РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Пловдив, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20235300900129 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Т. С. Н., ЕГН **********, от ***, чрез пълномощник адв.Р. М., твърди,
че е пострадал при пътно-транспортно произшествие, състояло се на
20.09.2022 г. в **, на **. Твърди, че произшествието е виновно причинено от
Ю. Д. А., който, управлявайки л.а. Опел Корса с ** с несъобразена с пътните
условия скорост, на десен завой изгубил контрол на управлението на
автомобила, излязъл в ляво от пътното платно и се ударил в крайпътно дърво.
Ищецът е бил пътник в същия лек автомобил и при инцидента на същия са
причинени телесни увреждания. Веднага е транспортиран и приет в болнично
заведение с оплаквания от болка в лявото ухо, в гръдния кош, дясното коляно
и лявото бедро. След направени изследвания са установени фрактури по
ребрата, контузия на коляното, наличие на плеврална течност в синуса,
отслабено дишане в левия бял дроб, контузни рани и охлузвания по лицето и
носа, в частност разкъсно-контузна рана в областта на лявата ушна мида. В
деня на постъпване е извършена оперативна интервенция, описана подробно с
медицински термини, от които става ясно, че обект на операцията е било
1
лявото ухо на ищеца. Описват се в исковата молба претърпените от ищеца
болки, страдания, проблеми с психично-емоционалното състояние на ищеца и
неудобства в рамките на лечебния и възстановителен период. Твърди се, че
автомобилът, причинил катастрофата, е застрахован при ответника, който
след извънсъдебна претенция, отправена на 15.11.2022 г., не е определил и
изплатил в законоустановения срок претендираното от ищеца застрахователно
обезщетение. Въз основа на така изложените обстоятелствени твърдения, в
исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 15.11.2022г. до
окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г.М.Д.“ №1, чрез
пълномощник юрк.И. Ц., оспорва исковете. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение за л.а.Опел Корса с ** към датата на
настъпване на процесното ПТП, както и, че е бил сезиран извънсъдебно от
ищеца, във връзка с което е образувана преписка по щета. Посочва, че по
последната е определено застрахователно обезщетение в размер 8 500 лв.,
което е изплатено на ищеца на 13.02.2023 г. Оспорва претенцията по
основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба, в т.ч. относно
механизма на произшествието, вината на водача на застрахования автомобил,
травмите на ищеца, наличието на причинна връзка с произшествието,
продължителността на възстановителния период и пр. Възразява, че
изключителен принос за настъпване на травмите има ищецът, който е
нарушил правилата за движение по пътищата, като не е поставил
обезопасителен колан по време на превоза. Евентуално поддържа, че е налице
съпричиняване на вредите в резултат от така описаното поведение на ищеца.
Възразява още, че претендираното обезщетение е изключително завишено и
несъответно на принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. Оспорва
иска за присъждане на законна лихва поради неоснователност на главния иск,
евентуално поддържа, че лихва не се дължи преди изтичане на
рекламационния срок, уреден в чл.496, ал.1 КЗ. По изложените съображения
моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
2
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, че на 20.09.2022 г. около 02,30 ч. е посетено
местопроизшествие в **, **. Констатиран е един участник в произшествието,
а именно – Ю. Д. А., като водач на лек автомобил Опел Корса с **, който
според графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ при движение с
несъобразена с пътните условия скорост на десен завой губи контрол над
превозното средство, излиза в ляво от пътното платно и се удря в крайпътно
дърво. Като пострадало лице от произшествието в протокола е цитиран
ищецът Т. С. Н..
От приетата по делото епикриза се установява, че в деня на горния
инцидент ищецът е постъпил в УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, УНГ-клиника,
където е престоял до 22.09.2022 г. Там на същия са извършени редица
изследвания и консултативни прегледи. Установена е разкъсно-контузна рана
в областта на лявата ушна мида, във връзка с което е проведено
медикаментозно и оперативно лечение.
Установява се, че на ищеца е издаден болничен лист за временна
неработоспособност за периода от 20.09.2022 г. до 22.10.2022 г. с предписан
болничен и домашен-амбулаторен режим поради „придобита стеноза на
външния слухов проход“.
Признато е за безспорно в отношенията между страните, а това се
установява още от констативния протокол за ПТП и от приложената на л.17
справка от Гаранционен фонд, че за управлявания от Ю. Д. А. лек автомобил с
** е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с период на покритие от 29.12.2021 г. до
28.12.2022 г., като застраховката е прекратена на 15.10.2022 г.
Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищеца на
15.11.2022 г., в която са описани като приложения констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и медицинска епикриза. Няма спор между страните и
се установява, че на ищеца е определено и изплатено застрахователно
обезщетение в размер 8 500 лв., в каквато връзка е приложеното на л.56
преводно нареждане.
По делото е прието заключение на комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, според което най-вероятният механизъм на
3
произшествието е следният: водачът Ю. А. е управлявал лек автомобил Опел
Корса с ** по платното за движение на ** в **. При преминаване през десен
завой на пътя, поради движение с технически несъобразена скорост спрямо
радиуса на завоя, под действие на центробежните сили, автомобилът е
напуснал платното за движение от ляво, след което се е ударил в крайпътно
дърво. Ударът е в предната лява част на автомобила. Произшествието е
настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя, при намалена видимост
на изкуствена светлина – автомобилни фарове, при движение през нощта.
Платното за движение има две ленти за срещуположно движение. В посоката
на движение на автомобила има пътен знак В26 – „забранено движение със
скорост по-висока от означената 40 км/ч“. Скоростта на л.а.Опел Корса е била
около 96 км/ч. Причина за произшествието от техническа гледна точка е това,
че автомобилът се е движел с технически несъобразена скорост спрямо
радиуса на десния завой на пътя, поради което е напуснал платното за
движение. Пострадалият Т. Н. е бил пътник на предна дясна седалка в
автомобила. Според медицинската документация на същия са причинени
фрактури на 7-мо, 8-мо, 9-то, 10-то, 11-то и 12-то ребро в ляво, а при
контролна пулмография е констатиран минимален хемоторакс (навлизане на
минимално количество кръв в плевралната кухина – според уточнения на
вещото лице в съдебно заседание). На ищеца е причинена и разкъсно-контузна
рана на лявото ухо с големина около 8 см с последваща болка, кървене и
временно заглъхване вследствие оток, травматични гранулации и изпълване с
кръв на външния слухов подход. Описаните травми са причинени от действие
на твърд-тъп предмет, чрез удар или притискане върху такъв и отговарят да са
получени при процесното пътно транспортно произшествие. Налице е
причинно-следствена връзка между преживяното ПТП и получените от ищеца
травматични увреждания. При множествената фрактура на ребра болката е
много силна и не намалява спонтанно, а е нужно да се вземат специализирани
мерки, в който случай болката е силна в първите 20-25 дни. Налице е и травма
на меките тъкани в съседство. Възстановителният период при констатираната
при ищеца гръдна травма е около 6-8 седмици, като понастоящем ищецът е
без субективни оплаквания. По отношение травмата на ухото
продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания е до
две седмици, като следоперативните болки са слаби в първите няколко дни и
постепенно са отзвучали. (В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
4
операцията, проведена при ищеца, е имала за цел зашиване на разкъсаната му
ушна мида.) Понастоящем не се установяват последици от нанесените на
ищеца травми. На мястото на разкъсно-контузната рана на ухото има слабо
забележим белег, няма намаление на слуха на лявото ухо. Ищецът няма
оплаквания, като за в бъдеще същият не би трябвало да търпи болки,
страдания и неудобства от получените увреждания. Няма данни за проведена
рехабилитация и няма нужда от такава. Автомобилът следва да е имал
предпазни колани на всички места. Използването на триточков предпазен
колан в превозното средство предотвратява тежки наранявания на главата и
изхвърляне от автомобила. Понесената от ищеца гръдна травма може да бъде
получена както при поставен, така и при непоставен обезопасителен колан.
Прието е заключение на допълнителна комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза, според която, освен горните увреждания по
ребрата и лявото ухо, ищецът е получил охлузвания на лицето и носа. Ако
същият е бил с правилно поставен предпазен колан при катастрофата, той би
получил счупване на ребрата вляво от 7-мо до 10-то, но не и на 11-то и 12-то
ребро, които са извън обсега на колана, а за останалите увреждания – по
лицето и лявото ухо не може да се намери обяснение. Съответно, всички
увреждания при ищеца биха могли да бъдат получени, ако същият при удара е
бил пътник на предна дясна седалка без поставен предпазен колан – тялото му
се е устрeмило напред, нагоре и наляво, при което са налице условия за
контакт между лицето и челното стъкло в горната част (така се обясняват
уврежданията в тази област). Има условия за контакт между лявата ушна мида
и конзолата на огледалото за обратно виждане, което обяснява разкъсно-
контузната рана в тази област. Има условия за контакт между лявата част на
гръдния кош с бордното табло и дясната периферия на волана, което обяснява
счупването на посочените ребра.
Разпитани са двама свидетели. От показанията им се установява, че
ищецът е бил в тежко състояние веднага след произшествието с болки и
наранявания по лицето, гърдите и ухото. В болницата бил три дни с
придружител, който да му помага да се придвижва. Заради счупените ребра
трудно дишал, ухото било сцепено и се наложила операция. Оплакванията от
болки в ребрата продължили около три месеца, а заради увреждането на ухото
известно време имал световъртеж. Три месеца бил предимно на легло у дома
си. Работел в един цех за месо преди катастрофата, сега пак там работел, но
5
му дали по-лека работа. В болнични бил един месец, два месеца след това – в
неплатен отпуск. След катастрофата се променил – избягвал да се среща с
приятели, както преди, дълго време избягвал да се качва в автомобил, станал
по-нервен заради болките, които чувствал. Останал му белег на ухото,
изписали му крем за мазане, който не помогнал да се заличи.
Прието е заключение на съдебно-психологична експертиза, според което
преживеният от ищеца стрес води до страхово-тревожни преживявания, които
за определен период от време (около 4 месеца) затрудняват ежедневното
функциониране, без да го дезадаптират трайно и цялостно по отношение на
професионалния и социален живот. Негативната симптоматика е намалявала с
времето, като ищецът понастоящем е обнадежден за бъдещето, демонстрира
добри годности за самообладание в трудни ситуации. Психично здрав е, без
нарушения в психичните сфери, включително в емоционално-волевата сфера.
Не се е наложило психиатрично лечение и психологично консултиране.
Ищецът не е приемал медикаментозна терапия за безсъние и/или лечение с
антидепресанти.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по
чл.496 КЗ (три месеца от предявяване на претенцията), откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е
бил сезиран извънсъдебно, но не е определил и изплатил обезщетение на
ищеца. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е
приключила без удовлетворителен за последния резултат, което прави прекия
иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка се констатира, че между
ответника и собственика на лек автомобил Опел Корса с ** е възникнало
валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на
6
който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят
и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. Съответно трети ползващи се от застраховката
лица са всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените
вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило
застрахователно събитие – възникнала е отговорност на водача на
застрахования автомобил за вреди, в резултат от причинено от същия
пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните
доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина
на прекия причинител. От събраните по делото доказателства – констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, писмени доказателства от досъдебно
производство и съдебно-техническа и медицинска експертиза, се установява
по неоспорим начин, че водачът на застрахования при ответника автомобил е
управлявал автомобила с превишена за населеното място скорост, която е била
ограничена и със съответен пътен знак (при ограничение на скоростта 40 км/ч
автомобилът се е движел със скорост 96 км/ч). Тази скорост, освен превишена,
е била и несъобразена с пътните условия в съответния пътен участък –
скоростта на автомобила е била несъответна спрямо радиуса на десния завой
на пътя, поради което автомобилът е напуснал платното за движение и е
последвал увреждащ удар в крайпътно дърво. Нарушени са били разпоредбите
на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата,
следователно поведението на прекия причинител на произшествието е било
противоправно. Вината на последния съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презумира, а
от доказателствата посочената презумпция не е оборена. Вредите, настъпили в
патримониума на ищеца, се установяват несъмнено от приетите писмени
доказателства, от приетите съдебни експертизи и от показанията на
7
свидетелите, които съдът кредитира като обективни, логични и
последователни. От първоначалната комплексна експертиза се установява, че
е налице и причинна връзка между произшествието и констатираните при
ищеца непосредствено след това травми, а в тази насока е и приетия по делото
констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Следователно, установяват
се всички предпоставки по чл.45 ЗЗД да се ангажира отговорността на прекия
причинител.
От горното следва, че обективните предпоставки на иска по чл.432 КЗ са
налице в конкретната хипотеза и същият иск се явява доказан по своето
основание.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.) Следва да се преценят вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на
ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът констатира, че в резултат от
деликта ищецът е преживял болка и страдание от причинените травми –
болките му са били интензивни в началото и сравнително бавно отшумяващи
заради счупените му ребра, които са причинила затруднени движения и
затруднено дишане. Според вещите лица по-силни болки ищецът е изпитвал в
период от около 20-25 дни. В тази насока е и приетият по делото болничен
лист, който удостоверява временна нетрудоспособност за период от месец.
Възстановяването при ищеца е протекло в рамките на 2-3 месеца, в които не е
ходел на работа и е ограничил социалните си контакти. Ищецът е преживял
оперативно лечение и неудобства от престоя си в болнично заведение и
прилаганото лечение. Преживял е социална изолация в рамките на горния
период от време. Понастоящем е изцяло възстановен, с изключение на лекия
белег от операцията на ухото. От приетата съдебно-психологична експертиза,
която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, се
установява, че същият е преживял и известни психо-емоционални травми –
8
напрегнатост, вътрешно притеснение, страхово-тревожни преживявания, в
каквато насока са и показанията на жената, с която живее съпружески,но без
това да е довело до болестен процес или по-продължително психично
страдание. Въз основа на така обсъденото, съдът намира, че справедливото
обезщетение за ищеца, съобразно доказаните по делото болки и други
морални вреди, които е претърпял, както и съобразно общоприетите критерии
за справедливост, съобразено и с обществено-икономическите условия за
живот в страната, се свежда до сумата 30 000 лв.
Възражението за съпричиняване, направено от ответника, съдът намира
за основателно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между противоправното поведение на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка ответникът инвокира
противоправно поведение на пострадалия, състоящо се в това, че последният е
пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан. Съгласно чл.137а,
ал.1 от Закона за движение по пътищата водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. Според приетите по делото две комплексни
експертизи процесното превозно средство е било снабдено с обезопасителни
колани на всички места в автомобила, в т.ч. на предна дясна седалка, където е
пътувал ищецът. Според допълнителната комплексна експертиза, всички
увреждания при ищеца биха могли да бъдат получени, ако същият при удара е
бил пътник на предна дясна седалка без поставен предпазен колан.
Същевременно, ако той бе пътувал с правилно поставен колан, за механизма
на получаване на част от уврежданията няма обяснение. Две от увредените
ребра са извън обсега на колана, а главата е възможно да извърши
махаловидно движение напред с амплитуда до около 30 см. Това разстояние
не е достатъчно, за да контактува с лице и с лява ушна мида в интериора.
Уврежданията на ищеца по лицето са обяснени от експертизата с контакта му
с челното стъкло на автомобила в горната част на стъклото, а уврежданията по
лявата ушна мида – с контакта между същата и конзолата на огледалото за
обратно виждане. Тези увреждания ищецът не би могъл да получи при
правилно поставен обезопасителен колан. Съответно счупванията на ребрата
му се обясняват с наличните условия за контакт на гръдния кош с бордното
табло и дясната периферия на волана, който контакт е получен в резултат от
9
това, че пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан. На база тези
разсъждения на вещите лица в допълнителната комплексна експертиза може
да се приеме, че възражението за това, че ищецът е пътувал в автомобила без
колан по времето, когато е настъпило произшествието, е доказано пълно и
главно, т.е. без съмнение. Следователно ищецът е нарушил нормата на
чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата и поведението му е
противоправно. Налице е причинна връзка между това поведение и част от
претърпените от ищеца травми (по две от ребрата, лицето и лявото ухо), тъй
като, както се каза по-горе, при поставен обезопасителен колан те не биха
възникнали. Размерът на конкретното съпричиняване съдът определя на 10 %
с оглед конкретните обстоятелства и причини за произшествието, както и с
оглед на това, че съпричиняването касае само част от преживените от ищеца
болки и страдания, и то тези от тях, които са преминали по-бързо и по-леко
(от нараняванията по лицето и ухото на същия). След приспадане на този
процент, горната сума следва да се редуцира до 27 000 лв., от които следва да
се приспадне и платеното извънсъдебно от застрахователя в размер 8 500 лв.
Така предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
се явява доказан и основателен до размер 18 500 лв., а за разликата до 30 000
лв. същият следва да се отхвърли.
Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. В ал.3 е казано, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Или според сега действащия КЗ
застрахователят отговаря за забавата на застрахования, но не от датата на
деликта, а от по-ранната от двете горепосочени дати. По делото няма данни
кога застрахованият е уведомил застрахователя за застрахователното събитие,
следователно лихва за забава в плащането на обезщетение за претендираните
неимуществени вреди се дължи от датата на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, което се установява да се е случило на
15.11.2022 г. Ето защо претендираната законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде присъдена, считано от 15.11.2022 г.
10
При този изход на спора и с оглед направените от двете страни искания,
всяка от тях има право на разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът е направил и претендира разноски за възнаграждения на вещи
лица, които са в общ размер 2 300 лв., както и за такса за съдебно
удостоверение в размер 5 лв., общо 2 305 лв. (Не се следват на страната
разноски за свидетел, на който не е изплащано възнаграждение.) От общия
размер на разноските по съразмерност на страната следва да се присъдят
1 421,42 лв. Претендира се от ищцовата страна адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 ЗА. Страната е представлявана от адвокат, на който не е
заплащано адвокатско възнаграждение. В тази хипотеза съгласно чл.38, ал.2
ЗА адвокатът има право на възнаграждение, ако насрещната страна е осъдена
на разноски. С оглед частичното уважаване на исковете, в полза на адв.Р. М. се
дължи адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 и §2а
от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер 2 478 лв. Същото следва да се присъди в тежест на
ответника.
Ищецът е освободен от държавна такса по делото, поради което по
силата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата 740 лв. –
държавна такса в размер 4 % от присъденото вземане, по сметка на ОС
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт.
Ответникът е заплатил възнаграждения за вещи лица в общ размер 2 300
лв., както и такси за удостоверения и справки в общ размер 25 лв. (Не се
следват на страната разноски за свидетел, на който не е изплащано
възнаграждение.) От тях съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция следва да му се присъди сумата 891,25 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г.М.Д.“ №1, да заплати на Т. С.
Н., ЕГН **********, от ***, сумата 18 500 лв. (осемнадесет хиляди и
петстотин лева), ведно със законна лихва от 15.11.2022 г. до окончателното
плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
11
пътнотранспортно произшествие, състояло се на 20.09.2022 г. в **, **,
причинено виновно при управление на лек автомобил Опел Корса с **, за
който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над горния размер до пълния предявен такъв от
30 000 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г.М.Д.“ №1, да заплати по
сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 740 лв.
(седемстотин и четиридесет лева) – държавна такса по т.д.№129/2023 г. по
описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г.М.Д.“ №1, да заплати на Т. С.
Н., ЕГН **********, от ***, сумата 1421,42 лв. (хиляда четиристотин
двадесет и един лева и 42 ст.) – деловодни разноски за производството по т.д.
№129/2023 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г.М.Д.“ №1, да заплати на
адвокат Р. И. М., САК, адрес на упражняване на дейността – **, сумата 2 478
лв. (две хиляди четиристотин седемдесет и осем лева) – адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за производството по т.д.
№129/2023 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА Т. С. Н., ЕГН **********, от ***, да заплати на „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Г.М.Д.“ №1, сумата 891,25 лв. (осемстотин
деветдесет и един лева и 25 ст.) – деловодни разноски за производството по
т.д.№129/2023 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12
13