Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 04.12.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ………… Александра Сергева ……… и в
присъствието на прокурора
………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 670 по описа за 2018год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 136/06.07.2018г. по гр.д. № 278/2018г. на ЛРС е отменена като незаконосъобразна
Заповед № 363 от 29.03.2018г. на
Началника на Затвора гр.Б., с която на М.Ц.Г. ***, ЕГН ********** е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка”.
Недоволни от решението са останали от ОЗ гр.Б., представляван от Началника
Ст. Комисар П. К. и чрез юрк.Н. У. го обжалват в законния срок. Твърдят, че
решението е неправилно, т.к. в противоречие с доказателствата по делото съдът е
приел, че е нарушена процедурата по налагане на дисциплинарно наказания
Забележка, че нарушението е извършено на среща на 14.07.2018г. в кабинета на
Началника на Затвора, на която са присъствали ищцата и двама свидетели, които
са представили докладни записки до Началника. Представили са писмени
доказателства с Отговора на ИМ, че законосъобразно е упражнена дисциплинарната
власт от Началника и няма нарушение по издавана на Заповедта.
Молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ЛРС изцяло и да
постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и
да потвърди Заповед № 363/29.03.2018г. на Началника на ОЗ гр.Б..
Въззиваемата М.Ц.Г. *** не подава отговор по жалбата, а в съдебно заседание
пред ПлОС изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението на ЛРС да
се потвърди.
Въззивният
съд като обсъди оплакванията на ОЗ гр.Б., прецени становищата на страните и
събраните по делото доказателства, включително представените пред настоящата
инстанция писмени доказателства, по реда на чл.235 ГПК, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е неоснователна.
Безспорно между страните е, че М.Ц.Г. работи при ответника на длъжност „технически
изпълнител” – втора категория.
Безспорно
по делото е и това се установява от представената Заповед № 363/29.03.2018г. на
Началника на ОЗ гр.Б. – заверено ксерокопие - л.4 от делото на ЛРС, че за
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.7 и т.8 КТ и на осн. чл.15 ал.1 и
чл.19 ал.4 ЗИНЗС – дава взаимно противоречиви сведения пред Началника на ОЗ гр.Б.
и пред свидетели, и пред Комисията по дисциплинарната проверка – на осн. чл.188
т.1 КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл.193 ал.1 КТ на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка”.
Спорни
по делото пред ЛРС, а и пред настоящата инстанция са въпросите законосъобразна
ли е издадената Заповед и следва ли да се отмени, а с това и да се отмени ли
наложеното наказание?
За
да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази събраните по делото
доказателства – писмените, представени пред ЛРС и показанията на свидетелите на
ищцата – В.Т.П., П.А.Д. и К.И.Р..
Съгласно чл.187 т.7 и т.8 КТ нарушения на трудовата дисциплина са неизпълнението на законните нареждания
на Работодателя, както и злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения.
За да постанови обжалваното решение ЛРС е приел, че няма каквито и да било
доказателства, установяващи какви именно правила на Етичния кодекс е нарушила
ищцата. Приел също така, че даването на обяснения при образувано дисциплинарно
производство срещу работник или служител не може да се тълкува в негова вреда,
още повече, че всеки по отношение на който има образувано такова производство
има право на защита, при която да изгради и изложи своята защитна теза, та дори
и тя да е в противоречие с вижданията и разбиранията за морал, етика и други
нравствени категории на извършващите проверката, като това в никакъв случай не
може да се тълкува във вреда на защитаващия се.
Намерил видно от мотивите на решението, че от поканата за даване на
обяснения в дисциплинарното производство /л.69 от делото на ЛРС/ и от
оспорената Заповед, в същите се твърди, че Комисията, извършваща проверката е
констатирала противоречия с устно дадени обяснения и описаното в докладна
записка, но по делото няма направено искане и не са разпитани свидетели, които
да установяват в какво именно се състоят тези устни обяснения, които да са в противоречие
с каквото и да било, и които от своя страна да са дотам съществени, че да водят
до реализиране на дисциплинарна отговорност на ищцата.
Приел също така, че в тежест на Работодателя е да докаже, че работникът е
извършил нарушенията, послужили за налагане на дисциплинарно наказание, но в
случая Работодателят не е ангажирал такива доказателства и Заповедта като
незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
Тези изводи се споделят от настоящата инстанция и при мотивиране на своето
решение ПлОС препраща към същите при условията на чл.272 ГПК.
Неоснователни
са оплакванията по жалбата за неправилност на решението – основното съображение,
че в процедура по даване на обяснения във връзка с дисциплинарно наказване на
служителя не може да се установява от тези негови обяснения друго дисциплинарно
нарушение, изискващо налагане на дисциплинарно наказание, защото при даване на
обясненията по реда на чл.193 КТ служителят упражнява правото си на защита в
производството по дисциплинарно наказване и може дори да откаже да даде
обяснения, като отказа не може да бъде разглеждан в негова вреда. Следователно
и противоречията на обясненията било с други данни от докладни записки, било с
други писмени обяснения на служителя, не могат да се обсъждат във вреда на
служителя от Работодателя, защото са дадени при упражняване на правото му на
защита.
Останалите
твърдения по въззивната жалба не водят до извод, че издадената Заповед за
наказание на ищцата е законосъобразна.
Затова
като е отменил Заповедта и наложеното с нея дисциплинарно наказание „Забележка ”,
ЛРС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се
потвърди.
Съгласно
чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнася и по искането за разноски, но в случая няма такива искания
от която и да било от страните.
При горните съображения и на основание чл.272 ГПК Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 136 от 06.07.2018г. на Районен съд гр.Л., постановено
по гр.д. № 278/2018г. по описа на ЛРС, като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.