Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 29.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на осми
октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 6999 по описа за 2017г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
ІІ-79-122/09.08.2016г. по гр.д. № 23973 по описа за 2016г. на
Софийски районен съд, 79-ти състав М.Т.Б.,
ЕГН ********** с адрес: *** е осъден да заплати на „Р.”ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Е.П.,***,А, кантора 466
на основание на чл. 357 от КТ сумата от 15лв.,
ведно със законната лихва от 14.09.2012г. до изплащането й,представляващи
неотчетен остатък от аванс , получен с РКО № 119/05.03.2012г. за командировка за
периода от 05.03.2012г. до 23.03.2012г. съгласно заповед № 35/05.03.2012г.,
като е отхвърлен като иска за горницата над 15лв. до предявения
размер от 1600лв., отхвърлени са
исковете по чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 79,22лв., представляващи обезщетение за забава на
плащането на 1600лв. за периода от 26.03.2012г. до 14.09.2012г.; по чл. 45 от ЗЗД за заплащане сумата от 897,62лв.,
ведно със законната лихва от 14.09.2012г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди за периода от 05.03.2012г. до
23.03.2012г., представляващи разходи за ремонт на лек автомобил „Дачия Логан”,
рег. № ********; както и по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 42,01лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата от 897,62лв. за периода от 05.04.2012г. до
14.09.2012г., като М.Т.Б. е осъден да заплати на Р.”ЕООД съдебни разноски от 11,75лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 1141954/30.09.2016г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
26.09.2016г. от ищеца „Р.”ЕООД, ЕИК********
в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че по делото било установено,
че ответникът му нанесъл имуществени вреди във връзка с изпълнението на
задълженията си по трудовия договор, че се е възползвал от предоставените му средства
и автомобил да собствени интереси и нужди.
Ответникът не бил изпълнил заданието си по командировката, връчено му
преди същата. По време на командировката ответникът бил на места, които не били
включени в заданието и в които ищецът нямал търговски интереси, там ответникът
се представял с визитки на друго дружество – „Р.”, чийто управител бил
ответникът. Командировъчната заповед
нямала надлежни заверки за част от местата, които ответникът посетил, нямало
заверка от гр. Сливен, а свидетелите установили че е бил там. Не бил представен
отчет за командировката, нямало описание къде и бил ответникът и какво
конкретно е извършил въпреки специално искане за същото от работодателя
Полученият аванс от 1600лв. бил за
дневни и квартирни по заповед за командировка № 35/05.03.2012г. със задача
„маркетингово проучване и продажби на стоки „Кастолин”, пътуването следвало да
се извърши с автомобил Дачия Логан”, рег. № ********, следвало да посети
определени места, но не изпълнил възложената задача и затова авансовото
дадените средства следвало да се върнат.
Горивото за автомобила се плащало
по банков път по дебитна карта директно от сметката на Р.”ЕООД, а не с
предоставените авансово суми. По дело 33736/2012г. не било уважено възражението на Р.” ЕООД за
прихващане със сумата от 360лв. като част от авансово дадените по
командировката средства и същото следвало да се съобрази по настоящото
дело. Нелоялното поведение н ответника
се установявало от писмата на бизнес-партньорите на ищеца. Ответникът не посетил „Х.” ЕООД, СД”М.-Сателит-МТМ”, „Г.”АД,
„Т.Г.Б.”, Н.М., а при посещенията в „Х.-ИГ” и „А.”ООД се представил от името на
„Р.”ООД, командировката му не включвала посещението на Тухларната в гр. Попово.
Посетените от ответника дружества не били включени в заданието по командировъчната
заповед. По време на тази командировка ответникът повредил предоставения му
автомобил, но доколкото при командировката не изпълнил възложените му задачи, а
извършвал дейност в своя полза, то ищецът имал право да получи от ответника стойността
на разходите за ремонта на автомобила. Претендирало е разноски. Оспорило е
поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски
Въззиваемият-ответник по исковете- М.Т.Б., ЕГН ********** след срока за
отговор е оспорила жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е
правилно. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на
насрещната страна за разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
1035376/14.09.2012г. по регистъра на СРС на „Р.”ЕООД, ЕИК******** срещу М.Т.Б.,
ЕГН ********** , с която е поискал от
съда да осъди ответника да му заплати сумите в размери и на основание, както
следва: 1600лв., ведно със законната
лихва от 14.09.2012г. до изплащането й, представляващи неотчетен аванс , получен
с РКО № 119/05.03.2012г. за командировка за периода от 05.03.2012г. до
23.03.2012г. съгласно заповед № 35/05.03.2012г.; сумата от 79,22лв., представляващи обезщетение за забава на
плащането на 1600лв. за периода от 26.03.2012г. до 14.09.2012г.; сумата от 897,62лв., ведно със законната лихва от
14.09.2012г. до изплащането й, представляващи обезщетение за причинени
имуществени вреди за периода от 05.03.2012г. до 23.03.2012г., представляващи
разходи за ремонт на лек автомобил „Дачия Логан”, рег. № ********; сумата от 42,01лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата от 897,62лв. за периода от 05.04.2012г. до
14.09.2012г. Навело е твърдения, че ответникът работел при ищеца по трудов
договор на длъжността „търговски посредник”, бил командирован за периода от
05.03.2012г. до 23.03.2012г. със заповед № 35/05.03.2012г. да извърши
„маркетингово проучване и продажби на стоки Кастолин”, пътуването за което
следвало да се извърши с автомобил Дачия Логан”, рег. № ***** , за което му
били платени аванс от 1600лв. за
дневни и квартирни, разходи за бензин се плащали по дебитна карта директор от
работодателя. Ответникът не изпълнил
задачите по командировката, не представил отчет за същата съобразно
изискванията, не посетил „Х.” ЕООД, СД”М.-Сателит-МТМ”, „Г.”АД, „Т.Г.Б.”, Н.М.,
а при посещенията в „Х.-ИГ” и „А.”ООД се представил от името на „Р.”ООД,
командировката му не включвала посещението на Тухларната в гр. Попово.
Посетените от ответника дружества не били включени в заданието по командировъчната
заповед. По време на тази командировка ответникът повредил предоставения му
автомобил, но доколкото при командировката не изпълнил възложените му задачи, а
извършвал дейност в своя полза, то ищецът имал право да получи от ответника стойността
на разходите за ремонта на автомобила. Представената фактура от 22.03.2012г. за
нощувка в „Ч. 2001”ООД била за сума надхвърляща официално обявената от хотела с
15лв. и последствие управител на хотела я сторнирал за тази сума. Претендирало
е разноски.
Ответникът М.Т.Б.,
ЕГН **********, в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения,
че действително работил при ищеца като
търговски посредник и бил командирован със заповед № 35/05.03.2012г. за периода от 05.03.2012г. до 23.03.2012г.
със задачата, посочена от ищеца, по същата изпълнил задълженията си и не дължал
връщане на получените 1600лв. в аванс
командировъчни. Отделно сумата от 360лв.
бил възстановил, но му били върнати от ищеца поради непратена заплата, а
останалата част от сумата отчел с необходимите разходни документи. Посетил
определените места, не се бил представял за управител на „Р.”ООД Ремонтът на
автомобила се наложил не поради ПТП по време на командировката, а поради
износване на автомобила и не отговарял за стойността не ремонта му пред
работодателя. Автомобилът ползвал само във връзка със задачите по командировката
не бил канен да плати процесните суми и не бил изпаднал в забава на плащанията
им. Не му било връчено заданието по
командировъчната заповед, не му бил връчван констативен протокол от
04.04.2012г. В о.с.з. от 21.05.2015г. е заявил, че горивото за автомобила по
време на командировката било плащано с банкова карта и стойността му не била
включена в процесните 1600лв.. Претендирал е разноски.
По делото са приети неоспорени от страните трудов
договор № 86/14.02.2011г. , допълнително споразумение от 01.01.2012г. ,
съгласно които на 14.02.2011г. Р.”ЕООД и възложило на М.Т.Б. по писмен трудов
договор за неопределено време да изпълнява длъжността „търговски посредник” с
изпитателен срок от 3 месеца при основно трудово месечно възнаграждение от
182,50лв. , а считано от 01.01.2012г. – 200лв. и допълнително такова от 0,6% за
всяка година професионален опит и трудов стаж, при непълно работно време от 4 часа.
Приета е неоспорена от страните Заповед №
35/05.03.2012г. ,носеща подпис за страните, съгласно която Р.”ЕООД е
командировало М.Б. за периода от 05.03.2012г. до 23.03.2012г. със задача
„маркетингово проучване и продажби на стоки Кастолин” при обиколка на клиенти в
цялата страна, пътуването за което да се осъществи с автомобил рег. № ********, разходите за което са за
сметка на работодателя. В графа за направени разходи работникът е посочил,
че 380лв. са дневни пари – 19 дни по
20лв., като в образеца за отчет за командировката работникът е посочил, че е
посетил фирми в гр. Варна, Силистра,
Айтос, Бургас, Пловдив, Ловеч, Плевен, Свищов, положени са печати на фирми,
както следва: „О. ”АД-Варна, ЗММ С.”АД-Силистра, Р.Р.”-Айтос”Керамика Бургас,
предприятие във Варна, Мелта 90”АД-Ловеч, МПК-Плевен”, С.”АД, „К.-..”ЕООД,
„Меритайм” Варна ООД, …олсим Кариерни материали Пловдив”АД и още едно
предприятие , има на което не се чете изцяло, но съдържа „...България”ЕООД,
Кораборемонтен завод в гр. Варна, Чайка”АД гр. Варна, Пристанище Варна”ЕАД”Поддържане
чистота на морските води” АД – Варна.
Приет е неоспорен от страните разходен касов ордер №
119/05.03.2012г., носещ подпис за ответника, съгласно който на 05.03.2012г. е
получил от ищеца 1600лв. за командировка
на Североизточна и Южна България.
В отчета за командировка от 23.03.2012г. ответникът е
посочил, че е направил разходи за общо 1239,34лв., от които 380лв. са дневни, а
останалото е по конкретно посочени документи съответно за 123,14лв. Лукойл, за
17лв. ЕТВ., за 80лв. ЕТ „Л.” , за 40лв. С.Г.”, за 480лв. „В.”, за 79,20лв. В.”
и за 40лв. в Ч.”, дадените му са 1600лв.
и следва върне 360,66лв.
Приет е разходен касов ордер № 160/23.03.2012г.,
съгласно който ответникът на 23.03.2012г. е получил 360лв. аванс срещу
неизтекла заплата.
Прието е свидетелство за регистрация, съгласно което
автомобил с рег. № *****, Дачия Логан” е регистрирана като собствена на Р.”ЕООД.
Приета е фактура, издадена от ЕТ „В.Р..Г.” на Р.”ООД
за сумата от 17лв. за демонтаж, баланс и ремонт на спукана гума, винтил на
автомобил.
Приета е фактура от 04.04.2012г. издадена от „С2009”ООД
на Р.”ЕООД за сумата от 306лв. за носач, щанга, тампон и лагер макферсън.
Приета е фактура от 05.04.2012г., издадена от „Р.С.”ЕООД
на Р.”ЕООД за сумата от 574,62лв. за части и ремонт на автомобил-накрайник,
лагер, ремък, накрайник, носач, лагер, биелета, регулиране.
Прието е задание от 05.03.2012г. за командировка на М.Б.
за периода от 05.03.2012г. до 23.03.2012г., подписано от съставителя му Л.К..
Същото представлява една подписана страница в текст на което не се съдържат
конкретни задачи.
Приети са неподписани за съставилия ги са списъци от
фирми в различни градове на България с посочени адреси, телефони на същите в
гр. Добрич, гр. Разград, гр. Исперих, гр. Габрово, гр.Севлиево, гр.Велико
Търново, гр. Елена, гр.Горна Оряховица, гр. Шумен, гр. Каспичан, гр.
Варна, гр. Бургас, гр.София, гр.Пловдив,
гр.Русе, гр.Силистра, гр.Търговище , гр.Монтана, гр.Смолян, гр.Балчик, както и
копия на визитни картички на служители от отделни фирми.
Приета е карта за автомобил *****, съгласно която на
05.03.2012г. на ответника е предоставен
автомобила и същия е върнат от него на 23.03.2012г., като е описан маршрута и
изминатия километраж, маршрут е посочен ежедневно и е включвал градове в цялата
страна. В картата е посочено, че автомобил е бил ползван и след това - на 27.03.2012г., 28.03.2012г., 30.03.2012г.,
02.04.2012г. от други служители, като с него
е пътувано от София до Стара Загора и обратно, от София до Кремиковци, Рудник и обратно,
както и до други места, които не са четливо изписани.
Приет е протокол от 04.04.2012г., носещ подпис за
служител на „Р.”ООД, съгласно който автомобил ******** е приет за ремонт на
03.04.2012г., като е установено че е с разбити предни долни носачи, тампони
макферсон, липсва накрайник на стабилизираща щанга, дефектирала кормилна рейка.
Приети са информации към фактури, издадена от „Шел България”ЕАД
на „Р.”ЕООД, съгласно които стойността на разходи за гориво за автомобил ********
от 05.03.2012г. до 17.03.2012г. и от 19.03.2012г. до 30.03.2012 са включени във
фактури, издадени на ответника.
Приета е фискална бележка от „Ч. 2001”ООД, фактура
1110/28.03.2012г., с което са сторнирани 15лв. по бележка 0397 с получател Р.”ООД.
Приет е документ с посочена дата 28.03.2012г. носещ
подпис за Л.К., съгласно който при проведени разговори служители на 3-ти лица са заявили, както
следва: служител от завод „Вапцаров” гр. Плевен се е срещнал с ответника на портала за около 2
минути; технолог от „Ремко” гр. Разград мисли, че ответникът ги е посетил;
ответникът е посетил „Рока”-Шумен, оставил е визитки в Тухларна в гр. Попово,
която не работи; инж. Ч.от Т.-Георги Бенковски” е посочил, че през март 2012г. ответникът не ги е посетил;
директор на снабдяване на „Г.”АД е посочил, че ответникът не ги е посетил през
март 2012г.; същото е заявено и от Н.М. от гр.Варна, същото е заявил и заварчик от гр.Плевен.
Прието е извлечение от Търговския регистър, съгласно
което Р.”ООД е с двама управители, един от които е М.Б..
Прието е искане от ищеца до ответника да се яви на
10.05.2012г. да обясни за причини за нанасяне на щети по автомобил „Дачия“ рег.
№ ***** и да представи доказателства за изпълнена работа по списъка,
предоставен му от ищеца и да даде отчет за извършена командировка, да
възстанови дължима сума.
С молба от 15.05.2012г. ответникът е посочил, че не
знае за щети.
Приета е заповед от 30.03.2012г. с която
правоотношението между страните по трудовия договор е прекратено едностранно от
работодателя, наложил на служителя дисциплинарно наказание „уволнение”.
Разпитан по
делото св. Т.О.и заявил, че с
ответника заедно работили при ищеца като търговски представители, през март
2012г. ответникът бил на дълга командировка и след завръщането му свидетелят
видял автомобила рег. № ****, бил с деформирана предна лява джанта и гума, имало шумове в предна страна,
била трудна за управление, трябвало да я ремонтират, същата била предадена в
изрядно състояние на ответника, колите им винаги били в изрядно състояние.
Преди ремонта, но след връщането й от Б., тази кола била карана и от други
колеги, трябвали пари за ремонта, ремонт бил направен 7-10 дни след това.
Посочил е, че задание винаги се давало при командировка, изготвяла ги К., би
трябвало при връчването му да се подпише от служителя, давало се заедно с
командировъчните пари. Би следвало при командироването ответника да е имало
такова задание, не помнел да е видял такова да се връчва на ответника, но не можело
да не му е връчено.
Разпитана по
реда на Регламент (ЕО) №
1206/2001г. свидетелят Л. Г. (К.) е заявила, че в периода от
01.01.2012г. до 31.05.2012г. била
служител на „Р.”ЕООД, като при изпълнение на служебните си задължения подготвила заповед за командироване през
2012г. за М.Б. преди да го изпрати в командировката, но за конкретните дати
не била сигурна, защото било много отдавна.
Не била изпратила съобщение до управителя на дружеството, че заповедта за
командироване не била изпълнена от Б., всеки в ден работата в дружеството била
различна, не знаела какво прави в това дружество, не знаела на каква позиция
работи. Посочила е, че не помни дали Б. е подписал разписка за заповедта за
командировка за периода 05.03.2012г.-23.03.2012г., свидетелят била подготвила
отчет на командировката на Б., но не помнела датите, не знаела дали финансовия
отчет на Б. по командировката е заверен от управителя на дружеството. Посочила
е, че не занимавала с пари.
Пред
въззивния съд е приета декларация от Л. Х.Г.
с нотариално заверени подписи, удостоверяването на които е извършено на
21.09.2016г. от нотариус С.С., рег. №
107 на Нот.К., с която Л. Г. е заявила, че като служител на „Р.”ЕООД на длъжност „организатор обработка и
производствена информация” имала задължението да съставя и предава на
служителите заданията по
командировъчните заповеди и местата на посещения от тях, лично ги изготвяла, подписвала и предавала на
служителите, включително и тези за М.Т.Б. на длъжност „търговски
посредник”, включително и това от март
2012г., като на 28.03.2012г.
депозирала пред ръководителя на Р.”ЕООД справка от 28.03.2012г. за
непосетени от М.Б. обекти през март 2012г.
Приети са
трудов договор и длъжностна характеристика от 06.01.2012г., заповед от
24.03.2014г. съгласно които на 27.12.2011г. Л. Х.К. и Р.”ЕООД са сключили
писмен трудов договор за длъжността „организатор обработка и производствена
информация”, основни задължения по която
са да организира дейността на търговските посредници, като планира
предварително маршрути и презентации, осъществява контакти с настоящи и
потенциални клиенти във връзка с организиране дейността на търговския
посредник, изготвя отчети за работата , правоотношението е прекратено поради
намален обем на работа със заповед от 24.03.2014г.
Разпитан по
делото св. Х.Н.е посочил, че работи в
Х.”-гр. Варна, от Р.”ЕООД купували консумативи, ответникът бил търговски
представител на ищеца, за последно се видяли през пролетта на 2012г. в гр.
Варна, ответникът дошъл с фирмен автомобил на ищеца, но дал на свидетеля
визитка на друга фирма – „Р.” или нещо подобно, на която пишело че ответникът й
е управител и обяснил, че „Р.”ще изпълнява нещата, които „Р.” до този момент
изпълнявало.
Разпитан по
делото св. Д.Х.е заявил, че през
пролетта на 2012г. работел във фирмата „М.”, която реално била собственик на
фирмата, на която е представител „Кастолини”, познавал управителя на ищеца,
заедно били по обучения и семинари, имали и бизнес отношения фирмите. През
пролетта на 2012г. видял в гр.Сливен до офиса си фирмен автомобил на ищеца,
решил че управителят му е в Сливен и му се обадил по телефона, но последният
отрекъл негова кола да е в гр.Сливен в този момент, което много учудило
свидетеля. Колата била червена Дачия с лого на „Кастолини”.
С прието по
делото заключение по съдебно-автотехническата експертиза вещото лице е
посочило, че всички увреждания на
автомобила по фактурите, приети по
делото са резултат от експлоатация на автомобила, по извадката на пътната книжка
на автомобила, се установявало, че автомобил е бил в движение на 27.03.2012г,
на 28.03.2012г., на 30.03.2012г. и на 02.04.2012г. Нямало данни как точно е
експлоатиран автомобила какви са
причините за подмяна на частите. Тези вреди можело да се получат при нормално и
при по-бързо управление на автомобила. Тези вреди не би следвало да се получат
при управление само за около 20-30 дни при нормално каране. Можело да се
получат през това време, само ако преди това е имало проблеми. Попадане в дупка
на пътя било нормално събитие, не можело
да се определи като резултат от екстремно шофиране, липсващ накрайник на щанга
можело да е резултат от попадане в дупка, от качване на бордюр.
С прието по
делото основно и допълнително заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е
посочило, че за всички суми по отчета на ответника в размер на 1239,34лв. са
представени документи и те са
осчетоводени от ищеца – 719,20лв. за нощувки, вкл. и без корекцията от
15лв., разход за гориво от 123,14лв., разход за ремонт от 17лв., дневни
командировъчни от 380лв., нощувките били за гр. Плевен, гр.Свищов, гр. Варна,
Слънчев бряг, Пловдив, горивото било закупено от Лукойл. Отделно ответникът бил
зареждал с гориво автомобила за 510,23лв. от „Шел България”, плащани с карта на
ищеца. Нощувките и мястото на зареждане с гориво били по маршрута по
командировъчната заповед и по пътните листове. За възстановяване била сумата от
375,66лв. при съобразяване на сторнирането на 15лв. от Ч. 2001“ ООД. Съставен бил приходен касов ордер №
107/23.03.2012г. за 360,66лв. от
ищеца подписан от касиера му за отчитане на служебния аванс по командировката
на ответника. Съставен бил и РКО от 23.03.2012г. за 360лв. като платени от
ищеца на ответника авансово трудово възнаграждение. Посочените от ищеца
непосетени фирми не можело да бъдат отделени, защото били по маршрута на командировката.
Посещенията вещото лице установило по печатите по заповедта за командировка, на
които имало печати и подпис за 15 фирми,
за 16-тата фирма – МПК Плевен” имало само печат.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по
исковете така както са предявени. Грешната
правна квалификацияна исковете не може да обоснове недопустимост на решението,
а само неправилност на същото, ако съдът се е произнесъл по исковете с оглед на
наведените факти и формулиран петитум. В случая районният съд се е поизнесъл по
спорното право съобразно наведени твърдения за факти и формулиран петитум,
поради което и решението е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 203, ал.2 вр. с чл. 211 от КТ и чл. 86 от ЗЗД – иск за ангажиране на
пълна имуществена отговорност на работника към работодателя за причинени вреди
на работодателя. Правната квалификация се извежда от твърденията на ищеца за
фактите и формулирания петитум. В случая ищецът с исковата молба изрично е
посочил, че като работодател през време на валидно трудово правоотношение с
ответника е дал на ответника като негов работник сумата авансово, която да
послужи за заплащане на командировъчните на работника, работа по която не е
изпълнена, съответно че по време на командировката работникът е увредил дадения
му за извършване на пътуването автомобил, поради което и дължи връщане на дадените суми и заплащане
на стойността на вредите по автомобила. Тези твърдения и искания на ищеца
обосновават извод, че предявеният иск е за ангажиране имуществена отговорност
на работник. След прекратяване на трудовото правоотношение между страните,
какъвто е случая, няма пречка имуществената отговорност на работника,
независимо дали тя е ограничена или пълна, да се реализира по съдебен ред, а в случая тази
имуществена отговорност е пълна такава.
Работникът , на когото е поверено имущество, за да се разпореди със
същото по определен от работодателя начин от името и за сметка на работодателя
дължи отчет пред работодателя,
независимо каква е длъжността на работника. Този отчет се дължи за начина, по
който работник се е разпоредил с тези средства и то независимо, дали това е по
надлежния начин или по друг начин или изобщо не се е разпоредил с тях, като
дължи връщане на полученото. Дадената авансово сума от работодателя следва да
се отчете по начина посочен по-горе и неотчитането е основание за ангажиране на
пълна имуществена отговорност на работника. ( В този смисъл Решение №
14/06.03.2018г. по гр.д.№ 2401/2017г.по описа на ВКС, ІV-то Г.О., постановено
по реда на чл. 290 от ГПК). Работникът на когото е поверено имущество на
работодателя посредством което да изпълнява трудовите си функции носи отговаря
за увреждането му.
За да се уважат така предявените искове в тежест на ищеца по делото е да установи, че по време на трудово
правоотношение между страните ищецът е платил
на ответника 1600лв. авансово за
командировъчни , че командироването е било с определени задачи, че му е предоставил
автомобил за изпълнение на възложената работа, че същият е понесъл конкретни
вреди в следствие на поведението на ответника, стойността на
отстраняването на същите към момента на увреждането.
При така депозирания отговор в тежест на ответника е
да докаже, че е изпълнил задълженията си
по командировъчната заповед, че при управлението на автомобила е действал
добросъвестно, че е отчел разходите по командировката включително като сумата от 360лв отчел, но в последствие
същата му била платена като заплата, че е направил конкретни разходи по време
на командировката във връзка с изпълнение на възложената му работа – за
нощувки, но и за ремонт на автомобил, за гориво.
По делото не се спори, а и приетите по делото писмени
доказателства се установява, че на 14.02.2011г. между страните е възникнало
валидно трудово правоотношение за неопределен срок при непълно работно време от
4 часа и с уговорен 3 месечен срок за изпитване , съгласно което ответникът е
работел при ответника като търговски посредник с основно месечно възнаграждение
от 200лв. считано от 01.01.2012г., правоотношението е прекратено едностранно от
работодателя със заповед от 30.03.2012г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение”, на 05.03.2012г. ищецът е командировал ответника със заповед №
35/05.03.2012г. за периода от 05.03.2012г. до 23.03.2012г. със задача
„маркетингово проучване и продажби на стоки Кастолин ” при обиколка на клиенти в
цялата страна, пътуването за което да се осъществи с автомобил „Дачия логан, рег. № ********, разходите за
което са за сметка на работодателя, на ответника са дадени авансово 1600лв. за
командировката, както и банкова карта, с която да заплаща разходите за гориво в
бензиностанции на „Шел България”.
По
претенцията за връщане на дадените авансово средства за разходи при
командироването:
Съдът приема за установено по делото, че в изпълнение
на задълженията си заповедта за командироване ответникът е посетил 16 фирми в
гр. Варна, Силистра, Айтос, Бургас, Пловдив, Ловеч, Плевен, Свищов дневни
командировъчни са били в размер на 380лв., нощувките му са били за гр. Плевен,
гр.Свищов, гр. Варна, Слънчев бряг, Пловдив за 704,20лв., заредил е гориво в
Лукойил на стойност от 123,14лв., платил
е за ремонт на спукана гума в размер на
17лв., всички суми са осчетоводени от ищеца, нощувките и
мястото на зареждане с гориво били по маршрута по командировъчната заповед и по
пътните листове. Тези обстоятелства се установяват от приети фактури, отчет на
командировка с положени печати и подписи на служители на посетени фирми,
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло
като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани доказателства.
Спорен въпрос по делото е дали ищецът е възложил на
ответника по време на командировката да посети конкретни фирми в определени
населени места в България и дали ответникът е изпълнил възложената работа при
командироването му. Съдът приема, че
възложената работа на ответника е била за територията на Република България. Не
е установено по делото възложена работа да е била конкретна с оглед на
определени градове и посещения на конкретни търговци. Заповедта за командироване
не сочи такива обстоятелства. Представеното по делото задание е подписано само
на първа страница от служител на ищеца, но същото не съдържа посочването на
конкретни търговци, които ответникът е следвало да посети, не е установено да
му е връчено. Представените по делото списъци на търговци не носят подпис нито за
ищеца нито за ответника. Разпитана по делото св. К., посочена като съставител
на заданието по командировъчната заповед, не е посочила конкретно съдържание на
заданието, нито че е предала такова на ответника. Приетата по делото декларация
с нотариално заверени подписи на св.К. не сочи конкретно съдържание на задание,
което е връчено на ответника при командироването му през март 2012г.
Показанията на св.О. не са конкретни за командироването на ответника на
05.03.2012г. , те и не сочат конкретни търговци или градове, които е следвало
да се посетят от ответника при командироването му през март 2012г., поради което
и не може да установят по несъмнен начин конкретно възложената задача на
ответника. Показанията на св.Х.и св.Д. не сочат обстоятелства във връзка с
възлагането на задачите на ответника, поради което и доколкото твърдения на
ищеца за тези задачи не са установени по делото, то съдът приема, че тези
показания не могат да обосноват извод, че на ответника е била възложена
конкретна задача, която да не е изпълнена от него. Това е така, защото не е установено по
делото, че на ответника е било възложено посещение при тях през март 2012г. Следва
да се посочи, че отчета за командировка на ответника не сочи да е посетил „Х.”
в гр. Варна по време на командироването през март 2012г., а св.Х. е посочил, че
работи за Х.” в гр. Варна.
С оглед гореизложеното съдът приема, че посещавайки 16
търговци в 5 отделни града в България по време на командировката от
05.03.2012г. до 23.03.2012г. ответникът е изпълнил поставените му задачи и не
дължи връщане на суми, предоставени за дневни, нощувки и за разходи за
автомобил. По делото е установено, че стойността на същите е в размер на
1224,34лв., че остатъка за възстановяване е 375,66лв., като с решението на СРС
в необжалваната част е уважен иска за връщане на сумата от 15лв. Остатъкът до
предоставената сума от 1600лв. е 360,66лв. Тази сума по делото не се спори, че
е следвало да се възстанови от ответника на ищеца като неизразходвани средства
при командироването от март 2012г. Вещото лице по приета основна
съдебно-счетоводна експертиза е установило, че
е съставен на 23.03.2012г. приходен касов ордер за 360,66лв. от ищеца за
отчитане на служебния аванс по командировката на ответника и съдът кредитира
този извод, като неоспорен от страните и неопроверган от останалите събрани по
делото доказателства. При така установеното, то съдът приема, че ответникът е
отчел сумата от 360,66лв. като я е върнал на ищеца. При така възприето съдът
приема за установено по делото, че
ответникът е отчел и върнал на ищеца тази сума и не следва същата да
бъде връщана повторно от ответника на ищеца.
Следва да се добави за пълнота на изложението , че по делото е
установено че същият ден сума от 360лв. е платена от ищеца на ответника но на
друго основание – аванс за заплата. Страните не спорят за тези обстоятелства и
съдът ги приема за установени по делото. Твърденията им за фактите са
еднозначни. Твърденията на въззивника, че за тази сума било прието по друго дело
между страните, че е дадена като аванс за командировка, а не като аванс за
трудово възнаграждение не е установено по делото и не може да обоснове обратен
извод, включително и с оглед на идентични твърдения за факти от страните по
делото – че тази сума е отчетена от ответника, като веднага му е дадена като
трудово възнаграждение авансово.
С оглед гореизложеното съдът приема иска за връщането
на горницата над 15лв. до 1600лв. за неоснователен и правилно районният съд е
отхвърлил иска за тази сума.
По претенцията
за стойността на разходите за ремонта на автомобила:
По делото е установено, че автомобилът „Дачия логан”,
рег. № ******** през март 2012г. е бил
собственост на ищеца, че на 05.03.2012г. е бил предоставен на ответника за
осъществяването на командировката по заповед № 35/05.03.2012г. и в последният
ден от командировката – 23.03.2012г. ответникът е върнал автомобила на ищеца.
Тези обстоятелства се установяват от приети свидетелство и карта за автомобила.
Установява се по делото от приетите фактури, че на
03.04.2012г. автомобилът е бил ремонтиран в автосервиз, като повреди по него
са изисквали смяна на носач, щанга,
тампон и лагер макферсън, ремонт на автомобил-накрайник, лагер, ремък,
накрайник, носач, лагер, биелета, регулиран на стойност от общо 880,62лв.,
отстраняване на вреди по спукана гума е било извършено по време на командировка
и стойност на същото е било 17лв.
Съдът приема, че по делото не е установено отговорността
за отстраняването на тези вреди да
следва да се постави в тежест на ответника и за него да е възникнало задължение
към ищеца за заплащането на стойността им. Вещото лице е било категорично в
извода си, че всяка от описаните вреди е с експлоатационен характер, тоест
дължи се на обичайната експлоатация на автомобила. Съдът кредитира изцяло този
извод на вещото лице като задълбочен, обоснован, неопроверган от останалите
събрани по делото доказателства. По делото не е установено по време на
управлението на автомобила ответникът да е нарушил правилата за движение по
пътищата или за експлоатация на автомобила, поради което и като съобрази извода
на вещото лице, че тези вреди могат да настъпят при нормално управление на
автомобила без превишаване на скоростта, че попадането в дупка на пътя е
обичайно събитие, което не може автоматично да се постави в отговорност на
водача, то съдът приема, че по делото не е установено ответникът да е провел
поведение, което да е единствена причина за настъпването на процесните вреди. В
подкрепа на този извод е посоченото от вещото лице, че тези вреди не могат да
настъпят за 20-30 дни, освен ако не е имало проблеми с автомобила преди това.
Така направения от вещото лице извод при съобразяване на неустановено по делото
противоправно поведение на ответника като водач на автомобила, съдът приема, че
опровергават показанията на св.О., заявил, че автомобилите на ищеца са „…изрядни…“.
Отделно, тези показания не са конкретни за състоянието на автомобила към
05.03.2012г., не е установено свидетелят да е прегледал или поне видял
автомобила в момента на предаването му на ответника в началото на
командировката. Тези показания в частта, сочеща необходимост от ремонт на
автомобила към 23.03.2012г. са
опровергани от установеното по делото, че след тази дата, но преди прегледа на автомобила в автосервиз от
03.04.2012г., той е бил ползван и то по маршрути извън София, тоест не е имало
проблем да се пътува с него и то на дълги разстояния, като соти възможността
увржданията да са се появили по време на същите. При така възприето и на това допълнително основание тези показания съдът приема, че не следва да
се кредитират. По делото не е установено от ищеца състоянието на автомобила към
05.03.2012г., когато автомобил е предаден на ответника. Не е установено, че
процесните вреди са съществували и към 23.03.2012г. , когато ответникът е върнал автомобила. Приета по
делото книжка на автомобила установява, че той е бил управляван от други
служители на ответника на 27.03.2012г., на 28.03.2012г., на 30.03.2012г., на
02.04.2012г. и то по маршрут извън София. Едва на 03.04.2012г. автомобил е бил
прегледан в автосервиз и са установени уврежданията , наложили ремонта за
880,62лв.
Така установеното не позволява извод, че процесните
вреди настъпили в периода от 05.03.2012г. до 23.03.2012г., че същите се дължат
на недобросъвестно поведение на ответника, поради което и съдът приема, че
отговорността на ответника към ищеца за възстановяване на същите не може да се ангажира.
При така възприето решението на СРС в обжалваната част
за главниците следва да се потвърди, но при правилна правна квалификация на
исковете за главниците по чл. 203 от КТ. Районният съд е посочил релевантните
за делото факти и е разпределил коректно тежестта на доказването им между
страните, но е посочил непрецизна правна квалификация на същите.
С оглед изхода на делото по исковете за главници
неоснователни са акцесорните искове за забава на плащането им и решението на
СРС в тази част е правилно и следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва
да се постави в
тежест на въззивника и той следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 800лв. разноски за адвокат в производство
пред СГС. Неоснователно е възражението на
въззивника за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение
за адвокат. Същото съответства на сложността на делото, броя на исковете и цената им, броя на проведените съдебни
заседания.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № ІІ-79-122/09.08.2016г. по гр.д. № 23973 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 79-ти състав в
обжалвана част, но при правилна правна квалификация на исковете за
главници по чл. 203 от КТ.
ОСЪЖДА „Р.”ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Е.П.,***,А, кантора 466
да заплати на М.Т.Б., ЕГН **********
с адрес: *** на основание на чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от общо 800лв.
(осемстотин лева), представляващи съдебни разноски в производство пред СГС.
Решение е окончателно.
Указва на СРС да съобрази определението на СРС от 09.08.2016г. с оглед
следващи се съдопроизводствени действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.