№ 221
гр. Варна, 05.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20233100900119 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:54 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищецът Й. А. Н., редовно призован, явява се лично и с адв. В. Н.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , представляван от
Главния изпълнителен директор К.Х.Ч., редовно призован, представлява се от
юриск. П. Н., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Третото лице помагач С. И. С. , редовно призован, явява се лично,
воден от РД „Охрана“ – Варна.
Вещите лица Д. А. Д. и Й. Л. М. , редовно призовани, не се явяват.
Свидетелят М. Г. Х., редовно призован, не се явява.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Юриск. Н.: Да се даде ход на делото.
С. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. Н.: От името на моя доверител, поддържам исковата молба и
1
направените доказателствени искания. По проекта за доклад, нямам
възражения.
Юриск. Н.: Оспорваме исковата молба. Поддържам депозираните
отговори, ведно с всички направени доказателствени искания. Нямаме
възражения по проекта за доклад.
С. С.: Нямам какво да кажа.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 286
от 28.02.2024 година:
Постъпила е искова молба от Й. А. Н., с ЕГН **********, против “ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за осъждане на застрахователят да заплати на ищеца сумата от
150000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание в резултат от смъртта на синът му Й. Й. А.,
който е починал в следствие от ПТП настъпило на 19.10.2018г., около 01:30
часа на републикански път II-29, с посока на движение от гр.Добрич към
гр.Варна, на територията на общ.Аксаково, обл.Варна по вина на водача лек
автомобил “Рено Туинго“, с рег.№******, чиято отговорност към момента на
инцидента е била застрахована при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 19.10.2018г.-датата на деликта, до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на 19.10.2018г. на републикански път II-
29, е настъпило ПТП с участието на л.а.“Рено Туинго“, с рег.№******,
управляван от С. И. С., в резултат от което е настъпила смъртта на Й. Й. А..
Сочи се, че по повод процесното ПТП е образувано наказателно
производство, в границите на което С. С. е признат за виновен за причиняване
по непредпазливост на смъртта на Й. А.. Сочи се, че ищецът е баща на
починалия, поради което има право да получи обезщетение за претърпените
от смъртта на синът си вреди. Поддържа се, че внезапната смърт на Й. А. е
довела до множество страдания и огромни затруднения в семейство му, както
и че отношенията между баща и син са били изключително близки и топли,
характеризиращи се в взаимно разбирателство, обич и подкрепа. Развити са
2
обстойни съображения за претърпените от ищецът неимуществени вреди в
резултат от внезапната, неочаквана и насилствена смърт на неговия син, която
е причинила на първия неописуема мъка, душевни болки и страдания, които
ще продължават и занапред, тъй като загубата на най-близкия до него човек е
непрежалима. Изложени са и съображения за реда за определяне и за размера
на дължимото обезщетение, като се поддържа, че предявеният иск е
съобразен с принципа за справедливост, с действително претърпените болки
и страдания и с лимитите на отговорност на застрахователните компания по
ЗГО за 2018г., като и със съдебната практика при компенсиране на вреди от
този вид. На следващо място се твърди се, че водачът на л.а.“Рено Туинго“, с
рег.№******, попада в кръга с лица, чиято отговорност се покрива от
застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите сключена с
ответника, със срок на валидност от 23.04.2018г. до 22.04.2019г. Твърди се, че
със Заявление вх.№0-92- 1552/03.02.2022г. и Допълнителни заявления от
21.02.2022г. и от 20.04.2022г., ищецът е предявил пред ответният
застраховател претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Твърди се, че по така
заявената претенция е образувана Щета №*****, която е приключила с отказ
за плащане на застрахователно обезщетение с мотив, че липсва законно
основание за това. Развити са подробни съображения за противоречието на
разпоредбата на чл.498, ал.1 от КЗ, която въвежда задължителна
предпоставка-предявяване на доброволна претенция пред застрахователя като
условие за реализирането на гражданските права по съдебен ред, с
Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата
на човека и основните свободи, както и с основни принципи, залегнали в
ГПК. Поддържа се, че горецитираната правна норма по недопустим начин
ограничава правата на пострадалите да претендират и получат своевременно
застрахователно обезщетение.
С депозираният в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от
ответника, се признава наличието на застраховка “Гражданска отговорност“
по Полица №*******, относно лек автомобил “Рено Туинго“, с рег.№******,
валидна към датата на процесното ПТП. Оспорва се наличието на
предпоставките за заплащане на обезщетение, като се поддържа, че
въпросната застраховка няма покритие по отношение на претенцията, при
условията на чл.477, ал.2 от КЗ, тъй като процесният автомобил е бил
3
противозаконно отнет от собствениците му в съучастие между водача И. С. и
починалият Й. А.. Сочи се, че съгласно чл.493, ал.2, т.1, б.“а“ от КЗ
застраховката “ГО“ на автомобилистите покрива отговорността за вредите по
ал.1, причинени от виновния водач, при условие той че не е придобил
владението върху автомобила чрез кражба, грабеж или престъпление по
чл.346 от НК. Твърди се, че в настоящия случай е налице кражба на л.а. с рег.
№******, което обстоятелство е изрично установено в наказателното
производство, образувано във връзка с процесното произшествие и
настъпилата смърт на единия от извършителите. С оглед изложеното се
поддържа, че процесният застрахователен договор не покрива отговорността
на водача на л.а.“Рено Туинго“, с рег.№****** за нанесените при
управлението му вреди на трети лица, съответно, че предявения иск за
заплащане на застрахователно обезщетение се явява неоснователен. На
следващо място се оспорва размера на иска, като недоказан и завишен-
несъобразен със съдебната практика и принципа за справедливост визиран в
чл.52 от ЗЗД. В условията на евентуалност се поддържа възражение за
съпричиняване от страна на починалия пътник в автомобила, както за
настъпването на деликта, така и на негативния за него резултат. Твърди се, че
извършвайки кражба на автомобила, с който впоследствие е реализирано
произшествие, Й. А. сам е допринесъл за настъпването на деликта, като това
негово противоправно поведение се явява условие, без което е нямало да
настъпят, последващите произшествие и смърт. Твърди се още, че приносът
на починалия се изразява и в пътуване, в нарушение на чл.137а от ЗДвП, без
поставен предпазен колан, което е довело до изпадането на тялото му от
автомобила, съответно е причинило настъпването на тежки увреждания и
летален изход. Наред с това пътувайки при неправоспособен водач, който е
употребил алкохол и наркотични вещества, пострадалия се е изложил на
повишен риск от настъпването на произшествие със злощастен край. В този
смисъл и в условията на евентуалност, се претендира за редуциране на
размера на обезщетението при отчитане на приноса на пострадалия за
настъпването на деликта и на уврежданията. Оспорва се акцесорната
претенцията за лихва за забава, като следваща съдбата на главният иск и по
отношение на началната дата, от която тя се дължи. Твърди се, че датата, от
която застрахователят дължи изплащането на законна лихва за забава е
уредена в разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.
4
С подадената от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват
възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата
молба, като са доразвити съображения в подкрепа на претенцията. По
конкретно се оспорват възраженията на ответника за липса на
застрахователно покритие и за съпричиняване на вредоносният резултат от
страна на пострадалият. Твърди се, че Й. А. не е знаел, че владението върху
л.а.“Рено Туинго“, с рег. № ****** е противозаконно отнето и не е съдействал
за извършването на това престъпление. Също така не е знаел и че към
момента на инцидента С. С. е бил неправоспособен водач. Твърди се още, че
Й. А. е получил процесиите увреждания, довели до неговата смърт, въпреки
наличието на поставен предпазен колан. Оспорват се доводите за
прекомерност на размера на поисканото обезщетение, като се поддържа, че
същият е адекватен, съответства на получените неимуществени вреди и
принципът закрепен в чл.52 от ЗЗД, също така кореспондира с
икономическата и обществена конюнктура, и лимитите на отговорността на
застрахователите по застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Оспорва се и възражението на ответника за недължимост
на лихва за забава, като се поддържа, че тъй като в случая законната лихва е
компенсаторна, тя се дължи от датата на деликта. Сочи се, че ако главният
иск беше насочен към деликвентът, то той би дължал лихва от датата на
увреждането, съответно застрахователят я дължи “per argumentum“ от чл.429,
ал.2, т.2, вр. ал.3, вр. чл.432, ал.2, изр.1 от КЗ. Поддържа се, че
застрахователят дължи на пострадалия застрахователно обезщетение, което
включва главница за имуществени вреди, главница за неимуществени вреди,
законна лихва, пропуснати ползи и др. Поддържа се още, че ако
застрахователят не се произнесе в срок, той дължи и законна лихва върху
застрахователното обезщетение, в което се включва и законната лихва,
дължима от деликвента от датата на деликта.
С отговора на ответника на допълнителната искова молба, се поддържат
оспорванията, възраженията и доводите за неоснователност на претенциите.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1
от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:
5
-на 19.10.2018г., около 01:30 часа на републикански път II-29, с посока
на движение от гр.Добрич към гр.Варна, на територията на общ.Аксаково,
обл.Варна е настъпило ПТП по вина на водача лек автомобил “Рено Туинго“,
с рег.№******,;
-към този момент Й. Й. А.-син на ищеца се е возил в посоченият
автомобил, като в резултат от горецитираното ПТП е настъпила неговата
смърт,
-към датата на въпросното ПТП с ответното дружество е съществувало
валидно облигационно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ относно л.а.“Рено Туинго“, с рег.№******,
обективирано в Полица №*******;
-във връзка настъпило събитие ищеца е предявил пред ответното
дружество писмена застрахователна претенция със Заявление вх.№******* за
изплащане на застрахователно обезщетение, по която е образувана Щета
№*****, приключила с постановен от ответника отказ за плащане на
застрахователно обезщетение.
Всички останали права, факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят
от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищеца
следва да установи, че е пострадал в резултат на противоправно поведение на
застрахованият-водача на автомобила, станал причина за ПТП, при наличие
на валидна застраховка с ответника, че е предявил доброволна претенция
пред застрахователя за заплащане на обезщетение и какъв е размера на
претърпените вреди, а ответника обстоятелствата изключващи отговорността
на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението на същия не е
виновно и противоправно, както обстоятелства редуциращи размера на
отговорността му-наличие на съпричиняване и получаването от пострадалият
на плащане обезщетяващо същите вреди.
Адв. Н.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по
него.
Юриск. Н.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по
6
него.
С. С.: Запознат съм с доклада по делото. Нямам възражение по него.
Адв. Н.: Водим двама свидетели, които са пред залата. Нямам нови
доказателствени искания.
Да се даде възможност на вещите лица да защитят експертизата в
следващо съдебно заседание.
Юриск. Н.: Моля да бъде дадена възможност на вещите лица да
защитят заключението по експертизата.
Моля отново да бъде призован свидетелят, който ни е допуснат, тъй
като същият не се явява в днешно съдебно заседание, въпреки че е призован.
Имаме доказателствени искания. Във връзка с това, че ни е служебно
известно, че срещу виновния водач е водено НОХД № 1939/2021 г., за
противозаконно отнемане на процесния лек автомобил, по което същият е
сключил споразумение, за което е признал вината си, моля на основание чл.
186 от ГПК, да бъде изискан по служебен ред препис от споразумението.
Адв. Н.: Не се противопоставям.
С. С.: Нямам какво да кажа.
Юриск. Н.: Отделно във връзка със сключеното споразумение в
наказателното дело, моля за обяснение от страната – третото лице помагач,
във връзка с наведените изключващи застрахователната отговорност, за
репарирането на неимуществените вреди. Въпросите ще бъдат във връзка с
това: Как се сдобил с ключовете за процесното МПС?; Имало ли е други
–то
лица?; При сдобиване с МПС, кой е бил с него? и Дали пострадалият се е
качил доброволно в процесния автомобил?
Адв. Н.: Предоставям на преценка на съда, доколко е относимо към
предмета на делото.
СЪДЪТ докладва постъпило НОХД № 1381/2022 г., по описа на
Окръжен съд – Варна, Наказателно отделение.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост намира, че същите следва да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото.
С оглед изявлението на процесуалния представител на ответната страна,
7
СЪДЪТ намира, че следва да бъде изискан заверен препис от влязла в сила
присъда по НОХД № 1939/2021 г., по описа на Районен съд – Варна спрямо
третото лице помагач С. И. С., ЕГН:********** за осъждането му за
противозаконно отнемане на МПС „Renault Twingo“ с рег. №****** от
Районен съд – Варна.
СЪДЪТ намира, че част от поставените въпросите към третото лице
помагач С. И. С. са относими към спора и отговарят на изискванията на чл.
176 от ГПК, доколкото могат да получат еднозначен отговор, а в останалата
част въпросите не са такива, тъй като при липса или при отказ на страната да
даде такъв, няма как да се направят изводи, поради което и искането следва да
бъде частично уважено, а именно в частта, в която могат да получат
еднозначен отговор от лицето С. С..
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Присъда № 73/20.12.2022
г. по НОХД № 1381/2022 г., по описа на Окръжен съд – Варна, Наказателно
отделение; Копие от Мотиви по НОХД № 1381/2022 г., по описа на Окръжен
съд– Варна, Наказателно отделение; Копие от Присъда № 6/24.01.2022 г. по
НОХД № 1395/2021 г., по описа на Окръжен съд – Варна, Наказателно
отделение; Копие от Решение № 50147/22.11.2022 г. по НД № 688/2022 г., по
описа на Върховен Касационен съд на Република България, Второ
наказателно отделение; Копие от Протокол за оглед на пътно – транспортно
местопроизшествие от 19.10.2018 г. – 2 броя; Копие от Албум за извършен
оглед на самокатастрофирал л.а. от 09.11.2018 г.; Копие от Протокол за оглед
на веществени доказателства от 29.01.2019 г.; Копие от Албум за извъшен
допълнителен оглед от 07.02.2019 г.; Копие от съдебномедицинска
експертиза № I–145/2018 г.; Копие от Удостоверение за раждане на Й. Й. А.;
Копие от Удостоверение за наследници с изх. № 44/18.042019 г.; Копие от
Удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх. № ГР –2036–24 от
02.07.2021 г.; Справка за сключена „Гражданска отговорност“; Копие от
Заявление за заплащане на застрахователно обезщетение; Копие от
Допълнително заявление за заплащане на застрахователно обезщетение с вх.
№ ******* г.; Копие от Допълнително заявление за заплащане на
8
застрахователно обезщетение с вх. № 0–92–5376/20.04.2022 г.; Копие от
Писмо с № 0–92–1933/10.02.2022 г.; Копие от Писмо с № 0–92–
4924/11.04.2022 г.; Копие от Писмо с № 0–92–9731/28.04.2022 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с молба с вх. № 26365/31.10.2023 г. документи, както следва: Копие от
Присъда № 73/20.12.2022 г. по НОХД № 1381/2022 г., по описа на Окръжен
съд – Варна, Наказателно отделение; Копие от Мотиви по НОХД №1381/2022
г., по описа на Окръжен съд– Варна, Наказателно отделение; Копие от
Решение № 63/ 01.05.2023 г. по ВНОХД № 22/2023 г., по описа на Апелативен
съд – Варна, Наказателно отделение, Трети състав; Копие от Решение №
368/19.10.2023 г. по КНДОХ № 621/2023 г. по описа на Върховен касационен
съд на Република България, 3–то наказателно отделение.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с отговора на исковата молба документи, както следва: Копие от Протокол за
разпит на свидетел от 26.10.2018 г.; Копие от Протокол за разпит на свидетел
от 31.10.2018 г. – 2 броя; Копие от Протокол за разпит на свидетел от
25.10.2018 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателства по делото № 1381/2022г.
по описа на Окръжен съд – Варна, Наказателно отделение.
ДА СЕ ИЗИСКА от Районен съд – Варна заверен препис от влязла в
сила присъда по НОХД № 1939/2021 г., по описа на Районен съд – Варна
спрямо третото лице помагач С. И. С., ЕГН:********** за осъждането му за
противозаконно отнемане на МПС „Renault Twingo“ с рег. № ******.
ДОПУСКА по реда чл. 176 от ГПК въпроси към третото лице помагач
С. И. С., а именно:
Пострадалият Й. Й. А., бил ли е наясно с намерението на С. С. да отнеме
МПС „Renault Twingo“ с рег. № ******?
Й. Й. А., доброволни ли се качи в МПС „Renault Twingo“ с рег. №
******?
СЪДЪТ пристъпи към разпит по реда на чл. 176 от ГПК на третото
лице помагач С. И. С., като му задава поставените въпроси:
На въпрос № 1: Пострадалият Й. Й. А., бил ли е наясно с намерението
на С. С. да отнеме МПС „Renault Twingo“ с рег. № ******?
9
С. С.: Да!
На въпрос № 2: Й. Й. А., доброволни ли се качи в МПС „Renault
Twingo“ с рег. № ******?
С. С.: Да!
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 7369/20.03.2024 г. от
вещото лице Й. М., с която моли да му бъде дадена възможност да защити
заключението на друга дата, тъй като има предварително планиран
ангажимент.
Адв. Н.: Да се предостави възможност на вещите лица.
Юриск. Н.: Да се предостави възможност на вещите лица.
С. С.: Да се предостави възможност на вещите лица.
СЪДЪТ намира, че на вещите лица следва да им бъде дадена
възможност да защитят депозираното от тях заключението в следващо
съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещите лица да защитят депозираното от
тях заключението в следващо съдебно заседание.
Адв. Н.: Не държа на едновременен разпит на свидетелите.
Юриск. Н.: Не държа на едновременен разпит на свидетелите.
СЪДЪТ като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъдат допуснати
водените в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетели, за
установяване на търпените неимуществени вреди, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание като свидетели:
Н. С. Н.в и М. Н.ва С.а, като вписва същите в списъка на лицата за
призоваване.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: Н. С. Н.в, 57 години, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
10
На въпросите на адв. Н.:
Свидетелят Н.в: С Й. се познаваме може би от 30 години. Знам за
катастрофата, която се случи със сина му. Ние бяхме на работа, заедно
работихме и му се обадиха по телефона, за да му го кажат. Мисля, че
катастрофата се случи през есента, месец октомври 2018 г. Когато му се
обадиха по телефона, той просто пребледня. Когато го попитах, какво става,
той каза: „Лоша вест! Лоша вест!“, че синът му е починал в катастрофа. Бяхме
на работа. Обадихме се на шефа, дори вземехме малко пари от шефа и го
закарах на погребението. Аз останах докато го погребаха и след това се
прибрах.
Като се върна, една седмица не беше на себе си. Той беше неадекватен.
Тъй като заедно работим го виждам и като се сети започва да плаче.
Единствен син беше. Каквото и да е, дете е. Не е дадено детето да почине
преди родителите си. Не приема факта, че синът му е починал. Още не може
да го приеме. Заедно работим. Още го преживява и не може да го приеме.
Като се върна се чудех дали да го закарам на лекар. Мислех си, че ще мръдне.
Споменава го постоянно. При всеки удобен случай, като седнем на чашка се
разплаква. Исках да го заведа на психиатър, за да не мръдне.
Преди да почине сина му бяха в много добри отношения. Синът му се
казваше Й.. Още като малък по някой път го вземаше на работа. Като
поотрасна го вземаше, за да научи някой занаят покрай него. Й. работи в
строителството. Може би три – четири дена в седмицата се виждаха. Ако
детето не беше при Д., Д. отиваше в Оброчище.
На въпросите на юриск. Н.:
Свидетелят Н.в: Й. живееше в Оброчище. Мисля, че живееха отделно.
С жена си се разведоха и детето живееше при майка си. Когато работеше, пак
–то
в същото населено място живееше. Преди ПТП Й. работи във Варна. Сега
работим във Варна, не в Оброчище.
Й. прекалено много полагаше грижи за сина си. Нали Ви казах, три –
четири дена в седмицата или го вземаше, обгрижваше го. Купуваше му дрехи,
закуски, постоянно по обгрижваше.
Не се наложи да търси лекарска помощ. Аз исках, защото сме приятели.
Аз го виждах, че е неадекватен и му предложих да отидем.
11
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: М. Н.ва С.а, 35 години, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на адв. Н.:
Свидетелят С.а: Й. го познавам откакто аз бях дете, защото той
постоянно идваше пи нашите, още в Оброчище като отивахме, защото баща
ми е зет там. От деца сме си играели с неговите деца и от дете го познавам.
Познавах сина му. Доста често идваше в Кипра. Като бяхме по – малки
си играехме. И сина му го познавам от дете. То заедно израснахме с неговите
деца.
Известно ми е за инцидента. Чух го от баща ми при един разговор с
майка ми. Тази случка много тежко се отрази на Й.. Той още го преживява,
дори и когато ни вижда, тъй като и аз имам голям син и дъщеря. Постоянно
като ни види ни прегръща и целува, и все се разплаква. Все прави като
подавки. Често го споменава. Прави подавки за помен.
Често се виждаме с Й.. Аз съм от Кипра, но сега живея в Девня и от
време навреме като идвам при баща ми в село Кипра се виждаме.
Взаимоотношенията между малкия и големия Й. бяха добри. Той си
идваше в село или Й. отиваше в Оброчище. Много пъти сме ги виждали
заедно. Малкият Й. идваше в село при баща си. Ние бяхме деца и си
играехме, той на изкарваше на магазина и купуваше за него и за нас. На
детето е купувал обувки, дрехи. Идвал е доста често в село Кипра.
На въпросите на юриск. Н.:
Свидетелят С.а: Големият Й. живее в село Кипра. Малкият Й. живее в
село Оброчище, но той често идваше в село Кипра. Аз по – често в Кипра го
виждах. Големият Й. живееше в село Оброчище, но после се премести в село
Кипра. Не помня, кога се премести в Кипра. Малкият Й. може да е бил на 13 –
14 години, когато баща му се е преместил в село Кипра, може и по – малък.
Малкият Й. е доста по – малък от мен. В село Кипра почти всяка
седмица ги виждах заедно, защото идваше. Ако той не идваше в седмицата,
12
Й. отиваше в Оброчище. Това го знам, защото той работеше с баща ми. Те се
познават от много години. Аз ги виждах заедно. Големият Й. с баща ми почти
всеки ден бяха заедно.
Малкият Й. почти всяка седмица идваше в село Кипра и аз го виждах.
Когато малкият Й. не идваше, големият Й. отиваше при него в село
Оброчише. Големият Й. полагаше грижи за малкия Й.. Аз съм виждала, че е
полага грижи. Купуваше му дрехи. Вземаше го с него на работа, за да го учи
как се работи. Моето виждане е, че добре се грижеше за него.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
Адв. Н.: Моля да направим опити отново да призовем свидетеля на
ответника.
Юриск. Н.: Моля да ни дадете и допълнителен срок във връзка със
съдебно удостоверение за настоящ и постоянен адрес, тъй не успяхме да се
сдобием към настоящия момент.
С оглед неявяването на призования свидетел М. Г. Х ., без да се сочат
причини за това, СЪДЪТ намира, че същият следва да бъде глобен, като за
следващо съдебно заседание бъде призован с предупреждение, че неявяването
му ще доведе освен до глоба и до принудително довеждане.
СЪДЪТ намира, че на ответната страна следва да се предостави
възможност да представи удостоверението за адресна регистрация, за което й
е издадено съдебно удостоверение.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НАЛАГА ГЛОБА на М. Г. Х ., с ЕГН **********, с адрес: село
Оброчище, Община Балчик, ул. Детелина № 7, за неявяването му в днешно
съдебно заседания въпреки редовното му призоваване, в размер на 50.00
/петдесет/ лева, на основание чл. 92а във вр. чл. 91, ал. 2 от
ГПК.
УКАЗВА на М. Г. Х . , че срещу наложената глоба може да бъде
подадена молба за отмяната , по реда на чл. 92 от ГПК, в едноседмичен срок
считано от получаване на съобщението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. Г. Х ., че неявяването му в следващо съдебно
13
заседание освен до глоба ще доведе и до принудително довеждане от
органите на РД "Охрана".
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответното страна, в срок до следващо
съдебно заседание да представи информация за постоянен и настоящ адрес, и
промените им на ищеца и на починалия Й. Й. А..
Адв. Н.: Нямам други искания за днешно съдебно заседание.
Юриск. Н.: Нямам други искания за днешно съдебно заседание.
С. С.: Нямам искания.
СЪДЪТ с оглед необходимостта от допуснатите специални знания, за
изясняване предмета на производството
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 23.05.2024 г. от
14:00часа, за която дата и час, страните се считат за редовно уведомени от
съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗПРАТИ призовка до Затвора – Варна, с оглед водене на
третото лице помагач С. С. за следващо съдебно заседание от РД „Охрана“.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица Д. Д. и Й. М..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят М. Г. Х ..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
15:17часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
14