Решение по дело №9608/2016 на Районен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Плевен, 26.10.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на 26.09.2017година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова

при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 9608 по описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “А.З.С.Н.В.” АД, против Й.П.П., ЕГН **********, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.415, ал.1 от ГПК, че дължи на ищеца сумите, както следва: 379.02 лв. – главница, представляваща неплатена сума по договор за паричен заем от 23.04.2012г., договорна лихва – 198.84 лв. за периода 15.06.2012 г. – 26.10.2012 г., 45.00 лв. - такса разходи, 241.04 лева лихва за забава за периода 16.06.2012 г. – 31.10.2016 г., законна лихва от 01.11.2016г. – датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Твърди се, че на 23.04.2012г. „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключило с ответника договор за паричен заем  № 1604692, по силата на който дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на 450.00 лв. Твърди се, че съгласно общите условия кредитополучателят се е задължил да върне кредита заедно с договорната лихва в размер на 337.86 лв., на двадесет и седем равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 29.18 лв. до 26.10.2012г. Сочи, че в договора са уговорени санкции за забава и такса разходи. Твърди се, че ответника не е изплатил  изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като до момента е погасена сумата 210.00 лв., с която са погасени 139.02лв. и 70.98лв. - главница. Твърди се, че на 01.01.2013г. е подписано приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Изи Асет Мениджмънт ” АД и А.з.с.н.в. ООД, впоследствие АД, понастоящем ЕАД, съгласно който вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД срещу ответника е прехвърлено изцяло с всички привилегии, и обезпечения на дружеството кредитор. Твърди се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 8125/2016 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника че същият дължи на ищеца сумите от 379.02 лв. – главница, представляваща неплатена сума по договор за паричен заем от 23.04.2012г., договорна лихва – 198.84 лв. за периода 15.06.2012 г. – 26.10.2012 г., 45.00 лв. - такса разходи, 241.04 лева лихва за забава за периода 16.06.2012 г. – 31.10.2016 г., законна лихва от 01.11.2016г. – датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Претендира и направените деловодни разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Счита, че исковете са недопустими, т.к. от приложените доказателства не е видно да има сключен договор за цесия с подалото искова молба юридическо лице. Счита, че не е видно и няма доказателства за периода 21.08.2015г. – 16.06.2016г.  ищецът да е бил АД, а не ЕАД. Счита по основателността на иска, че същият е и недоказан, т.к. няма доказателства за съобщаване на цесията, поради което тя не е породила действие спрямо него.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 8125/2016год. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато по заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

 Вземането на ищеца произтича от сключен Договор за потребителски кредит  № 1604692-21.04.2012г., по който „Изи Асет Мениджмънт” АД е заемодател, а ответника – заемополучател. Редовността и авторството на подписите не са оспорени в хода на съдебното дирене. Съгласно договора, заемната сума е в размер от 450лв, а сумата, която следва да се възстанови е 787.86лв., като първата от погасителните вноски е на 27.04.2012г. и са уговорени 27 седмични погасителни вноски. Седмичната погасителна вноска на ответника по договора е била в размер на 29.18лв. Не е налице спор по делото и това се установява от приложения препис на Рамков договор за цесия от 16.11.2010г., че заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД, е прехвърлил на ищеца „А.з.с.н.в.” ООД, понастоящем ЕАД/справка от ТР/, вземания. Те, съгл. т. 2.1 от договора за цесия са индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора, считано от неговото съставяне. Уговорени са и прехвърляния на следващи вземания на месечна база, които се индивидуализират от страните в ново Приложение № 1 със съответна нова дата, което при потвърждаване става неразделна част от договора. Приложено е по делото извлечение от Приложение № 1 от 01.01.2013г., по което, под № 878 е вписано прехвърляне на вземането от Й.П.П. по договор от 23.04.2012г. /л. 14 от делото/. За извършената цесия е изпратено уведомително писмо от ищеца, който е бил надлежно упълномощен от цедента да уведомява длъжниците за сключения договор за цесия, като писмото не е било връчено на ответника и е върнато като непотърсено. В обяснителната записка на обратната разписка е посочено, че получателят е обещал на доставчика да отиде и да получи пратката на 07.12.2016г., но не е отишъл. От изготвената по делото съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че ответникът е направил общо четири плащания по сключения договор за периода 23.04.2012г. -08.06.2012г. в общ размер от 210лв., погасили лихва в размер на 139.02.лв. и главница в размер на 70.98лв., че на база уговорките в договора и съответно на забавата на ответника за плащане, задълженията на ответника са в размер на: 379.02 лв. – главница, 198.84 лв. - договорна лихва за периода 15.06.2012 г. – 26.10.2012 г., 241.04 лева - лихва за забава за периода 16.06.2012 г. – 31.10.2016 г., 45.00 лв. - такса разходи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: В производството се установи безспорно, че е възникнало валидно облигационно правоотношение между ищеца, в качеството на заемател, и „Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството на заемодател по сключен между тях Договор за потребителски кредит  № 1604692-21.04.2012г. Установи се също така, че задължението на заемателя спрямо заемодателя в сочените в исковата молба размери не е погасено, като то включва освен дадената в заем/кредит/ сума, така и договорна лихва, а съответно – поради неизпълнение - и законна лихва от датата на падежа до датата на подаване на заявлението в съда и такса разходи по чл. 8 от договора, твърдо уговорена като сума от 45.00лв. Установи се, че след преустановяване на плащанията и след изтичане на срока на договора, цялото вземане е цедирано на ищеца по делото. За връчване на уведомлението за настъпилата цесия на ответника, съдът взема предвид обстоятелството, че в чл. 33 ал. 1 от ОУ на ищеца на договорите за паричен заем, е посочено, че всички документи между страните ще се считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адресите за кореспонденция, посочени от заемателя в предложението за сключване на договора за паричен заем. Именно на посочения постоянен адрес ***, цедента чрез упълномощения цесионер, е изпратил уведомлението по чл. 99 ал.3 от ЗЗД, като по делото са налице данни, че получателят е узнал за пратката за него, но не е изпълнил действието, за което сам се е задължил – да потърси и вземе пратката до него. Поради горното, съдът приема, че уведомлението за настъпилата цесия е получено от заемополучателя и ответника по делото, чрез т.нар. „фингирано връчване“ – фикцията за редовно връчване произтича както от уговорката в ОУ, че писмото се счита за връчено, щом е достигнало до адреса, посочен в предложението, така и от факта, че получателят реално е уведомен за пристигане на писмото за него, но своеволно не го е взел. Адресът, на който е изпратено уведомлението, въпреки възражението на особения представител на ответника, че не е търсен и на други адреси, е адрес, на който ответникът действително получава кореспонденцията си, както е видно от личното връчване на съобщението със Заповедта по ч.гр.д. № 8125/2016г. и от възражението по нея, в което е посочен същият адрес в гр. Плевен. Поради обстоятелството, че на първият посочен в Предложението адрес от самия заемополучател е било налице връчване, не е било необходимо той да бъде търсен и на другия, посочен в Предложението адрес.

 С оглед на посоченото, съдът намира, че ищецът в настоящето производство е активно легитимирана страна, с оглед на установеното ѝ качество на кредитор спрямо ответника. Както  бе посочено по-горе, по делото се установи, че от страна на ответника, няма постъпило плащане на претендираните суми, като остатък от заема, на нито един от двамата кредитори – първоначалния или цесионера.

Поради изложеното, следва да се приеме, че предявените искове за установяване на дължимостта на главница, лихви и такса към датата на подаване на заявлението, са основателни и следва да се уважат изцяло, както следва: 379.02 лв. – главница, представляваща неплатена сума по договор за паричен заем от 23.04.2012г., договорна лихва – 198.84 лв. за периода 15.06.2012 г. – 26.10.2012 г., 45.00 лв. - такса разходи, 241.04 лева лихва за забава за периода 16.06.2012 г. – 31.10.2016 г., законна лихва върху главницата от 01.11.2016г. – датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 5084/2.11.2016г. по ч.гр.д. № 8125/2016г. на ПлРС.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство. Съдът намира, че с оглед изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на двете производства/съдебното производство е протекло в едно заседание/, както и ниския размер на претенцията, размерът на претендираното възнаграждение за юрисконсулт от 300.00 лв. следва да се намали на 150.00 лв. - за исковото производство, и от 300лв. на 50.00 лв. - за заповедното. След извършването на редукция, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца, както следва: 680.00лв. за исковото производство, и 75.00лв.- за заповедното.

По изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Й.П.П., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на кредитора „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми: 379.02 лв. – главница, представляваща неплатена сума по договор за паричен заем от 23.04.2012г., договорна лихва – 198.84 лв. за периода 15.06.2012 г. – 26.10.2012 г., 45.00 лв. - такса разходи, 241.04 лева лихва за забава за периода 16.06.2012 г. – 31.10.2016 г., законна лихва върху главницата от 01.11.2016г. – датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 5084/2.11.2016г. по ч.гр.д. № 8125/2016г. на ПлРС.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Й.П.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, разноски в исковото производство в размер на 680.00лв.

ОСЪЖДА Й.П.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, разноски по ч.гр.д. № 8125/2016г. на ПлРС в размер на 75.00лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: