Р
Е Ш Е Н И Е
№ 129
гр. Кюстендил, 16.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди
двадесет и трета година, в следния състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 185/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на К.Й.С.
***, срещу заповед № 3-23/04.02.2020 г., изменена със заповед № 3-69/17.03.2020
г. на кмета на община Невестино, с която е одобрен Подробен устройствен план –
план за застрояване и план за регулация (ПУП-ПРЗ) за УПИ XI-90 и XIII-90, кв. 5 по плана на с. Друмохар, община Невестино, обл. Кюстендил.
В жалбата са изложени твърдения за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
изразяващи се в това, че изработеният проект на ПУП не е съобщен на
жабоподателя и същия не е давал съгласие за процедураното изменение. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя
адв. ОП.. Подробни съображения във връзка с нищожността на оспорената заповед, както
и на заповедта, с която същата е изменена поради допусната явна фактическа
грешка, са изложени и в депозираното по делото писмено становище.
Ответникът - кметът на община Невестино
в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни - Е.Й.С.
и И.Е.Б., чрез процесуалния си представител адв. Б.Б., вземат становище за
неоснователност на жалбата.
Заинтересованата
страна – Д.К.С. не изразява становище по жалбата.
Административен съд - Кюстендил,
след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се
установява, че със заявление вх. № 3743/19.10.2015 г. Д.К.С. е инициирала
производство по изработване на проект за изменение на ПУП-ПР, в обхват УПИ XI-90, кв. 5 по плана на с. Друмохар. Към
административната преписка са приложени документ за собственост, скица на имота
№ 91/05.10.2015 г., удостоверение за търпимост № 12 от 14.10.2015 г. за строеж:
„Триетажна масивна жилищна сграда“, изградена в имота, обяснителна записка, от която се
установява, че с изменението на ПР се предвижда разделянето на УПИ XI-90 на два нови УПИ: УПИ XI-90 с площ 1070 кв.м. и XIII-90 с площ 356 кв.м. Посочено е, че изработването на проекта е допуснато
със заповед № 3-304/28.10.2015 г. на вр. и.д. кмет на община Невестино за
допускане изработването на проекта за изменение на ПУП-ПР във връзка със
заявление вх. № 3743/19.10.2015 г. в обхват УПИ XI-90, кв. 5 по плана на с. Друмохар с цел разделянето му
на два нови УПИ: УПИ XI-90 и УПИ XIII-90, кв. 5 по плана на с. Друмохар, скица-проект за
изменение на ПУП-ПР за процесния имот и становище на главния архитект на община
Невестино относно изработването на проекта.
По делото е представено като
доказателство заявление на Д.К.С. вх. № 1559/24.06.2019 г. до главния архитект
на община Невестино с искане да бъде разгледан и процедиран проектът за ПУП – ПР
относно УПИ XI-90, кв. 5 по действащия кадастрален и регулационен
план на с. Друмохар, община Невестино, обл. Кюстендил, одобрен със заповед №
16/16.02.1994 г., както и заявление вх. № 1559/4/07.01.2020 г. на Д.К.С. ***,
съдържащо проект за ПУП-ПРЗ относно УПИ XI-90, доколкото видно от приложения протокол № 6 от
17.09.2019 г. на заседанието на ОбЕСУТ при община Невестино не е приет
представения предходен проект поради липса на план застрояване (ПЗ). По посоченото заявление е постановена и оспорената заповед №
3-23/04.02.2020 г, изменена със заповед № 3-69/17.03.2020 г. на кмета на община
Невестино, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 129,
ал. 2 във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, съгласно решение № 5 от
Протокол № 1/28.01.2020 г. на ОбЕСУТ е одобрен Подробен устройствен план – план
за застрояване и план за регулация (ПУП-ПРЗ) за УПИ XI-90 и XIII-90, кв. 5 по плана на с. Друмохар, община Невестино,
обл. Кюстендил.
При така установената
фактическа обстановка по делото, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна и е процесуално допустима, тъй като нищожност може да се претендира без
ограничение във времето - чл. 149, ал. 5 от АПК. Към момента на оспорване
на заповедта с искане за нейната нищожност имотите собственост на оспорващия
попадат в УПИ, предмет на процесната заповед, поради което и съдът приема, че
същия има правен интерес да оспорва заповедта. При оспорване на административни
актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва
да се преценява към момента на подаване на жалбата (ТР № 3/16.04.2013 г. по ТД № 1/2012 г. на ВАС).
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна, като съображенията за това са следните:
В
действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност
на административния акт, като в зависимост от степента на допуснатия от
административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен, като
в първия случай се обявява неговата нищожност,
а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое
от основанията, посочени в чл. 146 АПК.
Доколкото
в АПК не са формулирани основания за нищожност
на административните актове, теорията и съдебната практика възприемат критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но само
тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. когато порокът е
толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен
е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към
които е насочен. В този контекст и с оглед на всеки един от възможните пороци
на административните актове, правната теория е изградила критерии кога един
порок води до нищожност и кога до унищожаемост.
Некомпетентност на органа да издаде акта винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание
за нищожност само когато е толкова съществен,
че практически се приравнява на липса на форма и от там, на липса на
волеизявление. Същото се отнася и за нарушенията на административнопроизводствените
правила - те са основания за нищожност
само в случай че са толкова съществени, че като резултат водят до липсата на
волеизявление. Нарушенията на материалния закон по принцип касаят правилността
на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на това основание би бил само този
акт, който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията
или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата
на каквото и да е основание, и изобщо на възможност на който и да е орган да
издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност
на административен акт на това основание. Превратното упражняване на власт също
е порок, водещ по правило до незаконосъобразност, като само ако преследваната
цел не може да се постигне посредством никакъв друг акт, посоченият порок води
до нищожност.
В тази връзка, съдът намира, че оспорената заповед № 3-23/04.02.2020 г., изменена със заповед № 3-69/17.03.2020 г. на кмета на община Невестино е издадена от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ (в относимата редакция към момента на издаване на заповедта), подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. В случая не е спорно между страните, а това се установи и в хода на процеса, че процесното изменение на ПУП-ПРЗ е в обхват до един квартал, при което компетентен административен орган да одобри проекта е кметът на общината.
Предвид изложеното съдът приема, че процесната заповед не е нищожен административен акт поради липса на компетентност на издателя й.
Съдът приема, че в случая са спазени и останалите изискванията за валидност
на административния акт - издаден е в предписаната от закона писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК. Налице и законово основание за издаване на акта. Само
пълната липса на условията и предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до
нищожност на посоченото основание.
В проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които като резултат да водят до липсата на волеизявление или сочат на извод за превратно упражняване на власт. Производството е започнало по заявление на тогавашния собственик на засегнатия от плана имот с искане за изменение на предходен ПУП в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, допускането на разработката е станало с надлежен акт на компетентен орган по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Спазен е процесуалният ред за издаването на обжалваната заповед, предвиден в разпоредбите на ЗУТ, като от събраните по делото доказателства е видно, че по депозирано от собственика на УПИ XI-90, кв. 5 по плана на с. Друмохар, община Невестино, обл. Кюстендил писмено заявление за изменение на устройствения план със заповед на кмета на общината е било разрешено да се изработи проект за изменение на плана. Разрешението за изработване на проект за изменение на ПУП е част от административното производство по изменение на плана, с което се слага началото му и който акт определя територията - предмет на изменението, нейното предназначение, залага устройствените показатели за изменение на ПЗ, посочва способа-правното основание за това и пр. В тази връзка неоснователно е възражението, че заявлението за изменение на ПУП е подадено от лице, което не е собственик на имота, като следва да се има предвид, че заповедта за допускане изработване на проект за изменение на плана предхожда заповедта за изменение на ПУП и е основание на издаването й
Възражението, че останалите собственици не са дали съгласие е неоснователно. От данните по делото е видно, че същите са били надлежно уведомени за започналото административно производство по издаване на заповедта, като от същите в проведената процедура не са постъпили възражения, видно от приложения констативен протокол, както и не са оспорили заповедта, за която са били надлежно уведомени. В действителност изрично писмено съгласие от тях няма, но следва да се приеме, че са били съгласни с така издадената заповед, след като не са подали възражение и оспорили същата, видно от данните по преписката.
Установеното в хода на процеса, че административното производство е било проведено без уведомяване и участие на оспорващия е порок, водещ до извод за незаконосъобразност, не и до нищожност на крайния акт.
Оспорената заповед е издадена при наличие на условията и предпоставките,
предвидени в приложимите материалноправни разпоредби. Заповедта на кмета на община Невестино е издадена на предвидено в закона
основание и с нея по искане на тогавашния собственик е одобрено изменение на
ПУП-ПРЗ, като самостоятелен по предходния план урегулиран поземлен имот е
разделен на два урегулирани поземлени имота. Само пълната липса на
условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и
липсата на каквото и да е основание и изобщо възможност, за който и да е орган
да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност
на административния акт на посоченото основание, а в настоящият случай тези
условия не са налице.
Несъгласието на жалбоподателя С., който през 2018 г. купува идеална част от урегулирания с оспорената заповед УПИ XI-90, кв. 5 по плана на с. Друмохар с предвижданията на одобрения план, не обосновава нищожност на заповедта. Възражението на жалбоподателя, че със заповедта при определяне на границите между двата новообразувани имота УПИ XI-90 УПИ XIII-91 е допусната явна фактическа грешка и се променят границите на имота му, което е незаконосъобразно също не води до нищожност на акта, а до незаконосъобразност на акта. Фактът, че жалбоподателят не е съгласен с границата между двата новообразувани имота не води до нищожност на акта.
Отделно от това, самият жалбоподател с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 87, том I, рег. № 997, нот. дело 87/2021 г. се легитимира като собственик на УПИ XIII-90, кв. 5 по плана на с. Друмохар, съгласно влязлата в сила процесна заповед № 3-23/04.02.2020 г., изменена със заповед № 3-69/17.03.2020 г. на кмета на община Невестино.
В тази насока възраженията на
жалбоподателя за нарушение на материалния закон не водят до нищожност на акта,
а при тяхната основателност административният акт би бил незаконосъобразен. В
случай, че действително издадената заповед не е съобразена с действащите
правила на ЗУТ в каквато насока се правят възражения това би било
основание същата да бъде отменена като незаконосъобразна, но само в
производство по инстанционен контрол, по реда на чл. 215 ЗУТ и
сроковете по чл. 149 АПК, но възможността за което е преклудирана.
Съдът не констатира в случая да са
допуснати толкова съществени нарушения във формата на обжалвания акт, годни да
доведат до неговата нищожност. 3аповедта е издадена от компетентен орган, в
писмена форма, подписана от издателя си, а от формална страна съдържа всички
предвидени в закона реквизити и почива на валидни правни основания, поради
което е валиден административен акт, а подадената жалба с искане за
прогласяване на нищожността й следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Всички поддържани от жалбоподателя отменителни основания не са от такъв
характер, че да опорочат издадената заповед до степен на нищожност, при която
тя не е могла да породи правни последици. Същите са от такова естество, че ако
се установи наличието им, те ще доведат до незаконосъобразността на акта,
респективно неговата унищожаемост, но не и нищожност. Съдът обаче, не може да
ги разгледа в настоящото производство, тъй като подаването на жалба за
установяване незаконосъобразността на един административен акт, е ограничено
във времето, който срок в случая отдавна е изтекъл.
По горните съображения, съдът намира, че заповед
№ 3-23/04.02.2020 г., изменена със заповед № 3-69/17.03.2020 г. на кмета на
община Невестино не е нищожна, поради което жалбата с искане за
прогласяването й за такива следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.Й.С. ***, с искане за
прогласяване на нищожност на заповед № 3-23/04.02.2020 г., изменена със заповед
№ 3-69/17.03.2020 г. на кмета на община Невестино.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: