№ 3221
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско
дело № 20251100500604 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
С решение № 19223/25.10.2024 г., постановено по гр.д. № 16081/2024 г. на СРС,
ГО, 156 състав, са отхвърлени от Е. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. Искрец, ул.
****, общ. Своге срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, искове с правно
основание чл. 181, ал. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 2000,00
лева, представляващи сбор от сумата по 400,00 лева за всяка година от вземанията за
период 2017 г. до 2021 г. за неосигурено работно и униформено облекло и друго
вещево снаряжение, както и сумата от 919,38 лева, представляващи мораторна лихва
върху главниците за периода 31.12.2017 г. до 20.03.2024 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Е. Д. Г., в която са
изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на
материалния закон. Въззивникът твърди, че за периода 2017 г. – 2021 г. не е получавал
никакво вещево имущество, като бил погрешен изводът на първоинстанционния съд,
че след като липсва нормативна уредба, задължението на органа по назначаване за
заплащане равностойността на същото отпада. Поддържа се, че органът по назначаване
1
не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в
неизпълнение на нормативно установени задължения. Моли за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Въззиваемият Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за
приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Същото е и
правилно, като мотивите му се споделят и от настоящия състав, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща изцяло към тях.
По възраженията и по единствения спорен въпрос дали на въззивника се е
дължало заплащане на левова равностойност на вещево доволствие – униформено
облекло, настоящият състав намира за необходимо да отбележи следното:
Действително, разпоредбата на чл.181, ал.2 ЗМВР регламентира правилото, че
на държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго
вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно
парична сума за облекло, като съгласно ал. 4 на същия размерът на сумите и
доволствията по ал. 1 – 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на
вътрешните работи. Уредбата на чл. 181, ал. 2 ЗМВР и на Наредба № 8121з-1175 от
29.09.2015 г. обаче не предвиждат обща възможност на служителите, носещи
униформено облекло, да се изплаща неговата парична равностойност. Няма изрична
разпоредба нито в настоящата, нито в отменената редакция на ЗМВР, както и в
наредбите по прилагането му – съответно Наредба № 8121з-1010/16.12.2014 г. (отм.); и
последващата Наредба №8121 з - 10101/24.08.2015 г., които да регламентират
изплащането на сумите съобразно лимита и в случаите, в които униформеното облекло
не е осигурено на униформените служители за съответните години, поради което и
след като не е изрично предвидено заместването на неполученото от униформения
държавен служител вещево доволствие с левовата му равностойност, то такава
парична престация не му се дължи. Това произтича от необходимостта облеклото на
униформените служители да е стандартизирано – униформено, предвид и особените
функции, които се изпълняват с него. Съответно, облеклото не се закупува от
2
служителите на свободния пазар, а в чл. 8 от Наредба № 8121з-1010 от 24.08.2015 г. е
установен ред за заявка за получаване от служителите и за отпускане /предоставяне/
след това от самото учреждение, като е необходимо да се отбележи, че
регламентацията в наредбата за реда за получаване на униформено облекло не
противоречи на разпоредбата на чл.181, ал. 2 ЗМВР, а я допълва и конкретизира,
поради което несъстоятелни се явяват възраженията в обратната насока.
Следва да се посочи още, че служителите на МВР по правило не търпят
имуществени вреди, включително и пропуснати ползи, от факта, че не им е
предоставено своевременно униформено облекло. Както се посочи, униформата на
служителите на МВР е особен тип облекло, което не се закупува от служителя, а му се
предоставя от съответния орган на МВР, като напълно законосъобразно СРС в случая
е констатирал, че ищецът не е представил доказателства, че е заявил /поискал/
предоставяне на униформено облекло, но такова му е било отказано.
Отделно от горното, правилото на чл. 19, ал. 2 от Наредба № 8121з-1175 от
29.09.2015 г. предвижда, че при прекратяване на служебното правоотношение на
държавен служител, изпълняващ служебните си задължения в униформено облекло, в
случай че на служителя не е предоставено униформено облекло за предходната и
текущата календарна година, на същия се изплащат стойностите на униформеното
облекло за предходната и пропорционално за текущата година след приспадане на
усвоените суми от размера, определен със заповедта за текущата година по чл.181, ал.4
ЗМВР. Следователно правото на служителите да бъдат компенсирани парично
възниква едва след прекратяване на служебното им правоотношение и то само за
предходната календарна година и пропорционално за текущата такава, а безспорен в
случая е фактът, че служебното правоотношение на ищеца е прекратено със заповед от
дата 13.06.2023 г., както и че ответникът му е изплатил стойността на вещевото
имущество за предходната 2022 г., както и пропорционално за 2023 г. В този смисъл не
се дължи изплащане на стойността на вещево имущество извън посочената хипотеза,
включително и за предходни периоди.
По изложените мотиви съдът намира, че за ответника не съществува
нормативно задължение да заплати на ищеца парична сума в размер на левовата
равностойност на неосигуреното и непредоставено униформено облекло за
съответните процесни години, поради което предявеният иск е неоснователен.
Предвид неоснователността на главния иск, то неоснователна се явява и
акцесорната претенция за лихви.
С оглед съвпадението на фактическите и правни изводи на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение следва да потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
3
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сумата в размер на 100 лв. – разноски
за юрисконсултско възнаграждение в настоящото въззивно производство.
Въззивният жалбоподател няма право на разноски за настоящото производство.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса
за въззивното производство следва да останат за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19223/25.10.2024 г., постановено по гр.д. №
16081/2024 г. на СРС, ГО, 156 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: с.
Искрец, ул. ****, общ. Своге, да заплати на Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ №
171А, сумата от 100 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
въззивно производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4