Решение по дело №3133/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260357
Дата: 1 октомври 2021 г. (в сила от 7 март 2022 г.)
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20202330103133
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                                                            Р Е Ш Е Н И Е

 №260357/1.10.2021 г.

01.10.2021 год.                                                                                           гр. Ямбол

   В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми септември през 2021 г., в следния състав:                                       

                                                                        

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ

 

 

при участието на секретаря Т.К.

като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов

гражданско дело № 3133 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД – гр. София срещу В.В.М. ***. С исковата молба се твърди, че на 21.05.2018 г. е бил сключен договор за потребителски кредит № *** между ищеца като кредитор и ответника, и солидарно задължено лице Д.Ж.Р.. Сочи се, че параметрите на договора са следените: сума на кредита 5 000 лв., срок – 24 месеца, размер на вноската 309,11 лв., ГПР – 49,89 %, Годишен лихвен процент – 41,17 %, Лихвен процент на ден – 0,11 %, общо задължение по кредита - 7 418, 64 лв. Твърди се, че по избрания и закупен пакет допълнителни услуги ответникът дължи възнаграждения 3750 лв., като размерът на вноската по закупения пакет е 156,25 лв. Общото задължени по кредита и пакета от допълнителни услуги – 11168,64 лв. Общият размер на вноската е 465,36 лв. Датата на погасяване е 2-ри ден от месеца.Твърди се, че с молба от 21.05.2018 г. ответникът е пожелал посочените от него задължения към трети лица да бъдат погасени с част от отпуснатата сума по кредита, както следва: задължение в размер на 537.60 лв. към „Кеш Кредит“ ЕАД и задължение в размер 900 лв. към „Кредит Тайм“ ЕООД. Твърди се, че ищецът е изпълнил точно и в срок задължението си по договора. На 23.05.2018 г. е превел остатъчната сума в размер на 3526.40 лв. по посочена от длъжника банкова сметка. *** г. ответникът е подал заявление за промяна на погасителния план по договора за кредит, с която е пожелал да отложи 1 погасителна вноска. На 25.10.2018 г. между страните е подписан Анекс № 1 за отлагане на 1 погасителна вноска, която се пада № 4 от погасителния план, като солидарните длъжници се задължили да изплащат задълженията по процесния договор по нов погасителен план, който се е променил от 24 на 25 погасите вноски. Твърди се, че солидарните длъжници не са изпълнили точно поетите по договора задължения и са внесли само 8 пълни погасителни вноски, като последната е на 27.03.2019 г. В резултат на това и на осн т.12.3 от ОУ към договора, на 31.07.2019 г. била обявена неговата предсрочна изискуемост, като на 07.08.2019 г. на ответникът В.В.М. е изпратено уведомително писмо от страна на ищцовото дружество, с което е уведомен, че договорът е прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост.На следващо място се твърди, че съгласно чл. 4 от ОУ към договора за потребителски кредит, ответникът дължи на ищеца договорно възнаграждение за изтегления кредит в размер на 2418,64 лв., като неизплатено договорно възнаграждение от страна на ответника по делото е в размер на 701,25 лв. за периода от 02.04.2019 до 31.07.2019 г. Твърди се още, че от длъжникът дължи възнаграждение от 3750 лв., като от него остават да се заплатят 2 437,75лв. В обобщение се твърди, че към настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по процесния договор е в размер на 3920 лв., като с плащанията си ответникът е погасил част от номинала по заема в размер на 3 785, 13 лв. Сумата 54.87 лв. е отишла за погасяване на лихви за забава по кредита, като с плащанията си ответникът е заплатил 80 лв. от начислени такси по тарифа. В заключение се поддържа, че ответникът дължи на ищеца 6 969.62 лв., включваща главница – 3729.86 лв., договорно възнаграждение - 701.25 лв., възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги – 2437.75 лв. и лихва за забава – 100.76 лв. Твърди се още, че ищецът е инициирал заповедно производство пред ЯРС, като е било образувано, че гр. дело № ***/2019 г. на ***РС, по което е била издадена Заповед за изпълнение, срещу която е депозирано възражение от длъжника. На горните съображения по същество се обосновава правен интерес от предявяване на настоящите искове срещу ответника.

Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника в общ размер на 6 969.62 лв., включваща главница – 3729.86 лв., договорно възнаграждение - 701.25 лв., възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги – 2437.75 лв. и лихва за забава – 100.76 лв., представляващи неизплатено задължение по договор за потребителски кредит – № ***, ведно със законната лихва от датата подаване на заявлението. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на ИМ, с който се поддържа, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, като са изложени подробни съображения в тази насока.  На първо място се релевира възражение, че договорът е недействителен поради неспазване изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсва разписана методика за формиране на ГПР по кредита. На следващо място се поддържа, че претендираната възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, т. к. надвишава 3 пъти законната такава, дори и при необезпечени кредити. Твърди се, че е налице явна нееквивалентност между двете.Твърди се, че на осн. чл. 143 ЗЗП, подобна клауза е неравноправна, т. к. е във вреда на потребителя, поради което и клаузата за възнаградителна лихва се явява нищожна на осн. чл. 26, ал. 4 във вр. с ал. 1 предл. трето ЗЗД. Твърди се и недействителност на договора съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

На следващо място, поддържат уговорка за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги в размер на 3750 лв., се явява нищожна като противоречаща на императивните разпоредби на чл. 10а, ал. 4, от ЗПК. Поддържа се, че ответникът дължи връщане единствено на главница в размер на 3729.86 лв. На следващо място, доколкото към датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК ответникът е заплатил на ищеца общо 3920 лв., следва да се приеме, че ищецът е получил без основание 190,14 лв. На това основание с отговора на ИМ се предявява насрещен иск от ответника по първоначалната ИМ срещу ищеца по нея, с която се иска от съда да осъди ищеца да заплати на ответника сума  в размер на 190,14 лв. като получена без правно основание.

Съдът е администрирал така предявения иск, като е дал на ответника по него възможност в срока по чл. 131 ГПК да депозира своя отговор.

В предоставения от съда срок е постъпил отговор на насрещния иск на ответника по него „Профи Кредит България” ЕООД, с който е изцяло оспорен насрещния иск.

Сочи се, че отпусната сума по договора е в общ размер на 5 000 лв., което се подкрепя от представени доказателства, като в заключение се иска от съда да остави без уважени така подадения от В.В.М. насрещен иск за сумата 190,14 лв. Претендират се разноски.

Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД – гр. София, редовно призован за с. з., не изпраща законен представител, не се явява и процесуален такъв. С депозирани преди съдебно заседание нарочни писмени молби и на подробно изложените в тях съображения се поддържат исковите претенции и се оспорва предявения насрещен иск.

Ответникът В.В.М., редовно призован, не се явява. За него в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв. Н.М.М. ***, редовно упълномощен по делото от по-рано, чрез когото в хода на делото по същество и с депозирана писмена защита и на подробно изложените в нея съображения се поддържа отговора на исковата молба и предявения с нея насрещен иск.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № ***/2019 год. по описа на ***РС, на 25.11.2019 год. пред ***РС е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Профи Кредит България” ЕООД срещу длъжника-ответник В.В.М. и солидарно задълженото лице Д.Ж.Р., за сумата от 6999,62 лева, от която: неплатена главница в размер на 3729,86 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 701,25 лева, дължимо за периода от 02.04.2019 год. до 31.07.2019 год.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2437,75 лева; 30 лева, представляваща разноски за извънсъдебно събиране на вземането, за периода 03.07.2018 год. до 31.07.2019 год. и сумата от 100,76 лева, лихва за забава от 03.07.2018 год. до изпадане на длъжника в забава - 31.07.2019 год.

Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника В.В.М. по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание и в срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал писмени доказателства: договор за потребителски кредит № ***, ОУ към договор за потребителски кредит № ***, погасителен план към договор за потребителски кредит № ***, преводно нареждане /документ за кредитен превод с банкова референция ***, с дата 23.05.2018 г./, преводно нареждане /документ за кредитен превод с банкова референция ***, с дата 23.05.2018 г./, преводно нареждане /документ за кредитен превод с банкова референция ***, с дата 23.05.2018 г./, искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, извлечение по сметка, удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски, уведомително писмо, удостоверение за актуално състояние на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, Пълномощно с рег. ***/26.07.2019 г. на *** с рег. № ***.

Видно от същите се установява, че на 22.05.2018 год. е бил сключен договор за потребителски кредит № ***, архивно число – ***, между „Профи Кредит България” ЕООД в качеството на кредитор и В.В.М. в качеството на кредитополучател /клиент/ и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. С договора страните по него са се споразумели, че размерът на кредита е 5 000 лева като съответно със сумата от 573,60 лева ще се рефинансира задължение на ответника към „КЕШ Кредит“ ЕАД, а със сумата от 900 лева ще се рефинансира задължение на ответника към „Кредит Тайм“ ЕООД. Уговорен е бил срок на кредита от 24 месеца и размер на вноската – 309,11 лева. Също така страните са уговорили ГПР – 49.89; ГЛП – 41,17%, ЛП на ден – 0.11 или общо дължима сума по кредита в размер на 7418,64 лева. По избрания пакет от допълнителни услуги страните са уговорили възнаграждение в размер на 3750.00 лева, и размер на отделната вноска – 156,25 лева, или общ размер на задължението по кредита – 11 168,64 лева и общ размер на вноската 456,36 лева. На 27.10 2018 год. е бил сключен анекс към договора за потребителски кредит, с който е страните постигнали споразумение за отлагане вноските по погасителния план, като бил уговорен падеж на последната погасителна вноска – 02.07.2020 год. Видно от представеното по делото извлечение от сметка ответникът е извършил последното плащане по договора и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги на 27.03.2019 год. Ищецът е обявил договора за предсрочно изискуем считано от 31.07.2019 год. и изпратил за това уведомително писмо до ответника като по делото няма данни същото да е достигнало до адресата.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск в производството, по който ищецът цели да установи, че ответника му дължи парични суми по договор за потребителски кредит № *** и споразумение към него за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Установява се по делото, че между ищеца и ответника е възникнала валидна облигационна връзка въз основа сключения между тях договор за потребителски кредит, размерът на кредита – 5 000 лева, както и че с част от него са погасени задължения на ответника към други двама кредитора. Установява се по делото, че с допълнително сключено споразумение ответникът се е задължил да погаси задълженията си като уговорената последна вноска е с падеж - 02.07.2020 год. От представеното по делото извлечение от сметка не оспорено от ответника се установява, че последният е преустановил плащанията по договора на 27.03.2019 год. Не е спорно, а и това се признава от ищеца, че ответника е погасил по договора общо сумата от 3920,00 лева. По делото не бе доказано ответникът да е изпълнил задължението си да погаси изцяло главницата от 5 000 лева, при условията и срока посочени в допълнителното споразумение към договора за потребителски кредит. Установява се по делото, че макар и от обективна страна да са били налице условията за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, не са били изпълнени условията за настъпване на предсрочната изискуемост, доколкото липсват доказателства обявяването и да е достигнало до ответника. Независимо от това съдът следва да съобрази, че към датата на приключване на съдебното дирене всички вноски по кредита са падежирали и в този смисъл изискуеми, тъй като последната от тях е била на дата - 02.07.2020 год., в този смисъл претенцията за заплащане на главницата по договора се явява основателна като следва да се уважи до размера на 1 214,87 лева /5000 – 3785,13 = 1 214,87 лева/. Като сумата от 3785,13 лева е заплатена от длъжника част от номинала по заема, за което ищецът признава с исковата молба. В случая съдът присъединява към частта от платената главница по заема и частта заплатена от ответника по споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и възнаградителна лихва, тъй като намира клаузите от договора по отношение на същите за нищожни като противоречащи на добрите нрави. За да достигне до този извод съдът съобрази, че договорната между страните годишна лихва в размер на 41,17% надхвърля значително размера на законната такава, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Освен това в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по споразумението за допълнителни услуги. Тук следва да се посочи, че по отношение на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, същото не може да бъде възприето като отделен договор от договора за кредит. От друга страна разпоредбите на чл.10а, ал.1, и ал.2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Изваждането на тези услуги в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява заобикаляне на закона – чл.10а, ал.2 ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД.

