Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 25.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Д. Арнаудов от ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Р. Цветкова КАНД № 116 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на П.Г.П. ***, депозирана чрез адвокат Й.А.от
Адвокатска колегия – Варна, срещу Решение № 260023/17.12.2021г. на Районен съд
– Нови пазар, постановено по ВНАХД № 242/2020г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 0-0307-000466/23.06.2020г.
на началник РУ към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. Нови пазар, с което на П.Г.П. на
основание чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, са
наложени административни наказания „глоба“ от 200 /двеста/ лева и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца, за
извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия закон.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището, че наказателното постановление не съдържа изискуемите реквизити,
визирани в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като липсва пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата по неговото извършване и на доказателствата, които го
потвърждават. Излага и твърдения за недоказаност на вмененото му нарушение, с
което аргументира теза за незаконосъобразност на постановлението и по същество.
Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – гр. Шумен, депозира писмен отговор чрез главен юрисконсулт И.С., която
възприема оспорването за неоснователно. В съдебно заседание ответникът се
представлява от юрисконсулт С., която отправя молба за присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С наказателно постановление
№20-0307-000466/23.06.2020г. на началник РУ към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. Нови
пазар, на жалбоподателя е наложено административно наказание за това, че на
21.04.2020г. по път II-27 в посока от с. Преселка към с. Тръница е управлявал
автомобил „Опел Мовано“, който не е регистриран по надлежния ред в Република
България. Наказващият орган е приел, че с това деяние жалбоподателят нарушил
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което нарушение, на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложил наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца.
Административнонаказателното
производство е било образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. На 21.04.2020г.
е започнало досъдебно производство №178/2020г. по описа на РУ-Нови пазар за
престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК. С постановление от 21.05.2020г.
на М. Г. – прокурор при ШРП – ТО – Нови пазар наказателното производство е било
прекратено. Прокурорът е счел, че П.П. на посочената дата действително е
управлявал моторно превозно средство, което не е било регистрирано по надлежния
ред, с което формално осъществил признаците на престъплението по чл. 345, ал. 2
от НК, но деянието му било с явно незначителна степен на обществен опасност,
поради което са налице условията на чл. 9, ал. 2 от НК. Затова прокурорът
прекратил наказателното производство и постановил материалите да се изпратят на
РУ – Нови пазар, с оглед преценка за необходимостта от налагане на
административно наказание на П.. Именно въз основа на това постановление и
материалите по досъдебното производство наказващият орган е издал наказателното
постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че НП е
издадено от съответния компетентен орган и разполага с всички необходими
законови атрибути, регламентирани в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Съобразявайки
относимата правна уредба и обсъждайки приобщените писмени и гласни
доказателства, предходният съдебен състав достигнал и до решаващия извод относно
безспорната установеност на приписаното на водача нарушение, поради което
потвърдил оспорения правораздавателен акт.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка. Задълбоченият прочит на
събрания доказателствен материал налага единствено възможния правен извод, че в
хода на санкционното производство не са допуснати твърдените от касатора
съществени процесуални нарушения. В този смисъл съдът намира за неоснователна
претенцията за отмяна на НП, обосновавана с липса на законови реквизити.
Противно на това становище, касационният състав счита, че постановлението е
издадено в съответната форма и пределно ясно дефинира вида на нарушението,
приписван на водача, обстоятелствата по неговото извършване и доказателствата,
които го подкрепят. Деянието е описано прецизно от обективна страна, като са
индивидуализирани неговите обективни белези, при което соченото за нарушител
лице е разбрало какво неизпълнение му се вменява и е успяло своевременно да
организира защитното си поведение.
На следващо място, настоящият съдебен състав достига
до аналогичен на обективирания от районния съд правен извод касателно
безспорната установеност на деятелността, за която се твърди, че е осъществена виновно
от инициатора на касационното производство. Налице
са обективните и субективни признаци на деянието - нарушителят е водач на
автомобил, управляван по път, отворен за обществено ползване. Превозното
средство се установява, че е собственост на дружеството „Петкови Груп“ ООД,
чийто законен представител е именно касаторът. По несъмнен начин е установено
също, управляваният автомобил не е разполагал с регистрационни табели и че
същият не е регистриран по надлежния ред, каквото е изискването на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. Защитното поведение на касатора пред районния съд, а и пред
настоящата инстанция, е изградено около твърдението, че допуснатото управление
се явява правомерно с оглед обстоятелството, че на дружеството „Петкови Груп“
ООД са предоставени временни табели с регистрационен номер 008В477 със срок от
една година и придвижването с тях е позволено от разпоредбата на чл. 30 от
Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение на МПС и ремаркета. Принципно
вярното тълкуване на нормата на чл. 30 от посочения нормативен акт не би могло
да бъде споделено в конкретиката на процесния казус, както правилно е приел и
районният съд. Отклонението от общото правило за необходимост от регистрация на
моторните превозни средства, визирано в чл. 30 от наредбата, е породено от
необходимостта лицето-търговец, извършващо
като основна търговска дейност внос, производство и/или продажба на превозни
средства, да използва при управление на МПС временните табели с регистрационен
номер за тестване, придвижване до съответните органи на държавната
администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално
обявено изложение. Вложеният нормативен смисъл е повече от ясен и цели
обезпечаване на осъществявана търговска дейност. Анализът на приобщения
доказателствен материал налага друг извод, а именно, че управителят на
дружеството на инкриминираната дата неправомерно е използвал нерегистрирано
превозно средство за лични нужди, а именно за превоз на дърва по път, отворен
за обществено ползване, каквато законова възможност за него не съществува.
Твърденията, които са прокарани в касационната жалба, че този превоз се явява
тестване на хидравличната система на превозното средство с оглед възможната му
реклама пред потенциален купувач /по категоричен начин се установява, че
санкционираното лице е било само в автомобила/ са несъстоятелни и недоказани, и
имат единствено функцията на елемент от защитното поведение на привлеченото към
отговорност лице, поради което същите не се кредитират от касационния състав.
Напротив, в унисон с мотивите на районния съд, решаващия състав на
Административен съд приема, че водачът е осъществил виновно неправомерно
управление на нерегистрирано превозно средство, което поведение е въздигнато в
състав на административно нарушение – това е и приложеният от АНО текст на чл.
175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Деятелността на водача не разкрива белезите на
„маловажно нарушение“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като в тази връзка съдът
споделя съображенията на АНО, предвид потенциалната възможност от
неустановяване на самоличността на водача и на превозното средство при настъпил
пътен инцидент.
По гореизложените съображения настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон
и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице
сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на
изложеното оспорването се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено, а
обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на делото и обективираната претенция за
присъждане на съдебни разноски от страна на ответника, касаторът П.П. следва да
бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 лева,
определени на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № №
260023/17.12.2021г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД №
242/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
П.Г.П. да заплати на ОД на МВР – Шумен разноски по делото в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 25.05.2021 г.