Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

12.10.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

29.09

Година

2021

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

100

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Х.А.М. от ***, против Решение № 260136/21.05.2021 г., постановено по АНД № 156/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в частта му, с която е Наказателно постановление № 20-1300-001386/27.08.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, в частта по т. 1, с която на Х.А.М. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, за това, че на 08.08.2020 г. на път ***, км.***, в посока към гр.Кърджали, при управление на товарен автомобил „БМВ“ с рег. № ***, движейки се с несъобразена скорост с релефа на местността, на десен завой, губи контрол над автомобила, излиза вдясно от пътното платно по посока на движение си и се блъска в метален предупредителен пътен знак, при което настъпва ПТП с материални щети.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със събраните доказателства.

В тази връзка сочи, че изводите на първоинстанционния съд за установеност на вмененото нарушение не почивали на нито едно от релевантните по делото доказателства. Неясно било въз основа на какво е прието, че е налице движение с несъобразена скорост. Липсвало измерване на спирачния път на автомобила и засичане на скоростта му.

На следващо място не било конкретизирано, с кои условия не се е бил съобразил жалбоподателят. Изцяло бланкетни били изложените съображения, че водачът не се бил съобразил с пътните условия и интензивността на движението.

Отделно от горното счита, че мотивите на обжалваното решение не кореспондирали с мотивите на НП.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 260136/21.05.2021 г., постановено по АНД № 156/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в обжалваната му част, след което да отмени наказателното постановление и присъди деловодни разноски.

В съдебно заседание не се явява не се представлява. От пълномощника адв.Б. е постъпила молба, в която поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация – Началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е изменил Наказателно постановление № 20-1300-001386/27.08.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с което на Х.А.М. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП – по. т. 1, наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – по т. 2, като е потвърдил НП в частта му по т. 1 и е отменил НП в частта по т. 2. С решението е осъден жалбоподателят да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По отношение на вмененото нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съдът е посочил, че деянието е описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. АУАН бил предявен надлежно на нарушителя и подписан от него. Налице било съответствие между словесната част на описаното в акта и наказателното постановление нарушение, с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Х.А.М. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП/в частта му по т.1/ нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съд споделя доводите на първоинстанционния съд в частта им относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставянето и връчването на АУАН и НП, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на районния съд в тази им част.

По отношение на въведените в касационната жалба доводи, настоящият съдебен състав намира, че следва да изложи следните съображения:

В обстоятелствената част на акта за нарушение и атакуваното наказателно постановление е изложено словесно описание на извършеното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и датата и мястото на осъществяването му, описано като: „на 08.08.2020 г. на път ***, км.***, в посока към гр.Кърджали, при управление на товарен автомобил „БМВ“ с рег. № ***, движейки се с несъобразена скорост с релефа на местността, на десен завой, губи контрол над автомобила, излиза вдясно от пътното платно по посока на движение си и се блъска в метален предупредителен пътен знак, при което настъпва ПТП с материални щети“, с което са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 4 и 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, с което АНО е изпълнил задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

С други думи липсва каквото и да е съмнение относно това, какво конкретно нарушение е извършил Х.М., къде е осъществено деянието, в какво се състои изпълнителното деяние и за какво му е наложено административно наказание.

В този смисъл неоснователни са доводите за неяснота относно това, как е прието, че касаторът се е движел с несъобразена скорост без да е извършеното измерване на спирачния път и засичане на скоростта. В нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП са изброени факторите, с които следва да се съобразява всеки водач на МПС, за да може да спре пред всяка предвидима опасност на пътя и предотврати настъпването на ПТП. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели и приложеният снимков материал, на релевантната дата и място, М. е загубил контрол над управляваното от него МПС, при което е излязъл извън пътното платно и се е блъснал в метален предупредителен знак, събаряйки същият. Липсва каквото и да е съмнение, че в конкретния случай, вследствие на поведението на касатора е настъпило ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.  Произшествието е настъпило при навлизането на МПС в десен завой, като видно от находящите се в административнонаказателната преписка писмени обяснения на Х.А.М. от 08.08.2020 г., същият е заявил, че е загубил контрол над автомобила и се ударил в пътен знак. Като причина за това е посочил, че не бил управлявал автомобил с автоматична скоростна кутия.

При така съществуващите доказателства и при липсата на съобщени от жалбоподателя данни за настъпването на внезапни и непредвидими препятствия на пътното платно, техническа неизправност на автомобил, поведение на друг участник в движението или състояние на водача, правилно и обоснова е възприета като причината за настъпилото произшествие, несъобразена с релефа на местността скорост на МПС. Безспорно в мотивите на обжалвания акт е посочено, че ПТП е настъпило вследствие на несъобразена скорост с условията на движението по пътното платно, респ. не е спазил изискването да избере скорост на движение, съобразена с пътната обстановка и интензитета на движение. Това обаче по никакъв начин не обоснова извода за незаконосъобразност на решението на районния съд. Очевидно е, че както съда, така и контролните органи са възприели една единствена причина за настъпването на ПТП, а именно:  скоростта, с която се е движел управляваният от Х.М. автомобил, не е била съобразена с намиращият се на процесното място десен завой, възприет от жалбоподателя, който вместо да намали скоростта си, е продължил движението си без използване на спирачната система на автомобила, поради което е изгубил контрол над МПС, вследствие на което е напуснал пътното платно и се е блъснал в поставения извън него предупредителен знак, от което са настъпили щети по автомобила.

За съставомерността на нарушението по  чл. 20, ал. 2 от ЗДвП не е необходимо в акта за нарушение и наказателното постановление да бъде посочена точно скоростта на движение, с която се е движело превозното средство при настъпването на ППТ. Съставът по посочената разпоредба не изисква това, както вече бе посочено по-горе, като в случая е очевидно, че при настъпването на ПТП скоростта не е била съобразена с навлизането в десен завой, поради което жалбоподателят не е бил в състояние да удържи автомобила в границите на пътното платно и е излязъл извън него. На Х.М. не е вменено нарушение за управление с превишена над допустимата за пътния участък скорост, респ. нарушение по чл. 21 от ЗДвП, което да изисква описание на конкретната скорост и как е била установена тя. Наличният на мястото десен завой е предвидимо обстоятелство, надлежно възприето от жалбоподателя, поради което същият е бил длъжен да съобрази скоростта на управляваното от нето МПС с този факт и предотврати настъпването на ПТП. В случая не е налице внезапно възникнала, непредсказуема и извън контрола на водача, ситуация.

Следва да се отбележи, че несъобразената скорост в хипотезата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП може да се определи вследствие на наличието на различни  обстоятелства, обосноваващи извода, че нейната величина е несъответстваща на конкретните пътни условия. Едно от тях е и липсата на спирачен път, респ. липсата на спирачни следи непосредствено преди и по време на настъпването на произшествието, което взето в съвкупност със съответния пътен участък, какъвто е и настоящият случай, независимо от липсата на конкретни данни за величината на скоростта на МПС, е достатъчно основание да се приеме, че е налице несъответствие между скоростта и възможността безопасно да се управлява.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон/какъвто е и процесният АУАН/имат доказателствена сила до доказване на противното, респ. акта за установяване на административно нарушение като официален свидетелстващ документ се ползва с формална доказателствена сила, относно описаните в него обстоятелства относно осъществяване на изпълнителното деяние на съответното административно деяние, обвързваща съда до оборването й по надлежния ред, което в случая не осъществено от жалбоподателя в проведеното производство пред Районен съд – Кърджали по обжалване на наказателно постановление.

В хода на образуваните съдебни производства от страна на пълномощникът на жалбоподателя са въведени единствено бланкетни доводи за незаконосъобразност, като нито пред въззивната инстанция, нито пред касационния съд от страна на М. и неговия процесуален представител са посочени и представени каквито и да са доказателства, които да опровергават отразените в АУАН факти и обстоятелства, относно нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Предвид горното, касационната инстанция намира, че административното нарушение се явява доказано по несъмнен начин, поради което изложените в тази връзка мотиви от районния съд са обосновани и съответни на приобщените в производството доказателства.

Конкретното административно нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка, независимо, че от ПТП са настъпили единствено щети по автомобила, без наранявания на лица, то липсват релевантни доказателства, които да разкриват обществена опасност, отличаваща се с по-ниска или незначителна степен от тази на административни деяния от същия вид.

В заключение, правилно и в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, районният съд е присъдил в полза на ОДМВР - Кърджали разноски в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с изхода на делото, осъщественото процесуално представителство и надлежно релевираното искане за това от юрисконсулт М. П.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на Х.А.М. от ***, за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

По делото не е заявено надлежно искане от ответника по касация за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260136/21.05.2021 г., постановено по АНД № 156/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.