта, или за които този акт поражда задължения. Съгласно тази разпоредба и съгласно чл.120 от Конституцията на Република България, съдебното оспорване в административния процес представлява процесуален ред за разрешаване на спорове между граждани и организации от една страна и администрацията от друга, възникнали по повод издадени от администрацията административни актове, а не между различни административни органи в това им качество. Посоченият принцип е залегнал и в приложимия специален закон – Закон за устройство на територията/ЗУТ/, изрично определящ кръга на заинтересованите лица с право на жалба.

Предвид изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че  жалбата на главния архитект на община Кърджали се явява процесуално недопустима, поради липса на активна процесуална легитимация по отношение на оспорващия и като такава, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по повод същата съдебно производство следва да бъде прекратено. Въпросът за допустимостта на жалбата, като положителна процесуална предпоставка за разглеждането й, се следи служебно от съда и при липсата на тази положителна процесуална предпоставка, следва посоченото по-горе разрешение.

Ето защо, предвид изложеното и на основание чл.159, т.4 от АПК, административният съд,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на главния архитект на община Кърджали – Д. З., против Заповед №ДК-11-К-3 от 12.03.2020 год., издадена от началника на РДНСК – Кърджали, с която, на основание чл.156, ал.3 от ЗУТ, са отменени, като незаконосъобразни, Разрешение за строеж №*** от *** год., издадено от главния архитект на община Кърджали и одобрения технически проект към него, за строеж: „Външно електрозахранване на двуфамилна жилищна сграда, изградена в имот *** по КК на ***”, с възложители - „Електроразпределение ЮГ” ЕАД и община Кърджали.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело131/2020 год. по описа на  Административен съд - Кърджали.

Преписи от настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят на страните по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

           

 

 

                                                               

 

                                                              С Ъ Д И Я: