Р Е
Ш Е Н
И Е № 1074
гр.
Пловдив, 05.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на осми май две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Десислава
Терзова, като разгледа докладваното от съдията АНД №493/2019г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н.с., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №16-1030-011913/17.01.2017г. на Началник Група към
ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на И.В.В., ЕГН:**********,
са наложени административни наказания, както следва: ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева на основание
чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за
нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП;
ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение
на чл.147, ал.1 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева на основание
чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП.
По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява и не се
представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебното заседание, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 11.11.2016г. около 09:00 часа в гр.Пловдив на бул.“Санкт Петербург“
пред №21 жалбоподателят И.В. управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№***,
собственост на Б.Б.. На посоченото място бил спрян за проверка от свид. А.И.В.,
на длъжност „***“ в ***. След направена справка в ОДЧ свидетелят констатирал,
че водачът управлява спряно от движение МПС от дата 15.09.2016г. и не използва
обезопасителен колан по време на движение, при наличие на такъв. Наред с
горното в хода на проверката свид. В. приел, че жалбоподателят не е представил
процесното МПС за годишен технически преглед за текущия период, за което няма
валиден знак и стикер, както и че управлява с изтекъл срок на АУАН №336753. За установеното
при проверката бил съставил АУАН с бланков №854758/11.11.2016г., с който била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И.В. за нарушения
на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, чл.137А, ал.1 от ЗДвП, чл.147, ал.1 от ЗДвП и
чл.157, ал.6 от ЗДвП.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което са
наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 200
/двеста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП за нарушение на
чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП; глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП; глоба в
размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185
от ЗДвП за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства - показанията на актосъставителя А.И.В..
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, достоверни,
последователни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
С оглед на наличните доказателства по делото и най-вече процесният АУАН,
който е редовно съставен, а като такъв се ползва с доказателствена сила съобразно чл.189, ал.2
от ЗДвП, и липсата на доказателства, които да го опровергаят или да внесат
съмнение в неговата достоверност, съдът приема за безспорно установено извършени
от В. нарушения на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Към момента
на проверката жалбоподателят е притежавал качеството на водач на МПС - то и
като такъв е следвало да бъде запознат със задълженията си, включително и
предписаното от нормата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, която
забранява на водач на ППС да управлява ППС, спряно от движение. Предвид на това
доводът му, че е управлявал спрян от движение лек автомобил, за което не е бил
уведомен от собственика на МПС е неоснователен и не изключва неговата вина.
Съдът приема за правилно установено и доказано виновно поведение и неизпълнение
от страна на В. и на задължението му като водач на МПС от категории M1, M2, M3
и N1, N2 и N3, когато е в движение, да използва обезопасителен колан, с който
МПС е оборудвано, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава
на административното нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Твърдението на
жалбоподателя, че откопчал предпазния колан, за да представи необходимите
документи на полицейския служител, който не забелязал това обстоятелство поради
влошените атмосферни условия, съдът приема за защитна теза на санкционираното
лице, целяща единствено неговото оневиняване, която остана изолирана и
недоказана.
При така установени и доказани две нарушения на правилата за движение по
пътищата, отразени в т.1 и т.2 на НП, правилно и законосъобразно наказващият
орган е санкционирал жалбоподателя, като на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1
от ЗДвП е наложил глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП /в редакцията й към датата
на нарушението/ е наложил глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А,
ал.1 от ЗДвП. При индивидуализиране размера на наказанието по т.1 от НП,
наказващият орган е спазил изискванията на чл.27 от ЗАНН, като е взел предвид
установените по време на проверката повече от едно нарушения, както и
приложената по преписката справка за нарушител/водач, видно от която В. е
санкциониран многократно за нарушения на ЗДвП. С оглед на това съдът намира, че
така определената санкция би изпълнила целите на наказанието по смисъла на чл.12
от ЗАНН. По отношение на наложената глоба за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП,
същата е определена в закона във фиксиран размер, поради което не подлежи на
изменение.
Според съда следва да отпадне реализацията на административнонаказателна отговорност спрямо санкционираното лице В. в
частта по т.3 от НП, в която е прието за извършено административно нарушение по
чл.147, ал.1 от ЗДвП, във връзка чл.185 от ЗДвП. Към датата на нарушението нормата на чл.147,
ал.1 от ЗДвП сочи, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от
тях ремаркета, с посочени в нея, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност, като условията и редът за извършване на
прегледа на превозните средства, с конкретни изключения, се определят с наредба
на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи. Нарушаването на това материално
правило за поведение, е обявено за наказуемо с административно наказание, предвидено
с изричната разпоредба на чл.181, т.1 от ЗДвП, съобразно която се наказва с
глоба до 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не
представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Съпоставяйки
двете норми и имайки предвид, че разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП не
вменява конкретно задължение на определено лице, се налага изводът, че задължението
за представяне на МПС на технически преглед е на собственика на автомобила. В
настоящия казус жалбоподателят не е собственик на управлявания от него лек
автомобил, поради което за него не съществува задължението по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС,
на което не е собственик, да го представя на технически преглед, съдът намира,
че е недопустимо да се налага наказание по приложената в случая санкционна
норма на чл.185 от ЗДвП. Последната е обща норма и е приложима само когато
деянието е указано като нарушение на ЗДвП, но няма нарочно установена
санкционна норма. Не следва с нейното приложение да се въвежда аналогична
отговорност за един кръг лица - водачите на МПС, за които подобно задължение не
е въведено от изричен текст на закона. Ето
защо съдът приема, че жалбоподателят, не отговаря на изискването да бъде
извършител на административно нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, доколкото не е
собственик на МПС, поради което в тази му част наказателното постановление
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
По отношение на административното нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП и
определената за него санкция на основание чл.185 от ЗДвП съдът счита, че в
случая са налице съществени нарушения на процесуалните правила, довели до липса
на категорични доказателства за вмененото на жалбоподателя по т.4 от НП
нарушение. Твърдяната за нарушена разпоредба сочи, че при съставяне на акт за
нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след
изпълнение на задължението по чл.190, ал.3, като актът за нарушението заменя
контролния талон за срок до един месец от издаването му. В разглеждания казус
на първо място липсва достатъчно пълно и ясно описание на нарушението, доколкото
нито в АУАН, нито в НП се сочи, че съставеният АУАН замества отнетия контролен
талон за срок до 1 месец и именно в това, че е изтекъл този законоустановен
срок се изразява нарушението. Тук следва да се отбележи и това, че никъде не е
посочен какъв е законоустановения срок, макар да се цитира номерът на
съставения АУАН, с който е отнет контролния талон. Отделно от това и в двата
акта на администрацията липсва посочена дата на издаване на акта за нарушение,
заменил контролния талон, което съставлява липса на обективен елемент от
фактическия състав на нарушението по чл.157, ал.6 от ЗДвП. Това от своя страна
води до невъзможност за съда да прецени доколко е налице или не нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателят. Не на последно място съдът констатира
разминаване при посочване номера на акта за нарушение, заменящ контролния
талон, доколкото в процесния АУАН
правилно е посочен такъв с №336753,
какъвто фигурира и в приложената справка за нарушител/водач, а в обжалваното НП
е описан неправилно акт за нарушение с №336793. Изложените съществени нарушения на процесуалните правила, с
които са нарушени императивните разпоредби на чл.42, т.4 от ЗАНН /за АУАН/ и на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН /за НП/, както и липсата на идентичност между акта и
постановлението при описание на нарушението и обстоятелствата по неговото
извършване, водят до незаконосъобразност на НП в т.4, поради което същото в
тази му част следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №16-1030-011913/17.01.2017г. на Началник Група към ОД на МВР –
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, в
частта, с която на И.В.В., ЕГН:**********, са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.4,
пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.5, ал.3, т.2
от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №16-1030-011913/17.01.2017г. на Началник Група
към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, в частта, с която на И.В.В., ЕГН:********** са
наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и ГЛОБА в размер
на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.157, ал.6
от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