№ 1737
гр. Варна, 05.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500923 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 122 от ГПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Варненски районен съд и Добрички
районен съд относно определяне на компетентния съд, който да разгледа предявените от СВ.
В. ЕНЧ. срещу ИВ. М. Ж. искове с правно основание чл. 59, ал. 9 и чл. 127а, ал. 2 от СК за
изменение на постановените с решение по гр.д. № 638/2019г. на РС – Костинброд мерки
относно издръжката и режима на личен контакт на ответника с детето Димитър И.Ж.,
родено на 21.12.2015г., както и за постановяване на решение заместващо съгласието на
бащата за пътуване на детето в чужбина, както и за издаване на задграничен паспорт за
пътуване.
За да се произнесе по така повдигнатия спор, съдебният състав взе предвид следното:
Исковата молба е подадена от СВ. В. ЕНЧ. на 18.01.2022г. пред РС, гр. Добрич и по
нея е образувано гр.д. № 118/2022г. по описа на същия съд. По твърдения в исковата молба
страните са родители на детето Димитър, родено на 21.12.2015г., като със споразумение,
одобрено от съда по гр.д. № 638/2019г- на РС – Костинброд е прекратен сключеният между
тях граждански брак, упражняването на родителските права е предоставено на майката, при
който родител е определено и местоживеенето на детето, както е определен режим на лични
отношения между детето и другия родител и издръжка. Поради изменение на
обстоятелствата, при които са постановени тези мерки – след 21.12.2019г. ищцата се е
върнала в родния си град Добрич, намерила си е работа, детето посещава към настоящия
момент детска градина. Ответникът останал да живее в гр. София, където има друго
семейство. В интерес на детето отправила искане за изменение на постановените по-рано
мерки с конкретни искания.
В отговор на исковата молба, И.Ж. оспорил исковете.
В хода на насроченото по делото първо съдебно заседание ищцата заявила, че
1
местоживеенето на детето съответства на настоящия му адрес, който е в гр. Варна от м. юни
2021г. Заявила, че като родител упражняващ родителските права по отношение на детето от
този момент, заедно с детето живее и работи в гр. Варна, за което представила
удостоверения за настоящ адрес. Уточнила, че към деня на съдебното заседание детето
посещава детска градина в гр. Добрич, като от петък официално ще започне да посещава
детска градина в гр. Варна, а от м. май започва класирането му за първи клас отново в гр.
Варна. В този смисъл възразила по хода на делото и отправила искане делото да се прекрати
като се изпрати за разглеждане във ВРС.
Ответникът оспорил местоживеенето на детето в гр. Варна да е доказано по делото.
На основание чл. 127, ал. 2, изр. 1 от СК и съобразно фактическото пребиваване на
детето към момента на предявяване на иска, Добричкият районен съд прекратил
образуваното пред него дело, като приел, че компетентен да разгледа спора за изменение на
мерките относно личните отношения с детето е съдът, по местоживеене на детето, а именно
ВРС.
С определение от 21.04.2022г. ВРС приел, че релевантно за приложението на
специалната местна подсъдност по чл. 127, ал. 2 от СК е местоживеенето на детето към
момента на предявяване на исковата молба. С оглед на това обсъдил писмените
доказателства – Протоколи за предаване на дете от 15.01.2022г. и от 19.02.2022г. на ЧСИ, с
район на действие този на ДОС, представено становище от АСП, Дирекция гр. Добрич от
29.12.2021г. относно заявление за ползване на социални услуги; изготвен социален доклад
от ДСП – Добрич, от анализа на които приел, че към датата на съдебното сезиране детето
Димитър е трайно установено и интегрирано в социалната среда в гр. Добрич. Именно в
този град детето фактически живее, посещава детско заведение и ползва социални услуги.
Съобразил, че настъпилите след подаване на исковата молба промени във фактическите
обстоятелства относно местоживеенето на детето, обуславящи местната подсъдност не са
основание за препращане на делото съгласно чл. 120 от ГПК, поради което предстоящото
посещение на детско заведение в гр. Варна е ирелевантно. Така обосновал, че местно
компетентен да разгледа спора е съдът по местоживеене на детето към датата на сезирането
му, поради което прекратил образуваното пред него дело и повдигнал спор за подсъдност
между двата съда.
По същество на спора за подсъдност, съдът приема следното:
Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 59, ал. 9 и чл. 127а, ал. 2 от
СК. При първия се иска разрешение на промяна на въпросите по упражняването на
родителските права, режим на лични отношения и издръжка, т.е. същите, които са предмет и
на разпоредбата чл. 127, ал. 2 от СК. Според последователната съдебна практика на ВКС
компетентен да разгледа делото по искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, респ. по
чл. 59, ал. 9 от СК, какъвто е предявеният в случая, доколкото се касае за искане за промяна
в постановените по-рано мерки и определяне на нови, поради поддържано от ищцата
изменение в обстоятелствата, е районният съд по настоящия адрес на детето, като е
изяснено, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване
2
към момента на предявяването на исковете. Посочено е, че в този именно смисъл следва да
се тълкува законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете
за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с
него и издръжката му, в което производство основната цел е закрила интересите на детето.
При спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е било фактическото
пребиваване на детето, а това е мястото, където е неговата обичайна среда на живот.
Временното отсъствие на детето от това място не означава смяна на пребиваването му, нито
отвеждането му от обичайното местопребиваване от единия родител, може да обоснове
компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където то е
отведено. Местната подсъдност по разглежданите искове изключва общата подсъдност по
чл. 105, респ. 112 от ГПК, тъй като е подчинена на закрилата интересите на детето, поради
което административните действия на родителите, с които те декларират един или друг
настоящ адрес на детето, не могат да имат значение за определяне на компетентния съд,
доколкото следва да се държи сметка за фактическото пребиваване на детето, във връзка с
последващите процесуални действия при разглеждане на спора. Установяването на трайно
или предстоящо установяване на ново място на детето, след предявяване на исковете, в
който смисъл са аргументите на ищцата, заявени в първото по делото съдебно заседание,
свързани със записването впоследствие на детето в детска градина или в училище в друго
населено място е факт, който би бил от значение за определяне на привременни мерки /при
искане на родителя/, но не може да обоснове местна подсъдност /в този смисъл О № 185 от
23.04.2013г. по ч.гр.д. № 2198/2013г. на ВКС, II ГО; О № 77 от 01.03.2021г. по ч.гр.д. №
254/2021г. на ВКС, III ГО; О № 188 от 17.04.2019г. по ч.гр.д. № 1331/2019г. на ВКС, IV ГО;
О № 271 от 27.05.2021г. по ч.гр.д. № 1439/2021г. на ВКС, III ГО и др./.
Настоящият съдебен състав възприема в цялост даденото разрешение като приема, че
настоящия адрес на детето е неговото фактическо местопребиваване към момента на
предявяване на исковете. От доказателствата по делото се установява, че по твърдения на
ищцата в исковата молба към 18.01.2022г. заедно с детето живеят в родния й гр. Добрич,
където детето посещава детска градина. От изготвен социален доклад от ДСП – Добрич,
депозиран по делото на 05.04.2022г. се установява, че от м. март 2021г. детето и неговата
майка живеят в гр. Добрич, на адрес: ж.к. „Добротица“, бл. № 15, вх. В, ет. 3, ап. 8. Отдел
„Закрила на детето“ при ДСП – Добрич работи с детето Димитър по повод превенция на
родителското отчуждение, като приложената мярка за закрила в семейна среда е съдействие,
консултиране в семейна среда, насочване и ползване на социални услуги в общността. През
м. януари 2022г. е издадено направление за ползване на дългосрочна социална услуга –
оказване на психологическа подкрепа, консултиране на родителите, както и организиране на
контролни срещи между детето и баща му.
Наличието на регистриран на територията на гр. Варна настоящ адрес на детето към
момента на предявяване на исковата молба е ирелевантно за определяне на местната
подсъдност на иска по чл. 59, ал. 9 от СК. Адресната справка в гр. Варна не променя извода
за местоживеенето на детето към момента на предявяването на исковете, което
3
обстоятелство се твърди от ищцата и не се оспорва от ответника, а се установява и от
другите доказателства – заключение на ДСП по повод извършено социално проучване. Ето
защо, съдът приема, че фактическото пребиваване на детето е в гр. Добрич, където то живее
към момента на предявяване на исковете, поради което местно компетентният съд за
разглеждането им е РС – Добрич. По делото не са налице доказателства, установяващи
обратното – че към момента на предявяване на исковата молба местоживеенето на детето е
установено във Варна, а предстоящото установяване в друго населено място, за което не са
представени и доказателства по делото, е ирелевантно при настъпило стабилизиране на
подсъдността.
Предвид изложеното, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявените от СВ. В. ЕНЧ. срещу ИВ. М. Ж.
искове с правно основание чл. 59, ал. 9 и чл. 127а, ал. 2 от СК за изменение на
постановените с решение по гр.д. № 638/2019г. на РС – Костинброд мерки относно режима
на личен контакт на ответника с детето Димитър И.Ж., родено на 21.12.2015г., както и за
постановяване на решение заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето в
чужбина, както и за издаване на задграничен паспорт за пътуване, е Районен съд, гр.
Добрич.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд, гр. Добрич по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от т. 9, изр. последно от
ТР от 9.12.2013 г. по тълк. д. /2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Преписи от определението да се изпратят на Варненски и Добрички районни
съдилища за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4