№ 366
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Петър Н. Славчев
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Джудит Сл. Димитрова
в присъствието на прокурора В. Т. В.
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100600719 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на защитника на подсъдимия И. Н. Д.
адв. В. А. срещу присъда от 10.12.2024г. на СРС, НО, 3-ти състав по НОХД №
12518/2024 г. в осъдителната част, с която подсъдимият е признат за
виновен в това, че за времето от около 22:00 часа на 28.08.2021г. до около
00:00 часа на 29.08.2021г. в гр.София, ул.“*********, отнел чужди движими
вещи – 1 бр. мобилен телефон, марка „Моторола“ с ИМЕИ номер
356951301988725 на стойност 157.50 лева, 1 бр. преносим компютър, марка
„Ейч Пи“, модел „Пробуук 6550б“ на стойност 234 лева и 1бр. безжичен
модем за интернет на стойност 10.80 лева и сума от 50 лева, или всички вещи
на обща стойност от 452.30 лева, от владението на Д. Г. М., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, престъпление по чл. 194,
ал. 1 от НК, като на осн. чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, изпълнението, на което е отложено с
изпитателен срок от три години на осн. чл. 66, ал. 1 от НК. Приспаднато е на
1
осн. чл. 59, ал. 2 от НК от наложеното наказание задържането за времето от
15.05.2024г. до 18.05.2024г.
Подсъдимият е признат за невинен и на осн. чл. 304 от НПК по
обвинението за извършване на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК с
отнемане на чужди движими вещи – паричната сума от 50 лв.
Осъден е за заплати на гражданския ищец Д. Г. М. сумата от 244, 80 лв.,
представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени
вреди, като гражданският иск е отхвърлен над стойността на уважената му
част до пълния му предявен размер от 452, 30 лв. С присъдата съдът се е
произнесъл и по въпроса за разноските и веществените доказателства, като е
постановил два броя оптични информационни носители да останат по делото
и е възложил на подсъдимия поемането на разноските, сторени в съдебната и
досъдебната фаза на наказателното производство, а именно сумата от 100, 00
лв. в полза на СРС и държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск в размер на 50, 00 лв., а също и сумата от 641, 00 лв. в полза на МВР,
както и по 5, 00 лв. за издаване на два изпълнителни листа.
Във въззивната жалба и пред съда се поддържа от защитата на първо
място, че обвинението не е доказано, а след това и в условията на
алтернативност, че наложеното наказание е прекомерно по своя размер.
Посочва се, че въпросът касаел маловажен случай на кражба, извършена без
квалифициращи обстоятелства. Позовава се и на стойността на предмета на
престъплението, значително по-ниска от минималната работна заплата към
момента на извършване на деянието. В тази връзка жалбоподателят изтъква,
че подсъдимият не е осъждан, трудово е ангажиран и няма регистрирани
други общественоопасни прояви. Посочва негативното отражение, което
присъдата би оказало на подсъдимия, а именно би го лишила от настоящата
му работа като охранител, за изпълнението на която се изисквало чисто
съдебно минало.
Подсъдимият е поддържал изложеното от защитника си.
Представителят на Софийска градска прокуратура е изразил позиция в
подкрепа на обжалваната присъда. Твърди, че съществувала такава
доказателствена съвкупност, установяваща единствено възможна и несъмнена
връзка между извършеното престъплението и подсъдимия. Счита, че с оглед
начина на извършване на деянието, единствено критерият за ниската стойност
2
на отнетото имущество, не представлява достатъчно основание за
преквалификация на обвинението, като престъпление, представляващо
маловажен случай.
Гражданският ищец Д. М. не се е явил пред въззивния съд и не е взел
отношение в съдебно заседание в подкрепа на гражданския иск. От същия
пред въззивния съд е депозирана молба, съдържаща изявление, с което прави
отказ от гражданския иск.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, намери че първоинстанционният съд
правилно е установил фактическата обстановка, поради което излага същата
без съществени изменения:
Подсъдимият И. Н. Д. е роден на *********г. в с. Михайлово, обл.
Враца, регистриран е по лична карта на адрес в с.Михайлово, обл. Враца, ул.
*********, живее в гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „*********, българин е,
с българско гражданство е, със средно образование е, неженен е, осъждан е,
работи като охрана в болница „Сердика“, ЕГН **********.
Подсъдимият Д., пострадалият М., свидетелите Л., У. и неустановено по
делото лице ползвали под наем помещения, отдавани от свидетелката Б.,
навиращи се на адрес: гр. София, ул. „*********. Помещенията
представлявали две преходни стаи, като в едната стая имало четири легла, а в
другата – едно легло.
На 28.08.2021г. в голямата стая се намирали подсъдимия Д., свидетелите
М., У. и неустановеното лице, а в малката стая – свидетелят Л.. Тези преходни
помещения, нямали врата помежду си, а се влизало в тях през врата от
коридора, която се заключвала и лицата, които искали, получавали ключ за нея
от свидетелката Б.. На 28.08.2021г. около 22:00 часа всички в помещенията си
легнали да спят, като пострадалият М. оставил на масичка в стаята да се
зарежда мобилния си телефон, марка „Моторола“ с ИМЕИ номер
356951301988725 върху лаптопа му – преносим компютър, марка „Ейч Пи“,
модел „Пробуук 6550б“ с безжичен модем за интернет.
За времето от около 22:00 часа на 28.08.2021г. до около 00:00 часа на
29.08.2021г. в гр.София, на посочения адрес ул.“********* подсъдимият Д.
3
отнел чуждите движими вещи – 1 бр. мобилен телефон, марка „Моторола“ с
ИМЕИ номер 356951301988725 на стойност 157.50 лева, 1 бр. преносим
компютър, марка „Ейч Пи“, модел „Пробуук 6550б“ на стойност 234 лева и
1бр. безжичен модем за интернет на стойност 10.80 лева, или всички вещи на
обща стойност от 402.30 лева, от владението на Д. Г. М., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като взел същите и напуснал
помещението.
През нощта, около 00:00 часа на 29.08.2021г. М. станал до тоалетна и
видял, че тези вещи ги няма на мястото, където ги оставил, а леглото на
подсъдимия Д. било празно, него го нямало, както и багажа му липсвал. На
сутринта пострадалият М. уведомил свидетелката Б. за липсата на вещите му,
както и, че Д. също е напуснал с багажа си. Тъй като тя разполагала с
телефонен номер за връзка с подсъдимия, му звъннала, но никой не отговорил.
След това свидетелката Б. намерила профила на подсъдимия Д. във Фейсбук и
му писала да върне вещите, но той отговорил, че нищо не е взимал. От тогава
изгубили връзка с него. Затова М. подал сигнал за кражбата в полицията и
представил снимка от профила на Д. с цел неговото издирване.
Вечерта на 29.08.2021г. пострадалият М. разказал на Л. и У. за случая,
когато се прибрали от работа, тъй като и двамата излизали много рано сутрин,
но те не били видели нищо, след като през нощта били заспали, а на сутринта
не обърнали внимание дали Д. си е в леглото и къде са вещите на М..
Междувременно, подсъдимият Д. след като отнел мобилния телефон,
марка „Моторола“ с ИМЕИ номер 356951301988725 и лаптоп – преносим
компютър, марка „Ейч Пи“, модел „Пробуук 6550б“ с безжичен модем за
интернет напуснал помещенията, които ползвал под наем. Той поставил СИМ
картата си в телефона и го ползвал на 29.08.2021г., а след това го заложил в
заложна къща, с неустановен адрес.
Подсъдимият Д. и свидетелят К. през 2021г. работили заедно и К. му
споделил, че мобилния му телефон се счупил. Тогава, подсъдимият му
предложил да отидат до заложната къща, където заложил няколко телефона и
К. да си избере. Отишли до заложната къща, където Д. заложил процесния
телефон. К. го харесал и му платил 60 лева за него, които подсъдимия предал
на служителя и така му бил издаден документ за обратно изкупуване.
Свидетелят К. се прибрал вкъщи и разказал на съпругата си – свидетелката К.а
4
за случая. След това СИМ картата на бащата на К. – свидетеля Ш., била
поставена в телефонния апарат, който се ползвал от всички, както и от децата
на семейство К.и.
Подсъдимият Д. напуснал страната и бил обявен за общодържавно
издирване. От свидетелите М., Б. и К. било проведено разпознаване по
снимки, съответно на 02.03.2023г. и на 22.05.2023г., на което действие първите
двама от тримата поотделно посочил И. Д., като лицето което било под наем в
помещенията с М. и напуснало с вещите му, а свидетелят К. го разпознал като
лицето, което му продало телефона от заложната къща. Последният с протокол
за доброволно предаване на 01.02.2022г. предал мобилния телефон, марка
„Моторола“ с ИМЕИ номер 356951301988725 и вещта била върната на
собственика с разписка от 26.07.2022г.
По линия на международното сътрудничество, подсъдимият Д. бил
върнат в Р. България от Унгария на 19.04.2023г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите М. и Б., дадени в
съдебно заседание и приобщените чрез прочитане от досъдебното
производство на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК показания на свидетеля М.
от 28.10.2021г. на л.12 от досъдебното производство и на свидетелката Б. от
28.10.2021г. на л. 14 от досъдебното производство; от показанията свидетелите
Л., К.а, К., Ш. и У., депозирани пред първоинстанционния съд, както и от
приобщените чрез прочитане от досъдебното производство на осн. чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на Л. на л. 33 от досъдебното производство
и частично от показанията на К.а от 01.02.2022г. на л.74 от досъдебното
производство; от заключението по съдебно-оценителната експертиза; от
писмените доказателства – гаранционна карта за лаптоп „Пробуук 6550b“ и
касов бон за закупуване мобилен телефон „Моторола“ с ИМЕИ номер
356951301988725, протокол за доброволно предаване от 01.02.2022г., разписка
за връщане на мобилен телефон от 26.07.2022г., 2бр. протоколи за
разпознаване на лица и предмети от 02.03.2023г., протокол за разпознаване на
лица и предмети от 22.05.2023г., докладна записка от 08.02.2022г. с анализ на
справка за трафика, предоставена на оптичен носител от „БТК“ ЕАД,
протоколно определение от 18.05.2024г. на СРС, 107-ми състав по ЧНД
№6858/24г., характеристична справка и справка за съдимост; от веществените
5
доказателства – 2бр. оптични носители /CD - диска/, съответно на л. 62 и л. 80
от досъдебното производство.
Въззивният съдебен състав не намери процесуални нарушения във
връзка с формиране на фактическите изводи на първия съд с оглед
извършената от него дейност по събиране и проверка на доказателствата. Не
се наблюдава неправилна оценка както на отделни доказателства и
доказателствени средства, така и в тяхната взаимна връзка, което е довело до
извеждане на правилни изводи относно относимите фактически обстоятелства
за състава на престъплението, а и обстоятелствата, при които е извършено.
Доказателствената съвкупност е събрана с необходимата всестранност и
пълнота, като надеждна база за извеждане на обективни фактически изводи.
Районният съд е обосновал същите, извършвайки дължимия доказателствен
анализ по начин, даващ възможност за проследяване на формиране на
фактическите му изводи и при спазване на правилата на логиката.
Въззивният съд намира за коректен общия извод на районния съд, с
който се е доверил на всички гласни доказателствени средства, произхождащи
от свидетелите по делото. Обективна е преценката за последователност и
логичност на изложенията на свидетелските показания и липса на
противоречия между тях, а непълнотата в отделни детайли, касаещи
показанията, правилно е преценена, като произхождаща от естествената
загуба на спомен с времето. Доказателствената необходимост за пълнота при
изясняване на относимите към предмета на доказване обстоятелства е
удовлетворена удачно с процесуалните способи на прочитане на показанията
на свидетелите, депозирани пред орган на досъдебното производство.
Настоящият съдебен състав намери за непротиворечиви и взаимно
допълващи се показанията на свидетеля М. и свидетелката Б., доколкото
същите представляват информационни носители на сведения за установената
липса на вещите, предмет на обвинението, естеството на вещите, условията
при които били съхранявани преди установяване на липсата им, напускането
на подсъдимия без предупреждение и проведения разговор по този повод
помежду двамата свидетели, предприетите действия от наемодателя Б. във
връзка с търсене на контакт с подсъдимия Д. и липсата на положителен
резултат от усилията . Правилно е преценено, че свидетелите Б., Л. и У.
нямат заинтересованост от изхода на делото, а показанията на последните
6
двама, макар по-общи по своето съдържание, подкрепят изложеното от Б. и
свидетеля М., включително относно съществените обстоятелства за
решаващите изводи, а именно напускането без предупреждение на
подсъдимия на помещението и разказа на пострадалия М. за липсата на
вещите му.
Вярна е преценката на районния съд за изолираност на показанията
свидетелката Б., касаещи оплакване на свидетеля М. за липса на сумата от 50
лева, включени в обвинението, доколкото самият пострадал нито пред орган
на досъдебното производство, нито пред съда е заявил това обстоятелство,
описвайки случая. Поради изложеното коректно съдът не се е доверил на тези
твърдения. Последното обстоятелство не е от естество да дискредитира
показанията на свидетелката, доколкото не се установи с това нейно
твърдение съзнателно да е заявена неистина, а единствено е останало
недоказано по изискуемия несъмнен начин.
Като основен доказателствен източник относно значимите за предмета
на доказване обстоятелства показанията на свидетеля М. намират подкрепа и в
другата група свидетели, свързани с последващото придобиване на
телефонния апарат от свидетеля К. и ползването му, според показанията на
свидетелите К.а – негова съпруга и Ш. – баща на свидетеля К.. И при тях не се
установява интерес от даване на неправдиви свидетелски показания, а същите
са депозирали значимите за делото обстоятелства без противоречиво и при
взаимно допълване на заявените от тях факти.
Идентификационно значение за автора на престъпното деяние по делото
имат извършените разпознавания от пострадалия М., свидетелката Б. и К.,
като проведени при стриктно спазване на процесуалния ред, предвиден в
НПК, включително след разпити на разпознаващите лица, непосредствено
преди извършване на действието, съдържащи описание на белезите, по които
може да бъде разпознат обекта на разпознаване, извършването им в
присъствие на две поемни лица и оформянето на протоколите за разпознаване
с необходимите подписи.
Въззивният съд е солидарен със заключението на районния съд относно
кредитирането с доверие на съдебно-оценителната екзпертиза, като изготвена
от лице, притежаващо съответната професционална компетенция и
отговорило обосновано на поставените въпроси за пазарната стойност на
7
вещите, предмет на престъплението.
Като кореспондиращи си с установените от гласните доказателствени
източници фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав се довери и
на писмените доказателства по делото, касаещи закупуването на вещите,
предмет на престъпление, а също и анализа на справка за трафика,
предоставена на оптичен носител от „БТК“ ЕАД.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намери че след като
събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК без да е допуснато превратното им
тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е
формирано правилно.
За да е доказана съставомерност на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, обикновена кражба по основния състав на
престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК следва от обективна страна да бъде
установено, че привлеченият към наказателна отговорност е отнел чужда
движима вещ от владението на другиго без неговото съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои. Престъплението е съставомерно от субективна
страна само при умишлено извършване на деянието в условията на пряк
умисъл.
Правилни са изводите на районния съд за отнемане от владението на
постраалия М. на част от вещите, предмет на обвинението: мобилен телефон,
марка „Моторола“ с ИМЕИ номер 356951301988725, преносим компютър,
марка „Ейч Пи“, модел „Пробуук 6550б“ и безжичен модем за интернет.
Същият е ясно изводим от поставянето на СИМ карта с титуляр подсъдимия в
телефона на 29.08.2021г., залагането на телефонния апарат още на същия ден в
заложна къща и последващата му продажба на свидетеля К., които действия
съответстват логично и с времева последователност на установената липса на
телефона, преносимия компютър и безжичния модем съвсем кратко време
след извършеното престъпно деяние. Независимо от това, че е установено с
помощта на преки доказателства единствено разпореждането с мобилния
телефон, предмет на престъплението, правилно е съобразено от първия съд
наличието на система от косвени доказателства, които в своята взамина връзка
водят до единствен възможен извод, касаещ извършването на престъпното
деяние и спрямо тях от страна на подсъдимия Д.. Такива представляват
8
обстоятелството, че телефонът е бил съхраняван на едно и също място – на
масичка до леглото на пострадалия с останалите вещи, предмет на
престъплението и установената им липса като съвкупност от вещи по едно и
също време, съвпадащо с напускането на квартирата от подсъдимия, което
довежда до единствено възможен извод за извършване на деянието спрямо
посочената съвкупност от вещи със съответна субективна страна на деянието,
формирана от подсъдимия. От начина на отнемане на вещите и предприетите
впоследствие действия за издирване на подсъдимия и осъществяване на
връзка с него следва извода за липса на предварително дадено съгласие от
владелеца на вещите за отнемането им.
Логично се налага заключението за наличие на присвоителен умисъл по
повод на вещите, доколкото за мобилния телефон се установи разпореждането
с вещта, като със своя от подсъдимия, а невръщането на останалите вещи
обективира субективното намерение и разпореждането на дееца с тях отново
като със свои вещи.
Въззивният съд счете за правилен и извода за недоказаност на
обвинението, касаещо сумата от 50 лева, доколкото в показанията на самия
пострадал М. не се обсъжда тази сума, а показанията на свидетелката Б.,
пресъздаващи изявление на пострадалия в тази връзка, не са намерили
подкрепа в друг доказателствен източник. В това отношение коректно е
приложена разпоредбата на чл. 304 от НПК, като съдът е постановил
оправдателен диспозитив в тази част на обвинението.
Обсъждайки възраженията на защитата относно правната квалификация
на извършеното престъпление, въззивният съд намери същите за основателни.
Установи се, че интензивността на засягане на обекта на закрила от
престъпния състав е по-ниска от обикновените случаи на престъпление от
същия вид. Въззивният съд намери, че обществената опасност на деянието и
дееца също са ниски. Подсъдимият е с чисто съдебно минало и е трудово зает,
които обстоятелства характеризират личността му положително. Касае се за
първо осъждане на лице с добри характеристични данни, а предметът на
престъплението е с ниска парична равностойност. Не са събрани данни за
други противообществени прояви от момента на извършване на деянието за
период от около четири години. Равностойността на вещите, включени в
предмета на престъплението - 402.30 лева, е под размера на една
9
минималната работна заплата, възлизаща на сумата от 650, 00 лв. към момента
на извършване на деянието, което е показателно за ниската интензивност на
засягане на охраняваните обществени отношения от престъпния състав.
Оспорими са изводите на първостепенния съд за оценка като отегчаващо
отговорността обстоятелство желанието на подсъдимия да се укрие и да
избегне наказателната отговорност, показани с напускането му на страната.
Подсъдимият не е длъжен да оказва съдействие на разследването, а
напускането на страната не би могло да се оцени, според въззивния състав,
като противообществена проява, индикация за завишена степен на обществена
опасност на дееца, имайки предвид и по-ниската степен на извършеното
деяние. Напълно възможно е напускането на страната да е било обусловено и
мотивирано от други фактори със социален ли икономически характер, макар
подсъдимият да се е съгласявал със следващите се от това действие
затруднения във връзка с разследването.
Поради изложеното и тъй като въззивният съд намери, че са налице
единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, а обектът на закрила от
престъпния състав е засегнат по-леко от типичните случаи на кражба и от
лице, притежаващо ниска степен на обществена опасност, както и с оглед
незначителността на вредните последици, е налице маловажен случай на
кражба, по смисъла на чл. 194, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК и чл. 93, т. 9 от
НК.
След като предметът на престъплението не е възстановен или заместен
изцяло – единствено мобилният телефон е върнат на пострадалия, то е налице
пречка за налагане на глоба по административен ред на осн. чл. 218б, ал. 1 от
НК.
Съдът взе предвид санкционната част на разпоредбата на чл. 194, ал. 3
от НК, а именно предвидените наказания лишаване от свобода до една година
или пробация, или глоба, като съобразявайки стойностния критерий, с оглед
размера на равностойността на предмета на престъплението, доближаваща
размера на минималната работна заплата към момента на извършване на
деянието, счете че следва да наложи средното по тежест от видовете
предвидените наказания, а именно на осн. чл. 42а, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 1
и 2 от НК пробация със задъжителните две пробационни мерки
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване на
10
осъдения пред пробационен служител два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“.
Въззивният състав не намери за необходимо да определи по-
продължителна от минималната допустимата продължителност на
пробационните мерки, според чл. 42а, ал. 3, т. 1 от НК а именно същите се
налагат за всяка една от тях с продължителност от по шест месеца.
Съобразявайки причината за продължителността на наказателното
производство, свързана с отсъствието на подсъдимия Д. до началото на 2023г.,
изтичането на значителен период от време от момента на извършване на
деянието не би могло да се тълкува в полза на подсъдимия при решаване на
въпросите, свързани с наказателната му отговорност.
Съдът намери, че така наложеното наказание е от естеството да изпълни
целите, предвидени в чл. 36 от НК на общата и личната превенция, като ще
окаже и целеното превъзпитателно въздействие спрямо лице, осъдено за
първи път.
По въпроса за гражданския иск, с оглед постъпилата пред въззивния съд
молба, съдържаща изявление за отказ от гражданския иск, същата следва да
бъде съобразена, като отказ от материалното право, на което се основава
предявения иск. Предвид изложеното и при липсата на материално основание
на уважения от първия съд граждански иск, решението на районния съд следва
да бъде отменено в частта, касаеща произнасянето по гражданския иск и
дължимите държавна такса върху уважената му част, а също и за издаване на
изпълнителен лист.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК с оглед изхода на делото правилно са
възложени на подсъдимия разноските в полза на МВР, направените на
досъдебното производство разноски в размер на 641.00 лева и в полза на СРС
направените разноски в съдебната фаза, в размер на 100 лева.
При цялостната извършена на основание чл. 313 от НПК служебна
проверка на решението въззивният съд не констатира нарушение на
материалния закон, освен посоченото касаещо правната квалификация на
деянието, не откри съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата при постановяване на
първоинстанционната присъда, а основания за нейното изменение в частта,
относно правната квалификация на деянието и наложеното наказание, както и
11
за отмяната в частта относно гражданския иск и решението за разноските,
свързано с държавната такса върху уважената част от гражданския иск, поради
което в останалата й част присъдата следва да се потвърди. С оглед приетата
от въззивния съд по-лека правна квалификация на деянието, подсъдимият
съответно следва да бъде оправдан по първоначалната квалификация по чл.
194, ал. 1 от НК.
С оглед изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 3 и чл.
337, т. 2 от НПК, Софийски Градски съд, НО, VII въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 10.12.2024г. по НОХД № 12518/2024 г. по опис на
Софийски районен съд, НО, 3-ти състав в частта относно правната
квалификация на престъплението, което преквалифицира от престъпление по
чл. 194, ал. 1 от НК в престъпление по чл. 194, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК и
относно наложеното наказание, което изменя от лишаване от свобода за срок
от три месеца на пробация със следните пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване на осъдения пред
пробационен служител два пъти седмично за срок от шест месеца и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест
месеца.
ОПРАВДАВА подсъдимия И. Н. Д. по обвинението за извършено
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
ОТМЕНЯ присъдата в частта относно уважената част от гражданския
иск и дължимите държавни такси в размер на 50, 00 лв. върху уважената му
част и 5, 00 лв. за издаване на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13