О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                         Година   16.06.2017           Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети юни                                                                                              Година 2017 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1791 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове допустими.

Следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните с исковата молба и отговора писмени документи (чл. 183 ГПК).

Следва да се уважи искането на ищеца и задължи ответника да представи цялото му ЛТД (чл. 190 ГПК).

Следва да се уважи искането на ищеца и назначи по делото съдебно - икономическа експертиза, която да отговори на поставените от същия въпроси към същата в искова му молба, като и на въпросите: 1/. има ли ищецът неползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, колко дни и за коя година; 2/. какъв е размера (брутен и нетен) на дължимото му се за същия отпуск обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, изчислено по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяване на трудовото му правоотношение на 01.03.2017 г.; 3/. изплатено ли му е същото обезщетение от ответника изцяло или отчасти към датата на проверката от вещото лице и останали ли са към същата неплатени части от това обезщетение и в какъв размер; 4/. какъв е размера (брутен и нетен) на всяко едно от дължимите се на ищеца трудови възнаграждения за всеки един от посочените в исковата молба месеци; 5/. изплатени ли са му същите възнаграждения от ответника и на коя дата; 6/. има ли неплатени на ищеца трудови възнаграждения за някой от исковите месеци, за кои и в какъв размер (брутен и нетен); и 7/. какъв е размера на мораторната лихва върху претендираните от ищеца нетни трудови възнаграждения за ноември и декември 2016 г., за посочените в исковата и уточняващата я молба периоди, за отговор на които съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 от ГПК). За изготвянето й не следва да се определя депозит и срок за внасянето му от ищеца, тъй като е освободен от разноски по делото (чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК), в който случай възнаграждението на вещото лице следва да се поеме първоначално от сумите, предвидени в бюджета на съда (чл. 83, ал. 3 от ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора с приложенията към него. За насроченото съдебно заседание следва да се призове и вещото лице. Страните следва да се напътят към спогодба чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора (чл. 140, ал. 3 ГПК).

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                    

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца вземания са посочени в исковата и уточняващата я молба и изразяват по същество в това, че с ответника сключил трудов, регистриран на 29.04.2014 г., по силата на който бил назначен на длъжност „охранител”, с основно месечно възнаграждение от 340 лева. Със заповед № 16639/28.02.2017 г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. Към момента на прекратяването му не му било изплатено дължащото му се възнаграждение за месеците ноември и декември на 2016 г., и за януари и февруари на 2017 г. Практика в дружеството, фиксирана и в трудовите договори, с екземпляр от който, ищецът не разполагал, била месечното възнаграждение за предходния месец да се изплащало до 30-то число на месеца, следващ текущия. При това положение му се дължало след удръжки, както следвало: трудово възнаграждение от 338.65 лева за ноември 2016 г., което следвало да му бъде платено до 30.01.2017 г., трудово възнаграждение от 338.65 лева за декември 2016 г., което следвало да му бъде платено до 28.02.2017 г. и трудово възнаграждение от 338.65 лева за януари 2017 г., което следвало да му бъде платено до 30.03.2017 г. С прекратяване на трудовия му договор на 28.02.2017 г., станало изискуемо и плащането на трудовото му възнаграждение за февруари от 338.65 лева, тъй като отпаднало договореното отлагателно условие, а и към момента на изтичане на срока за отговор, това вземане щяло да бъде изискуемо. В заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение се сочело, че не му се дължало обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван годишен отпуск. Това не кореспондирало с действителността, защото не бил ползвал въобще отпуск за периода от назначаването си до прекратяване на трудовото му правоотношение. Така за 2014 г. му се дължало обезщетение за неползван отпуск за отработените 8 месеца в размер на 232.50 лева, за 2015 и 2016 г., за отработени 12 месеца - по 310 лева, и за 2017 г., за отработени 2 месеца - 52 лева.

Исковете следвало да се считат предявени срещу „А." ЕООД. Предявените искове били по чл. 245 КТ за неплатени трудови възнаграждения съответно в размер на 338.65 лева за ноември 2016 г., в размер на 338.65 лева за декември 2016 г., в размер на 338.65 лева за януари 2017 г. и в размер на 338.65 лева за февруари 2017 г., а исковете по чл. 224 КТ - за 2014 г. обезщетение за неползван отпуск за отработени 8 месеца в размер на 232.50 лева, за 2015 г. обезщетение за неползван отпуск за отработени 12 месеца в размер на 310 лева, за 2016 г. обезщетение за неползван отпуск за отработени 12 месеца в размер на 310 лева, за 2017 г. за обезщетение за неползван отпуск за отработени 2 месеца в размер на 52 лева; а исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД били обезщетение от 5.66 лева за забавено плащане от 31.01.2017 г. до 31.03.2017 г. върху неплатеното възнаграждение за ноември 2016 г.; обезщетение от 3.02 лева за забавено плащане от 28.02.2017 г. до 31.03.2017 г. върху неплатеното трудово възнаграждение за декември 2016 г.; както и обезщетение в размер на законовата лихва върху всички главни искове по чл. 245 и чл. 224 КТ, считано от 01.04.2017 г.

Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 338.65 лева за главница от неплатено трудово възнаграждение за ноември 2016 г., с 5.66 лева мораторна лихва от 31.01.2017 г. до 31.03.2017 г., сумата от 338.65 лева за главница от неплатено трудово възнаграждение за декември 2016 г., с 3.02 лева мораторна лихва от 28.02.2017 г. до 31.03.2017 г., сумата от 338.65 лева за главница от неплатено трудово възнаграждение за януари 2017 г., сумата от 338.65 лева за главница от неплатено трудово възнаграждение за февруари 2017 г., сумата от 904.50 лева за главница от неплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван при прекратяване на трудово правоотношение отпуск за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., и законна лихва върху главиците от 01.04.2017 година до изплащането им, както и разноските по делото.

Правната квалификация на предявените от ищеца искове за неплатени трудови възнаграждения – нормата на чл. 245, ал. 1 КТ, на исковете за мораторни лихви – нормата на чл. 245, ал. 2 КТ, и на иска за неплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск – нормата на чл. 224, ал. 1 КТ.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че исковата претенция била допустима, но неоснователна. Факт било и не се оспорвал от ответника, че страните се намирали в трудово правоотношение в периода 29.04.2014 г. - 28.02.2017 г. По силата на сключен трудов договор от 29.04.2014 г., ищецът заемал при ответника длъжността „охранител", с място на изпълнение на трудовите задължения „БТГ - ЮИЕР" с. Загоре, Община Стара Загора. Видно било от приложените писмени доказателства (фишове) за начислени и изплатени трудови възнаграждения и обезщетения, че към датата на предявяване на исковата му молба, не били налице дължими и изискуеми трудови възнаграждения – ответникът му бил платил претендираните с исковата молба трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2016 г., и януари и февруари 2017 г. Във фиша за дължимото му се трудово възнаграждение за февруари 2017 г., му било начислено и изплатено и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. По отношение на предявения иск по чл. 224 (1) КТ, оспорвал, че ищецът имал правото да претендира плащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014, 2015, 2016 и 2017 г. За да бъдел уважен този му иск, законът предпоставял следните кумулативни предпоставки: прекратяване на трудовото правоотношение между страните; неползван, но полагащ се съгласно нормативната уредба (КТ, Наредбата за работното време, почивките и отпуските) размер на платен годишен отпуск; да не била изтекла предвидената в закона давност относно заплащане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. От приложените към отговора доказателства се установявало, че за 2015 и 2016 г., въз основа на молби от служителя, работодателят разрешил ползването на платен годишен отпуск за съответните периоди. Искът по чл. 224 (1) КТ в частта за претендирано обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2014 и 2015 г. бил погасен по давност. Според чл. 176, б. „а" КТ, когато платения годишен отпуск или част от него не бил използван до изтичане на две години от края на годината, за която се полагал, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасявало по давност. Моли съда да отхвърли, като недоказан, предявения иск по чл. 128 КТ, както и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД. В случай, че съдът постановял решение, с което отхвърлел заявената искова претенция като неоснователна, моли в негова полза да се присъдят направените разноски.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като на тях е основал възраженията си срещу основателността на тези искове.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: заповед за освобождаване № 16639/28.02.2017 г.; уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ; ведомост заплати за м. август 2016 г.; справка от ТР; молба от ищеца за ползване на платен годишен отпуск – 2 бр.; възнаграждение за м. февруари 2017 г.; възнаграждение за м. януари 2017 г.; възнаграждение за м. ноември 2016 г.; възнаграждение за м. декември 2016 г.

 

ЗАДЪЛЖАВА ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да представи цялото намиращо се у него лично трудово досие на ищеца, като му указва, че непредставянето му в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.

 

            НАЗНАЧАВА по делото съдебно - икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проучване при ответника, в съответните ТД на НАП, ТП на НОИ и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси, поставени от ищеца към тази експертиза в исковата му молба, както и на въпросите: 1/. има ли ищецът неползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, колко дни и за коя година; 2/. какъв е размера (брутен и нетен) на дължимото му се за същия отпуск обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, изчислено по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяване на трудовото му правоотношение на 01.03.2017 г.; 3/. изплатено ли му е същото обезщетение от ответника изцяло или отчасти към датата на проверката от вещото лице и останали ли са към същата неплатени части от това обезщетение и в какъв размер; 4/. какъв е размера (брутен и нетен) на всяко едно от дължимите се на ищеца трудови възнаграждения за всеки един от посочените в исковата молба месеци; 5/. изплатени ли са му същите възнаграждения от ответника и на коя дата; 6/. има ли неплатени на ищеца трудови възнаграждения за някой от исковите месеци, за кои и в какъв размер (брутен и нетен); и 7/. какъв е размера на мораторната лихва върху претендираните от ищеца нетни трудови възнаграждения за ноември и декември 2016 г., за посочените в исковата и уточняващата я молба периоди.

 

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 20.09.2017 г. от 13.40 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение. За тази дата да се призове и вещото лице за изготвяне на заключението. 

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: