№ 115867
гр. София, 15.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110124039 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са установителни искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК
от Д. Х. К. срещу „И А М“ АД и „Ф“ ЕООД за прогласяване на нищожност на
Договор за паричен заем №*****/05.10.2023 г. и Договор за предоставяне на
гаранция №*****/05.10.2023 г.
Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от Д. Х. К. срещу „И А
М“ АД за заплащане на сумата 302,00 лева - сбор от 252,45 лв. за възнаграждение
за предоставена гаранция и 49,55 лв. -лихва, представляваща недължимо платена
сума по нищожен договор за гаранция №*****/05.10.2023 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане; под
евентуалност срещу „Ф“ ЕООД.
В искова молба са изложени твърдения, че между Д. Х. К. и „И А М“ АД е
сключен Договор за паричен заем №*****/05.10.2023 г., като в изпълнение на
клаузата на чл. 4 от договора е сключен Договор за предоставяне на гаранция
№*****/05.10.2023 г. между Д. Х. К. и „Ф“ ЕООД (гарант). Пояснява, че
заемните средства от 600,00 лева са усвоени и всички задължения по договорите
са заплатени от кредитополучателя. Посочва се, че в договора за заем е обявен
ГПР от 41,72 %, с фиксиран лихвен процент. Уговорено е възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция – 252,45 лв., а според чл. 3, ал. 3 –
заемодателят е овластен да приема вместо гаранта изпълнение на задължението
на потребителя за неговото плащане. Ищецът твърди, че договорът за паричен
заем е нищожен като сключен в противоречие със закона, а именно чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК. Намира, че обявения ГПР не съответства на действителните
разходи по кредита, каквото е възнаграждението на гаранта по съображения, че
двете ответни дружества са свързани лица, а правата и задълженията по двете
съглашения се намират във взаимна връзка и следва да се разглеждат като едно
общо съглашение, чиято недействителност претендира. Поддържа, че дължи
само чистата стойност на кредита, а всичко друго платено, а именно сумата общо
302,00 лв. се явява недължимо.
Съдът, като взе предвид така изложените фактически твърдения и формулирания
петитум на искова молба при повторна служебна проверка по чл. 127-129 от ГПК
констатира нередовности на искова молба. Ето защо, съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба, по която е образувано гр. дело
№24039/2024 г. по описа на СРС.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, с писмена молба с преписи за ответниците, да отстрани
констатираните нередовности, като посочи всеки установителен иск спрямо кой
ответник предявява, а по отношение на осъдителната претенция отстрани
противоречието – от една страна поради нищожност на договора за заем търси
недължимо платеното, а от друга сумата 302 лв. (сбор от 252,45 лв.-
възнаграждение за предоставена гаранция и 49,55 лв.-лихва) е посочена като
платена по нищожен договор за предоставяне на гаранция, и посочи по кой
договор е недължимо платена и от кого я търси; поясни сумата 49,55 лв. каква
лихва е и по кой договор е платена/начислена; формулира окончателен, пълен и
точен петитум на всеки иск, в т.ч. по отношение на евентуалния ответник по
иска по чл. 55 от ЗЗД, съобразно уточненията.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок искова
молба подлежи на връщане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2