МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 106, постановена
на 04.07.2019г.
по НОХД № 3015/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора
Районна прокуратура – Стара Загора е
внесла обвинителен акт срещу Д.И.П., ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
28.06.2016г. в гр. Стара Загора извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – като е нанесъл
побой на М.М. на обществено място и управлявал
моторно превозно средство – собствения си лек автомобил марка: Сеат, модел: Толедо, с рег. № СТ 5061 АК, с човек – М.М. на предния капак на автомобила - престъпление по чл.325,
ал.1 НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Д.И.П.. Според представителя
на обвинението от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, по
безспорен и категоричен начин се установява фактическата обстановка такава,
каквато е изложена в обвинителния акт – време, място, начин на извършване на
деянието и авторство. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му определи
и наложи наказание пробация със следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т.
1 НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с
периодичност два пъти седмично; по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК - задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; по чл. 42а, ал.
2, т. 4 НК - включване в курсове за спазване
на ЗДвП и за преодоляване на агресията и насилието над жени; по чл. 42а,
ал. 2, т. 6 НК - безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа
за 2 години. По отношение на предявения граждански иск заявява, че същият
следва да бъде уважен в пълен размер, а по отношение на разноските, направени
по делото - пледира да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия П..
Частният обвинител и граждански ищец М.М. лично и чрез повереника си адв. Б.Б.
заявява, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се
установява, че Д.И.П. е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Адв. Б. прави анализ на част от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. По отношение на наказанието - заявява, че
поддържа изцяло заявеното от представителя на Районна прокуратура - Стара
Загора, а по отношение на предявения граждански иск - моли същият да бъде
уважен изцяло. Претендира присъждане на разноските, направени в хода на
наказателното производство.
Защитникът на подсъдимия Д.И.П. - адв.
С.З. заявява, че повдигнатото срещу подзащитния му обвинение не е доказано,
поради което и той следва да бъде признат за невинен. Счита, че делото
представлява емблематичен пример за избирателност, тенденциозност и липса на
обективност от страна на обвинението. В тази връзка прави анализ на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства. Счита, че липсват такива, които да
обосновават обвинението срещу П.. Прави възражение за това, че за същото
деяние, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност има
приключило административнонаказателно производство и поради това е нарушени
принципът Non bis in idem. Моли съда да оправдае
подсъдимия и да отхвърли предявения срещу него граждански иск.
В своята лична защита подсъдимият Д.И.П.
заявява, че поддържа, казаното от защитника си. Излага допълнителни аргументи
за това, че е невинен и следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В последната си дума П. заявява, че е
невинен. Не е нападал никого. Не е нарушавал обществения ред, както и че според
Конституцията на РБългария има право на свободно
придвижване.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите
на страните, приема за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
ПОДСЪДИМИЯТ Д.И.П., ЕГН: ********** е роден на ***г***. Българин е. Български
гражданин. Постоянният му адрес е в гр. Стара Загора, ул. Димитър Караджов № 4,
ет. 1, ап. 2. Със средно образование е. Женен. Работи като механик във „ФАКТОР
ПРО АКТИВ“ ООД. Осъждан е както следва:
1. С присъда № 100 от 10.05.2017г.. по
НЧХД № 2198/2016г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, влязла в сила на 03.11.2017г., за престъпление по
чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл. 147, ал. 1 НК, извършено на
23.06.2016г. е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК и
му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.
2. Със споразумение от 04.01.2018г. по
НОХД № 388/2017г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, за престъпление по чл. 345, ал. 1 НК, извършено 19.12.2017г. е наложено
наказание глоба в размер на 500 лева.
Подсъдимият Д.И.П. и свидетелката Л.М.М. /майка на М.М./ се запознали
през 2011г. в аптека, в която работела М., като до 2015г. взаимоотношенията им
били нормални - излизали няколко пъти на кафе, разговаряли помежду си, а след
това имало и периоди от време, през които не се виждали.
В началото на 2015 г. П. отново се
свързал с нея по телефона и започнал да настоява да се срещат по няколко пъти в
месеца. М. му обяснила, че не желае да поддържа лични отношения с него и не
желае да се срещат повече. Тогава той започнал да ѝ звъни на личния
телефон по всяко време на денонощието, както и да я притеснява на служебния
телефон в „Медицински център - Медицински комплекс Б.“ ЕООД, гр. Стара Загора. М.
престанала да отговаря на телефонните му обаждания. Предупредила и колегите си,
които работят на регистратурата, когато чуят гласа му да отговарят, че в
момента не е на работа.
През месец май 2015г. подсъдимият
започнал да изпраща на свидетелката кратки текстови съобщения със сексуален
характер. Тогава М. споделила със сина си за оказвания ѝ от П. тормоз. М.М. разговарял с подсъдимия по телефона, когато звънял на
телефона на майка му, като му казал да я остави и да не се занимава с нея, тъй
като в противен случай ще подадат сигнал в полицията.
Обажданията престанали за няколко
седмици, след което М. започнала да получава обаждания от различни мъже. Мъжете
обяснявали, че това е телефон за връзка, посочен в обяви за интимни ласки и
масажи, които са разлепени на различни места в града. Неколкократно
М. сигнализирала органите на полицията със съмнения, че именно П.
разпространява тези обяви. Впоследствие подала срещу П. тъжба и било образувано
НЧХД № 2198/2016г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
През 2016 година подсъдимият започнал
да причаква М. пред местоработата ѝ.
На 28.06.2016 г. тя била на работа до
19:30 часа. Около 19:00 часа забелязала, че П. е паркирал автомобила си марка: Сеат, модел: Толедо, с рег. № СТ 5061 АК до нейния
автомобил, а самият П. е в автомобила си. Притеснила се от присъствието му и се
обадила на сина си, за да дойде до болницата и да я посрещне след работа.
М.М. се
придвижил до болницата с такси. Той видял подсъдимия П., който бил в автомобила
си и се насочил към него. Докато вървял към автомобила, М. казал на подсъдимия да
излезе, за да се разберат какво иска от майка му и да престане да се занимава с
нея.
Подсъдимият излязъл от автомобила си,
като носел със себе си палка. Насочил се към М. и без да разговаря с него замахнал, за да го удари. За да се предпази М. хванал
ръката на П.. Двамата се сборили, като подсъдимият съборил М. на земята и му
нанесъл няколко удара с палката по тялото.
На място се събрали пациенти от
болницата и случайно преминаващи хора, които се намесили и ги разтървали. Пристигнала
и М.. Пострадалият подал сигнал на телефон 112.
Като разбрал, че на място ще пристигне
полицейски екип подсъдимият П. решил да напусне мястото на инцидента. Качил се в
автомобила си и стартирал двигателя му. За да попречи на П. да потегли преди
пристигането на полицейските служители, М. застанал пред автомобила. Това обаче
не спряло подсъдимия. Той привел автомобила в движение. Настъпило съприкосновение
между автомобила и М., като от сблъсъка М. паднал на предния капак на автомобила
и се хванал за чистачките, за да не падне. Въпреки това, подсъдимият П. не
спрял, а продължил да се движи с автомобила по ул. Г.П. в посока изток, след
което завил в посока север по бул. Р.. По време на движението, М.М. викал за помощ и удрял с ръка по предното панорамно
стъкло на автомобила на подсъдимия.
Водач на таксиметров автомобил
(неустановен в хода на разследването), видял М.М.,
който бил на предния капак на движещия се автомобил и викал за помощ и на
няколко пъти се опитал да „засече“ автомобила, за да го принуди да преустанови
движението си.
Свидетелите Г. К., А. Ч., В. Ж. и П. Т.
– служители в „СОТ“ ЕООД се подготвяли за нощна смяна, като били спрели със
служебните си автомобил до кафемашина, монтирана на бул.
Р. № 4. Те видели, как по бул. Р. в посока север се движи автомобил марка: Сеат, тъмен на цвят, като на предния капак имало лице,
викащо за помощ.
На светофара на кръстовището с бул. Славянски
таксиметровият автомобил спрял пред управлявания от подсъдимия П. автомобил и
го принудил да спре. В този момент на място отишли и свидетелите К., Ч. и Ж.,
за да окажат съдействие, ако е необходимо. След няколко минути на място
пристигнал и полицейски екип – свидетелите П. Т. и Генчо Кирев. По-късно на
полицейските служители било оказано съдействие и от екип на сектор „Пътна
полиция“ Стара Загора, в който участвал свидетелят В.В..
След отправени устни предупреждения от
страна на полицейските служители, М.М. и Д.П. били
освободени.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
На
първо място, във връзка с това какви са били отношенията между свидетелката Л.М.
и подсъдимия Д.П. непосредствено преди инкриминираното деяние, както и каква е
била причината П. на 28.06.2016г. около 19,00 часа да се намира пред
„Медицински център - Медицински комплекс Б.“ ЕООД, гр. Стара Загора, съдът взе
предвид следното:
И М., и П. заявяват, че са се
запознали през 2011г. в аптека, в която работела М., като до 2015г.
взаимоотношенията им били нормални - излизали няколко пъти на кафе, разговаряли
помежду си, а след това имало и периоди от време, през които не са се виждали.
Според подсъдимия П. преди
инкриминираното деяние отношенията между тях не били влошени и поведението на
сина на М. спрямо него било необяснимо.
Съдът обаче не кредитира тези негови
обяснения, тъй като същите са изолирани и не се подкрепят от останалите
доказателства събрани в хода на съдебното следствие.
От показанията на Л.М. и М.М. се установява, че през 2015г. отношенията между М. и П. се
влошили и П. започнал да я притеснява - да й звъни на личния и служебния
телефон, да й прави сексуални намеци, като всичко това станало причина
свидетелят М. да разговаря с него по телефона и да го предупреди да остави майка
му и да не се занимава с нея. След това обажданията престанали, но започнали
нови такива, този път от мъже, които търсели М. заради обява за предлагани от
нея интимни ласки и масажи.
Във връзка с постоянните обаждания на
служебния телефон на М. сведения дават свидетелите Ц.Ц.
/охрана/ и П.А. /медицинска сестра/, които към датата на инкриминираното деяние
били колеги на М. и работили заедно с нея в „Медицински център - Медицински
комплекс Б.“ ЕООД, гр. Стара Загора. Двамата са единодушни, че около месец -
два преди 28.06.2016г. на служебния телефон почти всеки ден, по един - два пъти
на ден, се обаждал мъжки глас, който търсел Л.М. и искал свързване с „Вътрешно
отделение“, в което тя работела. Това станало причина М. да ги предупреди,
когато чуят въпросния глас да отговарят, че в момента не е на смяна и да не я
свързват.
Във връзка с разлепянето на обяви за
интимни ласки и масажи, предлагани от М. срещу заплащане към настоящото дело е
приложено НЧХД № 2198/2016г. по описа на Районен съд - Стара Загора, приключило
с присъда № 100 от 10.05.2017г., влязла в сила на 03.11.2017г., по силата на
която П. е признат за виновен в това, че на 23.06.2016г. /само пет дни преди
инкриминираното деяние/ в град Стара Загора чрез разлепване на обяви е
разгласил публично позорни обстоятелства за Л.М.М. –
извършва сексуални услуги срещу заплащане - престъпление по чл. 148, ал. 2, вр.
с ал. 1 т. 1, вр. с чл. 147, ал. 1 НК.
Съдът намира, че именно влошените
отношения между М. и П. са станали причина на 28.06.2016г. той да паркира
собствения си лек автомобил марка: Сеат, модел:
Толедо, с рег. № СТ 5061 АК до автомобила на М. и то във време, когато
приключва работния й ден - около 19.00 часа.
Съдът не кредитира обясненията на П.,
че той се е намирал на паркинга на болницата в този момент, тъй като планирал
да отиде на свиждане на свой приятел - Й..
От една страна, от писмо с изх. №
28/21.02.2019г. по описа на „Медицински център - Медицински комплекс Б.“ ЕООД,
гр. Стара Загора и приложената към него епикриза се установява че лицето Й. И. Ж.
е било хоспитализирано в Отделение по вътрешни болести с дейности по гастроентерология, ревматология и
ендокринология и болести на обмяната от 16.06.2016г. до 21.06.2016г. на същата
болница с основна диагноза: остра или подостра
чернодробна недостатъчност и придружаващо заболяване: лимфаденомегалия.
Т.е. той е бил изписан седмица преди инкриминираното деяние.
От друга страна, във връзка с
приятелските отношения на Ж. с подсъдимия П. са налице само обясненията на
последния, като прави впечатление, че П. при посочване на имената на своя
приятел в хода на досъдебното производство е посочил Й. Василев, а не Й. И. Ж..
По делото липсват други доказателства, от които може да се установи, че
действително между двамата са съществували приятелски отношения.
Освен това от обясненията на П. не
става ясно защо е останал в колата си да слуша музика на отворена врата, без
преди това да потърси приятеля си Й. за свиждане на мобилния му телефон или чрез
регистратурата на болницата. Още повече че според показанията на свидетелката А.
той е бил на паркинга около половин час преди да пристигне М.М..
Съдът намира също така, че именно влошените
отношения между М. и П. са станали причина М. да повика сина си - М.М. да я вземе от работа, за да се приберат заедно.
На
второ място, във връзка с това кой е инициирал възникналия между подсъдимия Д.П.
и пострадалия М.М. конфликт, както и по какъв начин
се е развил той, съдът взе предвид следното:
От показанията на М.М., Л.М. и обясненията на Д.П. се установява, че именно М.
е отишъл при лекия автомобил на П..
Според подсъдимия П., както си стоял в
лекия автомобил и си слушал музика, някой го ударил в лявото слепоочие. Когато
се обърнал да види кой е, видял 23-24-годишен младеж, когото не познавал. Този
младеж посегнал втори път и изкъртил огледалото на автомобила му, за което е представил
фактура № **********/28.11.2016г.. Тогава П. излязъл от автомобила, за да се
защити и двамата се сборили. Паднали на земята. След това двама души, непознати
за него, ги разтървали.
Съдът не кредитира тези обяснения на
подсъдимия.
Действително от съдебномедицинско
удостоверение на живо лице № 118-I/2016г. е видно, че при извършен на
29.06.2016г. към 20,30 часа преглед на Д.И.П. са установени: отоци и
кръвонасядания по лявата слепоочна област на главата и лявата слепоочна област
на лицето, оток, кръвонасядане и охлузване на лявото
коляно, а от болничен лист № Е 2015
3730142 от 29.06.2016г., се установява, че на П. е предписан домашен стаен
режим на лечение за периода от 30.06.2016г. до 02.07.2016г., като му е
поставена диагноза: контузия на коляното, причина - нетрудова злополука.
Същевременно обаче, по делото е прието
като доказателство и съдебномедицинско удостоверение на живо лице №
116-I/2016г., от което се установява, че на 29.06.2016г. към 15,15 часа при извършен преглед на М.М.
са установени: три на брой двойно контурирани
кръвонасядания на гърба; двойно контурирано кръвонасядане по дясната предмишница;
охлузвания по пръстите на дясната ръка; оток и кръвонасядане
по дясната киткова ставна област; разкъсно-контузни
рани по левия лакът и лявата предмишница; охлузвания
по двете колене.
Посочените травматични увреждания на М.
са описани и в съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 228/2017г.,
като в допълнение е посочено, че двойноконтурираните
кръвонасядания са от удари с цилиндричен предмет, какъвто е палката, а
останалите увреждания са от терен и части на автомбила,
които е държал. Според експерта тези травматични увреждания представляват
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В случая съдът прие, че подсъдимият П.
наистина е получил отоци и кръвонасядания в лявата слепоочна област на главата
и лицето, както и оток, кръвонасядане и охлузване на
лявото коляно, но те са причинени по време на сбиването с М., след излизането
му от лекия автомобил.
В тази връзка съобрази следното:
Защитата не сочи доказателства за
това, че представената фактура № **********/28.11.2016г. касае именно
закупуването и монтирането на огледало, което е счупено пет месеца по-рано - на
28.06.2016г.
От обясненията на П. не става ясно как
е излязъл от автомобила си, при все че в този момент непознатият младеж вече му
е нанасял интензивни удари.
Същевременно П. не дава обяснения и за
това да е взел от автомобила си палка и с нея да е удрял младежа, но от
съдебномедицинското удостоверение и назначената впоследствие съдебномедицинска
експертиза се установява, че по тялото на М. има три на брой двойно контурирани кръвонасядания на гърба и двойно контурирано кръвонасядане по
дясната предмишница, които отговарят да са получени
от удари с цилиндричен предмет, какъвто е палката. Доколкото по делото липсват
данни трето лице да е участвало в сбиването, съдът приема, че тези травматични
увреждания са причинени именно от подсъдимия.
Освен това, след като П. и М. са били
разтървани от двама мъже, непознати за тях, не П., а М., е потърсил помощ на
телефон 112, което се установява от писмо с изх. № 105840-24/23.01.2019г. от
Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 - Бургас и приложения към
него диск с 3 броя записи, и е застанал пред автомобила, за да не напусне подсъдимият
мястото на инцидента преди пристигането на органите на реда.
Като прецени в съвкупност събраните в
хода на съдебното следствие доказателства съдът прие, че М. е инициирал
разговора с П., като е отишъл при автомобила му, но не е започнал той
сбиването.
Несъстоятелни са възраженията на
защитата, че в хода на НЧХД № 2198/2016г. по описа на Районен съд - Стара
Загора М.М. е заявил, че сам е скочил върху капака на
автомобила на П..
Видно от показанията на последния,
дадени по посоченото дело на 13.02.2017г. - л. 45, стр. 2 от делото: „Лицето като разбра че сме се обадили на
телефон 112 се насочи към автомобила си и запали колата при което хората, които
бяха там го наобиколиха, аз бях решен да не го пусна да тръгне застанах пред
автомобила, но той все пак запали и потегли и ме качи на предният капак на
колата и нямах друг вариант и се хванах за чистачките и известно време така ме
вози.“ … „Аз не съм скочил на
капака…“
Всички свидетели, които са били
очевидци на възникналия между П. и М. конфликт са видели, как подсъдимият
привел автомобила в движение, въпреки че пострадалият М. бил пред него, като
при съприкосновението между автомобила и М., последния паднал върху предния
капак на автомобила и се хванал за чистачките, за да не падне. Въпреки това,
подсъдимият П. не спрял, а продължил да се движи по ул. Г.П. в посока изток.
От показанията на пострадалия М.М. и неговата майка Л.М., и от показанията на свидетелите -
А. Е. Ч., Г. А. К., В.Ж.Ж.и П.К.Т., прочетени в хода
на съдебното следствие на основание чл. 373, ал. 1, вр. с чл. 372, ал. 3, вр. с
чл. 283 НПК, се установява, че подсъдимият П. продължил движението на
автомобила с пострадалия М. на предния капак и в посока север по бул. Р.. Той
спрял едва около един километър след първоначалното си тръгване и то не доброволно,
а след като един таксиметров автомобил препречил пътя му.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите в посочената част, тъй като същите са последователни и
непротиворечиви.
Същевременно обясненията на подсъдимия
относно същите обстоятелства остават изолирани и нелогични. Според П.,
причината да спре автомобила на бул. Р., била че светнал червен сигнал на
светофарната уредба.
Същевременно обаче тези му твърдения
влизат в съществено противоречие с предходните, а именно: че не е спрял автомобила
веднага след като М. е „скочил“ на предния капак, защото се е притеснявал, че
ако спре, той може да падне пред автомобила и да го прегази без да иска.
От показанията на пострадалия М. и
свидетелите А. Ч., Г. К., В. Ж. и П. Т. се установява, че по време на
движението М. викал за помощ.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите в посочената част, тъй като същите са последователни и
непротиворечиви.
Същевременно обясненията на подсъдимия
остават изолирани. Той твърди, че М. от самото начало - от нанасянето на първия
удар до спирането на светофарната уредба не са си разменили никакви реплики.
Всички посочени по-горе противоречия
между обясненията на подсъдимия и несъответствието им със свидетелските
показания и писмените доказателства по делото са основание да се приеме, че те
представляват част от линията му на защита и не отговарят на действително
случилото се на инкриминираната дата.
Прави впечатление също, че жалбата,
подадена от Д.И.П., въз основа на която е образувана преписка № 3158/2016г. по
описа на Районна прокуратура Стара Загора е подадена на 21.07.2016г. - почти
месец след възникналия инцидент с М.М..
В случая е важно да се отбележи, че тя
е подадена след като на 14.07.2016г. е образувана преписка № 2925/2016г. по
описа на Районна прокуратура Стара Загора, във връзка с която е образувано
настоящото наказателно производство.
С постановление от 08.02.2017г. е
направен отказ да се образува наказателно производство и е прекратена преписка
№ 3158/2016г. по описа на Районна прокуратура - Стара Загора. Последното не е
обжалвано.
Към делото са приложени и протокол за
предупреждение от 28.06.2016г. на М.М. и протокол за
предупреждение от 28.06.2016г. на Д.И.П., от които се установява, че двамата се
предупредени да не влизат в конфликти и саморазправа, както и да не си нанасят
побой един на друг.
Във връзка с личността на подсъдимия П.
по делото са приобщени справки за съдимост с рег. № 2775/16.08.2016г., №
4258/08.12.2016г., № 68/08.01.2019г., № 987/12.03.2019г., № 1563/24.04.2019г.,
№ 2108/04.06.2019г. всички по описа на Районен съд - Стара Загора и
характеристична справка на Д.И.П. от 30.08.2016г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият Д.И.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият П. ***
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – като е нанесъл побой на М.М.
на обществено място и е управлявал моторно превозно средство – собствения си
лек автомобил марка „Сеат“, модел “Толедо“ с рег. №
СТ 5061 АК, с човек – М.М. на предния капак на
автомобила.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, а именно, че извършва непристойни
действия - побой над М.М. на обществено място и
управление на МПС с човек на предния капак на автомобила си и то в продължение
на около един километър, които действия грубо нарушават обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото, но въпреки това ги е извършил.
Съдът намери за несъстоятелни
възраженията на адв. З., че за същото деяние, за което подсъдимият е привлечен
към наказателна отговорност има приключило административнонаказателно
производство и поради това е нарушени принципът Non bis in idem.
Не са представени никакви доказателства в тази връзка.
Към делото са приложени НЧХД №
2198/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора и пр.пр.
№ 3158/2016г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора, които макар да
касаят от части същия инцидент, не са идентични по предмет с настоящото
наказателно производство.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на генерална
и специална превенция.
За престъплението по чл. 325, ал. 1 НК законодателят
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или с пробация, както и
обществено порицание.
При индивидуализацията на наказанието
на подсъдимия Д.И.П. съдът прие, че е налице баланс на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
В тази връзка отчете като отегчаващо
вината обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия П., а като
смекчаващо - обстоятелството, че от датата на извършване на инкриминираното
деяние са изминали повече от три години.
Водим от горното, съдът определи на
подсъдимия П. наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: 1.
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА – с
периодичност два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се
изпълни чрез обявяване на присъдата в Община Стара Загора.
Доколкото по делото липсват данни за
настъпили конфликти между подсъдимия П., частния обвинител и граждански ищец М.
и неговата майка М. след датата на инкриминираното деяние, съдът намери, че
предложените от представителя на държавното обвинение пробационни мерки: по чл.
42а, ал. 2, т. 4 НК - включване в курсове за спазване на ЗДвП и за преодоляване на агресията и
насилието над жени и по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК - безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 200 часа за 2 години не са необходими, за да бъдат постигнати
целите на чл. 36 НК - лична и генерална превенция.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В хода на съдебното производство е
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес следния граждански иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД:
Предявеният от М.М.
граждански иск против подсъдимия Д.И.П.,
за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените
му от деянието, предмет на настоящото обвинение неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания, в резултат на нанесените му телесни увреждания,
както и страх за здравето и живота му, довели до състояние на страхова невроза, лишаване от нормален сън и душевно
спокойствие, в резултат на „возенето“ му върху капака на лекия автомобил,
управляван от подсъдимия П., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2016г.
до окончателното й изплащане.
Съдът прие, че са налице всички
елементи от състава на непозволеното увреждане – виновно поведение от страна на
подсъдимия, причинени на гражданския ищец М. неимуществени вреди и причинна
връзка между тях. Съдът определи размера на дължимото обезщетение съгласно чл.
52 ЗЗД – по справедливост – в размер на 3000 лева, с оглед вида и характера на
причинените му телесни увреждания и душевни страдания, като в тази връзка взе
предвид преди всичко показанията на пострадалия М., неговата майка М. и приятелят
му Симеон Атанасов Петров, както и приложената по делото медицинска
документация.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати
- в полза на Държавата по бюджетна
сметка на ОД на МВР, гр. Стара Загора сумата от 158,70 лева, представляваща
направените разноски по досъдебното производство № 8245 зм 871 /2016г. по описа
на Второ РУ – Стара Загора - възнаграждение за вещото лице, изготвило
съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 228/2017г.;
- в полза на Държавата по бюджетна
сметка на Районен съд - Стара Загора сумата от 120 лева, представляваща
държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му размер.
- в полза на частния обвинител и
граждански ищец М.М. сумата от 640 лева,
представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: