Р Е Ш Е Н И Е
№ 314
гр.Русе, 25.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 256 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по
жалба от „Оптима-Р” ООД, със седалище в гр.Русе, депозирана чрез процесуалния
му представител, против решение № 291/25.06.2021 г., постановено по АНД № 748/2021 г. по описа на Районен съд
- Русе, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № Р-0048879/05.02.2021
г. на директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново,
Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе, към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията
за защита на потребителите (КЗП). С наказателното постановление, за нарушение по
чл.24, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл.200 от
същия закон, на касатора е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 300 лева като дружеството е осъдено да заплати на
Комисията за защита на потребителите сума в размер на 120 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател развива
съображения за неправилност на
съдебното решение поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Моли съда да отмени оспорения съдебен акт и
вместо него да постанови ново решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
Ответникът по жалбата - РД за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП
не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за основателност на жалбата.
След като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, изразените становища на страните, събраните по делото доказателства и след
извършена служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, съдът прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да постанови
оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение районният съд е приел, че
НП и АУАН, въз основа на който то е издадено, са съставени съгласно
изискванията на ЗАНН като съдържат всички посочени в чл.42 и чл.57, ал.1 от
същия закон реквизити. Приел е още, че административното нарушение по чл.24,
ал.1 от ЗЗП, за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и
се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, при което
правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност чрез
налагане на имуществена санкция в минимален размер по чл.200 от ЗЗП, предвид липсата
на предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Въззивната инстанция е
обсъдила и приела за неоснователно основното възражение на жалбоподателя за
липса на съставомерно деяние, тъй като случаят попадал в обхвата на чл.26, ал.1
от ЗЗП, поради което изискванията на чл.24, ал.1 от ЗЗП не намирали приложение.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН. Съдът е събрал
допустимите и относими към правния спор доказателства. Същите са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, като
въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи. Изследвани
са
релевантните за спора факти и въз основа на тях са направени обосновани
фактически изводи. Мотивите в обжалваното решение са пълни, логични и
последователни. Съдът е обсъдил и отговорил на възраженията на жалбоподателя
относно приложението на чл.26 от ЗЗП.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са доказани по делото. При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения. Относимите законови разпоредби са
правилно приложени към установеното административно нарушение. Правилно е
индивидуализирано и наложеното наказание – в минимален размер, съобразно
предвиденото от приложимата санкционна норма и при съобразяване с изискванията
на чл.27 от ЗАНН.
Изцяло се споделя заключението на
контролираната инстанция, според което от съвкупния анализ на доказателствата по делото се
установява по несъмнен начин, че санкционираният търговец е извършил
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
По несъмнен начин се установява обстоятелството, че в ценоразписа, изложен на
видно място в стопанисвания от „Оптима-Р“ ООД търговски обект „Автомивка на
пазара“, не били обозначени продажните цени на предлаганите от търговеца
експресни услуги и услугата „пране на топ матраци“.
Неоснователни са доводите на касатора за
допуснато от въззивната инстанция неправилно приложение на материалния закон и
по-конкретно относно липсата на задължение, съгласно чл.24, ал.3 от ЗЗП, за
търговеца да обозначава продажната цена на услугата „пране на топ матраци“
поради наличието на предпоставки за приложението на чл.26 от ЗЗП. Въззивният
съд е обсъдил цитираната правна норма и правилно е приел, че същата е
неотносима към процесното деяние.
В съдържащото се в приобщената към въззивното дело
административнонаказателна преписка писмено доказателство – ценоразпис на
услугите, предлагани от търговеца в проверения търговски обект (л.22 от делото
на РС – Русе) е обявено, че в него се извършват не само услуги по вътрешно и външно
измиване на автомобили, в което несъмнено се изразява основна дейност на търговския
обект, представляващ автомивка, но и „други услуги“, които, според обявения
ценоразпис, включват „пране на тапицерия и салон“, но така и „пране
на килими /за 1 кв.м./“. По отношение на услугата „пране на тапицерия и
салон“ е посочена цена в ценоразписа – 80 лева, но по отношение на услугата
„пране на килими /за 1 кв.м./“ липсва обозначена цена. Независимо от това, обявяването
на посочените услуги по пране на килими в ценоразписа на търговския обект, по
арг. от чл.24, ал.3 вр. ал.1 вр.чл.26, ал.1 от ЗЗП, означава, че те също спадат
към обичайно предлаганите от търговеца. В ценоразписа изобщо липсва посочена
услуга „пране на топ-матраци“. Касаторът твърди, че това е така, именно защото
матраците не били част от интериора на един автомобил, с оглед на което не можело
да се приеме, че дейността по изпирането им била обичайна за една автомивка. От
друга страна жалбоподателят не спори, че в автомивката съществуват условия за
извършване на такива услуги (по пране на матраци), предвид което, според
касатора, по отношение на тази услуга следва да намери приложение разпоредбата
на чл.26 от ЗЗП, в който случай и съгласно чл.24, ал.3 от ЗЗП би отпаднало
задължението му по ал.1 на същата разпоредба за обозначаване в ценоразписа на продажната цена на
тази услуга.
Така, във връзка с преценката за правилното приложение
на материалния закон от въззивната инстанция, се поставя въпросът дали услугата
по пране на топ матраци е „различна от обичайно предлаганите от търговеца
услуги“ по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗП. Настоящият касационен състав намира
отговорът му отрицателен.
Дали се касае до такава различна
дейност или не е фактически въпрос, при решаването на който следва да се
извърши съпоставяне на нейното естество с това на обичайно извършваната от
търговеца дейност. Според касационната инстанция, дейността по пране на топ матраци
не се различава съществено от дейността „пране на килими“, за която, с оглед
изричното й включване в ценоразписа на търговеца, макар и без обявена цена,
следва да се приеме, че е част от обичайно извършваната от последния дейност. Впрочем
търговецът широко рекламира именно тази своя дейност (по пране на килими) в
процесния търговски обект „Автомивка на пазара“, включително с публикации в
интернет [1].
Макар топ матраците, видно и от снимковия материал, приложен по приетата от въззивната
инстанция преписка, да са с по – голяма дебелина от тази на стандартен килим, то
дейностите, необходими за тяхното изпиране, не се различават съществено от тези
по изпирането на килими. Поради това не може да се приеме, че услугата „пране
на топ матраци“ се явява в такава степен различна от „обичайно предлаганите от
търговеца услуги“ по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗП, че да обоснове изключение
от задължението по чл.24, ал.1 от ЗЗП за обявяване на продажните цени на
услугата, съгласно ал.3 на последната разпоредба.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при оценката на
доказателствата като въз основа на тях е приложил правилно материалния закон
като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №291/25.06.2021 г., постановено по АНД № 748/2021 г. по
описа на Районен съд – Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: