РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Варна, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Въззивно гражданско дело №
20233000500025 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 25/2023 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на М. С. П., подадена чрез
адв.Й., против решение № 1329 от 31.10.2022 г., постановено по гр.д.№
1209/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от него против Прокуратурата на Република България
иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - душевни болки и страдания, вследствие незаконно
воденото срещу същия наказателно производство, приключило с Решение
№60151/28.10.2021 г. по КНОХД№629/2021 г. по описа на ВКС, II
наказателно отделение, с което е признат за невиновен и е оправдан по
всички повдигнати обвинения, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 28.10.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за
горницата над присъдените 3 000 лв. до претендираните 40 000 лв.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като
постановено при нарушения на процесуалния и на материалния закон и е
необосновано, като е молил за отмяната му в посочената отхвърлителна част,
за уважаване на иска до претендирания размер и за присъждане на
разноските, както и на адвокатски хонорар по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. Навел е
оплаквания за занижаване размера на обезщетението и определянето му в
разрез с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като е сочил, че окръжният съд не
отчел тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на воденото
наказателно производство, двете осъдителни присъди и продължителността
1
на престоя му в следствения арест. Изложил е, че в решението си окръжният
съд: значително подценил изнесените от свидетелите показания относно
здравословното му и психическо състояние по време на целия воден срещу
него наказателен процес; недооценил негативните емоции, които е изпитвал
след осъдителните присъди на ВОС и ВАпС; неоснователно дал превес на
свидетелските показания в частта им относно страха му от саморазправа от
роднините на пострадалия за сметка на страха му, че ако влезе в затвора няма
да оцелее и излезе жив, предвид възрастта и здравословното му състояние;
едностранчиво разгледал неимуществените вреди от увреждане на
достойнството и репутацията му, визирайки осъдителните му присъди без да
отчете, че по-голямата част от тях били извършени от него като
непълнолетен; никъде в мотивите съдът не коментирал публикациите в
медиите и отзвука на наказателното дело; подценено било и значението на
най-тежката МНО „задържане под стража“ и нарушаването на
конституционното му право на свобода, свободно придвижване и на правото
му сам да определя режима си на живот за един значителен период от време,
както и от несгодите в следствения арест;
Прокуратурата не е подала отговор на жалбата.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в останалата му част.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция възивникът, чрез
процесуалния си представител е поддържал въззивната жалба и е молил за
уважаването й и за присъждане на разноски по чл. 38, ал.1 от ЗАдв.
Прокуратурата, чрез прокурор Курновска, е изразила становище за
неоснователност на въззивната жалба и е молила за отхвърлянето й.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част,
а след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба
на М. С. П., с която против Прокуратурата на Република България е предявен
иск по чл. 2, ал. 1 т. 3, от ЗОДОВ за осъждането й да му заплати сумата от
40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди - душевни болки и страдания от незаконно воденото срещу него
наказателно производство, приключило с Решение №60151/28.10.2021 г. по
КНОХД№629/2021 г. по описа на ВСК, II наказателно отделение, с което е
признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.119 НК
вр. чл. 115 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането
28.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът е поддържал, че: срещу него е водено наказателно
преследване за тежко престъпление - убийство при превишаване пределите на
неизбежната отбрана в продължение на 3 години; изтърпял най-тежката
МНО „задържане под стража" в продължение на 14 дни; участвал в
множество действия по разследването (задържане; претърсване; изземване;
повдигане на обвинение; ДНК експертиза; комплексна психологична и
психиатрична експертиза; разпити в качеството на обвиняем), както и
участвал лично общо в седем открити съдебни заседания и в производството
по мярката за неотклонение; срещу него били произнесени две осъдителни
2
ефективни присъди; Сочил е, че от незаконното обвинение в престъпление е
претърпял следните неимуществени вреди: в продължение на три години
живял в състояние на силен страх, стрес и безпокойство, предвид
неизвестността от изхода на наказателното производство и от налагане на
наказание за престъпление, което не е извършил; дни преди всяко съдебно
заседание изпитвал по-силни притеснения, а след всяка осъдителна присъда
изпадал в тежки депресивни състояния, които продължавали с месеци;
отказвал да се храни, не можел да спи, изпитвал силни и постоянни чувства
на тревожност, които прераствали в паник атаки; имал сърцебиене,
изпотяване, треперене, задух и чувство на задушаване, болка в гърдите или
дискомфорт, усещал скованост на тялото, което заедно с лошото му
предходно здравословно състояние (липса на зрение на дясното око и пареза
на лява ръка) се отразило изключително негативно в здравословен аспект -
физически, емоционално и психически; отслабнал с 10 килограма, затворил
се е в себе си, спрял да контактува с околните; голяма част от обкръжението
му се отдръпнало, прекъснал социалните си контакти; случаят бил отразен от
медиите с цялото му име, като широкият отзвук на обвинението му създало
негативен обществен облик - бил злепоставен пред близки, приятели, съседи,
колеги; напуснал населеното място, в което живеел (гр.Дългопол), защото бил
преследван от съгражданите си и от роднини на пострадалия със закани за
саморазправа; накърнено било доброто му име, достойнството и репутацията
му като добър съсед и порядъчен човек.
С писмения отговор на исковата молба, ответникът е оспорил иска и е
молил за отхвърлянето му.
Установено е със събраните по делото доказателства, а и страните не
спорят по следните факти:
На 07.10.2018г. М. С. П. е бил привлечен в качеството на обвиняем по
ДП №697/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП-гр. Варна за
това, че: на 06.10.2018г., в гр.Дьлгопол, област Варна, умишлено умъртвил
С.П. С. на 36г. - престъпление по чл.115 НК (убийство). В същия ден той е
бил задържан, а на 09.10.2018г. му е наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“, продължила до 23.10.2018г. (14 дни) и променена на
23.10.2018 г. в „парична гаранция“ от 2000 лв. С постановление от 21.05.2019
г. обвинението е преквалифицирано по чл. 119 НК вр. чл. 115 НК – убийство
извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Обвинителният акт е внесен в съда и е образувано НОХД № 691/2019г., по
описа на Варненския окръжен съд, приключило с осъдителна присъда от
13.09.2019г., с която на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години, при първоначален строг режим. След
обжалване, пред Апелативен съд-Варна е образувано ВНОХД №17/2020 г., по
което с решение от 31.07.2020 г. е отменена осъдителната присъда на
окръжния съд и делото е върнато за ново разглеждане. На 28.10.2020 г. делото
отново е внесено с обвинителен акт в съда и е образувано НОХД
№1217/2020г. по описа на ОС-Варна, което е приключило с осъдителна за
ищеца присъда № 65/17.12.2020 г. с наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години и шест месеца, при първоначален строг режим
и е приведено в изпълнение отложено наказание от една година и два месеца
при първоначален строг режим. След обжалване, делото е пренесено пред
3
втората инстанция - Апелативен съд Варна - ВНОХД №26/2021г. и е
приключило в едно заседание с решение №260060 от 25.05.2021г., с което
първоинстанционната присъда е потвърдена. С касационна жалба от
подсъдимия е инициирано касационно производство по КНОХД№629/2021г.
по описа на ВСК, II наказателно отделение, по което с Решение №
60151/28.10.2021г. на ВКС е отменено изцяло въззивното решение и
подсъдимият М. С. П. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по
чл.119 вр.чл.11 НК. Оправдателната присъда е влязла в законна сила на
28.10.2021г. Цялото наказателно производство срещу ищеца е продължило в
периода от 07.10.2018 г. до 28.10.2021 г. – общо 3 г. и 21 дни. По досъдебното
производство са извършени множество процесуално-следствени действия с
участието на ищеца - задържане; претърсване; изземване; повдигане на
обвинение; ДНК експертиза; комплексна психологична и психиатрична
експертиза; разпити в качеството на обвиняем и др., а в съдебната фаза са
проведени седем съдебни заседания с негово участие. Случаят е отразен на
15.03.2022 г. в електронна медия „Труд“ под заглавията „Съдят тъст, наръгал
смъртоносно бившия си зет“ и „30 месеца затвор за мъж, наръгал фатално
бвшшя си зет при самоотбрана“.
Към датата на обвинението, ищецът е бил на 55 години. Имал е стари
заболявания – намалено зрение поради катаракта и травматична лезия в
областта на плексус братхиалис, като лявата му ръка е била хипотрофична с
невъзможни движения в раменната става и пръсти. През 2012 г. е
преосвидетелстван с ЕР на ТЕЛК на ТЕЛКК с инвалидност 96% ТНР.
Установено е от приложената справка за съдимост по делото, че към
датата на незаконното обвинение, ищецът е бил многократно осъждан, за
хулиганство - през 1984 г. и за кражби – съответно през 1978 г., 1980 г., 1994
г. и 1990 г. и за вещно укривателство през 2016 г., като извън първото
престъпление, за всяко следващо му е налагано наказание „лишаване от
свобода“, като в периодите от 31.10.1978 г. до 31.12.1979 г., от 20.06.1980 г.
до 20.11.1080 г., от 11.05.1988 г. до 043.11.1989 г. и от 14.10.1994 г. до
02.07.1995 г. той го е изтърпял ефективно. Последното наказателно
производство е приключило през 2016 г. със споразумение, по което ищецът
също е осъден да търпи наказание лишаване от свобода за 1 година и 2
месеца, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години.
По спорните въпроси по делото за обема на вредите от незаконото
обвинение, интензитета им и по размера на справедливото обезщетение:
От показанията на разпитаните по делото свидетели С.Я. и Д.П.(близки
на ищеца – съответно племенник и сестра) се установява, че веднага след
произвшествието, ищецът се предал в полицията и бил задържан за около две
седмици. След като излязъл от ареста отишъл да живее при св. Я. в с.
Житница за около два месеца, а след това и за още един месец при приятел в
Несебър, за да се скрие от евентуално отмъщение. Живял при приятели,
защото се страхувал за живота си - да не го убият роднините на зет му
(убития от него). Те искали отмъщение, казали, че ако го намерят и върне ли
се в гр. Дългопол ще го убият. Отправяли закани, счупили стъклата в къщата
му в гр.Дългопол. М. не искал да се прибира в дома си в гр. Дългопол, защото
го било страх, че ще го заколят. Преди инцидента той бил спокоен, а след
като излязъл от ареста се разболял – непрекъснато се страхувал, не се хранел,
4
отслабнал с почти 10 кг., бил неспокоен, вечер не спял, страхувал се, че ще го
заколят докато спи. Оплаквал се от главоболие, когато си легнел се
задушавал, стряскал се и ставал от страх да не влязат в дома му. След
прибрането му у дома в гр. Дългопол стоял предимно вкъщи, не излизал дори
хляб да си купи, страхувал се да не дойдат и да го убият роднините на зет му,
тъй като „при циганите е така - кръв за кръв“ (св. Я.). Собствените му
роднини също не го искали, а и той не контактувал с тях, защото го наричали
„убиец“. Когато се прибрал, свидетелката П. го посетила и го заварила да
гледа втренчено в една точка пред себе си и треперещ от страх, че роднините
на зет му ще дойдат да го убият.
Всички тези подробно и еднопосочно описани от свидетелите
негативни преживявания на ищеца и здравословни проблеми (главоболие,
безсъние, тревожност, стрес, задух и др.) са много интензивни, но не са
вследствие незаконното му обвинение, а са породени от основателния му
страх от отмъщението на роднините за причинената смърт на пострадалия.
Затова тези вреди не подлежат на репариране от ответника. Вреди от
незаконното обвинение са единствено притесненията на ищеца от
евентуалното му осъждане и влизане в затвора, за които сочат свидетелите.
Според последните, след инцидента М. П. се притеснявал „че ще го вкарат
поне за десет години в затвора“ (така св. Я.) и ще умре, като споделил пред
свидетелката П., че ако влезе в затвора ще умре, защото здравословното му
състояние ще се влоши и няма да издържи. Тези тревоги и притеснения са
негативни емоции и са във връзка с незаконното обвинение, поради което
следва да бъдат обезщетени.
Няма по делото доказателства, че ищецът е имал негативни
преживявания в целия ход на наказателното производство, при извършване на
процесуално- следствените действия в досъдебното производство и в
съдебната фаза, че е изпитвал страх и стрес при явяването му по делата, че е
преживял тежко осъждането на две инстанции, поради което и вреди от тези
притеснения следва да бъдат овъзмездени в един обичаен за подобна
ситуация и случаи обем и с оглед конкретните данни за личността на ищеца и
засягането на емоционалната му сфера. В тази връзка следва да бъде
отчетено, че ищецът е имал множество противозаконни прояви, осъждан е
многократно, включително и кратко време преди незаконното обвинение и е
изтърпявал няколко пъти наложено му наказание „лишаване от свобода“.
Предвид това, той не е лице с чисто съдебно минало, не е спазвал
обществените норми за поведение, не е зачитал правилата за поведение, като
повечето престъпления са извършени от него като пълнолетен, а последното
му престъпление, за което е осъден, е извършено три години преди
незаконното обвинение. Затова и интензитета на тези преживявания е по-
малък, като при осъждан човек и оплакванията във въззивната жалба за
неправилно отчитане на този факт, предвид извършване на престъпленията
като непълнолетен и несъобразяване от окръжния съд на увреждането на
достойнството и доброто му име, са неоснователни.
В двете публикации в електронна медия от 15.03.2022 г. е отразен от
журналистите случая и е проследено развитието на делото срещу ищеца като
конкретни факти, но няма никакви доказателства по делото, че това се е
отразило негативно върху живота му, че вследствие на публикациите той е
5
бил злепоставен в обществото и го е изживявал тежко. Няма и доказателства,
че П. се е ползвал с голям авторитет и е бил известен с добро име в
обществото, както и че то е било накърнено от незаконното обвинение, както
и че публикациите в двете медии са се отразили негативно на живота му.
Затова вреди в тази връзка по-големи от обичайното отдръпване на познати
заради воденото наказателно дело срещу него (установено е по делото, че
най-близките му роднини (свидетелите - племенник и сестра) са го
подкрепяли и подпомагали), не са търпяни.
Предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетения за претърпените неимуществени вреди от воденото срещу ищеца
наказателно производство, по което същият е бил оправдан. Искът е предявен
срещу Прокуратурата на Република България, която действа като процесуален
субституент на държавата. При преценката на претърпените от ищеца вреди
следва да се има предвид, че отговорността на прокуратурата е обективна и се
носи независимо дали вредите от увреждащите актове са причинени виновно
от длъжностни лица, както и това, че отговорността й обхваща вредите, които
са в пряка причинно-следствена връзка с увреждащото действие.
Отговорността на прокуратурата, действаща като процесуален субституент на
държавата, е за всички вреди, причинени от незаконното обвинение,
включително и за периода през който делото е било на производство пред
съда.
В настоящия случай държавата чрез Прокуратурата на РБ отговаря за
вредите, причинени на ищеца от повдигнатото и поддържано обвинение в
тежко умишлено престъпление – първоначално за убийство, а сред това и за
убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия
състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на
държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на
наказателното преследване, както и характера на престъплението по
повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконното обвинение, съдът взема предвид следното:
От една страна съобразява, че наказателното производство срещу
ищеца е продължило от 07.10.2018г. до 28.10.2021г., т.е. за период от три
6
години и 21 дена (макар и разумен срока той е значителен период от живота
на човек), както и че обвинението е било за тежко умишлено престъпление и
че първоначално в периода от 07.10.2018 г. до 21.05.2019 г. то е било за най-
тежкото такова - убийство, а след това – до 28.10.2021 г. – за убийство при
превишаване пределите на неизбежната отбрана. Съдът отчита също така и
обичайните в подобен случай притеснения и страхове, изпитвани от ищеца в
хода на цялото наказателно преследване, при извършване на процесуално-
следствените действия, страхът от осъждане и обичайните според
конкретната ситуация преживявания във връзка с осъждането му на две
съдебни инстанции. Съобразява също така и наложената най-тежка мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, но и краткия й период от 14 дни, в
който ищецът е търпял ограничението (от 09.10.2018г. до 23.10.2018г.), както
и че след това мярката е била заменена с парична гаранция, която не го е
лишила от възможност за придвижване. От друга страна, съдът съобразява, че
доказаните интензивни страдания на П. (включително и психическите такива
и в здравословен план) са в периода след излизането му ареста и трите месеца
след това, докато се е укривал от близките на пострадалия, както и в периода
след завръщането му в родния град, когато е живял в изолация и непрекъснат
страх за живота си, породен от действията и заканите на роднините на убития
за отмъщение и физическа саморазправа и те не следва да бъдат отчитани
като вреди от незаконното обвшнение. Като такива, обаче следва да бъдат
репарирани притесненията от осъждането, от евентуалното му лишаване от
свобода и привеждане в затвора за дълъг период от време и страха, че няма да
оживее там, заради влошеното му здравословно състояние, както и от
отдръпването на познати заради обвинението. От друга страна, в насока към
по-нисък размер на обезщетение съдът съобразява, че ищецът е многократно
осъждан, включително и в близки години преди незаконното обвинение, че е
търпял наказания „лишаване от свобода“, че той не е лице с чисто съдебно
минало, а такова с трайно протиовообществено поведение, насочено към
незачитане на правилата за поведение в обществото, поради което и
обичайните му негативни преживявания от незаконното обвинение са в
значително по-малък обем и интензитет от тези на неосъждан човек. Съдът
отчита също така, че наказателното производство не се е отразило на доброто
му име в обществото, не е пострадала репутацията му, нито е било накърнено
достойнството му, включително и от отразяването на делото в медиите. Все в
същата посока, съдът отчита че незаконното обвинение не се е отразило на
здрвето на ищеца (здравословните му проблеми са били свързани със страха
да не бъде убит от близките на пострадалия), не се е променил начина му на
живот (негативните емоции, страдания и ограничения са преживяни заради
страха от саморазправа) и няма трайни негативни последици за него в
житейски план. Апелативният съд, предвид изложените съображения и
конкретните данни по делото и като съобрази стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, както и съдебната практика в сходни случаи намира, че за
обезщетяването на причинените му от незаконното обвинение вреди и с оглед
принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД, на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 3 000 лв. При определянето на този размер, съдът взема
предвид и факта, че самото осъждане на ответната прокуратура има основно
репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на
7
процесните вреди (в този смисъл решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр.д. №
403/2016 г. на ВКС, IV г.о.).
С оглед изложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен в
размер на сумата от 3 000 лв., ведно със законните лихви от влизане в сила на
оправдателната присъда 28.10.2021 г. до окончателното й изплащане и
отхвърлен за горницата над 3000 лв. до претендираните 40 000 лв.
По изложените съображения, неоснователни са всички оплаквания на
въззивника в жалбата му, в т.ч. по обема на вредите и връзката им с
обвинението, както и за размера на обезщетението.
Предвид съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
окръжния съд в обжалваното решение, то следва да бъде потвърдено в
обжалваната му отхвърлителна част на обезщетението за горницата над 3000
лв. до 40 000 лв.
При това положение, присъдените разноски в осъдителната част също
не подлежат на редуциране. За производството пред въззивната инстанция, с
оглед изхода му и отхвърляне на жалбата, не се дължи присъждане на
поисканото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1329 от 31.10.2022 г., постановено по
гр.д.№ 1209/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд в ЧАСТТА, с която
е отхвърлен предявения от М. С. П. против Прокуратурата на Република
България иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - душевни болки и страдания, вследствие
незаконно воденото срещу същия наказателно производство, приключило с
Решение № 60151 /28.10.2021 г. по КНОХД №629/2021 г. по описа на ВКС, II
наказателно отделение, с което е признат за невиновен и е оправдан по
всички повдигнати обвинения, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 28.10.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за
горницата над присъдените 3 000 лв. до претендираните 40 000 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8