№ 36876
гр. София, 13.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110128553 по описа за 2024 година
С искова молба ищецът „А---“ ЕАД е предявил обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът А. А. дължи суми, за които има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 62870/2023г. по описа
на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че по силата на Приложение № 1/01.03.2021г. към Рамков
договор за цесия от 01.12.2016г. на основание чл.99 ЗЗД му е прехвърлено вземане на
цедента „-“ ООД спрямо ответника, произтичащо от Договор за паричен заем №
5589905/17.02.2020г. Към исковата молба прилага Уведомление за цесия от името на
цедента, с което се уведомява ответника за цесията по чл.99, ал. 4 ЗЗД. Твърди се, че
по силата на договора за заем била предоставена на ответника сумата от 3000лв.,
дължима на 39 двуседмични вноски, като общата дължима сума била 4020.51лв.,
съответно всяка вноска била с размер на 103.09лв. Твърди се, че ответникът сторил
плащания в общ размер на 543.41лв., поради което се твърди, че дължимата главница
била в размер на 2832.47лв., съответно била начислена договорна лихва в размер на
883.58лв. и 1016.38лв. мораторна лихва.
Представя под опис писмени доказателства, прави искане за допускане на ССчЕ
по поставени въпроси.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва исковите претенции. Оспорва истинността на договора за паричен заем
и на РКО от 17.02.2020г., оспорва действието на извършената цесия, намира за
нищожна клаузата за възнаградителна лихва и тази за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 1863.81лв., която съгласно чл.3.1.
от договора била включена в погасителните вноски. Прави възражение за погасителна
1
давност. Оспорва се истинността на рамковия договор за цесия и приложение № 1 към
същия.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявени са обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
2. За уважаването на исковете в тежест на ищеца е да докаже валидно сключен
договор за цесия, уведомяване на длъжника за цесията, съществуването на твърдяното
прехвърлено вземане, произтичащо от правоотношение по договор за потребителски
кредит с твърдяното от ищеца съдържание, т.е. валидно сключен договор за
потребителски кредит, който отговаря на изискванията на чл.9 до чл.14 ЗПК с
индивидуално уговорени клаузи (вкл. съдът указва по чл.7, ал.3 ГПК, че следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
конкретно за клаузата по чл.1, ал.3 и чл.3, ал.1, т.8 от договора като предоставя на
страните възможност в условията на равнопоставеност и състезателност да изразят
становище по визираните клаузи), както и предаване на сумата от цедента на
ответника по силата на договора за потребителски кредит. С оглед възраженията на
ответника – в тежест на доказване на ищеца съдът възлага доказване валидността на
клаузата за възнаградителна лихва и тази за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем. В тежест на ответника е да докаже плащане на сумите.
3. Няма факти и обстоятелства, които да са безспорни.
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на
правния спор предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност –
същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза с въпроси,
обективирани в исковата молба, вкл. съдът намира, че следва служебно да постави
следните въпроси към вещото лице: Отразеният ГПР по договора за
потребителски кредит включва ли като компонент таксата за експресно
разглеждане по чл.1, ал.3 от договора за кредит, съответно ако не я включва – с
включването на същата при изчисление на ГПР в какъв размер следва да се
определи.
По отношение на оспорването на истинността на рамковия договор за цесия и
приложението към същия – първо, истинността е родово понятие, което обхваща
автентичност (авторството на изявлението) и вярност (съответствие на удостовереното
2
в документа с действителността) на документа. В конкретния случай не е посочено
какво точно се оспорва. На следващо място, визираните документи са частни
диспозитивни документи, поради което не може да се открива производство по чл.193
ГПК по отношение на верността (съдът не обвързан от доказателствената стойност, а я
преценява по вътрешно убеждение с оглед останалите доказателства по делото), а само
по отношение на автентичността, т.е. авторството. Може да се оспорва автентичността
на подписа на трето лице, но само в случаите, в които оспорващата страна е обвързана
от материалноправните последици на изявлението му (например документ, издаден от
неин праводател или представител), какъвто не е настоящият случай, защото
ответникът е трето за сделките лице и не притежава право да оспорва обвързващото
действие на договор, сключен между други страни, поради което искането по чл.193
ГПК в тази част е неоснователно.
В частта, касателно РКО от 17.02.2020г. и Договор за паричен заем от 14.02.2020г.
е основателно, доколкото същите формално носят подписа на оспорващата го страна,
т.е. съдът приема, че се оспорва авторството на посочените документи, като съдът
намира, че следва да се открие производство по чл.193 ГПК. Доколкото по делото не
са приложени оригинали, съдът следва първо с оглед чл.193, ал.2 ГПК да вземе
становище от ищеца дали желае да се ползва от представените документи, в който
случай да представи по чл.183 ГПК оригиналите на визираните документи (за целите
на експертизата), съответно при положително становище от ищеца съдът ще постанови
откриване на производство по оспорване истинността на документите. Когато се
оспорва истинността, т.е. автентичността, на частен документ, който е подписан от
оспорващата го страна, тежестта да се докаже неистинността му е върху нея (във
връзка с чл. 180 ГПК), т.е. тежестта се пада върху ответника. При оспорването на
документ съдът е длъжен да назначи служебно почеркова експертиза по спорния
въпрос, поради необходимостта от специални знания, като при служебното събиране
на доказателства инициативата за тяхното допускане излиза от съда, а страната е
длъжна само да внесе съответните разноски за събирането им, съответно съдът ще
назначи вещо лице (С-) по съдебно почеркова експертиза, която след запознаване
представените оригнали (в случай, че ищецът заяви, че ще се ползва от същите и ги
представи в оригинал по чл.183 ГПК), съответно след снабдяване със сравнителни
образци от подписа на ответника, вкл. след снабдяване вещото лице служебно със
съдебно удостоверение, което да послужи пред МВР за снабдяване със сравнителни
образци от подписа му във връзка с подадени молби за издаване на лични документи,
включително и други такива за сравнителни образци, да отговори на въпросите дали
положените подписи в оспорваните документи принадлежат на ответника.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
3
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 31.10.2024 г. от 13.50 ч., за
която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като им указва,че най-
късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата
молба писмени доказателствени средства, с изкл. на РКО от 17.02.2020г. и Договор за
паричен заем от 14.02.2020г.
УКАЗВА по чл.193, ал.2 ГПК на ищеца да заяви дали желае да са ползва от РКО
от 17.02.2020г. и Договор за паричен заем от 14.02.2020г., в който случай
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.183 ГПК ищецът да представи в оригинал РКО от
17.02.2020г. и Договор за паричен заем от 14.02.2020г. до приключване на първото по
делото заседание, като УКАЗВА, че при непредставяне, преписите ще бъдат
изключени от доказателствата по делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи, подробно
формулирани в исковата молба и настоящото определение, при депозит в размер на
300лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението. НАЗНАЧАВА за
вещо лице С-, което да бъде призовано СЛЕД представяне на доказателства за
внесен депозит, като в призовката до него да бъде посочено, че заключението следва
да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с
преписи за страните.
ПРИЛАГА по делото заповедно производство по гражданско дело №
62870/2023г., което да бъде върнато след приключване на исковото производство с
влязъл в сила съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5