Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 13.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря ………… Вергиния
Петкова .....……. и в присъствието на
прокурора …………………….......…… като разгледа докладваното от …………….
член-съдията Здравков …………. гр. дело № 324 по описа за 2020год. и на основание
данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415
ал.1 ГПК и чл.79 вр. чл.430 ТЗ.
Постъпила е искова молба /ИМ/ от09.04. 2020г., уточнена с молба от 14.05.2020г., на „***”АД /предишно
наименование „*****“ АД/, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр.С.,
район Витоша, ул.„. ….” № …, представлявано от П.Д. и Д.Ш.- Изпълнителни
директори и членове на УС чрез адв.Д. М. от САК против А.М.И.
***, ЕГН **********, за признаване на установено между страните, че ответницата
дължи на Банката вземане от 41 815,11лв., съгласно извлечение от
счетоводните книги на банката към 12.03.2019г., от които 37 620,16лв.
главница за периода от 22.03.2018г. до 12.03.2019г.; 2 022,96лв. възнаградителна лихва за периода от 22.03. 2018г. до
07.01.2019г.; 1 871,33лв. мораторна лихва за
периода от 22.03.2018г. до 12.03.2019г.; 157лв. банкови такси за периода от
25.03.2018г. до 12.03.2019г.; 95,66лв. застраховки за периода от 19.03.2018г.
до 12.03.2019г. и 84лв. нотариални такси, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на заявлението – 13.03.2019г. до окончателното изплащане
на сумата, както и за разноските по заповедното производство и за настоящото
дело, за които е издадена Заповед за изпълнение № 1341/16.04.2019г. и ИЛ №
1922/16.045.2019г. по ч.гр.д. № 1649/2019г. по описа на ПлРС
съгласно Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № HL
33 186/20.02.2007г.
Ищецът
твърди, че на 20.02.2008г. между Банката и ответницата е сключен Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № НL 33 186, с който на
кредитополучателя Банката е предоставила банков кредит в размер на
45 000лв., от които 12 000лв. за покупка на имот, а 33 000лв. за
други разплащания, който следва да се върне с дължимите лихви за 204 месеца от
датата на откриване на заемната сметка – 22.02.2008г., т.е. до 22.02.2025г.
Договорена е лихва в размер на базовия лихвен процент на Банката за жилищни
кредити в лв. /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата,
плюс договорна надбавка от 3,45%, т.е. към 20.02.2008г. е бил 7,5%, или
първоначално годишната договорна лихва е определена на 10,95%.
Договорена
е лихва при просрочие и при обявяване на кредита за
предсрочно изискуем в размер на сбора от договорната лихва плюс надбавка от 10
пункта.
Ответницата
се е задължила да плати следните такси: за управление в размер на 1,5% върху
размера на разрешения кредит еднократно; годишна такса управление от 0,3% върху
размера на непогасената Част от главницата; административна такса от 20лв.
еднократно при подаване на молбата.
Кредитът
се погасява на равни месечни вноски, включващи лихва и главница от 486,96лв.
За
обезпечаване на изпълнението на Договора страните са сключили Договор за
ипотека на недвижим имот, изразен в нот. акт №
77/20.02.2008г. на Нотариус Я. Я.,*** действие района на ЧРС, а именно ПИ от
460кв.м., съставляващ УПИ IV-490 от кв.60А по Плана на
гр.Ч. бряг, заедно с построената в него Жилищна сграда на два етажа на 78кв.м.
застроена площ.
С
чл.14 от Договора страните са се договорили предоставения като обезпечение
недвижим имот да се застрахова в полза на Банката, която да подновява
застраховката от името и за сметка на кредитополучателя за срока на действие на
Договора. Всички разходи по застраховката се възстановяват от
кредитополучателя.
С
чл.18 от Договора страните са се споразумели, че при непогасяване на която и да
е вноска по Договора или неизпълнение на което и да е задължение, Банката може
да направи кредита изцяло предсрочно изискуем.
С
приложение от 22.02.2008г. страните са удостоверили, че заемната сметка е
открита на същата дата, а с Анекс от 25.09.2008г. са се съгласили длъжницата да
погаси предсрочно сума в размер на 1 900лв., при което намаляват
погасителните вноски, а срока на Договора се запазва.
С
Допълнително споразумение от 10.07.2015г. страните предоговарят
условията по Договора, като просрочените задължения се преоформят
служебно чрез натрупването им към непогасената Част от главницата по кредита.
Считано от следващия падеж – 22.07.2015г. – длъжницата ползва 12-месечент
период на облекчено погасяване на дълга, по време на който се начислява годишна
лихва от сбора от референтния лихвен процент плюс договорна надбавка от 8,669
пункта, а дългът погасява на равни месечни вноски от по 300лв. След изтичане на
периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупване на
лихвата, се начислява годишна лихва в размер на сбора от референтния лихвен
процент плюс договорна надбавка от 12,519 пункта.
С
Допълнително споразумение от 28.10.2016г. страните предоговарят
условията по Договора, като просрочените задължения се преоформят
служебно чрез натрупването им към непогасената Част от главницата по кредита.
Длъжницата ползва 12-месечент период на облекчено погасяване на дълга, по време
на който се начислява годишна лихва от сбора от референтния лихвен процент плюс
договорна надбавка от 9,236 пункта, а дългът погасява на равни месечни вноски
от по 300лв. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия
размер на дълга след натрупване на лихвата, се начислява годишна лихва в размер
на сбора от референтния лихвен процент плюс договорна надбавка от 13,616
пункта.
С
Допълнително споразумение от 10.01.2018г. страните предоговарят
условията по Договора, като върху усвоената и непогасена част от главницата се
дължи лихва, изчислена по променлив лихвен процент, определен от сбора от
референтния лихвен процент плюс договорна надбавка от 7,237 пункта, крайния
срок за погасяване на кредита става 100месеца считано от 20.10.2017г., т.е.
20.02.2026г.
С покана, връчена на А.М.И. на 12.12.2018г. по реда на чл.47 ГПК чрез ЧСИ Т. Кирилова,
рег. № 815 при КЧСИ, длъжницата е уведомена, че поради непогасяване на формираните
просрочия и неизпълнение по Договора за кредит,
обявява същия изцяло за предсрочно изискуем, а в седмодневен срок от
получаването й да погаси задълженията си. След датата на обявяване на
предсрочната изискуемост не са постъпили плащания и поради това са образували
заповедно производство срещу длъжницата на осн.
чл.417 ГПК на 15.03.2019г., към
който момент непогасените вноски са 11бр. главница, считано от 22.03.2018г.,
11бр. непогасени вноски за лихва от 22.03.2018г., а общото задължение към 12.03.2019г. съгласно извлечение от счетоводните книги на
Банката възлиза на 41 815,11лв., от които 37 620,16лв. главница за
периода от 22.03.2018г. до 12.03.2019г., 2 022,96лв. възнаградителна
лихва за периода от 22.03.2018г. до 07.01.2019г., 1 871,33лв. наказателна лихва
за просрочие за периода от 22.03.2018г. до
12.03.2018г., 157лв. такси за периода от 25.03.2018г. до 12.03.2019г., 95,66лв.
застраховки за периода от 19.03.2018г. до 12.03.2019г. и 84лв. разноски за
връчване на покани за периода от 06.02.2019г. до 12.03.2019г.
Поискали са Заповед за изпълнение и ИЛ за цялата сума на задължението, въз
основа на които е образувано изп. дело № 450/2019г.
на ЧСИ Н. ВА. с рег. № 814 при КЧСИ, по което към момента на подаване на ИМ
липсват данни за плащания след издаване на Заповедта за изпълнение.
В Отговора ответницата А.М.И. твърди, че Договорът за кредит следва да се
обезсили, както и нищожност на отделни клаузи от Договора – чл.3 ал.1 досежно договорната лихва, защото е неясна, неразбираема относно
методиката на формиране на лихвата и поради това даваща възможност на Банката
едностранно да променя лихвата; чл.3 ал.3 – с тази клауза ответницата е
задължена да заплати необосновано високо обезщетение – чл.143 т.5 ЗЗП; чл.3
ал.5 – незабавно действие на променения БЛП и липсата на възможност за
договарянето му – чл.143 т.10 ЗЗП; чл.6 ал.3 ЗЗП – позволява на Банката да
промени едностранно условията на Договора на непредвидено в него основание –
чл.143 т.10 ЗЗП; чл.7 ал.2 – уговорка във вреда на потребителя, което
противоречи на изискването за добросъвестност; чл.12 – дава възможност на
Банката едностранно да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които Банката прилага, като същите влизат в сила в деня на
приемането им и са задължителни за страните по договора; чл.24 – оправомощава Банката по всяко време да прехвърля вземанията
си по Договора, с което намалява гаранциите на потребителя – чл.143 т.15 ЗЗП;
чл.3 от Допълнително споразумение от 10.07.2015г. – за уговорката за служебно преоформяне на просрочен остатък от кредита към датата на
предоговаряне чрез прибавяне към главницата на просрочени лихви – анатоцизъм; чл.3 ал.3 от Допълнително споразумение от
28.10.2016г. – по същата причина и чл.1 ал.4 от Допълнително споразумение от
10.01.2018г. – прехвърля риска върху кредитополучателя.
Навежда
доводи, че трите допълнителни споразумения са сключени върху непозволен Договор
– нищожни са по чл.366 ЗЗД. Поради разминаване на датата в самия Договор –
20.02.2007г. и датата на връчването му – 20.02.2008г., оспорва съдържанието на
представените като писмени доказателства документи – Договор за кредит, три
Допълнителни споразумения, Поканата за предсрочна изискуемост, Заявление за
издаване на Заповед, нот. акт за договорна ипотека №
77/20.02.2008г. на Нотариус Я. Я.,*** действие района на ЧРС, които писмени
доказателства следва да се изискат в оригинал от ищеца, а на ответницата да се
укаже в съдебно заседание да уточни какво им оспорва.
Оспорва
представените пълномощни – заверени преписи от второто и третото са представени
от ищеца, но първото не е представено по делото – указания да уточни какво
оспорва и Банката – ищец да представи Пълномощно от ответницата на И. М.И.,
рег. № 757 на Нотариус К. М., рег. № *** при НК, с район на действие района на ПлРС.
Прави
възражение за прихващане към момента на решението да се прихванат надвнесените
от ответницата суми по недействителни клаузи от Договора за кредит с размера на
признатите от съда претенции на Банката, които суми ще уточни конкретно след
отговорите на задачите на СИЕ, които ще постави. Следва да му се укаже, че по
тази начин няма възражение за прихващане направено в срок – липсва сума, която
да се твърди като размер и от коя сума следва да се прихване до размера на
по-малката.
Твърди, че няма Погасителен план, което води до неизпълняемост.
Прави
искане за СИЕ от финансов специалист, който като извърши проверка по
документацията в Банката да отговори на 24 въпроса, посочени в Отговора, като
изготви заключението в три варианта – да преизчисли
дължимата главница към момента на представяне на заключението като направените
от потребителя вноски ги отчита само за главница без лихвите по анюитета и лихвите за просрочие и
таксите; колко е дължимата главница към същия момент като отчита направените
вноски за главница и лихва в размер на договорната надбавка – 3,45% без БЛП и
таксите по кредита, и колко е дължимата главница при отчитане на направените
вноски за главница и лихва в размер на 10,95% без да се отчитат промените с
трите Допълнителни споразумения в договорната лихва.
Твърди,
че клаузите по Договора за кредит не са уговорени индивидуално - Договорът е
бил подготвен отнапред и ответницата не е могла да влияе върху съдържанието им.
Това, че е подписала същия и Допълнителните споразумения не означава, че същите
са индивидуално уговорени.
Навежда
доводи, че първоначално договорната лихва е била в размер на 10,95%, след това
след 10.07.2015г. – 12,519%, а след 28.10.2016г. – 13,616%. По този начин
дългът е нараствал и към главницата са добавени непогасени договорни лихви, а
върху тях отново са начислявани лихви – стигнало се е до нарушаване на
забраната по чл.10 ЗЗД. От друга страна след датата на предсрочната изискуемост
– 12.12.2018г. - Банката не може да претендира
договорни лихви, а само законна лихва.
Възразява, че адв.Д. М. от САК не може да обяви
предсрочна изискуемост на кредита – това води до прекратяване на Договора и
следва да има решение на УС на Банката за това. От друга страна Елена А. и И.И. не могат да предоговарят
условията по Договора, макар да са действали като пълномощници
на ответницата.
Като представя писмена защита с обстойни доводи в подкрепа на твърденията
си, моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, и по реда на чл.235 вр.
чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и това се установява от
приложеното ч.гр. дело, че на 15.03.2019г. ищецът е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение и
ИЛ въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на Банката към 12.03.2019г.
– по чл.417 т.2 ГПК, заедно с Документа от който произтича вземането и всички
негови приложения, но без Общи условия, т.к. Договорът за кредит не е сключен
при Общи условия на Банката, срещу ответницата А.М.И. за заплащане на сумата от
41 815,11 лв., от които 44 211,86 евро с левова равностойност от 37 620,16лв.
– главница, 2 022,96 лв. – възнаградителна лихва
за периода от 22.03.2018г. до 07.01.2019г., 1 871,33лв. – обезщетение за
забава за просрочените плащания за периода от 22.03.2018г. до 12.03.2019г., 157
лв. – банкови такси за периода от 25.03.2018г. до 12.03.2019г., 95,66 лв. – застраховки
за периода от 19.03.2018г. до 12.03.2019г., 84лв. – нотариални разноски от 06.02.2019г.
до 12.03.2019г., ведно със законната лихва от 15.03.2019г. – датата на
заявлението /т.е. датата на ИМ/ върху главницата до изплащане на вземането и направените по делото разноски за държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт.
По делото на 16.04.2019г. е издадена Заповед за изпълнение за заплащане от
длъжницата на ищеца на горните суми, както и за сумата от 837,02лв. д.т. и 1 389,32лв. адвокатско възнаграждение.
Въз основа на Заповедта съдът е издал ИЛ, за което е направена отметка на
същата – л.73 от делото и върху извлечението от счетоводните книги – л.12 от
делото.
Заповедта е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК на 26.11.2019г. и със
съобщение, получено на 11.03.2020г. –
л.80 от делото, на ищеца е указано да предяви в едномесечен срок иск за
установяване на вземането, като довнесе дължимата д.т.
С подаване на ИМ на 13.04.2020г., видно от вх. рег № 4017 /13.04.2020г., ищецът е предявил в законоустановения срок иск за съществуване на вземането му,
поради което искът е допустим.
Спорен по делото
е въпросът да се признае ли за установено между страните, че ответницата А.М.И.
дължи на ищцовата Банка сумата от 41 815,11лв.,
съгласно извлечение от счетоводните книги на Банката към 12.03.2019г., от които
37 620,16лв. главница за периода от 22.03.2018г. до 12.03.2019г.;
2 022,96лв. възнаградителна лихва за периода от
22.03.2018г. до 07.01.2019г.; 1 871,33лв. мораторна
лихва за периода от 22.03.2018г. до 12.03.2019г.; 157лв. банкови такси за
периода от 25.03.2018г. до 12.03.2019г.; 95,66лв. застраховки за периода от
19.03.2018г. до 12.03.2019г. и 84лв. нотариални такси, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на заявлението за издаване на Заповед –
13.03.2019г. /т.е. датата на ИМ/ върху главницата до изплащане на вземането,
както и за разноските в заповедното и исковото производство.
За
да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази писмените
доказателства и заключението по назначената СИЕ.
Видно от отговора на ответницата,
уточнението към същия от 16.03.2021г. – л.376 – л.377 от делото и представената
писмена защита, оспорва се основателността на иска и размера на дълга.
Неприемливо е твърдението, че Договорът за кредит за покупка на недвижим имот
няма дата – вписаната в него дата 20.02.2007г. е очевидна фактическа грешка
предвид първото приложение към него – л.31 от делото. В него Договорът се
описва като сключен на 20.02.2008г., а заемната сметка по него е открита на
22.02.2008г. Несъмнено е, че Договорът е с валидна дата от 20.02.2008г.
В тази насока е и представения първи Анекс към него от 25.09.2008г. – л.295
от делото в оригинал – с него е предсрочно погасена сумата от 1 900лв. и е
представен в оригинал първия Погасителен план към Договора. От същия се
установява, че датата на усвояване на кредита е 22.02.2008г., началото на
издължаване – 22.03.2008г., а края на издължаване – 22.02.2025г., като
предоставения кредит е в размер на 45 000лв. В този смисъл неоснователно е
твърдението, че към договора няма погасителен план, което води до неизпълняемост. Има още един План към последното
Споразумение по Договора от 28.10.206г. – л.304 – л.305 от делото, като и двата
Плана носят подпис на кредитополучател и тези подписи не са оспорени от
особения представител на ответницата.
Неуспешно е и следващото оспорване – на правото на адв.Д.
М. от САК да обяви предсрочната изискуемост на кредита. Видно от приложеното
заповедно производство с пълномощно от 08.03.2012г. – л.17 – л.20 от делото, адв.М. в т.5 от същото е оправомощен
да изготвя, подписва и изпраща от името на банката уведомления за обявяване на
предсрочна изискуемост на просрочени вземания – кредити, което видно от
представената Покана – л.57 – л.58 от делото, връчена от ЧСИ Т. К., рег. № **
при КЧСИ на 12.12.2018г. по реда на чл.47 ГПК е и
сторено. Несъмнено е в този смисъл, че предсрочната изискуемост на задълженията
по Договора за кредит за покупка на недвижим имот от 220.02.2008г. е настъпила
преди подаване на заявлението за образуване на заповедното производство.
Представените три допълнителни споразумения към Договор за кредит – от
10.07.2015г., от 28.10.2016г. и от 10.01.2018г. не са сключени върху непозволен
Договор, защото никои от оспорванията на клаузите от
Договора за кредит за покупка на недвижим имот от 20.02.2008г. не са нищожни на
сочените от особения представител на ответницата основания. За този Договор не
се прилага Закона за потребителския кредит, той не е сключен при общи условия,
а всички негови клаузи са индивидуално уговорени и подписани от ответницата. От момента на
сключването му за него се прилагат правилата на ТЗ за банков кредит, а от 29.07.2016г.
– Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители. Поради това доколкото ответницата е потребител,
за Договора от 20.02.2008г. са приложими правилата на Закона за защита на
потребителите, но в Договора не се установяват неравноправни клаузи.
Неуспешно е и оспорването на представените три пълномощни от ответницата на
Е.Т.А.от 06.10.2016г. – л.37 – л.38 от делото, на същата от 20.11.2017г. и на И.М.И.
от 15.05.2015г. – л.306 от делото. Същите са с нотариална заверка на подписите
на страните и оправомощават упълномощените лица с
права да предоговарят от името и за сметка на
ответницата условията за погасяване на задълженията по Договора за ипотечен
кредит.
Твърденията, че клаузите по Договора за кредит не са уговорени
индивидуално, а Договорът е бил подготвен отнапред и ответницата не е могла да
влияе върху съдържанието им не се подкрепят от никакви доказателства по делото.
Видно
от заключението
на СИЕ, вещото лице установява, че длъжницата към датата на заявлението за
заповедното производство – 13.03.2019г., има просрочени задължения по договора и
дължи сумата от 41 851,11лв. на Банката, от които 37 620,16лв. – главница,
2 022,96лв. – възнаградителна лихва за периода
от 22.03.2018г. до 07.01.2019г., 1 871,33лв. – обезщетение за забава за
просрочените плащания за периода от 22.03.2018г. до 12.03.2019г., 157лв. – банкови
такси, 95,66лв. – застраховки и 84лв. такси за връчване на покани.
Установено е, че последната вноска по кредита е направена
на 22.04.2018г. Последните три вноски са правени в евро, които банката е
обменила в лева и е погасила различни компонентни от дълга. Останалите отговори
на вещото лице от задача № 4 до задача № 32 са без правно значение за изводите
на съда по настоящото дело, защото се основават на неосъществени оспорвания от
страна на особения представител на ответницата, основани на нищожни клаузи по
Договора, каквито при внимателния прочит на Договора, Споразуменията и Закона
за защита на потребителите съдът не откри.
С оглед изложеното и при съвкупната преценка на
събрания по делото доказателствен материал, съдът
намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение дължимостта
на сумите по процесния Договор за кредит като
главница, договорна лихва, наказателна лихва и просрочени задължения, съдът
възприема заключението на вещото лице Т. Б., от което по категоричен начин се
установява размера на дължимите суми по процесния
Договор за кредит.
Не са доказани и са неоснователни възраженията на ответника за нищожност на
отделни клаузи от процесния Договор за кредит и
допълнителните Споразумения към него.
Клаузите, регламентиращи лихвите както и тези от допълнителните
споразумения за промяна на лихвените проценти и индексите не са нищожни нито
поради накърняване на добрите нрави, нито като неравноправни по смисъла на ЗЗП.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе и по направените
разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство, като следва да
бъде признато за установено между страните, че ответницата дължи направените от
Банката разноски в хода на развилото се заповедно производство пред ПлРС по ч.гр. № 1649/ 2019г. по описа на същия съд, както и
да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски от ищеца в исковото
производство в размер на 3 447,82лв., съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК, от които 837,02лв. д.т., 500лв. за вещо лице и 2 140,80лв.
възнаграждение за особен представител.
Предвид определеното възнаграждение за вещото лице Т. Б. в размер на
1 500лв., от които Банката е внесла депозит за вещо лице в размер на
500лв., и постановеното в съдебно заседание определение за задължаване на ищеца
да внесе допълнителен депозит за вещо лице в размер на 1 000лв., както и
връченото на Банката съобщение на 17.06.2021г. за внасянето му в едноседмичен
срок от съобщението, съдът намира, че отговорите на въпроси от № 4 до № 32 са
поставени от особения представител на ответницата. Той обаче е освободен от
разноски – чл.83 ал.1, т.5 ГПК. Съгласно ал.3 от същата норма – чл.83 ГПК – в
случаите на ал.1 и ал.2 разноските се заплащат от Бюджета на съда. Това налага
изменение на постановеното от съдебно заседание определение за задължаване на
Банката ищец да внесе допълнителен депозит от 1 000лв. за вещо лице, която
сума да се изплати на в.л.Т. Б. от Бюджета на съда, а поради факта, че
ответницата остава задължена за разноски, които са направени по искания на
нейния особен представител, на осн. чл.77 ГПК следва
да бъде осъдена да заплати по Бюджета на съдебната власт – по сметка на ПлОС сумата от 1 000лв. – разноски за вещо лице,
платени от Бюджета на съда.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422 ал.1 вр.
чл.415 ал.1 ГПК и чл.430 ТЗ, че А.М.И. ***, ЕГН ********** дължи на „***”АД /предишно
наименование „*****“ АД/, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр.С.,
район В., ул.„…” № …, представлявано от П. Д. и Д. Ш. - Изпълнителни директори
и членове на УС сумите от 37 620,16лв.
главница за периода от 22.03.2018г. до 12.03.2019г.; 2 022,96лв. възнаградителна лихва за периода от 22.03. 2018г. до
07.01.2019г.; 1 871,33лв. мораторна лихва за
периода от 22.03.2018г. до 12.03.2019г.; 157лв. банкови такси за периода от
25.03.2018г. до 12.03.2019г.; 95,66лв. застраховки за периода от 19.03.2018г.
до 12.03.2019г. и 84лв. нотариални такси, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на заявлението за издаване на Заповед – 13.03.2019г. /т.е.
датата на ИМ/ до изплащане на вземането, както и 837,02лв. д.т. и 1 389,32лв. адвокатско възнаграждение - деловодни
разноски в заповедното производство,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 т.2 ГПК № 1341/16.04.2019г. по ч.гр.д. № 1649/2019г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК А.М.И. ***, ЕГН **********
да заплати на „***”АД /предишно наименование „*****“
АД/, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр.С., район В., ул.„..” № ..,
представлявано от П. Д.и Д. Ш. - Изпълнителни директори и членове на УС разноски за исковото
производство по настоящото дело в размер на 3 477,82 лева.
НА осн. чл.253 ГПК
изменя протоколното си определение от съдебно заседание на 14.06.2021г. за
задължаване на ***”АД /предишно
наименование „*****“ АД/, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр.С.,
район ., ул.„….” № .., представлявано от П. Д. и Д. Ш. - Изпълнителни директори
и членове на УС да внесат по сметка на ОС гр.Плевен допълнителен депозит за вещо лице в
размер на 1 000лв. в едноседмичен срок от съобщението, като вместо него
постановява:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Т.В. *** по банкова
сметка ***о на вещото лице по настоящото дело сумата от 1 000лв. от Бюджета на
съда – ОС гр.Плевен - допълнително възнаграждение съобразно приложената
Декларация.
ОСЪЖДА на осн. чл.77 ГПК
А.М.И. ***,
ЕГН ********** да заплати по Бюджета на съдебната власт – по сметка на ОС
гр.Плевен сумата от 1 000лв. разноски за вещо лице.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Велико
Търново в двуседмичен срок от
съобщението до страните чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: