ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

гр.Червен бряг,08.12.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  ПЪРВАНОВ

при секретаря ………………………………..........................…………………..…..………….,

като разгледа докладваното от съдията Първанов Гр.д.№ 486 по описа за 2020 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК

По делото е постъпила молба от ищецаответника по делото „ххх, представлявано от М.Н.С. за осъждане на ищеца да му заплати направените по въззивното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 1114,80 лв. /хиляда сто и четиринадесет лева и 80 стотинки/ и държавна такса за обжалването в размер на 266.00 лева.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщенията пред ОС – Плевен.

Съдът е изпратил на ищеца препис от молбата, съгласно разпоредбата на чл.248, ал.2 от ГПК и в дадения срок от тях не е постъпило становище с което намират искането за неоснователно.

Молбата за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските е постъпила в срок, поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество, същата се явява и  основателна. Налице са основания за допълване на протоколно определение  от 05.11.2020г. по делото по реда на чл.248, ал.1, предл.1 от ГПК по следните съображения. Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт,с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната,в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е винаги с акцесорен характер и макар да зависи от изхода на делото, тя възниква при кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1./искане,2./размерът на разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени. Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото. Затова разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен, и върху ищеца – когато искът бъде отхвърлен. На същия принцип почива и разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, която допуска разноските да бъдат възложени върху ищеца и в случаи, когато искът е изцяло или частично уважен, но ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.

Предвид изхода на делото молбата се явява основателна.

Видно от приложеното по делото ВГрД€ № 1052/19 г. по описа на ПлОСъд ответника е направил съдебно деловодни разноски в размер и по вид така, както са описани в молбата.

 

         Мотивиран от горното:

 

О П Р Е Д Е Л И

 

 

ДОПЪЛВА определение по протокол № 260057/05.11.2020г. с което производството по делото е прекратено, като:

Осъжда       „хххандански“ № 61 с ЕИК ххх, представлявана от К.П.В.да заплати на „ххх, представлявано от М.Н.С. направените по Въззивно гражданско дело № 1052/2019г. по описа на Плевенски окръжен съд съдебно-деловодни разноски в размер на 1114,80 лв. /хиляда сто и четиринадесет лева и 80 стотинки/ адвокатско възнаграждение и 266.00 /двеста шестдесет и шест/ лева държавна такса за разглеждане на въззивното производство.

Препис от издаденият съдебен акт да се връчи на страните.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на раздел втори на глава осемнадесета на ГПК в 7-мо дневен срок от получаването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: