Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 327
08.07.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор: Елеонора
Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева исково административно дело №1093 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е след като с Определение от 10.09.2019г.
от открито съдебно заседание по АД №782/2019г. по описа на Административен съд
Хасково от производството е отделен предявен от А.М.А. *** иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. От обективираното по жалбата на ищцата по адм.
д. №782/2019г., както и уточняващи молби с вх.№5807/20.09.2018г и
вх.№5960/30.09.2019г. по настоящото дело, става ясно, че същата претендира
обезщетение в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се
в психически и морален тормоз от незаконосъобразен административен акт - Заповед
№ Н-174 от 02.07.2019г. на кмета на община Хасково, с която било прекратено наемното
ѝ правоотношение за жилище, находящо се на ул.“Т. К.“ №*** в гр.Х. Твърди се, че в следствие на
заповедта се чувствала обидена, тъй като Общината „умишлено“ накърнила
гражданските ѝ права с отправеното искане за представяне на допълнителни
документи във връзка с наемното правоотношение.
В съдебно заседание претенцията се поддържа от ищцата.
Същата твърди, че заповедта е незаконосъобразна, поради което ѝ се налагало
да подава жалби. Това й причинявало вреди и напрежение.
Ответникът по иска – Община Хасково, в писмено
становище и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, навежда доводи
за неоснователност на иска. Счита същия за недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира
исковата претенция за неоснователна и недоказана, поради което предлага да бъде
оставена без уважение.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 02.07.2019г. кметът на община Хасково издава Заповед
№ Н -174, с която на основание чл.17, ал.2, вр. със чл.17, ал.1, т.6 и т.9 от
Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на община Хасково, чл.10, т.1 и т.13 от Договора за наем на общински жилищен имот и Протокол №
10/26.06.2019г. на Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково,
прекратява наемното правоотношение с А.М.А. по отношение на жилищна сграда,
находяща се на ул.“Т. К.“ №*** в гр.Х.
Служебно известно е на съда, че на 05.07.2019г.
А.М.А. подава в Административен съд
– Хасково жалба срещу Заповед № Н -174/02.07.2019г. на кмета на община Хасково.
С окончателно
Решение №700/24.10.2019г., постановено по адм. д. №782/2019г., Административен
съд - Хасково обявява
нищожност на Заповед №Н-174 от 02.07.2019г. на кмета на община Хасково.
Постановеното окончателно решение на АдмС – Хасково е
оспорено от ищата пред Върховния административен съд, като по жалбата е
образувано АД №14436/2019г. по описа на ВАС. Видно от писмо
вх.№707/28.01.2020г./л.62/, АД №14436/2019г. по описа на ВАС е прекратено с
протоколно Определение в закрито заседание №479/13.01.2020г., като жалбата на А.М.А.
срещу Решение №700/24.10.2019г. по адм. д. №782/2019г. на Административен съд –
Хасково е оставена без разглеждане. Против прекратителното определение по адм.
д. №14436/2019г. е подадена частна жалба от А.А., по която ВАС се произнася в
петчленен състав с Определение №4777/23.04.20г. по АД 2989/2020г., като оставя
в сила обжалваното такова по АД №14436/2019г. по описа на ВАС .
По делото, в качеството на свидетел е разпитана С.И.А.
Същата разказва, че се запознала с А. на курс по компютърно писане, организиран
от бюрото по труда за безработни в периода месец март – май 2017г. и там ѝ
направило впечатление, че жалбоподателката има притеснения във връзка с жилището,
в което живее. По- късно след като се сприятелили, разбрала че жилището е
общинско, като Общината искала някакъв депозит, който А. не можела да плати. От
А. разбрала, че и други хора проявяват интерес към това жилище и това карало
ищцата да се чувства застрашена да не остане на улицата.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, (в актуалната му редакция), исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В тежест на ищеца е да установи наличието на посочените кумулативно изискуеми предпоставки.
