№ 3140
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110214702 по описа за 2023
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 24 от 05.10.2023г., издадено от Изпълнителния
директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН, вр. чл.83, ал.1, вр. ал.2, пр.2 от ЗАНН, вр. чл.107, ал.1, т.2 от Закона за енергийната
ефективност (ЗЕЕ) на **** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. (три
хиляди лева) за нарушение на чл.63, ал.8, вр. ал.11 от ЗЕЕ.
Това Наказателно постановление е обжалвано от **** В жалбата се посочва, че АУАН и
НП са незаконосъобразни и необосновани, постановени в нарушение на ЗЕЕ и ЗАНН.
Твърди се, че липсват реквизити на Акта и Наказателното становление. Не било посочено в
какво се изразява нарушението. Налице било несъответствие между описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка и посочената за нарушена правна норма. Твърди се, че
Наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като
наказващият орган не бил извършил проверка за законосъобразност и обоснованост на
издадения Акт, не били обсъдени и всички доказателства, имащи значение за случая, не
били събрани и анализирани всички документи. Според жалбоподателя датата на
нарушението не била правилно посочена, поради което се прави извод, че липсва този
задължителен реквизит в съдържанието на Наказателното постановление. На следващо
место се посочва, че Актът бил съставен в присъствие на един свидетел, поради което бил
нарушен чл.40, ал.1 от ЗАНН. Не били спазени и изскванията за индивидуализация на
наказанието. Претендира се и за нарушение на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Според жалбоподателя
1
не е посочен „период“ на извършване на нарушението, нито бил посочен съдът, пред който
Наказателното постановление подлежи на обжалване. Поради това се претендира за
нарушено право на защита. Доколкото в НП било посочено, че то подлежи на обжалване в
„седмодневен срок от връчването му“, в жалбата се твърди, че непосочването или
неправилно посочване на срока, в който може да се обжалва НП ограничава правота на
защита на **** С тези аргументи се иска от съда да отмени процесното Наказателно
постановление, ведно с произтичащите от това законни последици.
Срещу тази жалба е изготвено становище от Изпълнителния директор на Агенцията за
устойчиво енергийно развитие, приложено на лист 15-16 от делото. В това становище се
посочва, че възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушение и за разминаване между описанието на нарушението и правната му
квалификация са неоснователни. Твърди се Актът и Наказателното постановление да са
издадени при спазване на материалния закон и административно-производствените правила.
Спазена била и процедурата за тяхното връчване. Отрича се да е нарушено правото на
защита на Дружеството – жалбоподател и се иска СРС да отхвърли жалбата като
неоснователна, необоснована и недоказана. В становището се казва, че АУАН и
Наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в кръга на
предоставените им по закон правомощия. В тази връзка се цитират чл.113 и чл.114 от ЗЕЕ.
Посочва се, че административното нарушение е установено от К. Г. К. – П.. Претендира се за
спазване на изискванията, разписани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и на сроковете по чл.34
от ЗАНН. Според въззиваемата страна нарушението е прецизно описано, с неговите
фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл.107, вр. чл.63, ал.8 и
ал.11 от ЗЕЕ. Изтъква се и това, че НП е обжалвано в срок. Имуществената санкция била
правилно определена и индивидуализирана в съотвествие с нормата на чл.27 от ЗАНН в
минималния възможен размер – 3000 лева. Твърди се, че наказващият орган е извършил
проверка на Акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните
доказателства, установил е по безспорен начин извършването на нарушението, след което е
издал процесното Наказателно постановление. В случая се твърди да са спазени правилата
на чл.40, чл.42, чл.43, ал.5, чл.57 и чл.58, ал.1 от ЗАНН. Налице било пълно съвпадение
между установените фактически обстоятелства и тяхното възпроизвеждане в атакуваното
НП. Твърди се да е налице единство между АУАН и НП, между посочените като нарушени
законови разпоредби и словесното описание на нарушението, като ясно било посочени в
какво точно се състои нарушението. Процесното нарушение е формално и със самото
непредставяне в срок пред АУЕР на годишна информация по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ е
осъществен съставът на административното нарушение. Според въззиваемата страна не е
нарушен чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е подписан от двама свидетели, а и
нарушението се установявало на база писмени доказателства и по аргумент на чл.40, ал.4 от
ЗАНН е възможно Актът да се състави в отсъствие на свидетели. В становището се твърди,
че Наказателното постановление е законосъобразно и мотивирано, не страда от пороци и не
нарушава правата на жалбоподателя. Отрича се да са допуснати съществени процесуални
нарушение и се твърди да е спазен чл.57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Случаят не разкривал по-
2
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. С
тези мотиви се иска от СРС да отхвърли жалбата като неоснователна, необоснована и
недоказана и да потвърди Наказателното постановление. В становището няма направено
искане за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна.
В съдебно заседание на 17.01.2024г. пред СРС Дружеството – жалбоподател не
изпраща представител. В съдебно заседание пред СРС на 26.03.2024г. **** се представлява
от юрк. Славчов, който по време на съдебните прения моли съда да отмени Наказателното
постановление като незаконосъобразно и необосновано по съображения, изложени в
жалбата.
Въззиваемата страна – Изпълнителен директор на Агенция за устойчиво енергийно
развитие – се представлява от юрк. Пантев само в съдебното заседание на 17.01.2024г.,
когато той заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на
26.03.2024г. не се явява процесуален представител на въззиваемата страна и не взема
становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните
доводи, приема за установено следното от фактическа страна :
Свидетелката Ц. К. Д. – К. е Директор на Дирекция „Координация и управление на
енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия“ в Агенция за устайчиво
енергийно развитие. След като изтече законоустановеният срок за подаване на годишна
информационна форма за изпълнение на индивидуалната цел за енергийни спестявания св.
Д. – К. имала задължението да прави електронна справка в деловодната система на Агецията
за устойчиво енергийно развитие и да предаде справката с отразените в нея входящи номера
на документите, които са подадени извън срока, определен в ЗЕЕ. В тази връзка на
13.03.2023г. свидетелката Д. – К. извършила проверка в информационната система на АУЕР
за подадени годишни информационни форми по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ за изпълнение на
индивидуални цели за енергийни спестявания за 2022г. и установила няколко лица, които са
подали годишната си информационна форма в периода 2-13 март 2023г. Свидетелката Д. –
К. изготвила списък на лицата по чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ с неподадени годишни информационни
форми по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ за изпълнение на индивидуални цели за енергийни спестявания
през 2022г. и списък на лицата по чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ с подадени годишни информационни
форми по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ в периода 2-13 март 2023г. и заедно с Докладна записка ги
предала на Изпълнителния директор на АУЕР. Според информацията, отразена от
свидетелката Д. – К., Дружеството **** е подало годишната си информационна форма по
чл.63, ал.8 от ЗЕЕ на дата 02.03.2023г. Поради това Дружеството – жалбоподател било
включено в единия от списъците, изготвени от свидетелката Д. – К.. Въз основа на него и
Докладната записка на Ц. Д. – К., свидетелката К. К. – П. (в присъствието на Филипка
Ранчева и Иванина Жечкова) съставила срещу **** Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № АУАН-242-29.03.2023г. от 29.03.2023г. за това, че Дружеството – в
качеството си на лице, включено в утвърдения със Заповед № Е-РД-16-195/29.03.2022г. на
Министъра на енергетиката поименен списък на задължените лица по чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ не
3
е подало в установения срок изискуемата годишна информационна форма, с което е
нарушило чл.63, ал.8 и ал.11 от ЗЕЕ, като нарушението е довършено на 02.03.2023г. в
сградата на АУЕР – гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 37, където изискуемата годишна
информационна форма е следвало да бъде представена.
Актът е подписан от Ч. К. С. /в качеството му на „нарушител“/ и му е връчен
екземпляр от него срещу подпис на 29.03.2023г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка, като описаната в него,
Изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие е издал
процесното Наказателно постановление № 24 от 05.10.2023г., с което на основание чл.53,
ал.1 от ЗАНН, вр. чл.83, ал.1, вр. ал.2, пр.2 от ЗАНН, вр. чл.107, ал.1, т.2 от ЗЕЕ на **** е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за извършено нарушение по чл.63,
ал.8, вр. ал.11 от ЗЕЕ.
С писмо изх. № 1242-05.10.2023 от 05.10.2023г. Изпълнителният директор на АУЕР е
изпратил цитираното по-горе Наказателно постановление по пощата на Ч. К. С. – Директор
на **** и видно от известието за доставяне (приложено на лист 9 от делото) на 11.10.2023г.
това Наказателно постановление е било получено, след което е било обжалвано с жалба,
подадена в АУЕР на 18.10.2023г.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни
и писмени доказателства - показанията на свидетелите К. К. – П. и Ц. Д. - К.; АУАН №
АУАН-242-29.03.2023г. от 29.03.2023г.; писмо изх. № 1242-05.10.2023 от 05.10.2023г.;
известие за доставяне на НП; писмо изх. № РД-07-907 от 24.07.2023г. и известие за
доставянето му; Заповед № РД-04-241 от 20.06.2022г. на Изпълнителния директор на АУЕР;
списък на лицата по чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ с неподадени годишни информационни форми по
чл.63, ал.8 от ЗЕЕ за изпълнение на индивидуални цели за енергийни спестявания през
2022г.; списък на лицата по чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ с подадени годишни информационни форми
по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ в периода 2-13 март 2023г.; Заповед № ЧР-Н-82 от 29.08.2013г. на
Министъра на икономиката и енергетиката и Заповед № ЧР-И-52 от 07.09.2023г. на
Министъра на енергетиката.
Приложените на лист 8-11 от делото писмени доказателства са обективни,
непредубедени и с достоверна дата. Поради това съдът кредитира писмото с изх. № 1242-
05.10.2023 от 05.10.2023г. и известието за доставяне на НП, както и писмото с изх. № РД-07-
907 от 24.07.2023г. и известието за доставянето му. От тях се установява, че процесното
Наказателно постановление е било изпратено по пощата до **** и е било връчено на
11.10.2023г., както и че преди това – през месец юли 2023г. – административно-наказващият
орган е отправил писмено предложение до **** за сключване на споразумение. Доколкото е
издадено атакуваното НП – явно това предложение не е прието.
Списъкът на лицата по чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ с неподадени годишни информационни
форми по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ за изпълнение на индивидуални цели за енергийни спестявания
през 2022г. и списъкът на лицата по чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ с подадени годишни
информационни форми по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ в периода 2-13 март 2023г. се явяват обективни
4
и достоверни писмени доказателства, които намират опора и в събраните по делото гласни
доказателства. Поради това и доколкото въпросните списъци не се опровергават от нито
едно друго, събрано по делото доказателство, съдът ги кредитира. Въз основа на тези
списъци СРС приема за доказано, че **** е подало годишната си информационна форма по
чл.63, ал.8 от ЗЕЕ на 02.03.2023г.
Констатациите от АУАН № АУАН-242-29.03.2023г. от 29.03.2023г. намират опора в
показанията на свидетелите К. К. – П. и Ц. Д. - К., както и в списъците, приложени на лист
13 – гръб и лист 14 от делото. Поради това СРС дава вяра и на Акта.
Показанията на свидетелите К. К. – П. и Ц. Д. - К. са вътрешно логични,
безпристрастни, взаимно се допълват и звучат достоверно. Те намират опора в
кредитираните по-горе списъци и АУАН. Поради това съдът дава вяра на събраните по
делото гласни доказателства.
Приложените по делото Заповед № РД-04-241 от 20.06.2022г. на Изпълнителния
директор на АУЕР, Заповед № ЧР-Н-82 от 29.08.2013г. на Министъра на икономиката и
енергетиката и Заповед № ЧР-И-52 от 07.09.2023г. на Министъра на енергетиката са
издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът ги кредитира. От Заповед № РД-04-241 от 20.06.2022г. на Изпълнителния
директор на АУЕР се доказва, че К. Г. К. – П. е определена от Изпълнителния директор на
АУЕР да съставя АУАН. Поради това и на основание чл.113 от ЗЕЕ съдът приема, че АУАН
№ АУАН-242-29.03.2023г. от 29.03.2023г. е съставен от оправомощено за това лице. Въз
основа на Заповед № ЧР-Н-82 от 29.08.2013г. на Министъра на икономиката и енергетиката
и Заповед № ЧР-И-52 от 07.09.2023г. на Министъра на енергетиката съдът установява, че
И.В.А. е Изпълнителен директор на АУЕР и като такъв - по силата на чл.114 от ЗЕЕ - е
можел да издава Наказателни постановления, вкл. и проценото НП от 05.10.2023г.
На лист 13 от делото е приложена Докладна записка. В нея се съдържат по същество
свидетелски показания на Ц. К., които са дадени не устно и непосредствено пред съда, а в
писмен вид. Поради това Докладната записка не представлява нито гласно, нито писмено
доказателство. Освен това трайно установената съдебна практика (Решение №
149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) счита,
че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в
нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и
механизма на извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ Докладната
записка, приложена на лист 13 от делото и само въз основа на нея и свидетелските
показания прие, че такава е била изготвена.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и направения доказателствен
анализ, СРС достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е юридическо лице, против което е издадено обжалваното
Наказателно постановление. Жалбата е подписана от Изпълнителния директор на ****. Тя е
подадена в законоустановения срок и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване по
5
реда на ЗАНН пред СРС. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
От направения по-горе анализ на приложените по делото Заповеди на Изпълнителния
директор на АУЕР, на Министъра на икономиката и енергетиката и на Министъра на
енергетиката, както и от нормите на чл.113 и чл.114 от ЗЕЕ следва, че конкретните АУАН и
НП изхождат от компетентни лица.
В Акта и в Наказателното постановление е отбелязано, че датата на нарушението е
02.03.2023г. В Акта е цитирана Докладна записка № РД-06-27 от 13.03.2023г. Поради това
съдът приема, че датата на установяване на деянието и дееца е 13.03.2023г. Доколкото Актът
е съставен на 29.03.2023г., съдът приема, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН,
тъй като Актът е съставен в рамките на по-малко от месец от извършване и от установяване
на нарушението и нарушителя. Не така стои, обаче, въпросът със срока по чл.34, ал.3 от
ЗАНН. Доколкото Актът е съставен на 29.03.2023г., а Наказателното постановление е
издадено на 05.10.2023г., съдът приема, че не е спазен срокът по чл.34, ал.3 от НК, тъй като
Наказателното постановелние е издадено след изтичане на повече от 6 месеца от
съставянето на Акта и по аргумент от чл.115 от ЗЕЕ, вр. чл.34, ал.3 от ЗАНН
административно – наказателното произовдство е следвало да се прекрати. Като не е
сторено това и като е издадено Наказателно постановление след 29.09.2023г. съдът приема,
че на формално основание следва да се отмени процесното Наказателно постановление.
Въпреки това съдът ще изложи съображения и относно доводите от жалбата, както и
по съществото на спора.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че в съдържанието на Наказателното
постановление липсва реквизитът дата на извършване на нарушението. И в Акта, и в
Наказателното постановелние е посочено, че нарушението е извършено (довършено) на
02.03.2023г. Доколкото срокът за подаване на информацията по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ е до 1 март
на годината, следваща годината на отчитане, СРС приема, че датата на нарушението е
правилно определена и не е необходимо да се посочва „период“ на извършване на
нарушението.
В хода на служебната проверка, извършена от съда, се установи, че при съставяне на
АУАН е допусната неяснота относно това кой е нарушител, тъй като от описанието на
нарушението може да се заключи, че нарушител е **** и Ч. К. С. е само представляващ това
Дружество, но на страница 2 от АУАН е посочено, че „нарушител“ е Ч. К. СТ.. Поради това
съдът приема, че е допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Основателно е и възражението на жалбоподателя, че в Наказателното постановление
не са посочени съдът, пред който НП подлежи на обжалване, както и че неправилно е
посочен срокът за обжалване, с което е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.13 от ЗАНН.
След съпоставка между АУАН и Наказателното постановление съдът не констатира да
има други неясноти или противоречия, представляващи съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. Вмененото на
6
Дружеството – жалбоподател нарушение е в достатъчен обем описано и съответства на
посочените като нарушени правни норми – чл.63, ал.8 и ал.11 от ЗЕЕ. Посочено е датата и
мястото на извършване на нарушението и доказателствата, които го потвърждават. Поради
това други нарушения по чл.42, ал.1 от ЗАНН и по чл.57, ал.1 от ЗАНН /извън тези по чл.42,
ал.1, т.6 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.13 от ЗАНН/ не са допуснати.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е нарушен чл.40, ал.1 от ЗАНН,
тъй като Актът бил съставен в присъствие на само един свидетел. Първо - Актът е съставен
в присъствието на двама свидетели. Второ – доколкото чл.43, ал.1 от ЗАНН изисква Актът
да се подпише от съставителя и от поне един от свидетелите, посочени в него, дори и да
беше съставен в присъствието на само един свидетел – това нямаше да е съществено
процесуално нарушение. Актът е съставен пред представител на **** и му е връчен
екземпляр от него срещу подпис. Поради това съдът не счита, че има реално допуснати
нарушения на чл.40 и чл.43 от ЗАНН. Спазени са и изискванията на ЗАНН за връчване на
АУАН и НП.
Въпреки, че са налице законовите основания за отмяна на Наказателното
постановление на формално основание – основно заради нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН -
съдебният състав ще изложи съображения и по съществото на спора, тъй като счита, че и
там са налице основания за отмяна на НП.
Съгласно чл.63, ал.8 от ЗЕЕ задължените лица по чл.14, ал.4 и чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ имат
задължението да изготвят годишна информация за изпълнението на поставените им
индивидуални цели за енергийни спестявания. Според чл.63, ал.11 от ЗЕЕ информацията по
чл.63, ал.8 от ЗЕЕ следва да се изготви по образец, утвърден от Изпълнителния директор на
АУЕР и да се представи в Агенцията не по-късно от 1 март на годината, следваща годината
на отчитане. Това означава, че за 2022 година информацията за изпълнение на поставените
индивидуални цели за енергийни спестявания следва да се представи в АУЕР до 01.03.2023г.
/сряда, работен ден/ и ако не е представена – е налице неизпълнение по чл.63, ал.11, вр. ал.8
от ЗЕЕ.
В случая от страна на актосъставителя и на наказващия орган се твърди, че **** е
лице, включено в утвърдения със Заповед № Е-РД-16-195 от 29.03.2022г. на Министъра на
енергетиката поименен списък на задължените лица по чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ. Тази Заповед не
е приложна като доказателство по делото, но видно от интернет пространството
(EEOS_Spisuk_Celi_2022.pdf (government.bg)) същата може лесно да бъде установена, което
означава, че е общодостъпна и с общоизвестно съдържание, поради което може да се ползва
от съда. Видно от въпросния списък **** с ЕИК **** е сред лицата по чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ,
което означава, че е адресат на нормите на чл.63, ал.8 и ал.11 от ЗЕЕ. От показанията на
свидетелите Д. – К. и К. – П., от АУАН, списъка на лицата по чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ с
неподадени годишни информационни форми по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ за изпълнение на
индивидуални цели за енергийни спестявания през 2022г. и списъка на лицата по чл.14а, ал.4
от ЗЕЕ с подадени годишни информационни форми по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ в периода 2-13
март 2023г. се доказва, че **** не е подала до 01.03.2023г. годишната информация за
7
изпълнение на поставените индивидуални цели за енергийни спестявания за 2022г., поради
което формално е изпълнен съставът на нарушението по чл.63, ал.11, вр. ал.8 от ЗЕЕ. От
субективна страна следва да се посочи, че отговрността на юридическите лица е обективна и
безвиновна. Поради това и от субективна страна следва да се приеме, че е осъществен
съставът на нарушението, вменено на Дружеството – жалбоподател. Въпреки това, обаче,
съдът счита, че са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Мотивите на съда са следните : 1) видно от списъка на лицата по чл.14а, ал.4 от ЗЕЕ с
подадени годишни информационни форми по чл.63, ал.8 от ЗЕЕ в периода 2-13 март 2023г.
(приложен на лист 14 от делото) **** е подала пред АУЕР информацията по чл.63, ал.8 от
ЗЕЕ на 02.03.2023г., което означава, че е допуснато закъснение с един ден; 2) нарушението е
констатирано на 13.03.2023г., т.е. след като вече е била представена пред АУЕР годишната
информация за изпълнение на поставените индивидуални цели за енергийни спестявания на
****; 3) няма данни с това закъснение от един ден реално да е бил засегнат по какъвто и да е
начин обществения интерес. В Наказателното постановление се твърди, че за същото
нарушение е бил прилаган чл.28 от ЗАНН и Дружеството е било уведомено с писмо № АДП-
424/26.04.2022г. Доколкото това твърдение не е подкрепено с доказателства, тъй като
въпросното писмо не е било представено от въззиваемата страна, съдът не може да приеме,
че нарушението е извършено за втори път и с оглед ангажираните от страните доказателства
следва, че липсват доказателства за други нарушения по ЗЕЕ от страна на Дружеството –
жалбоподател. Поради това настоящият съдебен състав приема, че макар деянието да
покрива от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.63, ал.11, вр. ал.8
от ЗЕЕ, то следва да се приеме за маловажно деяние и съответно да не се наказва. Доколкото,
обаче, в случая се установи, че НП е издадено след повече от 6 месеца след съставяне на
АУАН - не следва **** да се предупреждава по реда на чл.28 от ЗАНН, а следва да се отмени
като цяло обжалваното Наказателно постановление.
С жалбата освен отмяна на Наказателното постановление е поискано и присъждане на
разноски като законна последица от отмяната на акта по чл.58д, т.1 от ЗАНН. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отменя
НП разноските, направени от жалбоподателя следва да се поемат от органа, издал
процесното НП, т.е. от АУЕР в случая. Според чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на
юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. В случая в съдебно заседание на 26.03.2024г. Дружеството –
жалбоподател е било защитавано именно от юрисконсулт. Съгласно чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и
количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на
правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН, каквото е настоящото, може да бъде
от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело е имало две открити съдебни заседания пред
СРС, НО, 10 състав, като само на едното от тях е участвал юрисконсулт на ****.
Заседанието, в което той е взел участие, е продължило по-малко от 15 минути. Самият
8
правен спор не се отличават с фактическа и/или правна сложност. Освен това НП се отменя
по съображения, които не са били релевирани от жалбоподателя. Поради това органът, издал
процесното НП следва да бъде осъден да заплати на **** за юрисконсултско възнаграждение
разноски в минимален размер според Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е.
сумата от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 от 05.10.2023г., издадено от
Изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, с което на
основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.83, ал.1, вр. ал.2, пр.2 от ЗАНН, вр. чл.107, ал.1, т.2 от
Закона за енергийната ефективност на **** е наложена „имуществена санкция“ в размер на
3000 лв. (три хиляди лева) за нарушение на чл.63, ал.8, вр. ал.11 от Закона за енергийната
ефективност.
ОСЪЖДА Агенцията за устойчиво енергийно развитие да заплати на **** с ЕИК :
****, със седалище и адрес на управление : ****, с представител Ч. К. С. - за направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9