Р Е Ш Е
Н И Е № 422
04.05.2020 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично
заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО
МИНЕВ
гр. дело № 1038 по описа за 2019 година.
В исковата молба на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД със
седалище гр.София се твърди, че по силата на сключен на 18.08.2015г. договор за
финансови услуги от разстояние, с № **********, „4финанс“ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“, предоставило на В.В.В.
кредит в размер на 200лв., с падеж 17.09.2015г. Освен тази сума, жената дължала
по него и договорна лихва в размер 6.73лв. и такса за експресно разглеждане в
размер 31.27лв., тъй като заявила и такава услуга.
На двадесети същия месец В. заявила
искане за отпускане на още 150лв., като отново заявила и услуга експресно
разглеждане на искането. То било удовлетворено, в резултат на което предходния
договор се считал изменен с пописването на нов, по силата на който ответницата
се задължила да върне сума в общ размер 415.30лв., от които 11.44лв. договорна
лихва и 53.86лв. - такса за експресно разглеждане
На 26.08.2015г. В. заявила искане за
отпускане на още 100лв. и отново заявила услугата експресно разглеждане на
заявката. Така задължението й вече възлязло на 531.10лв., от които главница в
размер 450лв.; 13.90лв.- договорна лихва и 67.20лв.- такса за експресно
разглеждане.
Твърди се, че и на 29.08.2015г. тя
отправила заявка за кредит- този път в размер 50лв., която отново била
удовлетворена. По този начин договора отново бил изменен, а задължението й
станало 589.71лв., от които главница 500лв.; 14.95лв.- договорна лихва за
ползването на кредита и 74.75лв.- такса за експресно разглеждане.
Ищецът твърди, че е предоставил горните
суми чрез парични преводи посредством „Изипей“АД, но въпреки настъпилия падеж
жената не заплатила дължимото. По тази причина и на основание т.13.3 от Общите
си условия, „4финанс“ЕООД/Вивус/
започнало да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на
наказателна лихвен процент над договорния лихвен процент за периода на
забавата. Освен това, дружеството-кредитор изпратило на В. последователно три
напомнителни писма, съдържащи информация за задълженията, но плащане тя отново
не извършила. Така към всичките й задължения били отнесени и три такси от по
10лв. за всяко писмо, дължими на основание чл.13.5 от ОУ.
На 01.02.2018г. „4финанс“ЕООД сключило с
търговското дружество „Кредитреформ България“ договор за цесия, по силата на
който му прехвърлило вземанията си по цитирания по-горе договор № **********,
които към него момент били в общ размер 1 177.31лв., от които: главница от
500лв.; договорна лихва 14.96лв.; такса за експресно разглеждане- 24.75лв.;
наказателна лихва за периода 18.09.2015г.- 31.01.2018г. в размер 607.60лв. и
30лв.- такси за трите писма.
При това положение цесионера предявява
иск съда с решение да осъди В.В. да му заплати главницата, ведно със законната
лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба, както и
наказателната лихва. Претендира и разноски, а също и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответницата не депозира писмен отговор,
въпреки че съда й връчи препис от исковата молба. Тя и не се яви, а и не
изпрати процесуален представител, на проведеното съдебно заседание. В него
ищеца поддържа, чрез писмено становище, исковете.
След като
анализира събраните по делото доказателства, съда приема за установено от
фактическа страна следното:
В подкрепа на твърденията си в исковата молба, че
през м.08.2015г. между търговското дружество „4финанс“ЕООД и ответницата са
били сключени четири договора и са й били отпускани на четири пъти кредити,
чийто общ размер е 500лв., ищеца представи множество приложения на исковата
молба. Съдът ги приобщи към доказателствения по делото материал и ще ги
кредитира макар те да представляват частни документи, които не носят ничии
подписи- нито на страните по делото, нито пък на договарящи страни. Липсата на
подписи е логична предвид твърдяното в исковата молба естество за начина на
сключване на договорите. Те, при доводи, които съда ще посочи по-долу в
решението си, са електронни документи и предоставена от разстояние финансова
услуга. Представени са от ищеца на хартиен носител-разпечатка, в заверен от
него препис, с което е спазено изискването на чл.184 ал.1 от ГПК. Тъй като
документите не бяха оспорени от ответната страна, нито пък тя поиска
представянето им във вида електронен документ, съда счита, че ищеца е спазил
изискваната от процесуалния закон форма за представяне на документ и договорите
представляват част от доказателствения по делото материал. Поради това и
предвид процесуалното поведение на ответницата, която не оспори твърденията в
исковата молба, съда приема, че през
м.август 2015г. между „4финанс“ЕООД и нея са били сключени четири договора, с №
**********, съотв. на 18-ти, 20-ти, 26-ти и 28-ми, които представляват листи №№
4,5,6 и 7 от материалите по делото, за предоставянето в заем първоначално на
200лв., след това още 150лв., 100лв. и накрая- 50лв. Т.е. общо 500лв.
Освен от клаузите по тях, страните по договорите са обвързани
и от Общите условия на кредитора, които също са част от доказателствения по
делото материал- листи №№ 8-20вкл. от делото. Съгласно чл.13.3. /а/ от същите,
при допусната от кредитополучателя забава в плащането, кредитора има право да
начислява наказателна лихва.
При горните разсъждения- за спазена от ищеца форма за
представяне на електронен документ и липсата на оспорване от ответницата на
твърдяните от ищеца факти, вкл. и за това, че тя е получила от „4финанс“
паричните суми по договора, чрез „Изи пей”, съда кредитира и разписките,
представляващи листи №№ 21,22,23 и 24 от делото, като самите те са с №№ 2000000087925408
от 18.08.2015г.; 2000000088045590 от 20.08.15г.; 2000000088362908 от 26.08.15г.
и 2000000088529297 от 29.08.15г. Предвид
съдържащата се в тях информация за кредитополучателя- три имена и единен
граждански номер; посочването номера на договора, по който се извършва превода,
както и факта, че в договора за кредит е постигнато съгласие сумата да бъде
предадена точно по този начин –чрез „Изи Пей”, по конкретно посочена сметка, както
и предвид пасивното процесуално поведение на ответницата, в т.ч. че тя не
оспори нито разписките като документи, нито пък ищцовите твърдения в исковата
молба, съда приема, че записаната във всяка разписка сума е била преведена на В..
На 01.02.2018г. „Кредитреформ България“ЕООД е
изкупило, по силата на договор № BGF -2018-005,
от „4финанс“ЕООД вземания на последното по договори за кредит, като от
извадката, представляваща листи №№ 7,8 и 9 от делото, съда приема, че сред тях
е и това от В.В. по процесните договори- позиция № 671 / в която като дължими
от нея са посочени: главница- кредит в размер 500лв.; 14.96лв.- договорна лихва; 24.75-такси за
експресно разглеждане; 30лв.- други такси и 607.60лв.- наказателни лихви.
С пълномощно, с нотариална заверка на подписа,
извършена на 02.02.2018г., „4финанс“ЕООД упълномощава „Кредитреформ
България“ЕООД да уведомява длъжниците на първото от тях за цесията. Такова,
предназначено за ответника В.В., е част от доказателствата по делото – л.№ 32.
Видно от обратната разписка към него- л.33, писмото е върнато на подателя като
непотърсено от адресата.
При така установената фактическа обстановка съда прави
следните правни изводи:
Предявени са, в обективно и кумулативно съединяване,
осъдителни оценяеми искове, за парични вземания. Първото от тях, т.е. главния
иск, е за сумата 500лв., представляваща предоставени на ответника парични заеми,
а втория е за договорно предвидена- в Общите условия на „4финанс“ЕООД,
наказателна лихва.
Водещият иск според съда е основателен, защото:
Твърдяните и претендирани от ищеца права, предмет на
делото, се черпят от фактически състав, като сред част от фактите са два
договора- първият е онзи, по силата на който ответника е получил парична сума в
заем, а втория- договора, чрез който ищеца по делото е придобил правата
срещу ответника, възникнали в следствие
първия. Вторият договор е за цесия- двустранна сделка, по силата на която „Кредитреформ България“ изкупува вземания на
„4финанс“ЕООД, които то като кредитор има от физически лица.
Предвид твърдяните в исковата молба факти за правата
и задълженията на страните по договора/ите, по който праводателя на ищеца е бил
кредитор, то той е такъв за заем. Предвид твърдяни в исковата молба факти за
начина по който ответника и праводателя на ищеца са достигнали до сключването
му, съда намира, че в случая може да се прецени, че е била предоставена
финансова услуга от разстояние и по тази причина приложим е и специалния за
този вид специфични, но намиращи все по-широко приложение, дейности- Закона за
предоставянето на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно чл.6 от
същия, такъв договор е всеки договор, сключен между доставчик и потребител,
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние- едно или повече. Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПФУР, финансова
услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, ... , както и предоставяне
на платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя- т.2 от
§1 от ДР.
При това положени е логично на представените с
исковата молба хартиени носители на договор за кредит, да не фигурират
саморъчно изписани подписи /поставени парафи/. Ето защо следва да се прецени в
случая, че от ангажираните от ищеца доказателства се установи, че през м.08.2015г.
е бил сключен договор за кредит, страни по който са дружеството „4финанс“ като
кредитор и В.В. като кредитополучател. Доказано бе също, че по искане на жената
й е предоставена сума в размер на 200лв., като е предвидено тя да бъде върната
в срок от 30дни. Доказано бе, че в
близки следващи дни на В. са предоставяни допълнителни заеми- съотв. 150лв.,
100лв. и 50лв., като по този начин общия размер на заема е възлязъл на 500лв. Това
– предоставянето на допълнителни суми, при вече сключен договор, както и
достигнатия сумарен размер, са договорно предвидени възможности- разписани в
Общите условия на дружеството –кредитор /началната им част, а също и чл.8/,
които са неразделна част от договора за кредит, съгласно съдържанието на
последния /съгласно изричния текст в този смисъл, следващ графичната/таблична
част/. Падежът на всяко следващо задължение е също 30дни за всяко отделно.
Очевидно е, че падежа на всяко отдавна, преди няколко
години, е настъпил, но ответника не е изпълнил задължението си- по чл.240 ал.1
от ЗЗД. Този, последния, извод съда прави, защото от В. не бяха ангажирани
доказателства да е осъществила какви да е престации. Това, при искове като
настоящия, е в доказателствената тежест на ответника, а при пасивно негово
процесуално поведение следва напълно резонния извод, че изпълнение липсва. С
това за ищеца-кредитор се е активирала хипотезата на чл.79 ал.1 от ЗЗД- да
поиска от ответника изпълнение. По тази причина съда ще уважи първия иск; при
това ще уважи и искането да присъди сумата заедно със законната лихва, считано
от момента на депозиране на исковата молба. Така е, защото отдавна в правните
теория и практика е прието, че исковата молба кани към изпълнение, а също толкова
ясно е, че тази лихва представлява обезщетение за вредите, които кредитора
търпи от забавата на длъжника си.
Със сходни аргументи следва да се уважи и втория иск-
ответника не е изпълнила задължението си; с това
е изпаднала в забава, а тя пък активира
санкционни за нея последици, в т.ч. договорно
предвидена- начисляването от кредитора на наказателна лихва- на основание
т.13.3.а от ОУ на „4финанс“ЕООД.
Трябва да се коментира, че ищеца признава, че
уведомлението му до В. за станалата цесия не е достигнало до нея, тъй като
писмовната пратка е върната като непотърсена. Въпреки това съда счита, че в
случая това уведомление е редовно връчено и то е извършено при връчването от
съда на ответницата на преписи от исковата молба и приложенията й, сред които е
и то, а в текста на исковата молба се съдържа нарочно искане в този смисъл. Безпротиворечива е наложилата се съдебна
практика, че е достатъчно връчването на уведомление за цесия да стане и
при/чрез връчването, което съда извършва по вече започнало гражданско дело.
Разбира се, друг е въпроса дали и как точно се отразява върху задължението на
кредитополучателя, съответно необходимостта той да изпълни, невръчването на
съобщение за цесия.
В случая съобщението е изпратено от цесионера, но
това той е извършил въз основа на изрично упълномощаване за такова действие от
цедента, което налага да се счита за
редовно осъществено.
С оглед изхода на делото, ответницата дължи на ищеца сторените от последния разноски по
делото, при това в пълен размер- чл.78 ал.1 от ГПК. Той в случая е 115лв., в
т.ч: 100лв.- заплатена държавна такса за образуването на делото и 15лв.- д.т.
за частна жалба. В списъкът си по чл.80 от ГПК процесуалния представител на
ищеца посочва 25лв. като размер на второто по вид от тези вземания. Вземането
на ищеца обаче е в размер 15лв., тъй като толкова е предвидено в Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Първоначално внесената
от него сума за д.т. за частната му жалба -10лв., не е ползвана по делото и по
тази причина отговорността за нея не може да се възложи върху ответницата.
Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Той има право на такова, съгласно чл.78 ал.8 от ГПК, защото е юридическо лице и
в настоящото дело бе представляван от юрисконсулт. Посоченият в списъка размер
на същото -100лв., е законово съобразен и поради това ще бъде присъден.
При горните аргументи, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА В.В.В. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, със седалище гр. София и адрес на управление на дейността: ул. ”Шандор
Петьофи” № 10 и ЕИК: ********* сумата 500лв. /петстотин лева/,
представляваща главница по сключен между жената,
като кредитополучател и „4финанс“ЕООД с ЕИК *********, като кредитор, Договор
за кредит № **********/ 18.08.2015г. и допълнителни заеми от 20.08.2015г.,
26.08.2015г. и 28.08.2015г.
Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от
13.09.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.В.В. с ЕГН ********** да
заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: ********* сумата 607.60лв.
/шестстотин и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща наказателна лихва,
начислена за периода 18.09.2015г.- 31.01.2018г., върху главницата, дължима по
сключения между жената, като кредитополучател и
„4финанс“ЕООД с ЕИК *********, като кредитор, Договор за кредит №**********/
18.08.2015г. и допълнителни заеми от 20.08.2015г., 26.08.2015г. и 28.08.2015г.
Титуляр на горните две парични вземания е
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: *********, тъй като ги е изкупило, с
договор за цесия, от „4финанс“ЕООД с ЕИК *********.
ОСЪЖДА В.В.В. с ЕГН ********** да
заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД с ЕИК: *********, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, разноски по делото в размер
115 лв. /сто и петнадесет
лева/.
ОСЪЖДА В.В.В. с ЕГН ********** да
заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД с ЕИК: *********, на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК, юрисконсултско
възнаграждение в размер 100 лв.
/сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния
начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба,
която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде
връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: