РЕШЕНИЕ
Град Асеновград,
26.04.2021г.
ЧЕТВЪРТИ НААЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с Председател СТЕФКА ПАШОВА,
като разгледа докладваното от председателя на състава, нахд № 26.2021г. по
описа на Районен съд- Асеновград, в открито съдебно заседание на 20.04.2021г.
при участието на секретаря Юрия Кискинова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 20-0239-000163 от 21.04.2020г. на
Началника на РУ към ОДМВР- Пловдив, РУ Асеновград, с което на Х.Г.Х., ЕГН – **********
с адрес: ***, е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 30
лева- тридесет лева, за нарушение по чл.
137а, ал.1 от ЗДвП, Глоба в размер на 20 лева- двадесет лева, за нарушение по чл.
100, ал.4 т.1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 120 лева, за нарушение по чл. 74,
ал.1 от ЗДвП.
По
същество:
Страните, редовно призовани, не изпращат процесуални
представители в заседанието по същество.
В депозираната срещу обжалваното НП жалба, се иска неговата
отмяна, като издадено извън допустимите за това срокове по чл.34 от ЗАНН, както
и допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила
и незаконосъобразност. Сочи се и прекомерност на наложеното административно
наказание. В допълнително депозираното становище се излагат просторни
допълнителни аргументи, с които се иска отмяна на обжалваното НП.Алтернативно
пледира за приемане на малозначителност на нарушенията, в случай, че бъдат
приети за доказани, за извършени.
Въззиваемата страна, не изпраща процесуален представител
и не взима становище по същество.
По
процедурата:
АУАН серия АА №
621634 от 22.01.2020г.е съставен за нарушения по ЗДвП, сочени за извършени на
същия ден. НП за него е издадено на 21.04.2020г., с което съдът намери, че са
спазени изискванията на чл.34 от ЗАНН относно сроковете, в които следва да се развива административно
– наказателното производство, поради което и съдът намери, че наведеното в
обратния смисъл възражение, се явява неоснователно.
Налице е компетентност както на актосъставителя, така и
на издателя на обжалваното НП, изводима от нормата на чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен в присъствието на свидетел по установяване
на нарушението, но липсва законово разписаната му презумптивна доказателствена
сила, като нередовно съставен, разписана в нормата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП,
тъй като АУАН не съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а НП –
тези по чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
Не всяко едно от трите описани административни нарушения
както в съставения акт за установяване на административно нарушение, така и в
обжалваното НП съдържа пълно описание на всички изискуеми от посочените за
нарушени правни норми елементи на фактическия състав на административното
нарушение, с което не е покрито
изискването както на чл.42 от ЗАНН относно акта за установяване на
административно нарушение, така и относно чл.52 от ЗАНН, относно наказателното
постановление, в частта за описание на вменените административни нарушения.
Налице е надлежно удостоверен отказ на жалбоподателя да
получи акт за установяване на административно нарушение, оформен с вписване в
него на трите имена и адрес на свидетеля на отказа, с което напълно е спазено
изискването за това, разписано в нормата на чл. 43, ал.2 от ЗАНН, поради което
и наведеното в жалбата възражение за това, че много късно му е връчен, се
опровергава от гореизложените обстоятелства и се отхвърля от съда, като
неоснователно. Кога е връчено НП е релевантно единствено за преценка на срока
на обжалване, но не и относно въпроса за сроковете по чл.34 от ЗАНН, тъй като
не е регламентиран от тази правна норма, поради което и това възражение на
жалбоподателя, се отхвърля от съда, като неоснователно.
По отношение на посочване
на място, дата и час, то това е направено за всяко едно от трите вменени
административни нарушения, както в акта за тяхното установяване, така и в
наказателното постановление, като е посочено, че те се считат за извършени на 22.01.2020г.
в 21:55 часа в град Асеновград, бул.“България“ при управление на лек автомобил
„Ауди А6 Олроуд Кутро“ с рег. № РВ **** КС, с което наведеното възражение в
обратния смисъл, се отхвърля от съда, като неоснователно.
В случая обаче, относно вменените на
жалбоподателя административни нарушения на разпоредбата на чл. 100, ал.4 т.1 от ЗДвП, то видно от текста на същата, тя съдържа изискването кумулативно, чрез съюза „и“
на две действия, които заедно извършени като изпълнително деяния, налагат извода
за изпълнен фактически състав на административно нарушение. Нормата на чл. 100,
ал.4 т.1 от ЗДвП сочи следния текст:
„табелите с регистрационния номер
чисти и да не допуска поставянето
върху тях на никакви предмети, материали и вещества;“
Така разписана правната норма, от страна на законодателя,
сочи на усложнен фактически състав на адм.нарушение с изключително тясно
приложение, н в частта за процедурния въпрос, то тя не е посочена в пълнота в
съставения акт за установяване на административно нарушение, с което е налице
невъзможност за организиране на защита срещу фактическото обвинение и е налице
пропуск в нормата на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, който порок е пренесен и в
обжалваното НП, където е довел до неговата непълнота, както и до липсата на реквизит,
изводим от нормата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
С това е накърнено в значителна степен правото на защита
и по своя характер, това представлява съществено процесуално нарушение.
Този порок е пренесен и в изписването на вмененото административно
нарушение по чл.74, ал.1 от ЗДвП, която норма има следния текст: Допълнителни светлини за мъгла може да се
използват само при значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд, или други подобни
условия. Тези светлини не може да се използват самостоятелно.
Като нарушение на тази правна норма е посочено, че
допълнителните светлини са били използвани, без да има условия за това. В тази
правна норма обаче са разписани два състава на адм. нарушение, тъй като тя
съдържа два хипотезиса - използване на
допълнителни светлини без наебходимите условия за това, които са широко
дефинирани и като „други подобни условия“, които следва да се опишат, както и
втори фактически състав на административно нарушение – нарушение на забраната
тези светлини да се използват самостоятелно. Първо, не е ясно, от правна гледна
точка, коя от двете хипотези издателят на обжалваното НП счита за осъществена.
Посочена е ан блок правната норма на чл.74, ал.1 от ЗДвП, без това да е
конкретизирано предложение кое се счита за нарушено. Този порок реално е довел
до липса на изискуемо съдържание за правна квалификация на вмененото
административно нарушение по чл. 42, ал.1, т.5 от ЗДвП, както и по чл. 57, ал.1
т.6 от ЗДвП.С това е накърнено правото на защита, което по своя характер
представлява съществено процесуално нарушение. Такова представлява и липсата на
описание – какви са били метеоролигчните условия и защо липсват други подобни
условия, за да се приеме, че е недопустимо управление с допълнителни светлини
за мъгла. Нормата допуска и намалена видимост и по други причини, извън дъжд и
мъгла, поради което и като не е посочено защо тези други подобни условия на се
налице, за да не може да се ползват фарове за мъгла, реално липсва и фактическо
описание на това административно нарушение, поради което и тъй като липсата му
възпрепятства защитата срещу него, то е са накърнени нормите на чл.57, ал.1,т.5
от ЗАНН и чл.42, ал.1,т.4 от ЗАНН.Това по своя характер също е съществено
процесуално нарушение.
На това основание, поради допуснати съществени
процесуални нарушения за вменените административни нарушения по чл.100, ал.4,
т.1 от ЗДвП и по чл. 74, ал.1 от ЗДвП, съдът счита, че в тази им част,
обжалваното НП следва да бъде отменено на процесуално основание, без да
разглежда въпроса по същество.
По
доказателствата:
В акта за установяване на административно нарушение е
посочено, че водачът управлява лек автомобил „Ауди А6“ Олроуд куатро с дк № РВ ****КС,
без да използва обезопасителен колан за движение.
В случая се сочи, че това е станало месец януари 2020г. в
21:55 часа.
В тази част на денонощието, обективно няма как да бъде
установено наличието, или липсата на колан, по време на движение, тъй като
реално, осветлението по бул.“България“ не позволява това да стане от страна на
контролните органи. Махането на колата, след спиране на автомобила за проверка
и установяване липсата му от страна на контролните органи, е извън състава на
адм.нарушение, защото вмененото на жалбоподателя такова, е за липса на такъв,
по време на движение.Именно това обстоятелство, като странно и неадекватно
упражняване на правомощията на спрелите го за проверка полицейски служители, е
мотивирало жалбоподателя да отиде в РУ на МВР- Асеновгради да се жалба пред
полицейския началник, от действията на подчинените му, за което след излизане
от полицията, е бил очакван от същата тази полицейска кола, която го е
санкционирала и за друго нарушение, за това, че е се е оплакал от действията на
полицейските служители.
Това налага извода за липса на осъществен състав на
вмененото адм.нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, поради което и наложеното за
него административно наказание, следва да бъде отменено.
Съдът кредитира като надлежно риобщени, писмените
доказателства по делото.
Разноски не са претендирани от страните.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 20-0239-000163 от 21.04.2020г. на Началника
на РУ към ОДМВР- Пловдив, РУ Асеновград, с което на Х.Г.Х., ЕГН – ********** с
адрес: ***, е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 30 лева-
тридесет лева, за нарушение по чл. 137а,
ал.1 от ЗДвП, Глоба в размер на 20 лева- двадесет лева, за нарушение по чл.
100, ал.4 т.1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 120 лева, за нарушение по чл. 74,
ал.1 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на жалбоподателя и на въззиваемата
страна.
Същото подлежи
на обжалване пред Административен съд – Пловдив, по реда на глава 12 от АПК, на
касационните основания, визирани в НПК, в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез районен съд – Асеновград, до Административен съд - Пловдив.
Районен съдия: