МОТИВИ: Срещу подсъдимия А.И.А. ***, е предявено
обвинение по чл. 343в ал.2 от НК.
В проведеното съдебно заседание представителят на РП
Габрово поддържа обвинението.
Разпитан в хода на досъдебното производство подсъдимия
се признава за виновен, дава обяснения.
По искане на подсъдимия А.А. и неговия защитник, делото бе разгледано по
реда на глава ДВАДЕСЕТ И СЕДМА от НПК -
съкратено съдебно следствие, като съобразно разпоредбата на чл. 371 т.2 от НПК
подсъдимият А., призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт и се съгласи да не се събират доказателства относно тези
факти.
Въз основа самопризнанието на подсъдимия А.А.,
съпоставено с показанията на свидетелите И.Ц.Д. и Д.Г.Д., приети - етапна
епикрива, 5 броя удостоверение за раждане, два броя експертни решения, както и
останалите писмени материали, съдържащи се в БП № 10/2019г. по описа на РУ
Габрово, всички приобщени по предвидения от НПК ред и имащи значение за
изясняване обстоятелствата, както следва:
АУАН, Наказателно постановление №
18-0341-000347/ 06.06.2018г., справка за
нарушител, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, справка за съдимост, съдът
намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.А. *** и не притежава свидетелство за управление на МПС,
тъй като не е правоспособен водач на МПС.
С Наказателно постановление № 18-0341-000347/06.06.2018г.
издадено от Началник сектор към ОДМВР Габрово, влязло в законна сила на
19.06.2018г., подсъдимият А. е наказан по административен ред, на основание чл.
177 ал.1 т.2 предл. първо от ЗДП.
На 05.01.2019г. преди обяд, подсъдимият А. управлявал
лек автомобил „Рено Меган” с рег. № ЕН
1088 КА, по улица „Капитан Дядо Никола” в гр. Габрово. Тогава бил спрян за проверка от автопатрулен екип на РУ Габрово, в състава
на който бил свидетелят И. Димитро. При извършената проверка подсъдимият не представил
на полицейските служители свидетелство за управление на МПС и след извършена
справка е установено, че той не притежава такова. След пристигането на
свидетеля Д.д.,*** на подсъдимия бил съставен АУАН № 921620 от 05.01.2019г.,
надлежно връчен му и подписан без възражения.
Така
установената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на
подсъдимия А.. Същият изцяло призна фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и се съгласи да не се събират други
доказателства досежно тези факти. Заявява, че съжалява за стореното.
Самопризнанието направено от подсъдимия А.А. се
подкрепя от събраните по делото доказателства, които са в такава взаимовръзка,
че преценени поотделно и в тяхната съвкупност, налагат категоричния и несъмнен
извод, относно авторството на деянието и начина на извършване.
При така установеното от фактическа страна от правна
страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия А.А. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 343в ал.2 от НК, като на на
05.01.2019г. в гр. Габрово, по улица „Капитан Дядо Никола” управлявал МПС – лек
автомобил „Рено Меган” с рег. № ЕН 1088 КА, без свидетелство за управление на
МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за извършването
на такова деяние с НП № 18-0341-000347/06.06.2018г. издадено от Началник сектор
ъкм ОДМВР Габрово, влязло в законна сила на 19.06.2018г.
Престъплението по чл. 343в от НК е формално, на
просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква друг съставомерен
резултат. Това обстоятелство обаче в никакъв случай не води до извод, че
обществената опасност на деянието е явно незначителна. За съставомерността на
това престъпление е достатъчно от обективна страна деецът да управлява МПС в
едногодишен срок, след като е бил наказан по административен ред за управление
на МПС без съответно свидетелство. Други изисквания за съставомерността на
деянието законодателят не е поставил. Затова и с факта на самото управление при
изложените предпоставки, деецът осъществява признаците на престъплението.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и
подбудите за извършване на престъплението, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за
определяне на наказанието и определи наказание при условията на чл. 58 а ал.1
от НК в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 800 /осемстотин/ лева.
Смекчаващи вината обстоятелства – оказано съдействие
в хода на разследването. Самопризнанието в съдебна фаза не следва да се отчита,
като смекчаващо обстоятелство отново, тъй като то е задължително за
производството по което бе разгледано делото, след изразеното от подсъдимия и
неговия защитник желание и от това следва определяне на наказание при
приложението на чл. 58 а от НК. Формалното
волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в
обвинителния акт, не трябва да се
интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на
санкцията, съобразно изискванията на чл.
373, ал. 2 НПК. Благоприятната последица от този вид самопризнание е
предопределена от закона ( чл. 373, ал.
2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение
/ ТР № 1/2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК/.
Не следва да се цени, като смекчаващо вината обстоятелство факта,
че подсъдимия, че има малки деца и полага грижи за тях. Обстоятелство, че има деца е следвало да
въздейства спрямо самия подсъдим възпиращо от извършването на престъпление,
съзнавайки своята родителска отговорност
и необходимостта от полагане на грижи за децата, но след като това не е станало и не го е
възпряло, то това обстоятелство не може впоследствие да се изтъква и да се
приема, като основание за намаляване на наказателната отговорност.
Отегчаващи вината обстоятелства – предишните
осъждания за престъпления от общ характер, като
от тях , има четири осъждания за
същото по вид деяние. Отделно от
това, многобройни наказания за нарушения на ЗДП, предимно за управление на МПС без съответно свидетелство
за управление.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, като
деец е изключително висока предвид многобройните му осъжданията и многобройните
наказания по ЗДП за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.
Обществената опасност на транспортните престъпления се
обуславя от непосредствения обект на засягане. Това са обществените отношения,
свързани с безопасността на транспорта, в частност транспортните средства и
съоръжения, здравето и живота на хората. В този смисъл управлението на МПС без
свидетелство за управление при хипотезата на конкретната правна норма
съставлява престъпление с висока степен на обществена опасност, която не следва
да се подценява или омаловажава, само защото наред с допуснатото нарушение в
случая, не е извършено и друго по-тежко, свързано или не с вредни последици.
Имайки се предвид неправоспособността на подсъдимия, съчетана с неговата
неграмотност, както и редовното управление на МПС се налага извод за
изключително висока степен на обществена опасност на деянието, поставяйки в
риск живота и здравето на останалите участници в движението. Всичко това очертава подсъдимия като системен
нарушител, незачитащ законите и правовия ред.
Изразеното съжаление за стореното е формално и на практика липсва
такова. Подсъдимият има трайно установено престъпно поведение,
насочено е към неспазване на правовия ред, превърнало се в начин на живот, като
наложените до момента по отношение на него наказания по никакъв начин не са му
подействали възпиращо от извършването на нови престъпления.
За деянието в извършването
на което подсъдимият е признат за
виновен се предвижда наказание от една до три години лишаване от свобода и глоба от петстотин до
хиляда и двеста лева.
При извършеният анализ на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства съдът отчете превес на отегчаващите вината обстоятелства. Съобразно установеното
съдът определи наказанието при приложението на чл. 58 а ал.1 от НК. Имайки предвид извършеният анализ на обстоятелствата
имащи значение за определяне на наказанието,
съдът счете, че наказание в
размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА е съответно на извършеното и отговарящо на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, като
друго наказание, не би постигнало
целите на наказанието и не би
отнело възможността подсъдимия да
извършва нови престъпления.
Така определеното наказание от две години лишаване от
свобода съобразно правилото на чл. 58 а ал.1 от НК съдът следва да редуцира, като бъде намалено
с 1/3 или същото се явява в размер
на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Кумулативно предвидената глоба съдът определи в размер от 800 лева,
като по отношение на размера на глобата не се прилага правилото на чл. 58 а
ал.1 от НК.
Наказанието
лишаване от свобода подсъдимия следва да изтърпи при първоначален строг
режим на осн. чл. 57 ал.1 т.2б. Б от
ЗИНЗС.
Така определеното по вид, размер и начин на
изтърпяване наказание, съдът счита за справедливо, както и че с него ще се
постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Причини за извършване на
деянието е ниска правна култура и
неспазване на правилата за движение по пътищата.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: