№ 2454
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Михаела Касабова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502567 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №13430/24.11.2022г., постановено по гр.д.
№72349/2021г. по описа на СРС, 126 състав, е отхвърлен предявеният от „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД срещу „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД осъдителен иск с
правно основание чл.411, изр.2 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от
19303,48 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди
на лек автомобил марка „Ауди“ с рег. №****, причинени от ПТП, настъпило
на 21.03.2021г. на републикански път III-376, Ракитово – Цигов чарк, и
разходи за определянето му. Осъдено е „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да
заплати на „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от
490 лева, представляваща разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ищеца „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника адв. П. П., като се излагат
оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния
закон, процесуалните правила и необоснованост. Счита за неправилни
изводите на първоинстанционния съд относно механизма на настъпване на
1
процесното ПТП. Излага доводи, че причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача А.П.Ц., който навлязъл в
насрещната лента за движение. Неправилни били изводите на съда, че вината
за ПТП е на водача В.К., като същите били базирани единствено на
изолираните спрямо останалия събран доказателствен материал по делото
свидетелски показания на водача А.Ц.. Поддържа, че настъпването на ПТП,
съгласно изложения механизъм от св. Ц., е невъзможно. Счита, че
показанията на св. Ц. следва да бъдат възприемани като защитна теза. Поради
изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от насрещната страна „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД, чрез пълномощника
юрисконсулт Анислав Славейков, с който жалбата се оспорва и се прави
искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от
положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден
договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено
плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на
застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са
причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са
2
възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и
3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на
делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен
с ответника. Въззивната инстанция намира, че събраните по делото
доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически
състав. Между страните по делото няма спор относно следните правно-
релевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал. 1, предл. 2 от
КЗ, които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а
именно: че между ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като
застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по смисъла
на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие
в рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би
претърпял застрахованият в качеството му на собственик на лек автомобил
марка „Ауди А5“ с рег. №**** за периода на действие на договора,
настъпване на застрахователно събитие, а именно – осъщественото на
21.03.2021г. пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият
автомобил е претърпял повреди, с което за застрахователя е възникнало
задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ да заплати застрахователно обезщетение
в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на
предвидената в договора сума. Установява се от приетите по делото писмени
доказателства, че ищецът като застраховател е заплатил на застрахования
застрахователно обезщетение при тотална щета в размер на 18964,96 лева, с
оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е встъпил в
правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност”.
Спорен между страните е точният механизъм на настъпване на ПТП,
както и по вина на кой от двамата водачи е причинено същото. Въззивната
инстанция приема, че при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства: двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от
двамата водачи, участници в ПТП, кредитираното заключение на САТЕ,
както и от показанията на двамата водачи В.К. и А.Ц., разпитани като
свидетели в първоинстанционното производство, се установява следният
механизъм на ПТП: на 21.03.2021г. около 17:38 часа, лек автомобил „Форд
Транзит“ с рег. №****, се движи по републикански път III-376, с посока от гр.
Ракитово към КК „Цигов чарк“, и при ляв завой на пътя, водачът губи
3
контрол над управлението на МПС, навлиза в лентата за насрещно движение
и реализира ПТП с движещия се срещу него лек автомобил „Ауди А
Спортбек“ с рег. №****. Вследствие на удара лек автомобил „Ауди А
Спортбек“ с рег. №**** се измества наляво и се удря в снежна пряспа в ляво
на пътя.
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност,
се установява, че причина за ПТП е поведението на застрахования при
ответника водач, който не е изпълнил законово разписаното му задължение, в
нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като
при ляв завой на пътя е загубил контрол над управлението на МПС и е
навлязъл в лентата за насрещно движение вследствие на което е настъпило
ПТП с лек автомобил „Ауди А Спортбек“ с рег. №**** с материални щети.
Не е установено по делото да е извършено нарушение на правилата по ЗДвП
от водача на лек автомобил „Ауди А Спортбек“ с рег. №****, като в
представения по делото двустранен констативен протокол, подписан и от
двамата участници в ПТП, е отразено, че лек автомобил „Форд Транзит“ с
рег. №**** е навлязъл в лентата за насрещно движение. Не е установено по
делото навлизане в лентата за насрещно движение или управление на
автомобила с несъобразена скорост от водача на лек автомобил „Ауди А
Спортбек“ с рег. №**** и това да е станало причина за ПТП, като в тази
насока са единствено показанията на свидетеля А.Ц., които не се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства. Първоинстанционното решение
е мотивирано единствено на база на показанията на свидетеля Ц. и заявеното
от него, че е получил от св. Коцева или от неин приятел сумата от 500 лева за
отстраняване на щетите по автомобила му, както и, че приятел на св. Коцева
поискал от него да му даде протокола, в който впоследствие били отразени и
други щети по лекия автомобил „Ауди А Спортбек“ с рег. №**** освен
първоначално вписаните такива. На база на тези показания
първоинстанционният съд е направил извод, че механизмът на ПТП е този,
сочен от св. Ц., а именно навлизане на лекия автомобил „Ауди А Спортбек“ с
рег. №**** в лентата за насрещно движение, като са изложени и мотиви, че
св. Коцева е била шофьор без опит към момента на събитието, което
обосновавало извод за възможна недобра преценка на пътната обстановка,
респ. неадекватна реакция при подхлъзването на автомобила на снега.
4
Въззивната инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд,
които са базирани на предположения, както и единствено на показанията на
св. Ц., съдържащи вътрешни противоречия относно изнесените от него
обстоятелства за присъствалите лица на мястото на произшествието след
настъпване на ПТП, от кое лице твърди, че е получил сумата от 500 лева,
както и относно обстоятелствата във връзка със съставяне на протокола за
ПТП. Показанията на св. Ц. относно механизма на ПТП се оборват от
събраните по делото доказателства, включително съставения двустранно
подписан констативен протокол за ПТП, който е подписан от свидетеля без да
са отразени негови възражения във връзка със съставената схема или
посочения в протокола механизъм на ПТП. Видно от съставената схема и от
извършеното отбелязване в протокола лекият автомобил „Форд Транзит“ с
рег. №**** е навлязъл в лентата за насрещно движение.
Поради изложеното въззивната инстанция намира, че при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, същите обуславят извод, че
поведението на застрахования при ответника водач разкрива признаците на
деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние,
изразяващо се в извършване на неправилна маневра, като вината се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е налице
несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение
и понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.
От кредитираното заключение на съдебно-автотехническата експертиза
се установява, че всички увреждания по лекия автомобил „Ауди А Спортбек“
с рег. №**** се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП. Съобразно установената съдебна практика обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл.203, ал.2 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.1 от КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка /чл.203, ал.3 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.2 от
КЗ/. Вещото лице посочва, че стойността на ремонта на автомобила възлиза
на сумата от 18819,06 лева, което представлява 60,56% от неговата
5
действителна стойност – 31074 лева, и в случая не е налице тотална щета.
Поради това ответникът дължи възстановяване на стойността на ремонта на
автомобила по средни пазарни цени или сумата от 18819,06 лева, до който
размер предявеният иск е основателен и доказан.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск до размер на сумата
от 18834,06 лева с включени ликвидационни разноски, и да бъде постановено
друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен в посочения размер.
По разноските:
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с
която в полза на ответника са присъдени разноски за разликата над сумата от
9,80 лева.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски,
съразмерно с уважената част от иска за първоинстанционното производство в
размер на 2306 лева, както и разноски за въззивното производство в 2480,64
лева, като съдът намира за основателно направеното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско
възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема
на извършените от пълномощника на страната процесуални действия.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №13430/24.11.2022г., постановено по гр.д.
№72349/2021г. по описа на СРС, 126 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“
АД осъдителен иск с правно основание чл.411, изр.2 от КЗ във вр. с чл.45 от
ЗЗД за сумата от 18834,06 лева, както и в частта, с която е осъдено „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД да заплати на „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД разноски за
разликата над сумата от 9,80 лева до присъдения размер от 490 лева, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД да заплати на „ДЗИ – Общо
6
застраховане“ ЕАД на основание чл.411, изр.2 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД
сумата от 18834,06 лева – регресно вземане срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил „Форд
Транзит“ с рег. №****, представляващо изплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско“, застрахователна полица
№440120123002055, по щета №44011512101933, на застрахованото лице в
качеството му на собственик на лек автомобил „Ауди А Спортбек“ с рег.
№**** за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
23.01.2021г. между горепосочените МПС, по вина на застрахования при
ответника водач, и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва,
считано от 17.12.2021г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД разноски за първоинстанционното производство в размер
на 2306 лева, както и разноски за въззивното производство в размер на
2480,64 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7