Р Е
Ш Е Н
И Е № 109
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, въззивно
гражданско отделение – девети състав, в закрито заседание на четиринадесети
януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Тоско Ангелов след като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 3827 по описа на
съда за 2013 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 278 ал. 1 т. 2 от ГПК
във вр. с чл. 462 от ГПК.
Постъпила е чрез ЧСИ С. Г., рег. № * по
изп.д.20128250400811, ЖАЛБА с вх. № 16550/30.09.2013г., постъпила до Окръжен
съд-Пловдив с вх. № 34657/14.12.2013г., подадена от „Райфайзенбанк /България/”
ЕАД, присъединен взискател по изп. дело № 811/2012г. по описа на ЧСИ С. Г.,
чрез пълномощник юрисконсулт Н. Л. К., срещу Разпределение № 1 и № 2, предявено
на 24.09.2013г. по изп. дело № 811/2012г. по описа на ЧСИ С.. Г..
Жалбоподателят твърди, че в законния срок
обжалва разпределение № 1 № 2 по изп. дело № 811/2012г., както и излага
оплаквания относно неговата неправилност, както следва:
Настоящето изп. дело № 811/2012г. е
образувано по силата на изп. титул, издаден от РС Пловдив, в полза на
взискателя „Юробанк и Еф Джи България” АД срещу солидарно задължените лица
„Тера Вижън” ООД, „Н и Н Интернешънъл Транспорт и Спедиция” ЕООД, „Тера
Груп”ООД, Н.С.Н. с ЕГН ********** и Я. И. Х. с ЕГН **********. В хода на изпълнението
за удовлетворяване на вземането са предприети действия по налагане на запор
върху банковите сметки на длъжниците. В хода на наложените запори
„Райфайзенбанк /България/ ЕАД, в качеството си на трето задълженолице, извършва
преводи, както следва:
От
откритата от „Н и Н Интернешънъл Транспорт и Спедиция” ЕООД банкова сметка ***:
1. на 15.10.2012г.- в размер на 74 180.54 лева;
2. на 18.10.2012г.- в размер на 595.41 лева;
3. на 19.10.2012г.- в размер на 2 378.91 лева;
4. на 24.10.2012г.- в размер на 502.00 лева;
5. на 06.11.2012г.- в размер на 1 135.70 лева;
6. на 09.11.2012г.- в размер на 4 702.00 лева;
7. на 14.11.2012г.- в размер на 5 892.22 лева;
8. на 23.11.2012г.- в размер на 4 998.00 лева;
9. на 07.12.2012г.- в размер на 113.13 лева;
10. на 04.01.2013г.- в размер на 493.00 лева;
11. на 14.03.2013г.- в размер на 73 647.19 лева;
12. на 17.04.2013г.- в размер на 3 389.88 лева;
и
от откритата от „Н и Н Интернешънъл Транспорт и Спедиция” ЕООД банкова сметка ***:
1. на 18.10.2012г. – в размер на
6 666.56 евро;
2. на 24.10.2012г. – в размер на 1 293.98
евро;
3. на 30.10.2012г. – в размер на 543.98
евро;
4. на 06.11.2012г. – в размер на 978.98
евро;
5. на 14.11.2012г. – в размер на 293.98
евро;
6. на 30.11.2012г. – в размер на 388.51
евро.
За
вземанията на „Райфайзенбанк /България/”ЕАД като кредитор и длъжници „Н и Н
Интернешънъл Транспорт и Спедиция” ЕООД, „Тера Груп”ООД, „Експрес Карго
Интернешънъл” ООД, Н.С.Н. с ЕГН ********** и Я. И. Х. с ЕГН **********, произтичащи
от Договор за револвиращ кредит от 25.03.2008г. и последващи Анекси,
сключени към него, е бил издаден по силата на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 23.10.2012г. по ч.гр.д.№16386/12г. по описа на ПРС, както
и по силата на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 13.11.2012г. по
ч.гр.д.№17901/12г.; като за удовлетворяване на тези вземания е било
образувано друго изп. дело – изп. дело № 121/2012г. по описа на ЧСИ П. И.. Постъпило
е по настоящето изп. дело №811/2012г. по описа на ЧСИ Ст.Г., Удостоверение изх.
№ 57609/18.12.2012г., вследствие на което „Райфайзенбанк
/България/” ЕАД е присъединена към настоящето изп. дело № 811/2012г. по описа
на ЧСИ С.Г..
Жалбоподателят твърди и че срещу длъжника
„Н и Н Интернешънъл Транспорт и Спедиция” ЕООД, „Райфайзенбанк /България/” ЕАД
има и вземания, произтичащи от Договор за
револвиращ банков кредит от 07.02.2006г.
и последващи анекси към него. Тези вземания били обезпечени със залог върху
вземанията, които „Н и Н Интернешънъл Транспорт и Спедиция” ЕООД има за
наличностите му по всички сметки, открити на негово име в „Райфайзенбанк
/България/” ЕАД. Залогът е учреден по силата на Договор за залог върху вземания
от 15.10.2009г., сключен между „Райфайзенбанк /България/”ЕАД и „Н и Н
Интернешънъл Транспорт и Спедиция” ЕООД, вписан в ЦРОЗ с № 2011010500480; като
твърди и че е вписано пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ с № 2013061000476.
Жалбоподателят твърди, че неправилно ЧСИ
С. Г. е извършил разпределение на постъпилата от „Райфайзенбанк /България/”ЕАД
сума, като не е съобразил привилегированото право на взискателя по
Разпределение № 1 и Разпределение № 2, като в Разпределение № 1
„Райфайзенбанк/България/” не е включена като присъединен взискател.
Жалбоподателят счита, че за съдебния изпълнител като водещ изпълнителният
процес законът вменявал в задължение да изследва правото на собственост на
длъжника върху вещта, предмет на принудителното изпълнение, както и вписаните
привилегировани тежести, като в изпълнение на своите функции съдебният
изпълнител се подчинявал само на закона. Жалбоподателят твърди и че в хода на
принудителното изпълнение „Райфайзенбанк/България”ЕАД се е възползвала от
правото си по чл. 32 ал. 5 изр. второ от Закона за особените залози и била
уведомила ЧСИ Г. с нарочна молба, че върху паричните вземания от наличности по
сметка на „Н и Н Интернешънъл Транспорт и Спедиция” ЕООД, Банката се ползвала с
първи по ред особен залог. Освен това чл. 459 ал. 1 и ал. 2 от ГПК изрично
посочвал, че заложният кредитор се смята за присъединен взискател, когато
изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, без да се прави
разлика дали залжният кредитор е такв по ЗЗД, ЗОЗ или по друг закон. Също така,
чл. 136 т. 3 от ЗЗД посочвал, че вземането, обезпечено със залог е с
привилегия, без да уточнява по кой законов ред е учреден залогът – по ЗЗД, ЗОЗ
или друг закон.
В разпределение № 1 ЧСИ Горчев е посочил
само вземанията на „Юробанк и Еф Джи България” АД и на присъединения взискател
– Държавата чрез ТД „СДО” на НАП гр. Пловдив, по чл. 458 от ГПК; като не е
посочил и е изключил от разпределението „Райфайзенбанк /България/”ЕАД като
обезпечен заложен кредитор ЧСИ е извършил нарушение на процесуалния и
материалния закон, което жалбоподателят счита за основание за отмяна на
разпределението.
Жалбоподателят се противопоставя и на
дължимостта и включването като вземане по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД, на
вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение,
разпределени в полза на първоначалния взискател „Юробанк и Еф Джи България” в
размер на 104 159.37 лева. Съобразно чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД правото на
предпочтително удовлетворение не се отнасяло изобщо за всички направени от
кредитора разноски по изпълнителното дело, а се отнасяло само за тези разноски
по изпълнителното дело, които са направени по обезпечаването и принудителното
изпълнение за конкретния имот или вземане. От това следвало, че не всички такси
и разноски, начислени по ТТРЗЧСИ се ползвали с право на предпочтително
удовлетворение, а само онези, които са сторени във връзка с принудителното
изпълнение, довело до постъпването на сумите. Таксите, начислени по т.4, т. 5,
т. 10 и т. 31 дължими авансово от взискателя за обезпечаване на вземането чрез
налагане на възбрани върху недвижими имоти следва да бъдат привилегировани
вземания едва след осребряване на имуществото и при извършването на
разпределение на получената сума от продадените вещи- Същите не следвало да
бъдат в тежест на останалите кредитори и предвид факта, че върху недвижимите имоти
била вписана ипотека учредена в полза на „Юробанк и Еф Джи България”, даваща
привилегия на ипотекарния кредитор.
На основание гореизложеното
жалбоподателят моли да бъдат отменени Разпределение № 1 и Разпределение № 2 от
24.09.2013г. по изп. дело № 811/2012г. по описа на ЧСИ С. Г., рег.№**, като
неправилни, необосновани и незаконосъобразни, както и съдът да се произнесе със
съдебен акт, в който да се укаже на съдебни изпълнител да извърши ново
разпределение по изп. дело № 811/2012г. като се съобрази с правилата посочени в
ГПК и реда за удовлетворяване на вземанията посочен в чл. 136 т.1, 2 и 3 от ЗЗД. Прилага: договор за особен залог, заявление за вписването му в ЦРОЗ и за
пристъпване към изпълнение, /потвърждение за вписване в ЦРОЗ към 10.06.2013г., като вписването се отнася
до Заявление за вписване на пристъпване към изпълнение/.
С писмено становище от ответна на жалбата
страна - присъединен взискател по изп.дело № 811/2012г. „Брайт-2000” ООД, със
седалище и адрес на управление гр.П.,бул.”**”0158-Административна сграда, с ЕИК
***, с управители Д. Х. П. и А. А. Т., чрез пълномощник адв. Х. Р., съдебен
адрес: гр. П., ул.”***,ет.*, се счита, че жалбата е основателна, при което моли
да бъде отменено извършеното от ЧСИ Разпределение. Същевременно, се заявява, че
на „Брайт 2000” ООД е било предоставено единствено само Разпределение № 3, а с
останалите разпределения, това дружество не е било запознато, защото „Брайт-2000”
ООД не било включено в тях като присъединен взискател. Счита, че било
незаконосъобразно постъпилите по едно изпълнително дело суми, да се разпределят
в отделни разпределения и то четири на брой, като по този начин не можело да се
установи спазването на законовите разпоредби на ГПК и ЗЗД относно разпределяне
на сумите между кредиторите с право на предпочтително удовлетворение и
кредиторите без привилегии, колко е целият размер на събраните суми, каква част
и кои от задълженията на присъединените взискатели се погасяват.
Останалите страни по изпълнителното дело
не вземат становище по жалбата.
Постъпило е писмено становище по жалбата
/мотиви по чл. 436 ал. 3 от ГПК/от страна на ЧСИ С. Г. по жалбата, като жалбата
относно твърденията посочени в точки 1-3, се счита за допустима, но
неоснователна, а относно твърдението по т. 4, жалбата се счита за недопустима,
тъй като се твърди, че жалбоподателят няма процесуална легитимация за
упражняване на права на трето лице.
ПОС приема, че подадената жалба се явява
допустима – като подадена от надлежна страна по изп. дело, в законния срок от
предявяване на разпределението, срещу подлежащо на обжалване действие на
съдия-изпълнителя, поради което следва да се разгледа по същество от съда.
ПОС констатира от приложено копие на
изпълнително дело № 20128250400811 /изп.дело №811/2012г./ по описа на ЧСИ С. Г.,
рег. № **, с район на действие –ОС-Пловдив, следните обстоятелства от значение
за предмета на жалбата, както следва:
Съгласно Разпределение № 1 от 24.09.2013г.
/лист 1904-1906, от том V на изп.д.№811/12г./, се констатира от страна на ЧСИ
Ст. Г., че към дата 24.09.2013г. по
делото са страни: Взискатели:
Първоначален взискател „Юробанк България” АД, ЕИК ***, гр. С.; Присъединен
взискател: Държавата чрез ТД”СДО” на НАП-гр. Пловдив, по чл. 458 от ГПК. Длъжници: Солидарно задължени лица:
„Тера Вижън” ООД, ЕИК ***,гр.П., „Н и Н Интернешънъл Транспорт и Спедиция”
ЕООД, ЕИК *********, гр. П., „Тера Груп”ООД, ЕИК *********, гр. П., Н.С.Н. ***,
и Я. И. Х. с ЕГН **********, гр. П..
Както и се констатира, че към дата
24.09.2013г. спрямо длъжника „Н и Н Интернешънъл Транспорт и Спедиция” ЕООД,
ЕИК ***, гр. П., вземанията на
взискателите по изп. дело №811/2012г., възлизат, както следва: за взискателя
„Юробанк България” АД-общо вземания за 2 657 035.10 лева, а за
взискателя ТД „СДО” на НАП гр. Пловдив- общо вземания за 221 528.64 лева.
Както и се констатира, че е постъпила сума в общ размер на
160 117.41 лева, вследствие на запор на банкови сметки на длъжника „Н и Н
Интернешънъл Транспорт и Спедиция” ЕООД,
ЕИК ***, за погашение на дълга, както следва: /От наредител - Сосиете Женерал
Експресбанк, извършен превод на сума от 376.3 лв- на дата 15.10.2012г., на сума
51 093.63лв- на дата 17.10.2012г.; от наредител – Банка Пиреос България,
извършен превод на сума от 108.59лв на дата 31.10.2012г., на сума от 86.02 лв
на дата 31.10.2012г./, както и от страна на наредител Райбайзенбанк България, /понастоящем, жалбоподател/, са
извършени преводи, както следва: на дата 16.10.2012г.
– сумата 74 180.54 лв; на дата 18.10.2012г.
– сумата 595.41 лв; на дата 18.10.2012г.
– 12 999.79 лв; на дата 22.10.2012г.
– сумата 2 378.91 лв; на дата 25.10.2012г.
– сумата 502 лв; на дата 25.10.2012г.
– сумата 2 523.26 лв; на дата 31.10.2012г.
– сумата 1 060.70 лв; на дата 06.11.2012г.
– сумата 1 909.01 лв; на дата 06.11.2012г.
– сумата 1 135.70 лв; на дата 12.11.2012г.
– сумата 4702.00 лв; на дата 15.11.2012г.
– сумата 573.26 лв; на дата 15.11.2012г.
– сумата 5 892.22 лв.
Общо постъпилата в размер на 160 117.41 лв е разпределена от
ЧСИ, както следва:
1. По чл. 136
ал. 1 т. 1 от ЗЗД „вземанията за
разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение”, както следва:
-
На „Юробанк
България” АД, общо вземане – 104.159.37 лв, погасено за 104159.37 лв.
-
На НАП-ТД „СДО”
гр. Пловдив, общо вземане – 0.00 лв, съответно, и погасено – 0.00 лв;
-
На ЧСИ рег. №
825, начислени такси с вкл. ДДС, общо вземане – 4 786.80 лв, погасено за
3 873.60 лв;
-
На ЧСИ, рег. №
825, пропорционална т.26, с вкл. ДДС, общо вземане – 74 815.62 лв,
погасено за 4 584.46 лв.
2. По чл. 136 ал.
1 т. 6 от ЗЗД „вземанията на Държавата, освен тия за глоби”, както следва:
-
На НАП-ТД”СДО”
гр. Пловдив, общо вземане – 212 557.26 лв, погасено за 47 499.98 лв.
Поради
изчерпване на постъпилата сума не се разпределят суми по чл. 136 ал. 2 от ЗЗД
за „вземанията с еднакъв ред, които се удовлетворяват съразмерно”.
ПОС констатира от съдържанието на
гореизложеното Разпределение № 1, подкрепено и с писмени доказателства по изп.
дело №811/2012г., че по това обжалвано с настоящата жалба Разпределение № 1, всички суми постъпили от запорираните банкови сметки на длъжника „Н и Н
Интернешънъл Транспорт и Спедиция” ЕООД, ЕИК ***, гр. П., намиращи се в
наредител „Райфайзенбанк България”, са постъпили на дати преди датата на пристъпване към изпълнение, съгласно вписване на
пристъпване към изпълнение във връзка с договор за особен залог, която дата е 10.06.2013г., съгласно потвърждение за
вписване в ЦРОЗ към 10.06.2013г., като вписването се отнася до Заявление за
вписване на пристъпване към изпълнение, които писмени доказателства са
приложени към настоящата жалба. Освен това ПОС констатира, че тези писмени
доказателства са били представени по изп. дело № 811/2012г., едва към
настоящата жалба с вх.№ при ЧСИ от 30.09.2013г., като няма данни да са били
представени по изп. дело преди това.
Предвид гореизложените обстоятелства ПОС
приема, че към датите на постъпване на сумите, предмет на
Разпределение № 1 от 24.09.2013г.,по изп. дело № 811/2012г. няма данни, а и
такива не са били, поначало, налице към момента на постъпване на сумите, относно
качеството на „Райфайзенбанк”,/понастоящем, жалбоподател/, на привилегирован
кредитор – с „особен залог” върху наличностите по сметките на длъжника „Н и Н
Интернешънъл Транспорт и Спедиция” ЕООД, ЕИК ***, намиращи се в наредител
„Райфайзенбанк”. Поради което и ЧСИ не е имал възможност да включи в това
разпределение „Райфайзенбанк „ като привилегирован кредитор, такъв с привилегия
– особен залог, предвид разпоредбата на чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД. Като преди жалбата по изп. дело №811/2012г. по
описа на ЧСИ, рег.№ 825, е било налице, само, Разпореждане на ЧСИ от 20.12.12г.
/лист 1264/, въз основа на Удостоверение изх.№ 57609/18.12.2012г. по описа на
ЧСИ, рег.№821 при КЧСИ, с което е присъединено вземането на „Райфайзенбанк/България/”
ЕАД /по изп.лист от 13.11.12г. издаден по ч.гр.д.№17901/12г. по описа на ПРС и
изп.лист от 23.10.12г. издаден по ч.гр.д.№16386/12г. по описа на ПРС/.
Предвид изложените съображения ПОС
приема, че в тази част – относно невключване на жалбоподателя Райфайзенбанк в
Разпределение № 1, /съответно, и неотчитане на привилегия на взискателя по
Разпределение № 2/, жалбата се явява неоснователна, при което следва да бъде
оставена без уважение от съда.
От приложено към Разпределение № 1 от
24.09.2013г., Приложение 1, /лист 1906/, е видно, че разпределените в полза на
първоначалния взискател „Юробанк
България” АД разноски в общ размер на 104 159.37 лв, са посочени с правно основание,
както следва: платени на 20.08.12г. авансово разноски за адв. възнаграждение –
28 250.63 лв; платени на 20.8.12г. авансово разноски по изпълнителен лист
– 72 514.54 лв; платени авансово на 10.10.12г. разноски по т. 9 от ТТРЗЧСИ- 90.00 лв; платени
авансово на 10.10.12г. разноски по т. 9
– 36 лв; платени авансово на 09.12.12г. разноски по т.9 – 342 лв; платени авансово на 04.10.12г. разноски по т. 5 – 312 лв; платени авансово на
04.10.12г. разноски по т.10 – 90 лв;
платени авансово на 04.10.12г. разноски по т.10
– 18 лв; платени авансово на 04.10.12г. разноски по т. 31 – 244.20 лв; платени авансово на 04.10.12г. разноски по т. 31 – 1 212 лв; платени авансово
на 04.10.12г. разноски по т. 31 –
600 лв; платени авансово на 20.08.12г. разноски по т. 1 – 24 лв; платени авансово на 20.08.12г. разноски по т. 2
– 300 лв; платени авансово на 20.08.12г. разноски по т. 5 – 120 лв; платени авансово на 24.10.12г. разноски по т. 31- 6 лв.
Видно е от съдържанието на
Приложение 1 към Разпределение № 1 от 24.09.2013г., разноските на взискателя
направени във връзка с образуване на изпълнителното дело, в т.ч. за адв.
възнаграждение, както и във връзка с изпълнителен лист, са такива разноски, за
които първоначалният взискател, в случая „Юробанк и Еф Джи България”, има
предпочтително вземане по реда на чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД, тъй като от тези
авансови разноски по изп.дело се ползват всички кредитори по настоящето изп.
дело. Разноските по т. 9 касаят
такива събрани за налагане на запор /без извършване на
опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК /, като
единичната такса е 15 лв, и са такива, за които, отново, взискателят има право
на предпочтително вземане по реда на чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД, като в случая,
безспорно, се разпределят суми постъпили от запорирани сметки на длъжника. В т.н. е налице и приложена /лист 201 по
изп.д.811/2012г.,том І/ сметка на ЧСИ, за разноските по т. 9 –възлизащи на 315
лв/в общ размер//.
Разноските по т. 5 – касаят внесени
от първоначалния взискател такси по 20 лв, за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител
или от негов служител на съответни книжа
по делото -покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, като съответно са били заплатени 13 на брой, а
впоследствие – още 5 на брой. ПОС констатира от приложени на лист 202,205,227,229,269, 273,334 по изп.
дело, че в тази насока са искани сведения от ЧСИ за имущественото състояние на длъжника,
които сведения, поначало, са в полза на всички кредитори по изп.дело; при което
няма данни тези разноски да са свързани с „обезпечаване на вземането чрез
налагане на възбрани върху недвижими имоти”, така както се твърди от страна на
жалбоподателя.
Разноските по т. 1 касаят
такива „за образуване на изпълнително дело”, поради което и вземането за тях е
с привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД, тъй като от тези разноски се ползват
и останалите кредитори по изп. дело.
Разноските по т. 2 касаят такива „за цялостното проучване имущественото състояние
на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други”, поради което и
вземането за тях е с привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД, тъй като от тези
разноски се ползват и останалите кредитори по изп. дело.
ПОС констатира, че в жалбата са посочени разноски по т. 4, като
присъдени на първоначалния взискател, но такива разноски фактически не са присъдени
на същия на основание чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД, видно от горецитирано
Приложение 1 към Разпределение № 1 от 24.09.2013г.
Предвид изложени съображения ПОС приема, че жалбата относно присъдени
разноски по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД, съгласно Приложение 1 към Разпределение
№ 1 от 24.09.2013г., относно сумите:
28 250.63 лв, разноски за адвокатско възнаграждение; 72 514.54 лв,
разноски по изпълнителен лист; 90 лв, разноски по т. 9; 36 лв, разноски по т.
9; 342 лв, разноски по т.9; 312 лв, разноски по т. 5; 120 лв, разноски по т. 5;
24 лв, разноски по т. 1; 300 лв, разноски по т. 2; се явява неоснователна и
като такава не следва да бъде уважена от съда.
Доколкото с настоящето Разпределение № 1 от 24.09.2013г. се разпределят
суми постъпили от запорирани сметки, ПОС приема, че не следва да се определя
като привилегировано вземане на първоначалния кредитор по реда на чл. 136 ал. 1
т. 1 от ЗЗД разноските по т. 10, тъй
като те касаят такса
внасяна „за искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана” относно недвижим имот. При което в
тази й част – относно включени в разпределението суми по т. 10-от 90лв, както и
от 18 лв, жалбата се явява основателна.
Доколкото настоящият състав на ПОС не констатира по изп. дело данни за
правното основание на разпределените разноски по т. 31 – отнасящи се за различни „допълнителни разноски”, в тази
насока, и издаден за тях счетоводен документ, ПОС приема, че в тази част
разпределените суми по реда на чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД, се явяват
необосновани, при което и извършеното в тази част разпределение се явява
незаконосъобразно. Поради което и в тази й част – относно включени в
разпределението суми по т. 31 – от 244.20 лв, от 1 212.00 лв, от 600 лв,
от 6.00 лв, жалбата се явява основателна.
Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ извършено по
изпълнително дело № 20128250400811 по описа на ЧСИ С. Г., рег. № *, с район на
действие ОС-Пловдив, Разпределение № 1
от 24.09.2013г. В ЧАСТТА, с която е
разпределена постъпила сума по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД за първоначален
взискател „Юробанк България” АД, съответно, както следва: за сумите включени в
разпределението - по т. 10 от
ТТРЗЧСИ-от 90лв, както и от 18 лв, ;
както и за включени в разпределението суми по т. 31 от ТТРЗЧСИ– от 244.20 лв, от 1 212.00 лв, от 600 лв, от
6.00 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата част, постъпила чрез ЧСИ С. Г., рег. № 825 по изп.д.20128250400811, ЖАЛБА с
вх. № 16550/30.09.2013г., постъпила до Окръжен съд-Пловдив с вх. №
34657/14.12.2013г., подадена от „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, присъединен
взискател по изп. дело № 811/2012г. по описа на ЧСИ С. Г., чрез пълномощник
юрисконсулт Н. Л. К., срещу Разпределение № 1 и № 2, предявено на 24.09.2013г.
по изп. дело № 811/2012г. по описа на ЧСИ Ст. Г..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
частна жалба пред ПАС, в едноседмичен срок от съобщението на страните по
делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/