ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4
гр. Пловдив , 19.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана И. Изева
Членове:Радостина А. Стефанова
Светлана А. Станева
като разгледа докладваното от Светлана И. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20205300502017 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.278 и сл.от ГПК във вр.с чл.419 от ГПК.
Образувано е по две частни жалби от Р. З. З.,ЕГН-********** и М. З. З.,ЕГН-
********** чрез пълномощника им адв.Ст.М. против Разпореждане от
15.11.19г.,инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК № 99211/15.11.19г.,постановено по ч.гр.д.№ 17578/19г.по описа
на ПдОС,9-ти гр.с.С атакуваното разпореждане първоинстанционният съд е разпоредил
длъжниците Р. и М. З. З. да заплатят разделно на кредитора П. Г. М. следните суми: сумата
в размер от по 26 660 лв. ,представляваща 1/3 ид.ч. за всеки от длъжниците от неплатена
главница в общ размер на 80 000лв.по споразумение,обективирано в Нотариален акт за
договорна ипотека № 2 от 26.03.13г., том II, рег. № 1656, дело № 187 от 2013 г. по описа на
Нотариус Светлана Запрянова, рег. № 179, с район на действие Районен съд – гр. Пловдив и
сумата от по 7642,53лв.обезщетение за забава в общ размер на 15 285лв.,определено върху
общото задължение за двамата длъжници от 53 320лв.,за периода 31.12.2016г.–28.10.19г.и
установено в т.3 от нотариалния акт,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
датата на подаване на заявлението-28.10.19г.до окончателното ѝ изплащане.
Жалбоподателите Р. З. З. и М. З. З. считат разпореждането за неправилно по
изложени в частната жалба съображения и молят за отмяната му.Претендират разноски.
В отговора си на частната жалба,подаден по реда на чл.276,ал.1 от ГПК заявителят П.
Г. М.,ЕГН-********** чрез адв. И. С., оспорва същата,като я намира за недопустима и
неоснователна и излага подробни съображения за това.Иска атакуваният съдебен акт да бъде
потвърден.
1
ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частните жалби и доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срок от легитимирани страни по чл.419 във вр.с чл.417,т.9 от
ГПК против обжалваемо разпореждане по чл.419,ал.1 от ГПК,поради което са
допустими.Като предпоставка за тяхната допустимост са подадени и възражения по
чл.419,ал.2 от ГПК от частните жалбоподатели срещу издадената заповед за изпълнение.
Разгледани по същество,същите са неоснователни по следните съображения:
За да постанови незабавно изпълнение,уважавайки искането за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя против длъжниците
З.,първоинстанционният съд е приел,че представеният със заявлението документ-
споразумение,обективирано в НА № 2/26.03.13г.е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците.
Тези доводи се споделят и от настоящата инстанция.
В частната жалба се излагат съображения,че представеният ипотечен акт не
установява и не индивидуализира заявените вземания.Липсвала каквато и да било
индивидуализация на вземанията;не се установявал и вида на поетата от длъжниците
отговорност-солидарна или разделна,липсвала яснота претендираното обезщетение за забава
как е начислено и върху какви забавени суми-върху вноските или върху цялата сума,както и
дали представлява 1/3 ид.част от обезщетението за забава или не.
Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе
само на съображения, извлечени от нормите на чл. 417 ГПК– чл.419,ал. 2 от ГПК.
В производството по чл.418,ал.2 от ГПК съдът следва да провери служебно налице ли
са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
респективно на изпълнителен лист: дали заявлението на кредитора съдържа всички
необходими реквизити; дали документът,въз основа на който се иска издаване на
изпълнителен лист,е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу лицето,против което се иска издаване на листа. С оглед охрана
на интересите на длъжника, който не участва в производството по реда на чл.417 от ГПК,
съдът трябва да провери дали наистина е налице изискуемо и ликвидно вземане в полза на
заявителя.Вземането,което е обезпечено с ипотечния акт трябва да се съдържа в ипотечния
акт и да е посочен размерът на сумата,за която се учредява ипотеката.
От представения НА за договорна ипотека е видно,че М. е установил по съдебен ред
вземания против трима длъжници-Н. М. З.,Р. и М. З.З. в общ размер на 80 000лв.,като
страните са се договорили тези дължими суми да бъдат платени на кредитора при краен
срок до 30.12.16г.,разбити на няколко погасителни вноски.Неплащането в срок от страна на
длъжниците на която и да е погасителна вноска прави предсрочно изискуемо цялото
2
вземане.За обезпечаването на вземането длъжниците са учредили в полза на П. М.
договорна ипотека върху техен съсобствен недвижим имот.
Съдът намира,че в ипотечният акт се съдържат данни за вземанията,обезпечени с
него,както и общият им размер.Със заявлението и две уточнителни молби заявителят е
конкретизирал,че двамата длъжници Р. и М. З. отговарят разделно за по 1/3 ид.част от
задължението по нотариалния акт,съответно за сумата от по 26 660лв.главница за периода от
31.12.16г.(датата след крайния срок за плащане на вземането) до 28.10.19г.,а по отношение
на дължимата лихва изрично е посочил,че същата е в общ размер на 15 285,05лв.,като
формирана върху общия сбор от задължението на двамата длъжници,(а не тримата
длъжници!),за сумата от 53 320лв.,представляваща 2/3 ид.ч.от общия дълг в размер на 80
000лв.
В този смисъл, въззивният съд намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателите за липсата на индивидуализация на вземането в ипотечния акт,на вида на
отговорността и неяснотата относно претендираното обезщетение за забава.Вземането е
достатъчно конкретизирано в НА,отговорността изрично е посочена като разделна и като
такава е определена в заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК,ясно е и как е определено
и начислено обезщетението за забава-върху цялата сума,съставляваща 2/3 ид.части от общия
дълг,т.е.върху сумата от 53 320лв.Неоснователно е възражението в жалбите, касаещо
липсата на изискуемо и ликвидно вземане,тъй като в Нотариалния акт са посочени и
падежът,и размерът на същото.
Настоящата инстанция намира за правилен извода на ПдРС,че
споразумението,обективирано в НА е редовно от външна страна.Нотариалният акт е
подписан от страните,както и от нотариуса,съответно притежава необходимото
съдържание,установено от закона. От съдържание му е видно, че за длъжниците е налице
парично задължение спрямо кредитора в общ размер на 80 000 лв.,или по 1/3 ид.ч.за всеки
от тримата длъжници,съответно по 26 660лв.от общия размер,за Р. З. и за М. З.
Задължението е следвало да бъде заплатено разделно.Същото е станало изискуемо с
неплащането му на падежа-30.12.16г,поради което ипотечният акт удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжниците,както правилно е приел и районния съд.
С оглед на гореизложеното частната жалба като неоснователна следва да се остави
без уважение.
Предвид изхода на спора и оставянето на частната жалба без уважение, разноски на
жалбоподателите в настоящото производство не се дължат.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 15.11.19г.,инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №
99211/15.11.19г.,постановено по ч.гр.д.№ 17578/19г.по описа на ПдОС,9-ти гр.с.,с което е
постановено незабавно изпълнение на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение № 99211/15.11.19г.въз основа на документ по чл.417,т. 6 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4