В случая от доказателствата по делото не се установи
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна – Община Хасково. Съображенията за този извод са следните:
На първо място, за да се предяви иск по чл.203 от АПК,
във връзка с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо, съгласно чл.204, ал.1 от АПК, преди
това издаден административен акт да бъде признат за незаконосъобразен по
съответния ред. В настоящия
случай това условие е изпълнено - Заповед № Н-174 от 02.07.2019г. на кмета на
община Хасково е обявена за нищожна с окончателно съдебно Решение
№700/24.10.2019г., постановено по адм. д. №782/2019г. по описа на Административен
съд – Хасково.
Не се
установява обаче наличие на втория и третия елемент от
фактическия състав, необходим за реализиране на отговорността на Община Хасково
по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а
именно наличие на вреда настъпила като
пряка и непосредствена последица от обявения за нищожен административен
акт.
В случая ищцата претендира обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, изрзяващи се в тормоз и нерви. От разпита на свидетелката С.И.А
се установява, че в действителност А. е имала притеснения във връзка с
обитаваното от нея общинско жилище, но същите произхождали от невъзможността й
да заплати депозит, който Община Хасково претендирала. Също така се установява,
че А. искала да закупи имота в който живее, но изпитвала притеснения, че и
други хора проявяват интерес към него. Всичко това създавало на ищцата
притеснения и тревоги, че ще остане на улицата.
С оглед на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства, следва да се посочи, че в действителност изложените от
свидетелката факти и обстоятелства, подкрепят твърдението на ищцата за наличие
на преживян от същата душевен дискомфорт, но не и тезата й че същият произтича
от претендирания, като незаконосъобразен административен акт. Същата не
ангажира доказателства, въз основа на които, да се достигне до извод, че
здравословното й състояние е увредено или вложено, непосредствено след издаване
на Заповед №
Н-174 от 02.07.2019г. на кмета на община Хасково, за да се установи наличие на
настъпила вследствие постановяването на този административен акт, вреда.
Твърденията на
ищцата за създадения й от Община Хасково тормоз във връзка отправени до нея
искания за представяне на допълнителни документи свързани с наемното
правоотношение помежду им, не може да се определи като действие водещо до
накърняване на граждански и права, тъй като същото е законово регламентирано и уредено в сключения
между двете страни договор за наем на общинско жилище.
Наред с горното, не се установява от нищожната Заповед
№ Н-174 от 02.07.2019г. да са настъпили каквито и да било негативни промени в
правната сфера на ищцата.
В случая твърдените вреди, нито се доказва да са настъпили по време на издаване на Заповед № Н-174 от 02.07.2019г. на кмета на Община Хасково или непосредствено след това, нито пък да са пряка и непосредствена последица от този акт.
Преки са само тези вреди, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.
е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези,
които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В
конкретния случай не се установи настъпване на нито един от двата вида.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че
негативни психични преживявания на ищцата, не са настъпили от издаването на
обявявания за нищожен административен акт, като пряка и непосредствена последица
от него.
Реализирането на законоустановено право на защита и
успешно проведено съдебно производство срещу незаконосъобразни индивидуални
административни актове няма характер на претърпени вреди, по смисъла на
материалноправната норма на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, и не са основание за
ангажиране на отговорност на администрацията, сами по себе си.
На възстановяване подлежат единствено и само реално
настъпилите за ищеца, в резултат на незаконосъобразна административна дейност
вреди, а не на предполагаеми такива. Доказателствената
тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с
допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването
на фактите, от които черпи права. При липса на изпълнение на задължението на ищцата за
представяне на доказателства за реално претърпените вреди, съответно и причинна връзка между издаването на
акта и твърдяната вреда, следва претенцията да се отхвърли като неоснователна.
Водим от
изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска
на А.М.А. *** за обезщетение в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди,
изразяващи се в психически и морален тормоз от незаконосъобразен
административен акт - Заповед № Н-174 от 02.07.2019г.на кмета на община Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: