Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15.08.2023г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо
ГО, 30 състав
На
девети юни
Година 2023
В
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и
секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 5947 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с която са предявени искове за
отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 613 503,58 лв. от Н.Х.Х.,
ЕГН ********** и Д.С.Х., ЕГН **********, както следва:
I.
От Н.Х.Х.:
Сумата от 124
636,70 лв., представляваща неправомерно придобити парични, средства по досъдебно
производство №24/2013г., пр.пр.37100/2012г. по описа на СРП;
Сумата в
размер на 250 357,95 лв., представляваща вноски по банкови сметки;
Сумата в
размер на 3 640,89 лв., представляваща преводи от трети лица.
II.
Oт Д.С.Х.:
Сумата в
размер на 43 065,04 лв. представляваща лични вноски по банкови сметки;
Сумата в
размер на 80 643 лв., представляваща преводи от трети лица;
Сумата от 100
лв., представляваща равностойността на наличните 100 дружествени дяла от
капитала на „У.Г.“ ЕООД, ЕИК *******. С протоколно определение от 25.06.2021г. съдът
е допуснал изменение на така предявения иск, който да се счита предявен за
отнемане на наличните 100 дружествени дяла от капитала на „У.Г.“ ЕООД, ЕИК *******,
вместо за тяхната равностойност.
III.
От двамата ответници:
Сумата от 96
560 лв., представляваща пазарната стойност на отчужден недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, ж. к. „*******., със застроена площ 68.90
кв. м., заедно с мазе с площ от 5.17 кв. м.
Сумата от 11
100 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждено движимо имущество: „Джип“, модел: „Гранд Чероки“, peг. № *******, рама №1J4GWB848XY511462 и
„БМВ“, модел: „320Д“, peг. № *******, рама № WB AAS71080CJ3031;
Лек автомобил, марка: „Джип“, модел: „Гранд Чероки“, peг. № СВ *******,
рама № 1J4GWBBN2YY124870, цвят: сив.
Ищецът поддържа в исковата молба, че ответницата Х. е била
обвинена в престъпление по чл. 212, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20 , ал.2,
вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр.чл.26,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Престъпленията попадат в обхвата на чл.
108, ал.1, т.8 и т. 10 от ЗПКОНПИ.
Поддържа, че през 2018г. срещу
ответницата е образувана проверка за установяване на значително несъответствие
в имуществото, в резултат на която е установено, че е налице несъответствие в
размер на 447 384.95 лв. между законния доход на ответницата и нейния
съпруг – втория ответник /в общ размер на 182 915,12 лв./ и придобитото имущество/ на обща стойност 630 300,07
лв./. Ето защо, предявява искане за отнемане на посоченото по-горе имущество.
Претендира разноски.
След даване на указания от страна
на съда по реда на чл.129, ал.2 от ГПК пояснява, че признава към началото на
проверявания период - 13.06.2008 г. ответниците да са
притежавали следното имущество:
1.1. Лек автомобил, марка: „Рено“, модел: „19“, peг. № *******, рама № VF1B53J2514151022,
цвят: червен металик, дата на първоначална регистрация 04.01.1996 г.,
придобит на 02.05.2007 г. (преди проверявания период) и прекр. на 24.03.2016 г.
Пояснява, че лекият автомобил не подлежи на
отнемане в полза на държавата, тъй като същият е придобит преди началото на
проверявания период. Имуществото не е оценявано тъй като проверяваното лице не
се е разпореждало с него в проверявания период, а МПС е с прекратена
регистрация.
1.2. Лек автомобил, марка: „БМВ“,
модел: „318ТДС“, per. № *******МР, рама № WBACC51060CG70540, цвят: черен, дата на първоначална
регистрация 23.08.1995 г., придобит на 15.04.2008 г. (преди проверявания
период) в собственост до 13.03.2009 г. Пазарната стойност на автомобила към
момента на отчуждаване е в размер на 4 000 лв. Средствата от продажбата
на лек автомобил в размер на 4 000 лв. са отразени в приходната част на анализа
за 2009 г., тъй като същия е придобит преди началото на проверявания период.
1.3 Товарен
автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Транспортер“, с per. № *******дата на първа регистрация 05.03.1997 г.,
придобит на 04.02.2008 г. (преди проверявания период). Сочи, че автомобилът не
подлежи на отнемане тъй като е придобит преди проверявания период.
1.4 Начално
салдо на банкова сметка ***
*** Д.Х. в “ДСК” ЕАД в размер на 72.62 лв. изтеглени
през 2010 г. и включени като приход на лицето в икономическия анализ.
В края на проверявания период - 13.06.2018 г. -
ответниците са притежавали следното имущество:
1.1.
100 дружествени дяла в размер на 100 лв. общо от
капитала на „У.Г.“ ЕООД, собственост на Д.С.Х.;
1.2.
Лек автомобил, марка: „Джип“, модел: „Гранд
Чероки“, peг. № СВ *******, рама № 1J4GWBBN2YY124870, собственост на Д.С.Х..
Сумата от 124
636,70 лв. твърди да е присвоена от ответницата Х., съгласно постановление за
привличане като обвиняем на лицето и внесения в съда обвинителен акт. Не се
установява парични средства да са намерени налични у ответницата или съпруга й Д.Х., поради което
Комисията е направила обосновано предположение, че сумата е разходвана. Ето
защо, претендира нейната равностойност на осн. чл.151 вр. с чл.142, ал.2, т.1 от ЗПКОНПИ.
Ответниците
оспорват исковете и твърдят, че имуществото е законно придобитото – в резултат
на доходи със законен произход.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира следното от фактическа
и правна страна:
По допустимостта на
производството:
Неоснователни са възраженията на
ответната страна за недопустимост на производството поради преклудиране на
правото на Комисията да внесе процесните искове след изтичане на
законоустановения срок по чл.153, ал.1 от ЗПКОНПИ. От една страна – за
посоченото обстоятелство по делото не са ангажирани доказателства, а същото се
релевира от ответната страна за първи път в депозираната по делото писмена
защита. Същевременно, съдът намира, че санкционната последица от неспазването
на срока за предявяване на иска по чл.153, ал.1 от ГПК, респ. за представянето
на доказателства за това по обезпечителното производство – тримесечен от последния
акт по налагане на обезпечителните мерки
- е отмяна на наложените обезпечителни мерки на осн. чл.153, ал.4 от ЗПКОНПИ вр. с чл. 390, ал.3, изр.2 от ГПК, а не преклудиране или погасяване
правата на Комисията за предявяване на искове за отнемане. Ето защо, съдът намира,
че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
От ангажираните по делото писмени доказателства е видно,
че по повод постъпило уведомление от СРП с вх. № УВКП- 733/08.06.2018г. за
повдигнато по ДП № 24/2013 г. по описа на ГДНП пр.пр. № 37100/2012 г. на СРП обвинение срещу Н.Х.Х. за извършени
престъпления по по чл. 212, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20 , ал.2, вр.ал.1.,
вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК, които попадат в обхвата на чл. 108, ал.1, т.8 и т. 10 от ЗПКОНПИ, с Протокол № ТД06 -ВИ/УВ-4824/13.06.2018 г. е образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на ответницата.
В хода на проверката е извършено
изследване на имущественото състояние за периода 13.06.2008г. - 13.06.2018г.,
което включва придобито от лицето и нейния съпруг имущество, получени парични
средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи от проверяваното
лице.
С решение №170/29.01.2020 г.
Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, като на 24.06.202г. е взето и решение за
предявяване на настоящите искове.
Предявените искове са за отнемане
в полза на държавата на незаконно придобито имущество с правно основание чл.153
от ЗПКОНПИ. Основателността на исковете предполага установяването на следните
предпоставки:
На първо място, ответникът следва
да е привлечен като обвиняем за престъпление, включено в предметния обхват на
чл. 108 ЗПКОНПИ.
На следващо място, следва да се
установи по делото, че е налице несъответствие между придобитото от ответника в
проверявания период имущество и нетния му доход, което следва да е „значително“
по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, тоест да надвишава 150 000 лв. за
целия проверяван период.
На последно място – и тази
предпоставка за основателност на иска представлява отрицателен факт - за
придобиването на имуществото, предмет на претенцията за отнемане, следва по
делото да не се установява законен източник на средства.
Доказването на първите две
предпоставки е изцяло в тежест на ищцовата страна, доколкото именно тя, като
процесуален субституент на държавата, упражнявайки нейното потестативно право
на отнемане, черпи от установяването им положителни за себе си правни
последици. Това е така, защото по силата на чл.107, ал.2, вр. ал.1 от ЗКПКОНПИ,
когато Комисията установи посоченото значително несъответствие, се прилага
презумпцията /обоснованото предположение/, че даденото имущество е незаконно
придобито и тогава Комисията образува производство за отнемане
на незаконно придобито имущество. А за незаконно придобито по
смисъла на чл.5, ал.1 от ЗПКОНПИ се смята имуществото,
за придобиването на което не е установен законен източник.
Тази презумпция обаче е оборима.
Ето защо, при установяване по делото на „значително несъответствие“ в посочения
по-горе смисъл, в доказателствена тежест
на ответника е да установи, че конкретното имущество, чието отнемане се
претендира, е придобито със средства от законен произход, с които лицето е
разполагало към момента на придобиването.
Наличието на първата предпоставка
се установява от посочените по-горе писмени доказателства – ответницата Х. е
била привлечена като обвиняема за извършването на престъпление, посочено в
чл.108, ал.1, т.8 и т.10 от ЗПКОНПИ.
За установяването на втората
предпоставка по делото са събрани писмени доказателства и са изслушани
заключенията на оценителна авто-техническа експертиза, както и първначално и
допълнително заключение съдебно-икономическа експертиза.
Изхождайки от нормата
на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, за да се направи извод дали е налице
значително несъответствие, следва да се извърши съпоставка между имуществото на
ответника и нетния му доход, при отчитане дадените легални дефиниции на
понятията "имущество" и "нетни доходи" с разпоредбите на
пар. 1, т. 4 и пар. 1, т. 8 вр. пар 1, т. 2 и т. 9 от закона.
При установяване на релевантните
за спора обстоятелства, съдът възприема значението на термините
"доходи", "приходи", "разходи", "източници
на финансиране", "брутен доход", "нетен доход", така,
както са разяснени с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №
97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІV ГО. В тази връзка,
съдът приема, че „доход са имуществените блага, с които се увеличава
патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и
извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат да
бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която
може да е забранена със закон (дейността може да е абсолютно забранена, да е
подчинена на особен режим, който позволява само на определени лица да я
извършват или да е забранено извличането на доход от тази дейност) или
незабранена. Само доходите от забранена със закон дейност са незаконни (те са
краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно посочени в действащите към
съответния момент закони), всички останали доходи от всякакви възможни дейности
са законни (те са неизброими).
Затова доход може да бъде отнет
само на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ НК, когато той произтича от надлежно
установено по реда на НПК престъпление, ако придобитото чрез престъплението
(според терминологията на НК) не подлежи на връщане или възстановяване. На това
основание по наказателноправен ред може да бъде отнета равностойността на
придобитото чрез престъплението, ако то липсва или е отчуждено. По
гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а имущество (придобито от
престъпна дейност).
Придобито имущество са всички
имуществени блага, които субектът някога е притежавал; а отчуждено имущество е
придобито имущество, което в последствие е напуснало патримониума на
собственика, тъй като е преминало в собственост на друго лице (чрез сделка, по
давност или публичен акт с отчуждително действие).
Притежавано имущество е придобито
имущество, което продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не
е отчуждено или изоставено, нито е потребено, обезценено (в т.ч. повредено или
изхабено), унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което е било
придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е отчуждено,
изоставено, потребено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено
или погинало. Притежаваното имущество има придобивна стойност, която показва
какъв паричен ресурс е вложен за неговото придобиване, както и стойност при
отчуждаване, която показва какъв паричен ресурс е получен при отчуждаването му
(след приспадане на разходите за подобрения).
При постановяването на съдебния
акт, съдът съобразява възприетите в ТР №4/2021г. отговори на поставените
въпроси, а именно, че:
1.
Не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не
участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3
от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства
за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период.
2.
Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на
получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен
законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични
в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество.
В мотивите на постановеното
тълкувателно решение ясно е посочено, че парични средства, които са разходвани
и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи
или да се намират по сметка на проверяваното лице или лицата по чл.143, чл.144,
чл.145 и чл.146 от ЗКПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142,
ал.2 от ЗКПКОНПИ. За да е възможно отнемането на някакво
имущество, то трябва да съществува реално /да е налично/ към момента на
приключването на проверката като част от патримониума на проверяваното или
свързаните с него лица – чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ, или да е отчуждено по
непротивопоставим на държавата начин – чл.143 ЗПКОНПИ. Не могат да бъдат предмет на
отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето
или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по
чл.153 ЗПКОНПИ, респективно чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, тъй като законът не
предвижда такава възможност. Паричните средства, които са
изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в
реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата
по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл.63, чл.64,
чл.65, чл.66 и чл.67 от ЗОПДНПИ /отм./, не попадат в предметния обхват на
чл.141 и чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ, съответно чл.62 и чл.63 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, и не
подлежат на отнемане. Те могат да бъдат третирани като преминали през
имуществото на проверяваното лице.
При така направените уточнения и
дадените отговори на правни въпроси, съдът намира, че следва на първо място чрез сравнение
между стойността на притежаваното имущество в началото на
проверявания период и стойността на имуществото в края на проверявания период да се определи дали
имуществото на
ответниците се е увеличило и ако да - дали увеличението е с над 150
000 лв.
Ако превишение със стойност над
посочената е налице, е необходимо да се изследва дали е налице несъответствие
между същото и нетния законен доход на лицето, изчислен като разлика между приходите и разходите на проверяваното лице и
семейството му за проверявания
период. Следва да
бъдат отнети само наличните имущества, за чието придобиване бъде установено, че
лицето не е разполагало със средства от законен произход към момента на
придобиването.
От събраните по делото писмени
доказателства, уточненията на исковата молба, направени от ищеца с молбата от
26.11.2020г. на л.922-924 от делото и първоначалното
и допълнително заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че наличното
у ответниците имущество в края на проверявания период се изчерпва с посочените
в уточнителната молба 100 дружествени дяла в размер на 100 лв. общо от капитала
на „У.Г.“ ЕООД, собственост на Д.С.Х. и лек автомобил, марка: „Джип“, модел:
„Гранд Чероки“, per. № СВ *******, рама № 1J4GWBBN2YY124870, собственост на Д.С.Х.,
който съгласно заключението на САТЕ е с пазарна стойност към датата на
придобиване 6 305,13 лв. Предвид дадените с горецитираното тълкувателно
решение отговори на поставените въпроси, в стойността на имуществото не могат и
не следва да се включват сумите, преминали през банковите сметки на
проверяваното лице и членовете на неговото семейство /индивидуализирани в
исковата молба като вноски по банкови сметки, преводи от трети лица, пазарната
стойност на отчуждено движимо и недвижимо имущество – която стойност обаче като
парична сума не е налична в патримониума на лицето в края на проверявания
период/. В стойността на придобитото имущество не следва да се включва и сумата
от 124 636,70 лв., за която се твърди да е присвоена от ответницата Х., съгласно
постановление за привличане като обвиняем на лицето и внесения в съда
обвинителен акт, доколкото не се установява парични средства в посочения размер
да са намерени налични у ответницата или
съпруга й Д.Х.. Предположението на Комисията, че придобитата чрез престъпление
сума е била разходена, не е годно да обоснове различен извод. Както вече беше
посочено по-горе – в цитираното тълкувателно решение ВКС приема изрично, че парични средства, които са
разходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в
реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или лицата по
чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗКПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на
чл.141 и чл.142, ал.2 от ЗКПКОНПИ. Ето защо, дори да беше установено с влязла в
сила присъда, че ответницата е присвоила посочените суми, за да бъдат те годен
предмет на отнемане, по
делото следваше да се установи, че сумите са налични в патримониума на ответницата в края на
проверявания период или да е установено преобразуването им в друго имущество – обстоятелство, което нито се
твърди, нито се доказва от ищеца.
Така общата стойност на наличното
имущество на ответниците в края на проверявания период възлиза на 6 405,13 лв. Дори да се приеме, че
стойността на наличното у тях имущество към датата на започване на проверката е
0 /нула/ лв. /а то е положително число, т.к. ответниците са разполагали с три
автомобила, придобити преди проверявания период и с малка сума по банкова
сметка – ***.11.2020г./, то разликата между двете стойности – на имуществото в
началото и в края на проверявания период, възлиза най-много на 6 405,13 лв.
Признатият от ищеца нетен доход на ответниците за периода на проверката възлиза
на 182 915,12 лв. /стр.44 от исковата молба/. Очевидно е, че не е налице разлика в
стойността на имуществото в началото на проверявания период с тази в края на
периода, надвишаваща 150 000 лв., още по-малко е налице "значително
несъответствие" по см. на § 1, т. 3 от ЗПКОНПИ, предвид установяването, че
ответниците са придобили и разполагат към края на периода на проверката с
налично имущество на стойност значително по-малка от установените от комисията
нетни доходи за същия период. При това положение е безпредметно да се изследва дали ответниците не са разполагали с по-голям
нетен доход от посочения от комисията в исковата молба – щом дори и при възприетата
от ищеца стойност доходите им се оказват достатъчни за придобиването на
установеното налично имущество в края на периода.
Следователно, не се установява
втората предпоставка за основателност на предявените искове, а именно –
наличието на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т.3 от ЗПКОНПИ. При
това положение, разглеждането на третата предпоставка се явява безпредметно.
Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на делото, право
на разноски има ответната страна. Представени са доказателства за платена първа
вноска от уговореното с договора за адвокатска защита възнаграждение от ответницата
Х., а именно – за сумата от 1 044,50 лв. – платима в брой в дена на
подписването на договора, за плащането на която двустранно подписаният договор
има силата на разписка. Останалите три вноски от адвокатското възнаграждение са
уговорени като платими до 10-то число на месеца и по делото не са ангажирани
доказателства за тяхното плащане, поради което съдът не следва да ги присъжда. Извън
горното, представени са доказателства за платени разноски за депозит за вещо
лице в размер на 500 лв. Така, на осн. чл.78, ал.3 ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответницата Х. разноски по делото в общ размер на 1 544,50
лв.
На осн. чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ, ищецът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса по предявената
искова молба в размер на 24 540,14 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
(КПКОНПИ) искове за отнемане в полза на държавата на имущество, както следва:
I. От Н.Х.Х., ЕГН **********: сумата от 124 636,70 лв.,
представляваща неправомерно придобити парични, средства по досъдебно
производство №24/2013г„ пр.пр.37100/2012г. по описа на СРП; сумата в размер на
250 357,95 лв., представляваща вноски по банкови сметки; сумата в размер на 3
640,89 лв., представляваща преводи от трети лица.
II. Oт Д.С.Х., ЕГН **********: сумата в размер на 43 065,04 лв.
представляваща лични вноски по банкови сметки; сумата в размер на 80 643 лв.,
представляваща преводи от трети лица; 100 дружествени дяла от капитала на „У.Г.“
ЕООД, ЕИК ******* .
III. От Н.Х.Х., ЕГН ********** и Д.С.Х., ЕГН **********: сумата от 96
560 лв., представляваща пазарната стойност на отчужден недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, ж. к. „*******., със застроена площ 68.90
кв. м., заедно с мазе с площ от 5.17 кв. м.; сумата от 11 100 лв.,
представляваща пазарната стойност на отчуждено движимо имущество - „Джип“,
модел: „Гранд Чероки“, peг. № *******,
рама №1J4GWB848XY511462 и л.а. „БМВ“, модел: „320Д“, peг. № *******, рама № WB
AAS71080CJ3031; Лек автомобил, марка: „Джип“, модел: „Гранд Чероки“, peг. № СВ *******,
рама № 1J4GWBBN2YY124870, цвят: сив.
ОСЪЖДА
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество (КПКОНПИ), БУЛСТАТ*******на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Н.Х.Х.,
ЕГН ********** с адрес: ***, р-н Искър, ж.к. „*******сумата от 1 544,50
лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество (КПКОНПИ), БУЛСТАТ*******да заплати по сметка на СГС държавна такса
от 24 540,14 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: