№ 835
гр. Разград, 11.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
и прокурора Галин Галенов Тупев (РП-Разград)
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Частно
наказателно дело № 20213330200688 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ЗА РРП прокурор Т..
ОБВИНЯЕМИЯТ, доведен от ОЗ „Охрана на съдебната власт“ лично и със служебен
защитник адв. Н. Г. от АК Разград.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА производството е по реда на чл. 64, ал. 3 и следващите от НПК по
постъпило от РРП искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
отношение на обвиняемия В. Ж. В., ЕГН ********** по ДП № 1873 ЗМ-464/2021 г. по описа
на РУМВР Разград.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на обвиняемия. Моля да приемете като доказателства
материали от ДП № 1873 ЗМ-770/2019 г. по описа на РУМВР Разград, делото е образувано
за средна телесна повреда и считам, че ще допринесат за изясняване на неговата личност.
Това са разпити на пострадалия А.Т., на полицейския служител А.К. и съдебномедицинска
експертиза. Същият тогава е нанесъл побой, отравя обиди и закани към пострадалия и
считам, че са относими. Обвиняемият е удрял с брадва пострадалия, а няколко дни преди
това е извършил кражба от същия.
1
АДВ. Г.: Искането за вземане на мярка е законосъобразно. Относно представените
писмени доказателства предоставям на съда.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателства по делото заверени копия от ДП № 1873 ЗМ –
770/2019 г. по описа на РУМВР Разград.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания по доказателства.
АДВ. Г.: Нямам други искания по доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото писмени такива, съдържащи се в ДП №
1873 ЗМ-464/2021 г. по описа на РУМВР Разград.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното искане за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на обв. В. Ж. В. от гр. Цар Калоян. Считам, че са
налице всички законови предпоставки изброени в чл. 63 , ал. 1 от НПК за вземане на най-
тежката мярка за неотлонение, тъй като на 09.11.2021г. по настоящото досъдебно
производство му е било предявено постановление за привличане на обвиняем по реда на чл.
219, ал. 4 от НПК за тежки умишлени престъпления от общ характер, а именно по чл. 196,
ал.1, т.2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК; чл. 196, ал.1, т.2, вр. с чл. 195, ал.
1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 216, ал. 1 от НК и по чл. 170, ал. 2 във
вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. За двете квалифицирани кражби извършени в условията
на опасен рецидив се предвижда наказание от 3 до 10 години „лишаване от свобода“, а за
престъпленията по чл. 216, ал. 1 от НК и по чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК, макар и да не са тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, то и за двете от
тях се предвижда наказание до 5 години ЛС , а за престъплението по чл. 170, ал. 2 във вр. с
ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК законодателят е предвидил и специален минимум в размер на 1
година ЛС. Съществува обосновано предположение, че обв. В. е извършил престъпленията,
за които му е повдигнато обвинение. Това предположение се извежда от събраните
доказателства по делото , а именно разпити на свидетели, оценъчна експертиза и
приобщените писмени доказателствени средства. Характерна черта в неговата престъпна
дейност е че той не взема почти никакви мерки за да не бъде разкрит. Този извод се извежда
от фактите , че в преобладащия брой от случаите той е влизал в къщите на пострадалите
лица и в тяхно присъствие е извършвал деянията. Ето защо обоснованото предположение се
извежда от преките доказателствени източници-свиделите-очевидци на деянията. Освен това
2
доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие и
да извърши престъпление. Реалната опасност обв. В. да се укрие се извежда от неговите
действия. Това е така, тъй като за същият има данни, че живеел в покрайнините на гр. Цар
Калоян и в гористи местности. Същият не работел никъде и нямал изградени трудови
навици. Основният му източник да се прехранва били кражбите, които регулярно
извършвал. Освен това за същия има данни, че злоупотребявал с употребата на алкохол,
което е допълнителен аргумент, че обв. В. може да се укрие от органите на досъдебното
производство. В настоящият случай съществува и реална опасност обв. В. да извърши
престъпление , който извод се извежда както от лошите му характеристични данни така и от
предходните му осъждания, многократно е бил осъждан за квалифицирани кражби, повечето
извършени в условията на опасен рецидив и въпреки, че в преобладаващия брой от случаите
е изтърпявал наказанията лишаване от свобода ефективно, то явно същите не са изиграли
своята възпитателна, поправителна и предупредителна роля. Видно от приложената справка
за съдимост обв. В. през последните 5 години е извършил множество кражби и всеки път
наказанията лишаване от свобода са били изтърпявани ефективно от него, както следва: обв.
В. е бил осъден по дело № 290/2017г., НОХД, присъда № 182/12.04.2017г. на РС-Разград в
сила от 28.04.2017г., където за квалифицирана кражба, в условията на повторност и
продължавано престъпление на 3 пъти е отнел различни вещи, за което е бил осъден на 6
месеца „лишаване от свобода” при първоначален общ режим. После по дело № 374/2019г.,
НОХД, споразумение № 257/27.05.2019г. на РС-Разград в сила от 27.05.2019г., където за
квалифицирана кражба, в условията на опасен рецидив отново е отнел различни вещи, за
което пак е бил осъден на 6 месеца „лишаване от свобода”, но този път при строг режим.
Последното му осъждане е по дело № 28/2020г., НОХД, присъда № 112/11.03.2020г. на РС-
Разград в сила от 11.03.2020г., където за квалифицирана кражба, в условията на опасен
рецидив отново е отнел различни вещи, за което е бил осъден на 2 години „лишаване от
свобода”, при строг режим. На 06.07.2021г. обв. В. излязъл от затвора, тъй като изтърпял
наложеното му наказание по последното цитирано дело и след по-малко от две седмици от
излизането му от затвора започнал да върши нови кражби, а именно тези, които са предмет
на разследване по настоящото дело. Следва да се отбележи, че разследването по настоящото
дело е към самия край и предстои да бъде изпратено в РП-Разград по реда на чл. 235 от НПК
за решаването му по същество. Необходимо е единствено да се обезпечи явяването на обв.
В. евентуално вече пред съдебната фаза на наказателното производство. Моите очаквания
са, че в съвсем кратки срокове делото ще продължи в съдебната си фаза. Ето защо от всички
факти в своята съвкупност може да се обуслови извод, че е необходимо по отношение на
обв. В. да се вземе мярка за неотклонение „задържане под стража”. Впрочем законодателят е
предвидил презумпцията за реалната опасност деецът да се укрие или да извърши
престъпление, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено в
условията на опасен рецидив. Предвид горецитираните осъждания на лицето опасния
рецидив е налице както за кражбата на обв. В. , която той е извършил в края на 2019г., така
и за процесната кражба, само тя в условията на продължавано престъпление, и през 2021г.
От изложеното е видно, че е налице и законовата презумпция на чл. 63, ал. 2, т. 1, пр. 2 и т. 2
3
НПК, което обосновава наличието на реалната опасност обвиняемия да се укрие и извърши
престъпление и която не се оборва от доказателствата по делото. Това налага извода, че обв.
В. е лице с висока обществена опасност, тъй като през последните няколко години не спира
да върши престъпления, не се е съобразил по никакъв начин с вече наложените му до този
момент наказания и ако бъде оставен на свобода може да се укрие от органите на
досъдебното производство и на съда. По този начин би се осуетило приключването на
наказателното производство в кратки срокове. Следва да се отбележи, че ако бъде
обезпечено явяването на обв. В., разследването по това дело ще бъде водено приоритетно и
ще бъде извършено необходимото в кратки срокове да навлезе в съдебната си фаза. На
последно място считам, че измежду всички мерки за неотклонение и други мерки за
процесуална принуда, исканата в настоящото производство мярка за неотклонение се явява
оправдана и необходима. Моето становище е, че само тя би изпълнила целите на мерките за
неотклонение изброени в чл. 57 от НПК. Именно там е посочено, че те се вземат с цел да се
попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в
изпълнение на влязла в сила присъда. Имайки предвид гореизложеното, моля да уважите
направеното искане, а именно да вземете на обв. В. Ж. В. мярка за неотклонение „задържане
под стража”.
АДВ. Г.: Няма спор, че от формална страна са налице всички законови предпоставки
за вземане на мярка „задържане под стража”, включително и законовата презумпция за
опасността да се укрие или извърши друго престъпление. Анализирайки материалите по
делото не считам, че деянията са от висока степен на обществена опасност с оглед щетите от
деянията и при встъпването ми в наказателното производство и при разговор с
подзащитния ми говорихме, че има желание да сключи споразумение с РРП за приключване
на делото по гл. 29 от НПК. Но поради факта, че липсват средства, мисля, че, ако му се даде
шанс до приключване на досъдебното производство да работи и изкара средства и да
възстанови щетите ще може да се сключи споразумение и да тръгне по пътя на поправянето.
Моля да не вземате мярка за неотклонение „задържане под стража”.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам да кажа, че се извинявам, че ще присъствам. Няма да
създавам проблеми. И ще мога да събера парите за щетите. Ще работя при едни животни.
Ще събера парите.
СЪДЪТ, за да се произнесе съобрази следното: съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1
от НПК, за да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” следва
да са налице две едновременно налични предпоставки. Едната от тях е лицето да е
привлечено към наказателна отговорност за престъпление, за което законът предвижда
наказание „лишаване от свобода” като е налице обосновано предположение относно
авторството на престъпното посегателство. В тази връзка видно от материалите по ДП №
1873 ЗМ -464/2021 г. по описа на РУМВР Разград обвиняемият В. с постановление от
05.11.2021 г. е привлечен към наказателна отговорност за извършени от него множество
деяния, две от които по смисъла на чл. 196 от НК, за които НК предвижда наказание
„лишаване от свобода”. От извършените до момента процесуално следствени действия по
4
предварителното разследване съдът споделя основателното подозрение на държавното
обвинение, че обвиняемият е съпричастен в качеството, в което е привлечен към наказателна
отговорност към престъпните посегателства. От тази гледна точка е налице и първата
задължителна налична предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража”. На следващо място следва да е налице и реална опасност
обвиняемият да се укрие от органите на наказателното преследване, или да извърши
престъпление. В тази насока съдът споделя доводите на прокурора, тъй като на първо място
тази презумпция за наличие на реална опасност е нормативно закрепена в разпоредбата на
чл. 63, ал. 2 от НПК и не се оборва от представените в днешно съдебно заседание
доказателства и доказателствени средства. Нещо повече обосновава се и от приобщените и
отделени материали от друго досъдебно производство приключило по отношение на
обвиняемия с постановление за прекратяване, доколкото е било налице деяние от частен
характер. Независимо от волята на постаралото лице деянието нанесена телесна повреда,
както и справката за съдимост на подсъдимия приложена към материалите по досъдебното
производство действително говори, че е налице личност с висока степен на обществена
опасност склонна да извършва широк диапазон по вид престъпления, въпреки изтърпените
до момента наказания „лишаване от свобода”, които за съжаление не са осъществили целта
си по чл. 36 от НК. Както и факта, че само две седмици след изтърпяване на последното
такова наказание обвиняемият е извършил поредица от престъпни посегателства. Ето защо,
доколкото е налице и втората задължителна предпоставка и съобразно разпоредбата на чл.
57 от НПК съдът намира, че мярката за неотклонение „задържане под стража” е единствено
адекватната в настоящия случай, която да обезпечи от една страна участието на подсъдимия
до завършване на първата фаза на наказателното преследване, така и да му даде възможност
лично да упражни правото си на защита в основната фаза на наказателното производство –
съдебната, и не на последно място при положение, че бъде признат за виновен да бъде
осъществена по отношение на него докрай държавната репресия с изтърпяване на
евентуално наложеното наказание. Мотивиран така и на основание чл. 64, ал. 4 и ал. 5 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА на обвиняемия В. Ж. В., ЕГН ********** мярка за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по ДП № 1873 ЗМ-464/2021 година по описа на РУМВР
Разград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 3-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - Разград.
В СЛУЧАЙ на жалба насрочва делото пред Окръжен съд - Разград в открито съдебно
заседание с призоваване на страните на 18.11.2021 година от 14:30 часа, за когато страните
редовно уведомени.
АДВ. Г.: Моля за препис от протокола да ми бъде изпратен на ел. поща.
5
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕПИС от съдебния протокол след изтичане на 3-дневния срок за изготвянето му да
бъде предоставен на служебния защитник адв. Г..
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14:56 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
6