Номер 13904.11.2020 г.Град Асеновград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – АсеновградТрети наказателен състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
Секретар:Мария И. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20205310200720 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №36-0000514/26.08.2020г., издадено от Т.Т.Н-старши
инспектор в ОО „АА” гр.Пловдив, определен със Заповед № 1320/10.08.2020г. от
Заместник изпълнителния директор на ИА „АА“ да изпълнява служебните задължения
на длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47,
ал.2 от ЗАНН, оправомощен със Заповед на МТИТС, с което на Д. Ф. Х. , с
ЕГН********** от гр. Асеновград, ул. „Иван Вазов“ №1, ет.6, ап.7 на основание чл.53
от ЗАНН и чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева /, за
нарушение по чл.9, ал.5 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ.
Жалбоподателят Д. Ф. Х. не се явява лично по делото. Чрез изразеното в
депозираната жалба, оспорва изцяло вмененото нарушение, като по същество счита, че
обжалваното НП следва да се отмени, като незаконосъобразно, неправилно и издадено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Сходно становище изразява адв. И.К., който се явява в съдебно заседание в
качество на повереник на жалбоподателя. Освен посочените в жалбата основания за
отмяна на обжалваното НП, счита, че нарушението се явява и маловажно такова.
Административно наказващия орган ОО „АА” гр.Пловдив не изпращат
представител. От съдържанието на изпратеното писмено становище се установява, че
1
според АНО жалбата се явява неоснователна, поради което не следва да се уважава, а
обжалваното НП да се потвърди изцяло.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
На 17.08.2020г. около 13.10 часа, на Автогарата в гр. Асеновград, е била
извършена проверка от инспектори в ОО „АА” гр.Пловдив, на току що пристигнал
автобус марка „Волво Б7Р“ с ДК№ РВ 3022 ТА. От слизащите от автобуса пътници и
от закрепената отпред табела, проверяващите заключили, че с автобуса се извършва
обществен превоз на пътници, по редовно автобусна линия Пловдив-Асеновград. В
хода на проверката,техните констатации се потвърдили, като се установило, че
автобуса е собственост на „АС-БУС“ ЕООД и се управлява от водача Д. Ф. Х. от гр.
Асеновград. При поискване водачът представил маршрутно разписание № 010105 и
пътен лист № 689082/17.08.2020г., но не могъл да представи извлечение от графика за
дежурствата. Предвид дължината на обслужваната линия, а именно това, че
разстоянието е до 50км. проверяващите счели, че е налице нарушение по чл.9, ал.5 от
Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ, за което съставили АУАН №275948/17.08.2020г.
Въз основа на така съставения АУАН, въпреки депозираните възражение и документи
от водачът, по късно било издадено и обжалваното НП.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателства и събраните гласни такива в лицето на разпитания като
свидетел, явяващ се и актосъставител- К.С.К..
Съдът намира подадената жалба от страна на Д. Ф. Х. за процесуално
допустима, а разгледана по същество, ведно с направените от повереника възражения
изцяло за неоснователна.
Безспорно по делото се установи това, че на 17.08.2020г. около 13.10 часа, в
района на Автогарата в гр. Асеновград, жалбоподателя Х. е управлявал автобус марка
„Волво Б7Р“ с ДК№ РВ 3022 ТА. Безспорно е установено и това, че с управляваното
МПС, се е извършвал превоз на пътници по редовна автобусна линия от гр. Пловдив до
гр. Асеновград. За водача и извършения от него обществен превоз на пътници в пълна
степен важат правилата, задълженията и нормите разписани в ЗАвПр и Наредба №Н-3
от 07.04.2009г. на МТ.за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на
Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014
г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006
на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
2
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите
мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета. В действителност в съставения АУАН и издаденото НП
не е изписано пълното наименование на тази Наредба. Предвид липсата на възражения
в тази насока при тяхното връчване обаче, то следва извода, че нарушителя е бил
наясно в пълна степен, какво нарушение му се вменява и кой нормативен акт.
Направеното в тази насока възражение се явява неоснователно. Безспорно по делото се
установи, че хода на извършената на 17.08.2020г. проверка, водачът Халил не е
изпълнил задължението си да представи на проверяващите поисканото от тях заверено
извлечение от графика за работа. Това е и състава на нарушението което е вменено на
нарушителя, а именно по чл.9, ал.5 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ. В този
смисъл съдът намира, че нарушението посочено в АУАН и НП е налице. Безспорно е
по делото е установено и това, че на 20.08.2020г. водачът все пак е представил набор от
работни графици и пътни листи, но те касаят периода от 02.07.2020г. до 29.07.2020г.
като не опровергават установеното в хода на проверката нарушение. Действително към
жалбата против обжалваното НП, има приложени като писмени доказателства друг
набор от работници графици, за периода от 17.07.2020г. до 17.09.2020г. изготвени от
„М.Стойчева“ и заверени с печат на ЕТ „ Стойчев и Син“ Пловдив. Измежду тези
графици е наличен и работен график от 17.08.2020г. за Д.Х., като водач в ЕТ „Стойчев
и Син“ Пловдив. Внимателния анализ на тези графици, предвид момента на тяхното
представяне по административнонаказателната преписка, даде основание на съда да не
кредитира същите, тъй те явно са съставени на един по-късен етап. Причина за това
решение на съда е очевидното разминаване във външната форма между
некредитираните графици и тези представени към жалбата против АУАН-а, постъпила
на 20.08.2020г. Ако хипотетично се приеме, че всички така представени, по различно
време, графици са достоверни, то е видно от графиците, че по отношение на водача
Д.Х. за периода 17.07.2020г. до 29.07.2020г. за всеки един негов работен ден, са били в
наличност по два графика, което е абсурд. Предвид и което съдът не кредитира,
представените към жалбата работници графици и в частност този с дата от 17.08.2020г.
В действителност в показанията си актосъставителя заяви, че след съставяне на АУАН
е разбрал, че нарушителят по-късно е представил поисканите му документи, но същия
на практика, не знае какво точно е представил водачът. Към представените на
20.08.2020г. графици от Д. Ф. Х. липсва такъв за работата му от 17.08.2020г.
Направеното възражение в жалбата в тази насока, съдът намира за неоснователно.
Дори в писменото си „заявление жалба“ от 20.08.2020г. Д. Ф. Х. не твърди, че
представя работен график за 17.08.2020г. В цитирания документ той е посочил, че
3
представя работни графици и пътни листи за периода от 02.07.2020г. до 29.07.2020г.
Правилно е решението на актосъставителя да квалифицира нарушението по чл.9, ал.5
от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ. Направеното възражение, че действията на
водачът не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 и същият не е бил длъжен
да носи график за дежурствата, се явява също неоснователно и следва да се остави без
уважение. В действителност от текста на чл.2, §1, б.“б“ от Регламент 561/2006г. става
ясно, че настоящият регламент се прилага към автомобилен превоз на пътници с
превозни средства, които са конструирани или трайно адаптирани за превоз на повече
от девет лица, включително водача, и са предназначени за тази цел. Само по себе си
това обстоятелство, би изключило задължението по чл.9, ал.5 от Наредбата на водача
да носи график за работа и съответно административнонаказателната му отговорност.
Това би било така, ако не се съобрази и текста на чл.3, б.“а“ от Регламент 561/2006г. от
който става ясно, че „Регламента не се прилага към автомобилен превоз с превозни
средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не
надвишава 50 километра“.Доколкото по делото е безспорно е установено, че с
управлявания от водача Халил автобус, е извършван превоз на пътници по редовна
линия между гр.Пловдив и гр. Асеновград, която не надхвърля общо 50 километра, то
следва и извода, че регламента не следва да се прилага. Следователно спрямо водачът е
било налице задължението да носи график за работа, който да представи при поискване
от контролните органи.
Внимателната преценка на съставените АУАН и НП дават основание на съда да
заключи, че същите отговарят на изискваният на ЗАНН, като при тяхното съставяне не
са били допуснати нарушения на процесуалните правила довели да ограничаване
правата на нарушителя.
В случая санкцията е наложена на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, който
предвижда, да се наложи глоба размер на 2000 лв. при първо нарушение на „Водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз
на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му“. Съдът намира, че при определянето на размера
на наказанието АНО, се е съобразил с всички обстоятелства по делото и е наложил
съответното такова, като за него не е имало възможност за определяне на нещо по
различно. При определяне размера на наказанието, АНО е изложил и мотиви относно
приложението на чл.28, от ЗАНН, като счел, че нарушението не се явява маловажно.
Преценяйки всички обстоятелства по делото съдът намира, че констатираното
нарушение не се отличава с някакви особености от останалите нарушения от този вид,
4
като няма как същото да се квалифицира, ката маловажно. Предвид представените от
нарушителя на 20.08.2020г. писмени доказателства, от които се установява, че на
практика от 01.08.2020г. до деня на проверката, водачът е извършвал обществен превоз
по редовната автобусна линия без налични работни графици, то е ясно, че действията
Д. Ф. Х. няма как да бъдат оправдани.
Твърдението направено в жалбата, че е налице разминаване между вмененото
нарушение и текста на наказателната разпоредба по която е било определено
наказанието, също се явява неоснователно и следва да се отхвърли. В действителност
по делото се установи, че на 17.08.2020г., водачът не могъл представи поискания му от
проверяващите работен график. Правилно и законосъобразно се явява решението на
актосъставителя, в деня на проверката да състави АУАН-а в който нарушението е било
квалифицирано по чл.9, ал.5 от Наредба №Н-3. На нарушителя обаче е била дадена
възможност, да обори констатациите на акта, като допълнително представи писмени
доказателства, че все пак изискуемия график и бил издаден, но в момента на
проверката, той не е бил наличен у водача. Това обаче, както се установи по делото не
е било направено от него. Съобразно събраните по делото доказателства, АНО е
констатирал, че водачът не само, че не носи работния график, но и такъв не е бил
издаден в деня на проверката. Това се установява от мотивите изложени в обжалваното
НП. Макар и да е налице известна неточност в акта, предвид липсата на изискуемия
работен график, то все пак АНО се е възползвал от правото си по чл.53, ал.2 от ЗАНН
да издаде НП, което по съдържание няма как да се различава от съставения АУАН
Съгласно, този текст „Наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина“. В този смисъл правилно
се явява и решението на АНО, да определи наказанието по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр,
която се прилага спрямо водачи, управляващи без издаден документ изискуем по
Наредба Н-3.
Обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде
потвърдено изцяло.Съобразно решението на съда, направеното искане от страна на
повереника за присъждане на разноски се явява неоснователно и следва да се остави
без уважение.
Предвид и което,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №36-0000514/26.08.2020г., издадено от Т.Т.Н-старши
5
инспектор в ОО „АА” гр.Пловдив, определен със Заповед № 1320/10.08.2020г. от
Заместник изпълнителния директор на ИА „АА“ да изпълнява служебните задължения
на длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47,
ал.2 от ЗАНН, оправомощен със Заповед на МТИТС, с което на Д. Ф. Х. , с
ЕГН********** от гр. Асеновград, ул. „Иван Вазов“ №1, ет.6, ап.7 на основание чл.53
от ЗАНН и чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева /, за
нарушение по чл.9, ал.5 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6