РЕШЕНИЕ
№ 717
гр. Варна , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20203110110089 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД срещу КР. Н. Н. за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за
изпълнение №**/04.06.2020г., издадена по ч.гр.д. №**/2020г. по описа на ВРС, 25с. в полза
на ищеца суми, а именно : в размер на 7712.76 лева, представляваща дължима главница по
95 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 21.10.2017г. до 21.08.2025г.; в
размер на 759.13 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.10.2017г. до
19.11.2018г.; в размер на 691.74 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
21.10.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда - 02.06.2020г., както и законната
лихва от подаване на заявлението в съда – 03.06.2020г. до окончателно изплащане на
задължението, всички дължими по Договор за потребителски паричен кредит №**от **.,
сключен с „Уникредит Консюмър Файненсинг” ЕАД, вземането по който е прехвърлено в
полза на заявителя съгласно индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 19.11.2018г. към Рамков договор прехвърляне на вземания/цесия/ 1 от 20.12.2016г.
и в условията на евентуалност искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца да заплати тези суми.
В исковата молба се твърди, че между ответника „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит №**от
06.12.**г., по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 8030.90
лева. Кредитополучателят се задължил да върне отпуснатата сума ведно с начислените
1
лихви и разноски в сроковете и при условията на договора, на вноски, чиито брой и размери
били описани в погасителен план. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включвал
част от главницата, лихва върху нея, комисионна/такса и част от застрахователна премия. За
срока на действие на договора усвоената парична сума по кредита се олихвявала с
възнаградителна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на договора
и която се начислявала към датата на отпускане на кредита. Възнаградителната лихва за
срока на договора била в размер на 6 357.77 лева. Общата сума, която кредитополучателят
следвало да върне била в размер на 14 388.67 лева, която била платима на 105 броя месечни
вноски, като за първите девет вноски имало гратисен период, през който се дължала само
договорна лихва,а останалите 96 вноски били в размер на 145.09 лева и включвали главница
и договорна лихва. Първата погасителна вноска била дължима на 21.12.2016г., а последната
на 21.08.2025г. Твърди се, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си да
плаща в срок погасителните вноски, поради което кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, на основание чл.13,ал.2, б.“а“ от ОУ, за което било изпратено уведомително
писмо, връчено чрез ЧСИ Петя Иванова на 14.11.2019г. Поради забава в плащанията било
начислено и обезщетение за забава в размер на 695.05 лева за периода от 21/10/2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Вземането било придобито от ищеца на
19.11.2018г. с подписване на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника не е
депозирал отговор на исковата молба.
С молба от 24.03.2021г. особеният представител оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер. Оспорва получаването и
усвояването на процесната сума от страна на ответника респ. наличието на
задължение за връщане на същата. Оспорва обявяването на предсрочна
изискуемост на кредита по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ вкл. получаването от
длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем. Твърди, че процесният договор не отговаря на изискванията на
чл.11 ЗПК.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Съгласно представения Договор за потребителски паричен кредит №**,
“Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД е предоставило на КР. Н. Н.
кредит в размер от 8030.90 лева, който е следвало да бъде погасен на 105
броя месечни погасителни вноски, всяка в размер от 145.09 лева с падежна
дата 21-ви, при обща стойност на плащанията 14388.67 лева, ГЛП 14.99 %,
ГПР 14.61 %. В договора е обективиран погасителен план, съобразно който
първата падежна дата е била 21.12.2016г., а последната 21.08.2025г.
2
Представени са Общи условия за отпускане на потребителски кредит в
евро или лева от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016г. “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД като цедент се е
задължило да прехвърля ежемесечно на „АСВ“ ЕАД чрез отделни договори за
цесия възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и
изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски парични и
стокови кредити, определени и индивидуализирани съгласно Приложение №1
към всеки отделен месечен договор за цесия. Съгласно Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2018г. и Приложение №1
към него в полза на „АСВ“ЕАД е прехвърлено вземане към КР. Н. Н., който е
бил лично уведомен за цесията на 14.11.2019г., видно от приложената
разписка от ЧСИ №883-Петя Иванова.
Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ, която като
неоспорена от страните съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена се установява следното : сумата по договора за кредит е послужила за
рефинансиране на задължение по потребителски кредит №**/18.03.**г. в
размер на 8030.90 лева. Размерът на непогасената главница по договора е 7
712.76 лева, редовна договорна лихва в размер на 759.13 лева за периода
21.03.2018г. до 19.11.2018г. ; обезщетение за забава върху падежирали
главници за периода 21.04.2018г. до 19.11.2018г. е 27.95 лева; По договора са
извършени плащания в общ размер на 1 483.77 лева, с които са погасени
318.14 лева за главница, 1162.32 за договорна лихва, 3.31 лева наказателна
лихва. Последното плащане по процесния договор за кредит е извършено на
30.12.2019г.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането си,
ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането
си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства.
Съгласно представените писмени доказателства и заключението на
вещото по изготвената по делото ССчЕ въз основа на Договор за
потребителски паричен кредит, сключен с “Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ЕАД на ответника е отпусната сумата от 8030.90 лева, която е
послужила рефинансиране / погасяване/ на кредит по договор №**/18.03.**г..
3
Съобразно договореното между страните по кредитното правоотношение
отпуснатата в кредит парична сума е следвало да бъде върната 105 равни
месечни вноски, включващи главница, договорна лихва в срок до
21.08.2025г.
Особеният представител на ответника е направи възражение, че
договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.11 ЗПК, като не
съдържа : дата на място на сключването му и основна информация за
параметрите на договора; лихвения процент по договора, условията за
прилагането му и индекс на референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, условията за издължаване на кредита от
потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски;
предупреждение за последиците за потребителя за просрочие на
вноските;наличието или липсата на правото на потребителя на отказ от
договора.
На първо място следва да се посочи, че договорът за кредит не е
представен в цялост. Представена е първа, шеста и седма страница от същия,
при посочване, че съдържа осем страници. Договорът съдържа погасителен
план, в който подробно са посочени размера, датата, броя на погасителните
вноски и каква част от задължението се погасява с изплащането им.
В договора не са оповестени елементите, влияещи върху формирането
на ГПР, както и размера на договорената възнаградителна и наказателна
лихва. С това са нарушени изискванията на закона, поради и което
кредиторът не може да се ползва от договарянето на дължима
възнаградителна лихва и в тази хипотеза потребителят дължи връщане само
на чистата стойност от кредита без отчитане на начислените други
компонентни като договорна и наказателна лихва, съобразно чл.23 ЗПК.
Остатъкът от задължението за главница следва да се изчисли след
съобразяване на получените от кредитора плащания, които съобразно
заключението на вещото лице възлизат в общ размер на 1483.77 лева, при
което размерът на дължимата главница е 6 547.13 лева. С този размер се
изчерпва задължението на потребителя за връщане на парична сума по
процесния договор за кредит.
4
Ищецът е придобил вземането по кредита, съгласно сключения с
кредитора договор за цесия от 20.12.2016г. и индивидуален договор от
19.11.2018г. с Приложение №1 към него. Съобразно разпоредбата на
чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата
на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение,
като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е
притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви.
Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание. Със сключването на договора заемодателят е продал на ищеца и
вземането, което е имал към ответника по сключения договор за заем. За
сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на
страните по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на
страните по договора цесията произвежда своето действие, независимо, че
същата следва да бъде съобщена на цедирания длъжник. Неспазването на
задължението за уведомяване по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността
на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата
на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя
страна се е разпоредил с вземането. От представените доказателства се
установява, че длъжникът е уведомен за цесията.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на всички
вноски по кредита съобразно предпоставките на чл.13, б.“а“ от ОУ към
договора, които не са представени по делото. От експертизата по делото се
установява, че ответникът е преустановил плащанията по кредита на
31.12.2019г.
Предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60 ЗКИ не настъпва автоматично с
факта на неплащане на дължимите вноски по него, а необходимо нарочно волеизялвение на
кредитора в този смисъл, което следва да е доведено до знанието на кредитополучателя.
Моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по кредита при иск
по чл.422 ГПК трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, съгласно т.18 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС. По делото липсват
доказателства длъжника да е бил уведомен за волеизявлението на кредитора. Предвид на
обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, от предмета
на издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ,
предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в
заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
5
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на
исковото производство има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но
променя основанието, на което е издадена заповедта / в този смисъл р. №76/25.09.2015г. по
т.д. №620/2012г. Iт.о.ВКС/. Недопустимостта на изменение на основанието, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.б на ТР № 4/14 г. на
ОСГТК на ВКС /мотиви/, обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва да
се отхвърли на предявеното основание /р. № 139/05.11.2014 г. на ВКС, І ТО, р. №
165/22.12.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, р. № 7/15.04.2015 г. на ВКС, І ТО/.
На изложените съображения предявения иск с правно основание чл.422
ГПК обоснован на настъпила предсрочна изискуемост преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се отхвърли като
неоснователен.
По предявения в евентуалност осъдителен иск :
В Решение №198/18.01.2019г, постановено по гр.д. №193/2018г. на ВКС
I т. о. е даден положителен отговор на въпроса допустимо ли е предявения
осъдителен иск по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с
връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен
на основание чл.47,ал.6 ГПК, каквато е и настоящата хипотеза. Следователно
предсрочната изискуемост по процесния кредит е настъпила в хода на
процеса с връчване на книжата по делото на особения представител на
ответника, което е осъществено на дата 23.12.2020г. и като факт, настъпил в
хода на процеса следва да бъде зачетен и съобразен от съда.
Съобразно настъпилата предсрочна изискуемост ответникът дължи
заплащането на главница в размер на 6547.13 лева, както и обезщетение за
забава върху неизплатените и падежирали след датата на последното плащане
31.12.2019г. вноски по кредита за главница. В предходен период забава
няма, тъй като дължимите главници са били изплащани. Забава е налице за
заплащане на главница в размер на 404.24 лева/формирана от част от 38-ма
вноска и 39,40,41, 42, 43 и 44 вноски/ за падежирали вноски до датата на
подаване на исковата молба, като обезщетението за забава възлиза в размер
на 26.16 лева за периода от преустановяване на плащанията 01.01.2020г. до
датата исковата молба 20.08.2020г.
Законната лихва върху главницата следва да се присъди от датата на
подаване на исковата молба 21.08.2020г.
По разноските :
6
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК,
както следва : сумата от 232.79 лева заплатена д.т. в производството по
делото, юрисконсултско възнаграждение в размер на 214.71 лева,
определено по чл.25 НВЗПП, 565.40 лева за внесен депозит за особен
представител на ответника и 214.71 лева, внесен депозит за ССчЕ.
С оглед горното, съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК:**със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р ***“№25,
офис сграда **, ет.2, офис 4 срещу КР. Н. Н., ЕГН: ********** с адрес
гр.Варна, ул.“***“ №23, ет.5,ап.13 иск с правно основание чл.422 ГПК за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение
№**/04.06.2020г., издадена по ч.гр.д. №**/2020г. по описа на ВРС, 25с. в
полза на ищеца суми, а именно : в размер на 7712.76 лева, представляваща
дължима главница по 95 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода 21.10.2017г. до 21.08.2025г.; в размер на 759.13 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.10.2017г. до 19.11.2018г.; в размер на
691.74 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 21.10.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда - 02.06.2020г., както и законната
лихва от подаване на заявлението в съда – 03.06.2020г. до окончателно
изплащане на задължението, всички дължими по Договор за потребителски
паричен кредит №**от 06.12.***г., сключен с „Уникредит Консюмър
Файненсинг” ЕАД, вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя
съгласно индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 19.11.2018г. към Рамков договор прехвърляне на вземания/цесия/ 1
от 20.12.2016г.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД КР. Н. Н., ЕГН:
********** с адрес гр.Варна, ул.“**“ №23, ет.5,ап.13 да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:**със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Д-р **25, офис сграда **, ет.2, офис сумата от
7
6 547.13 (шест хиляди петстотин четиридесет и седем лева и тринадесет
стотинки) лева, представляваща дължимата главница по Договор за
потребителски паричен кредит №**от 06.12.**г., сключен с „Уникредит
Консюмър Файненсинг” ЕАД, вземането по който е прехвърлено в полза на
заявителя съгласно индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 19.11.2018г. към Рамков договор прехвърляне на
вземания/цесия/ 1 от 20.12.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.08.2020 год. до окончателното й изплащане, сумата
от 26.16 (двадесет и шест лева и шестнадесет стотинки)лева
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2020 г. до
20.08.2020 г., като : ОТХВЪРЛЯ за иска за главница за разликата от 6 547.13
лева до 7712.76 лева; ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответника да заплати
възнаградителна лихва в размер на 759.13 лева; ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на обезщетение за забава за периода 21.01.2017г. до 31.12.2019г.
и за разликата от 26.16 лева до 691.74 лева.
ОСЪЖДА КР. Н. Н., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“**в“ №23,
ет.5,ап.13 да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:**със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р ***“ №25, офис сграда
**, ет.2, офис 4 сумата от 1227.61/хиляда двеста двадесет и седем лева и
шестдесет и една ст./ лева, представляваща стойността на направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8