РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Враца, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20211420103491 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Водоснабдяване и
канализация” ООД гр. Враца, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Враца, ул. „Ал. Стамболийски“ № 2 срещу Ц. Г. С., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. ******, ул. „******“ № **, вх. **, ет. **, ап. **.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца e подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Ц. Г. С. за следните суми:
267,25 лв. – главница за периода от 02.01.2020 г. до 01.12.2020 г.; 21,70 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода от 01.02.2020 г. до 12.05.2021 г., както и законна лихва
върху главницата, считано от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и за разноските по делото за държавна такса в размер на 25,00 лв. и за юрисконсулско
възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен
иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че ответницата е абонат при ищцовото дружество и
потребител на вода и други услуги за жилище на адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, вх. **, ап.
***. Посочва се, че за потреблението през периода 02.01.2020 г. до 01.12.2020 г. на
потребителя са издадени 9 броя фактури за заплащане на процесните суми. Поддържа се, че
била изготвена покана за доброволно изпълнение, но ответницата не била намерена на
посочения адрес, поканата била връчена чрез свидетел, но в дадения срок за доброволно
изпълнение на задълженията, не предприела никакви действия за погасяването им. Иска се
от съда да установи съществуването на претендираните вземания, така, както са заявени в
заповедното производство. Претендират се и разноски.
В срочно подаден отговор, подаден от назначения особен представител на
ответницата, се оспорват както допустимостта, така и основателността на предявените
искове. Оспорват се всички изложени твърдения в исковата молба. Посочва се, че липсват
1
доказателства за валидно възникнало облигационно правоотношение между страните.
Твърди се, че ответницата не е абонат на ищцовото дружество, като представените фактури
не дават основание да се приеме за установено това обстоятелство. Поддържа се, че липсват
доказателства поканата за доброволно изпълнение да е връчена на ответницата, както и че й
бил даден срок за доброволно изпълнение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
От карнетите за отчитане на доставената вода до процесния имот, водени на името на
Ц. Г. С., се установяват конкретни показания на водомера при реално и служебно отчитане
на доставената вода до процесния имот.
Видно е от покана за доброволно изпълнение № *****, с изх. № 638/27.01.2021 г.,
адресирана до Ц. Г. С., че в същата е отбелязано, че последната не е открита на адреса.
Отразено е името и подписът на свидетелката, присъствала при опита да бъде извършено
връчването – П. А. А.. Към поканата е приложена подробна справка за начислените суми по
периоди.
По делото е представено извлечение от Общите условия за получаване на услугите
ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
По делото е приет като доказателство Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 188, том I, рег. № 1983, дело № 114/2006 г. от 15.03.2006 г., с който за
обезпечаване на вземане по договор за заем ответницата Ц. Г. С. е учредила в полза на И.
И.а М. ипотека върху свой собствен недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда
– жилище – апартамент № **, находящ се в гр. *** с адрес : ул. „****“ № **, вх. **, ет. **.
Приета по делото е и справка от Агенция по вписванията за вписвания, отбелязвания
и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 29.03.2022 г. за лицето Ц. Г. С., от която се
установява, че по отношение на процесния имот същата е вписана като ипотекарен длъжник
при подновяване на договорна ипотека върху него, отразена в Агенция по вписванията на
06.12.2016 г. с № от дв. вх. рег. 7866.
По делото е разпитана като свидетел Петя Асенова Ангелова, работеща при
ответното дружество на длъжност „отчетник измервателни уреди“, от показанията на която
се установява, че през процесния период тя е извършвала отчитането на водомера на адрес
гр. ***, ул. „***“ № **, вх. **, ет. **, ап. **. Свидетелката посочва, че невинаги е намирала
хора на адреса. Съседът от ап. 38 й казал, че на адреса няма хора, като тя отразила, че
жилището е временно необитаемо и спряла да отчита за период от 6-7 месеца. След този
период намерила на адреса семейство с две деца, като показанието на водомера било
същото, както когато спряла да отчита.
За установяване стойността на доставените ВиК услуги до имота и размера на
обезщетението за забава е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза. След
запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на „Водоснабдяване и
канализация” ООД гр.Враца, вещото лице е дало заключение, че стойността на доставените
ВиК услуги до имота, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, вх. **, ет.**, ап. ** за периода от
02.01.2020 г. до 01.12.2020 г. е в общ размер от 267,25 лв., а размерът на обезщетението за
забава от падежа на всяко едно от задълженията за процесния период от 01.02.2020 г. до
12.05.2021 г., е в размер на 21,70 лв. Съдът кредитира приетото експертно заключение, като
намира, че същото е изготвено компетентно и обективно.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, първият от които за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
сума в размер на 267,25 лв., представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК услуги
2
на адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, вх. **, ет. **, ап. ** за периода от 02.01.2020 г. до
01.12.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2021 г., и вторият
от които за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи
на ищеца сума в размер на 21,70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.02.2020 г. до 12.05.2021 г.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
198о, ал. 1 ЗВ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че се е намирал
в облигационно правоотношение с ответницата по договор за доставка на ВиК услуги при
общи условия, че ответницата има открита партида за доставка на вода в дружеството-ищец
за жилище на посочения в исковата молба адрес, че има вземания срещу ответницата в
сочения от него размер, произтичащо от твърдяното основание /договор при общи условия
за предоставяне на ВиК услуги/. При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да
докаже погасяване на задължението.
Ищецът основава вземането си на Договор при общи условия за предоставяне на ВиК
услуги. Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В наредбата е уредено какво
следва да е съдържанието в договора, сключен между потребителя и ВиК оператора. По
отношение на съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на
потребителите, които се предоставят за експлоатация на оператора, §3 от ПЗР към наредбата
е предвидено, че условията и редът се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК. Налага се
извод, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 14в от
Наредба № 4/2004 г. на МРРБ договори, намират приложение общите условия на доставчика
като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния имот в
случая е достатъчен, за да се приеме наличие на договорни отношения между ищеца и
ответника, които отношения се уреждат от общите условия на доставчика.
Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените
данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на
водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане
по електронен път.
Представените от ищеца справки от счетоводството и карнети, установяващи факта,
че Ц. Г. С. е била титуляр на партида при ищеца за доставка на вода за жилище с адрес ул.
„***“ № **, вх. **, ет. **, ап. ** изхождат от ищеца. Доколкото отчитането на ВиК услугите
се установява чрез отбелязване в карнета съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г., обаче следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно
предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към
определена дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с формална доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че
отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с
подписа на негов представител. Липсата на изрично изискване за упълномощаване на този
представител, води до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице, което, макар да
не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във
връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на
родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази
причина съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал. 4 от
Наредбата може да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно
3
основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на документа и
изгубване на неговата доказателствена сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат
с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от
шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец,
операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз
основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната
година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в
съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до
водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява
съгласно ОУ или договора.
В случая ищецът доказа, че ответницата Ц. Г. С. е собственик на процесния имот. От
служебно извършената справка за регистрираните адреси на ответницата по реда на Наредба
№ 14/18.11.2009 г., се установява, че регистрираният както постоянен, така и настоящ
адрес, считано от 23.08.1995 г. съвпадат с процесния адрес, а именно – гр. ***, ул. „******“
№ **, вх. **, ет. ***, ап. ***. Така събраното от съда доказателство подкрепя представените
от ищеца и приети по делото писмени доказателства за наличие на облигационно отношение
между страните, поради което последното следва да се приеме за установено. Като
собственик на процесния имот, ответникът се явява потребител на ВиК услуги съгласно
разпоредбите на § 1, т. 2, б. „б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
В процесния период /от 02.01.2020 г. до 01.12.2020 г./ са действали общите условия за
получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение
№ ОУ-019/09.06.2006 г. на КЕВР. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ, потребители на ВиК
услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост. Чл. 6 от същите условия предвижда задължение за потребителите да
осигуряват на длъжностните лица достъп за отчитане на общия и индивидуалните водомери
в жилищата и другите обекти в сградата.
Следва да се посочи освен това, че разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ОУ предвижда
задължение за потребителя за осигуряване на достъп на служители на ВиК оператора за
отчитане на индивидуални и общи водомери. При невъзможност за отчитане на водомерите
или при несъгласие с фактурираните количества, според ал. 3 от посочената разпоредба, за
потребителя е предвидено задължение да заяви пред ВиК оператора удобно време в срок не
по – дълъг от шест месеца. Видно е от приетите по делото доказателства, че последното не е
сторено, поради което ищецът е начислявал и служебни показатели, освен реалните такива,
които са удостоверени с „подпис за абоната“.
Размерът на дължимите от ответника суми съдът приема за установен от
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и е прието като обективно и компетентно дадено. Исковата претенция
за заплащане на главница в размер на 267,25 лв. е основателна и доказана, като искът следва
да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.05.2021 г. до погасяването на
задължението.
От своя страна ответникът, съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, не представи доказателства за погасяване на процесната сума.
Съдът намира, че направеното от особения представител на ответницата възражение
за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП в Общите условия,
обвързващи страните, е неоснователно. Особеният представител в отговора на исковата
молба не е посочил конкретните клаузи, които счита за неравноправни, а посочените в
4
писмената защита такива – чл. 64 и чл. 69, ал. 2 от ОУ нямат никакво отношение към
задължението на потребителите да заплащат предоставените им ВиК услуги. В разпоредбата
на § 12а ДР на ЗЗП /съответстваща на чл. 1, §2 от Директива 93/13/ЕИО/, изрично е
посочено, че извън предметния обхват на Закона за защита на потребителите остават
договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи на
международни конвенции, в т.ч. в областта на транспорта. В случая в разпоредбите от
процесните Общи условия са възпроизведени почти изцяло разпоредби от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на ВиК
услуги. Следва да се има предвид още и обстоятелството, че Общите условия на ВиК
дружеството са одобрени от КЕВР, а сред принципите, въз основа на които комисията
осъществява своята дейност са и предотвратяване на злоупотреба с господстващо положение
и защита на интересите на потребителите /чл. 7, т. 2 и т. 3 ЗРВКУ/. Клаузите на общите
условия не са ограничаващи или изключващи законните права на абонатите; съдържат
достатъчно гаранции за изпълнение на задълженията на дружеството, включително по
отчитане на консумираната вода; позволяват подаване на възражения от абоната и пр. С
оглед на тези съображения предвидения в Общите условия ред за отчитане и заплащане на
доставяните услуги следва да бъде зачетен и приложен.
По направеното възражение, че в случая е налице нарушение на чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ,
тъй като ответницата не е приела в писмен вид общите условия, съдът намира същото за
неоснователно. Нормата на чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги предвижда задължение за всички ВиК оператори да публикуват
одобрени от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най – малко
в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в
което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В случая ответницата не се е възползвала от тази възможност, поради което
по аналогия следва да намери приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ
последица – общите условия на ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на
посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги периоди (в този смисъл Решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. №
683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 191/06.10.2015 г., по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС,
ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др).
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забава се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 31, ал.
2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат месечната сума за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. Съгласно чл. 42 от ОУ при забава в
плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. Установеният
размер на дължима сума за лихва за забава от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза е 21,70 лв., като искът следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата ЦВ. Г. СП. следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 525,00 лв. /държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за особен представител/.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
5
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 75,00
лв., от които 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, като с
оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъде присъдена сумата в пълен размер.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ц. Г. С., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, вх. **, ет. **, ап. *** дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ООД гр. Враца, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.***,
ул. „***“ № ** сумите, както следва:
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
198о, ал. 1 ЗВ сумата от 267,25 лв., представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК
услуги на адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, вх. **, ет. **, ап. **за периода от 02.01.2020 г. до
01.12.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2021 г.;
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 21,70 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.02.2020 г. до 12.05.2021
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЦВ. Г. СП., ЕГН: **********, с постоянен
и настоящ адрес: гр. ****, ул. „***“ № **, вх. **, ет. **, ап. ** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ул. „******“ № *** сумата от 525,00 лв., представляваща направени
разноски по гр. дело № 3491/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, както и сумата от
75,00 лв., представляваща разноски по ч.гр. дело № 1956/2021 г. по описа на Районен съд –
Враца.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6