Тъй като съгласно чл.22 ЗПК, процесния договор за кредит се явява недействителен на основание чл.23 ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита в размер до размера на усвоената главница.

На горните съображения, съдът намира, че предявения иск следва да се уважи, като се признае установено съществуването на вземането на ищеца до размера на сумата от 1 214,87 лева, тъй като сам ищеца признава, че ответника е внесъл по номинал сумата от 3785,13 лева, като се отхвърли за разликата до 3 729,86 лева, както и за сумата от 701,25 лева – възнаградителна лихва, за сумата от 2437,75 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и за претенцията в размер на 100,76 лева лихва за забава от 03.07.2018 год. до изпадане на длъжника в забава - 31.07.2019 год.,тъй като както към 25.11.2019, датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, вземането на ищеца не е било изискуемо, доколкото падежа на последната погасителна вноска е 02.07.2020 год., а обявяването на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до ответника.

Следва да се присъди законната лихва върху главницата върху уважената главница от датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2019 год. до окончателното и изплащане.

По предявения като насрещен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД:

Ищецът по него и ответник по първоначалния иск поддържа, че ответникът по насрещния иск и ищец по първоначалния, е получил без правно основание сумата от 109,14 лева., като се позовава на твърденията на кредитора за получени суми по кредита и претендираната от него главница. Общият размер на договорения между страните кредит е в размер на 5 000 лева и при приспадане на платеното по номинала от кредитополучателя, както вече бе посочено по-горе, остава дължима сума в размер на 1 214,87 лева, поради което съдът намира за неоснователно искането на ищеца по насрещния иск да му бъде възстановена сумата от 190,14 лева. Ето защо, следва така предявения иск и на сочените основания да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

При този изход на делото ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещният дължи на ищеца по първоначалния иск сторените от него разноски по съразмерност.

Съгласно съдебната практика, съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1  ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора  /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/. Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и фактическа такава, тъй като делото е разгледано с приемане единствено на писмени доказателства по делото. Заплатените от ищеца държавни такси са съответно 139,99 лева в заповедното и 139,99 лева в исковото, което също следва да се по поемат по съразмерност от ответника.

Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца направените в исковото и  заповедното производство разноски в общ размер на сумата от 75,72 лева.

При този изход на делото ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещният дължи на ответника по първоначалния иск сторените от него разноски по съразмерност, като са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 700 лева. Ето защо, ищецът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ответника сторените от него разноски по съразмерност в общ размер на сумата от 565,68 лева.

По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол

                                           

                                            Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В срещу В.В.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 1 214,87 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 25.11.2019 год. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 1 214,87 лева до предявения размер от 3729,86 лева, иска за договорно възнаграждение в размер на 701,25 лева; иска за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2437,75 лева и иска за лихва за забава в размер на 100,76 лева, като неоснователни, за които суми, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч. гр. дело № ***/2019 год. описа на Районен съд Я..

ОТХВЪРЛЯ предявения като насрещен иск от  В.В.М. с ЕГН **********, с адрес: *** против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, да бъде осъден „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД да заплати на В.В.М. сумата от 190,14 лева, ведно със законната лихва до окончателното и изплащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, В.В.М. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В сумата от 75,72 лева, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство по съразмерност.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3, „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ на В.В.М. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 565,68 лева, представляваща разноски в исковото производство по съразмерност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: